Производството на ловно оръжие във Франция е започнало още  през ХVІ век. Като че ли своето най-високо ниво френските оръжейници са достигнали през ХVІІ-ХVІІІ век, като с малки изключения успели да го запазят и през ХІХ век. След това Франция постепенно отстъпила водещото си място в производството на ловно оръжие на Англия, Белгия, Германия, Австрия и САЩ.
Корените на тази дейност се крият дълбоко в древността, когато тази страна все още се е наричала Галия.  Преди пет века обаче център на най-модерното за онези времена оръжейно производство станал град Сент Етиен. Изкованите в Сент Етиен мечове и топори /алебарди/ се отличавали с много високо качество. През ХVІ век била създадена гилдията на майсторите на аркебузи. През 1610 г. майсторът Льо Буржоа е конструирал първата кремъклия пушка с ударник, която бързо изместила пушките с кремъчно колело. Това изобретение, взаимствано в Европа от Близкия изток, се е запазило в повечето страни до ХІХ век. Тогава се появяват пушките с ударно-капсулно възпламеняване на барутния заряд, което довело до създаването на пушките с централно зареждане.
Сериозен принос в производството на модерното ловно оръжие имат французите Льопаж и Н. Буте, чиито имена се свързват не само с художественото оформление на външния вид на пушките, но и с внедряването в производство на цевите с нарези.
Английският пастор Форсайт предложил да се използват свойствата на гърмящия живак да се възпламенява не само от огън, но и в резултат на удар. Французинът Прела пък предложил на базата на това свойство да се изработват капсули от тънка медна ламарина, съдържащи взривно вещество и служещи за възпламеняването на барута в цевта. Всъщност това било огромна крачка напред в оръжейното производство. Идеята веднага била подхваната и разработена от конструкторите на военно оръжие, на пистолети, а по-късно - и на револвери.
Самюел Поли, работещ в Сент Етиен, през 1812 г. първи конструирал патрон с метална гилза. Това помогнало за конструкционното разрешаване на въпроса за задно зареждане на пушките. Следваща крачка прави Поте, получил през 1829 г. патент за изобретяването на патрон за задно /централно/ зареждане на пушките. Години преди това Лефоше изобретил чупеща се ловна пушка, зареждана отзад чрез шпилков патрон.
През 1854 г. оръжейникът Флобер предложил патрон с кръгово възпламеняване, запазил се и до днес в малокалибрените патрони 5.6 мм, наричани все още “флоберови”.
Оръжейният майстор Николаус Драйзе през 1841 г. конструирал пушка с цевна кутия и иглен ударен механизъм за патрони с централно зареждане. Братята Клер през 1880 г. конструирали първото автоматично ловно оръжие, използващо силата на отката и отклоняването на част от барутните газове през специален отвор в цевта.
Следваща крачка било изобретението на бездимния барут от инж. Вей през 1885 г. Този барут притежавал три пъти по-висока енергия на горенето от димния. Това позволило значително да се намали калибъра на ловните пушки, да се увеличи началната скорост на снаряда и да се подобри полегатостта на траекторията. В крайна сметка, с изобретението на бездимния барут била увеличена точността и далекобойността на стрелбата, както и убойната сила на снаряда.
През миналия ХХ век се забелязва спад на производството на оръжие във Франция. Причина за това били големите капиталовложения и бурното развитие на оръжейната индустрия в страни като САЩ, Германия, Италия и други, както и последващият резултат там – бързо развитие на научно-изследователската работа в тази област.
В днешния Сент Етиен могат да се разграничат три вида оръжейни производства. Първият е механизирано производство, при което машината поема възможностите на човека, а контролът на качеството е електронен. Вторият вид е по-малък по обем. Заготовката се прави машинно, а дообработката и сглобката - ръчно. Третият вид, който все повече запада, е изработването на така наречените колекционни и сувенирни пушки, изработвани по поръчка и изцяло с ръчен труд.
Днес във Франция се произвеждат стотина хиляди ловни пушки, част от които са предназначени за износ. Това са предимно моделите “Робюст” и “Идеал”, както и различните модели на “Верней-Карон”. Пушките са с много добро качество и се ползват с отлично реноме сред ловците. Изглежда местното производство не задоволява напълно френските ловци, защото в страната се внасят голям брой ловни пушки, предимно от Италия, Германия, Испания и даже от Русия. Търсенето им навярно се дължи на сравнително ниските цени. Разбира се, не бива да забравяме, че по принцип това е за сметка на качеството.

Източник: сп. Ловът