Първо, ще се представя на читателите. Казвам се Роберт Атанасов. Издател съм на списанието "Български ловец", водещ на предаването "Време за лов по ТВ 7 и Хоби тв. Същевременно съм и професионален ловец. Това не означава, че вадя хляба си с продажба на кожи, както са го правили траперите. Организирам лов за хора, които не са толкова запознати със съответните терени или местообитания на даден вид дивеч. Аз им спестявам време, осигурявам пълноценен ловен ден, седмица или периода, който са избрали.

Един от най-емоционалните видове лов в България е този на хищници. Защо? Колкото и да имат инстинкт за самосъхранение, тревопасните животни не са толкова интелигентни, за тях е достатъчно да се наведат и да пасат. Докато при хищника е необходимо да надхитри жертвата, да влезе в достатъчна близост и да го повали. Често те са с по-малки размери от тревопасните животни и при тях се изисква социално поведение, това на глутницата. Хищниците имат и полезно действие – редуцират количеството на гризачите. В районите с чакали и лисици обаче рязко намалява популацията на яребиците, пъдпъдъка, гъската и други птици. Ето защо числеността на хищниците трябва да се регулира. Повтарям, регулира, а не да се изтребват изцяло. Аз първи ще застана в защита на даден хищник, ако видя, че популацията му намалява рязко. Но ще съм и първият човек, който ще застане зад пушката, когато видя хищник, защото това е много емоционален лов. И същевременно помагам на полезния дивеч, т.е. на баланса в природата. За съжаление той е доста нарушен у нас, особено след промените през 1989 г. Земята спря да се обработва. Хищниците намалиха рязко броя на полезния дивеч. За съжаление много хора свалят пушката, когато видят хищник, за да не изплашат прасето, сърната или каквото и да е животно, за което са тръгнали. Хищникът винаги излиза преди него. Това е манталитет, от който скоро няма да се отървем. Младите колеги не трябва да ловуват заради мръвката, а заради контакта с природата, заради тръпката да излъжат по-хитър противник или дори конкурент. Това е върховната игра, доказването, че човекът е по-добър ловец и от най-добрите ловци - хищниците. Кулминационната точка, разбира се, е изстрелът. Ако не си добър стрелец, методите стават безполезни. Хищниците имат шесто чувство и много лесно могат да избягат от мушката.
Как се прави лов на хищници? Всеки си има методики, но генерално могат да бъдат разделени на три. Единият е хайката. Дружината се строява, от едната страна застават ловците, от другата викачите или гоначите. Под въздействие на шума цялата хищниците се насочват в обратна посока. Тогава застаналите по пусиите ловци стрелят това, което е разрешено и мине през тях. Хищниците са разрешени целогодишно. Говорим най-вече за вълк, лисица и чакал. В това число влизат и бялката, язовецът, а доскоро и дивата котка. Поради неправилна таксация ни забраниха да я отстрелваме. Когато от ЕС са поискали информация за дивата котка, сме написали чертичка в графата. Хората са разбрали, че нямаме такава. А всъщност ние сме искали да напишем, че не знаем броя на дивите котки в България. Иначе пред мен са излизали по 10 диви котки на ден. Има ги по Дунав, в Ямболско, т.е. в равнинните терени. Котката е много умел хищник, реално няма друг враг освен човека. При опасност се качва на първото дърво, нито лисицата, нито чакалът, нито вълкът могат да й съперничат. Да не говорим, че никой от споменатите животни не иска да си има работа с котка, чиито задни нокти са страховити. Тя ляга по гръб, позволява на съперника да я атакува. С предните лапи го задържа и със задните може да му разпори корема. Иначе котката не иска да влиза в конфликт! Но да се върнем към методите!
Вторият е примамването с мърша. Правят се стървилища с умрели животни, вмирисана риба и т.н. Целта е силната миризма да привлече хищника. С течение на времето животните започват да посещават стървилището. През зимата получаваме ясна информация за посетителите заради следите. В по-топлите месеци може да разпознаваме хищниците по екскрементите, т.е. "акото". Следи оставя и по-меката почва, а вариант е да си носите и чувал с пясък. Разсипвате го около стървилището.
Третият метод е примамване със звук, имитиращ или разгонена женска, или животно, изпаднало в беда.
Няма по-сладка музика за ушите на чакала от писъците на заек, хванат от бялка. Така реагира и лисицата. Между другото има спор кое животно е по-хитро. Според мен чакалът е по-интелигентен от лисицата. Безспорно на първо място от всички хищници, въобще животни, обитаващи нашите земи, поставям вълка. Той е много по-напред от всички останали. Ще му обърнем специално внимание, защото ловът на вълци е тръпка, дори болест, от която няма спасение.
За звуците. Някои майстори ги имитират успешно с длани. Има и и интересни свирки, които освен добра имитация разпространяват звука доста по-далеч. Това е важно, защото хищникът може да е на километър или два. Разбира се, вече има и дигитални устройства. Те възпроизвеждат записани звуци на заек.
Как да направим таксация на района. Отличното време е нощем, когато излизат всички хищници, остават следи и лесно си правим изводите.
Лисиците могат да бъдат срещнати от морското равнище до над 2000 метра. Чакалите обаче са предимно равнинни животни, предпочитат да живеят до 500-600 метра височина. Има и изключения, мой приятел отстреля чакал на 1000 метра надморска височина, но това е пределът. Чакалът беше разпространен отначало в Странджа и Сакар. Постепенно се саморазселили на север и в момента е доста разпространен у нас. Имал съм честта да направя личен рекорд от 25 чакала за 8 часа в района на Ямбол. По Дунав също сме правили с колега по 25 животни за същия период, в това число лисици, язовци и диви котки, когато бяха разрешени.
Ще издам тайна за читателите за моя метод. Аз комбинирам споменатите начина за лов на хищници. Слагам на няколко места стървилища в добре запасени с хищници райони. Преминаваме по часовниковата стрелка и докато стигнем първото стървилище, обикновено виждаме, че там има животно. Няма ли, следващото задължително дава резултат. Видим ли такъв, използваме и звуков сигнал. Случвало се е да заварим два чакала, стреляме, но единият примерно бяга ранен и се крие. Въпреки това хищникът реагира на звуков сигнал и надига глава. И докато ние чакаме да го отървем от мъките с т. нар. изстрел купа де грация, забелязваме други два чакала, примамени от звуковия сигнал.
За лов на хищници използвам много високо прецизна карабина с оптически прицел варио от 2,5 до 10 и предна изходна леща на обектива 50 мм. Голямата изходна леща позволява нахлуването на повече светлина, така до по-късно се ловува. Добра екстра е да има вградена подсветка. Например в жълта трева виждаме черен силует на прасе или хищник. Но тъй като и чертата на скалата е черна, не може да разберем къде точно се целим. Една малка червена подсветка, точица или кръстче ни показват отлично къде ще попадне куршумът.

