Не един или два пъти чуваме по време на лов на пернат дивеч този полуидиотски-полудилетантски въпрос. Гледаш го колегата, гръмнал или не по някакво пиле, седи тъпо и не знае по какво е стрелял. Абе, аланколу, хората са казали: три пъти мери, един път режи. Но какво да правим, като материалът е калпав. Не се става от един път ловец, още по-малко, ако си купил билета си. А такива днес с лопата да ги ринеш – под път и над път.

То тази сцена обикновено почва така. Обзела те е ловната треска на първите излети за пъдпъдък. Шариш по полето и току изведнъж кучето ти застанало на стойка. Приближаваш целият в очакване и виждаш - нещо шава в гъстата трева. Кучето прибягва и пак е на стойка. Отново си готов за стрелба, ама тая пущина пред теб не се вдига, ами бяга ли, бяга – ту напред, ту встрани, ту назад. Пиле ли е, какъв дявол е? Лази ти по нервите и прави кучето и теб на луди. Накрая се вдига, когато най-малко очакваш, и лети като някакъв парцал. Сякаш крилата му са откачени и криволичи ту нагоре, ту надолу, сякаш аха! – ще падне отново на земята. Сякаш пред теб във въздуха се носи подет от вятъра ненужен боклук. Нервите ти, разбира се, не издържат и – гърмиш...
Ако си изпуснал, добре. А ако е паднало, вдигаш го и се звериш: уж прилича на пъдпъдък, но не е. И в двата случая най-често чуваната реплика е: „Егати пилето! Кво ли е пък това?!”. Ха сега, де.
Ами че това е ливадният дърдавец – защитен вид в Червената книга и забранен ловен обект. Глобата за неговия отстрел е много голяма и разправиите и санкциите са жестоки. Но остави това. Много от тези пишман ловци, дето се решават да убият дърдавец, гордо го окачват на висулките си като особено ценен ловен трофей. Недейте бе, колеги, опасно е. Ама много е опасно! То незнанието не е оправдание за извършеното престъпление. А и откровено да си кажем, не си заслужава риска. Пилето не е никакъв кулинарен деликатес, дори напротив, мирише на блато.
А дори и тези, които го познават, когато се вдигне, говорят за тази птица врели-некипели. Че бил царят на пъдпъдъците, че той водел пасажите и какво ли още не... Истината е, че малко се знае за дърдавеца, за неговия живот и миграциите му. За това кога и как прелита и още много други неизучени неща.
Това, което може да кажем с положителност за него, е следното. По принцип птиците и от двата пола са еднакво оцветени. Когато са в брачно оперение, перата на главата и гърба, а също коремните и третостепенните махови пера са тъмнокафяви, оградени в центъра си с по-светло и имат пепеляво-сиви връхчета. Главата, шията и гърдите са сиво-пепеляви. Двете страни на тялото и под опашката са ръждивокафяви на цвят, на ивици. Първостепенните махови пера са ръждивокафяви, което се откроява особено ясно по време на полет. Човката е сплесната отстрани.
В лятното им оперение и двете страни, както и гърдите, са ръждиво-бежови. Тонът на оперение при младите птици е по-светъл. По-слабо са изразени ивиците на перата по гърба, както и препаските от двете страни на тялото.
Всичко това прави дърдавеца толкова различен от пъдпъдъка, че е срамота да се сбърка от опитен ловец!
Ливадният дърдавец обикновено прави гнездата си в ливадите с детелина, в тревите и сред по-висока растителност, както и в нивите с рапица и редко (вид фуражна култура). Гнездото му представлява ямичка във формата на чаша, постлана старателно със сухи стебла и мъх. В основата му също има мъх. То е плътно и здраво построено. Материалът е правилно подреден. Гнездото на дърдавеца се отличава от това на фазана, яребицата и пъдпъдъка почти всичко по чашковидната си форма и по по-дебелия и плътен пласт материали в основата си.
Яйцата са жълтеникаво-бели, бледосиви до зелени, светлозелени или пепеляви. Имат много петънца – дълбоки пепеляво-виолетови или розови и повърхностни ръждивокафяви. Те не са никога тъмнокафяви като при яйцата на пъдпъдъка. В тъпия им край петната могат да бъдат повече и да са разположени във формата на венец.
Както вече казахме, биотопът на ливадния дърдавец са буйните ливади и нивите с гъста растителност. Птицата се храни с дребни паячета, насекоми, охлюви, дъждовни червеи и дребни гръбначни. Тя яде и ограничени количества семена от плевели и треви, както и зелената част на растенията.
Ливадният дърдавец долита у нас от края на април до средата на май, в зависимост от годината. Токуването му продължава от май до юли. През това време мъжкият издава характерния си брачен рефрен – дждж-дждж-дждж. Женската почва да мъти веднага щом се оплодят яйцата, а мъжкият замлъква и не пее повече.
Дърдавецът мъти веднъж в годината. Може да повтори само в случай че яйцата от люпилото са унищожени. Малките още с излюпването си са гнездобягащи – започват самостоятелно да се движат и хранят.
Дърдавците отлитат на юг от месец август до октомври. Летят поединично – като горските бекаси. Само на местата за почивка по време на дългия им прелет се случва да се струпат на едно място повече екземпляри.
Птицата лети нощем.
В случай на опасност бяга дълго в тревата, без да се вдига, като „пори” с гърдите си растителността, отблъсквайки се с дългите си крачка от земята.
И тук се връщаме отново на познатата сцена: кучето на стойка, шаваща трева и... егати пилето, кво ли е това!? Но за Бога, колеги, не стреляйте по него! Както казахме, ливадният дърдавец е защитен вид. Вие целували ли сте лъв по муцуната? Удоволствието е никакво, рискът е огромен. Не си заслужава да се лишиш от право на лов. Да те сапунисат с голяма глоба, а дори и да те съдят заради един необмислен изстрел. Нали така?

Източник: сп. Български Ловец