В нашите ловни полета заекът обича да заляга по високите части на равнините или по склоновете на хълмовете. В угарите или в зимниците ляга близо до краищата на нивата. Разстоянието от края й или от някакво насаждение до леглото му, особено в началото на ловния сезон, не е повече от 80-100 метра. Към средата на сезона и при наличието на снежна покривка заекът не ляга в зимниците, а се съсредоточава в угарите, при това не по-далече от 100-250 м от края им. Там, където има двойни напречни или надлъжни бразди той заляга близо до тях – не по-далеч от десетина метра.

ПРЕТЪРСВАНЕ НА ПЛОЩИ С ПОНИКНАЛИ ЗИМНИ НАСАЖДЕНИЯ

Най-добре е да започнем търсенето на заека от поникналите зимници, на петдесетина метра от края на нивата и да се движим успоредно на синура по права линия или на совалка. Движим се бавно, за да можем добре да оглеждаме вляво и вдясно от себе си и едновременно с това да сме готови за стрелба. Можем да спираме, само когато трябва нещо да си изясним. Можем да изменяме и посоката си на движения, но така че да не остават необходени и неогледани места. Завършвайки обхода на дадена местност, трябва твърдо да сме убедени, че там не са останали неоткрити зайци. Ако не сме сигурни в това, добре е отново да обходим този район.

В нивите със зимници често се срещат места, където заекът се е хранил, на тези места стръкчетата като че ли са подстригани отгоре. Много важно е да можем да определим кога е ставало това. Ако върховете на стръкчетата са пожълтели и завехнали, това е било отдавна. Ако отхапванията са свежи, това е ставало през изминалата нощ. Да се определи обаче дали това е било снощи или преди две вечери е много трудно. На мястото си на хранене заекът обикновено оставя изпражнения /барабонки, фъшкии/. Старите барабонки са твърди и сивкави, докато пресните са тъмнозелени и при натиск лесно се мачкат като пластелин, но не се трошат и разсипват. Ако открием подобно място, повишаваме вниманието си – заекът може да е залегнал някъде съвсем наблизо.

В нивите с ниско жито или ечемик понякога леглото на заека се издава от хълмчето пръст, което той изравя, оформяйки вдлъбнатината. Самото легло не се вижда, тъй като е наравно с нивото на почвата и под растителността. КСъм такива хълмчета трябва да подхождаме внимателно, при възможност срещу вятъра и да бъдем в готовност за стрелба.

Ако зимниците са високи и гъсти /10-12 см/, трябва да ходим с повишено внимание. Понякога заекът изскача направо изпод краката ни. Не трябва да притъпяваме вниманието си, ако посевите са редки и имаме добра видимост надалеч. Никога не трябва да забравяме за способностите на заека да се маскира, използвайки и най-малката неравност на терена.

ПРЕТЪРСВАНЕ НА УГАРТА

С настъпването на студовете, но когато още няма обилни снеговалежи и сняг не се задържа на полето, зайците изцяло се преместват в угарите. При това предпочитат старите с едри буци и поникнали бурени угари. Там се търси на 100-200 метра от края на угарта. Най-добре е да се движим напречно на браздите, но ако това по някаква причина ни затруднява, може да се движим и по протежението им. Ако има двойни бразди, непременно трябва да ходим по тях. Ако в съседство с угарта има нива със зимници, започваме търсенето от тази част, която есъседна на зимниците. При малко навалял сняг полето става чернобяло и видимостта рязко се влошава. В този случай първо се обхожда тази част от нивата, която е повече бяла. Така можем да забележим заека на легло, добре виждайки как се надува от страх.

Ако имате две съседни угари, трябва да определите коя от тях е по-стара и започвате лова от нея. Ако там не вдигнете нищо, обхожда се и другата угар. И в двата случая не трябва да се бърза. Не бива да считате, че колкото по-бързо обходите дадено поле и преминете вдруго, толкова по-бързо ще вдигнете заек. Зайците обичат да залягат в ъглите на угарите.

Никога не трябва да забравяме, че зайците залягат в угарите само при студено сухо време. Ако угарта е кална, заекът избягва да навлиза в нея и предпочита отцедливите сухи места с висока растителност из тях.

СТРЕЛБАТА ПО ВДИГНАТИЯ ЗАЕК

В началото на ловния сезон, когато зайците все още са ненаплашени, можем да ги стреляме с патрони със сачми № 3-2. Към края на сезона, когато те се вдигат по-отдалеч, а и козината им е по-гъста, можем да ги стреляме със сачми № 1-2/0. Не трябва да стреляме по заека много надалеч, а и много наблизо. Най-добре е да го изчакаме след вдигането и да го пуснем да се отдалечи поне на 30 метра от нас. Най-много са пропуските от прибързана стрелба, при това с дублиране. Дори и да го ударим наблизо, силно го разкъсваме от концентрирания сноп и месото му силно влошава вкусовите си качества.

Източник: сп. Лов и Риболов