Използвам малки калибри обикновено 222 или 243. В България реално се стреля на 150-200, рядко 300 метра. И това е достатъчно сериозно разстояние, което се нуждае от добра стрелкова подготовка и отлична опора. При хищниците най-важен е първият изстрел. В началото, когато прибързвах, често ранявах чакалите или лисиците, после не ги намирах. Научих се да чакам момента. Първо, да удариш животното навреме, второ, да не му причиняваш страдание. Не трябва да имаме негативно отношение към хищниците, и те душа носят.
За нощния лов! У нас е забранено да се използва изкуствено осветление. Според мен много по-неетично е са ловуваш с примки или отрова, но сме длъжни да се съобразяваме със закона. Оптимално време за нощен лов е зимата, когато снегът силно контрастира с цвета на животното. Случвало се е по Разградско да обикалям с колата си и да виждам прекрасно на 200 метра всеки детайл.

В заключение бих казал, че ловът на хищници е достоен лов, който не лишава природата от полезния дивеч, а му помага. Същевременно дава неописуемо удоволствие, защото може да бъде практикуван целогодишно. Първо, не е забранен от закона. Второ, предпочитам студените месеци, когато кожата на хищниците е най-добра. Под дългите косми има пух, който я прави да изглежда много стойностна и красива. А и след януари е сезонът, в който не може да се ловува друг вид дивеч!

Източник: сп. Български Ловец