В последните десет-петнадесет години в редовете на ловното братство се вляха много млади ловци. Те - преминали току-що през голготата на курсовете за кандидат-ловци, теоретичен и практически, и трепетно взели своя първи ловен билет, трябваше бързо да се сдобият със своето първо ловно оръжие. Естествено е в такъв момент да потърсиш консултация от някой по-опитен и стар ловец. Така волю или неволю аз трябваше да давам своите компетентни отговори на този така труден и деликатен въпрос: каква да бъде ловната пушка, която трябва да се купи.

Преди години, когато ние, старите, се сдобивахме с първите си ловни оръжия, това не беше чак толкова сложно. Изборът беше сравнително ограничен и включваше съветско, чехословашко и източногерманско оръжие, по изключение италианско и белгийско. Днес е просто море от оръжия и модели! Като влезеш в ловния магазин, ти спира дъхът и се объркваш пред това голямо разнообразие. Можеш да видиш едноцевки, двуцевки с хоризонтално и вертикално разположени цеви, полуавтоматични ловни пушки, такива с една или две гладки цеви и една нарезна и обратното, едноцевни магазинни ловни пушки (помпи), гладкоцевни ловни пушки с дулни наставки, компенсатори, дулни стеснения тип „парадокс" (супра) и много, много други технически модификации и допълнения, които имат своето практическо приложение и предназначение, но още повече объркват младия ловец. Как да се ориентира човек в това разнообразие, а и да се съобрази с хилядите акъли, които е получил оттук и оттам, от близки и познати?! Винаги, когато са ми задавали този въпрос, съм изхождал от основополагащата постановка, а именно - ловецът да реши за себе си кардиналния въпрос какъв вид лов приоритетно ще упражнява и предпочита най-много. Според това той трябва да подходи при избора на своята първа ловна пушка. Тя трябва в най-голяма степен да отговаря на всички изисквания и условия на предпочитания лов, да служи най-добре за него и в най-голяма степен да удовлетворява изискванията за останалите съпътстващи ловния сезон излети. Другата постановка е ловецът да притежава няколко оръжия, всяко от което пригодени максимално за всеки предпочитан вид лов. Но това е един лукс, много скъпо удоволствие, което не е по джоба на всеки ловец. Ето защо всеки сам за себе си трябва да реши за какъв лов ще си купи пушка и да се примири с факта, че тя няма да бъде достатъчно ефективна за останалите ловни излети, които той ще практикува. Генералното, първото решение при избора на ловната пушка е с каква дължина да бъдат цевите й. При пушката с къси цеви по-бързо се взема прицел, тя е по-маневрена и прикладиста. Препоръчва се за лов „от крак" в гориста местност, като основно се използва за птици и дребен дивеч и стрелба на близки разстояния. На по-далечни дистанции е по-слабо ефективна и по-неточна. Пушката с дълги цеви пък е предпочитана за лов в открити пространства и извън гората, в стърнища и угари, на просеки и горски поляни, за лов на водоплаващ дивеч, летящ на пределни височини и кацащ във водоеми далеч от брега. Такава пушка има по-голяма точност и групираност на боя на по-далечна дистанция, с нея се взема прицел по-бавно, след повеждане. Рефлекторната стрелба с нея е много трудна, да не кажа невъзможна. Калибърът на ловната пушка е също един от основополагащите фактори при избора й. При стрелба с ловна пушка 12 или 16 калибър снарядът (куршум или сачмен сноп) излита от цевите с приблизително еднаква начална скорост, при употреба, разбира се, на еднакъв барут и идентично снаредяване на патроните. Той лети на почти еднаква далечина, следователно всяка отделна сачма има еднаква кинетична енергия в крайната си точка от полета, а оттам и еднаква пробивна сила и поразяващо действие. Но изстреляните с пушка 12 калибър сачми са с приблизително 5-6 грама повече в един патрон, отколкото тези, изстреляни с пушка 16 калибър. Т.е. на определено разстояние попаденията в мишената при стрелба с пушка 12 калибър ще бъдат повече и наситеността на боя ще е по-добра. От дългогодишни изследвания е доказано, че за да се порази смъртоносно едно животно, то трябва да бъде ударено от най-малко 4-5 сачми в тялото, като изключим случайните попадения от 1-2 сачми в сърдечната област или главата. Следователно и съвсем естествено е, че стрелбата по дивеч с пушка 12 калибър на определена дистанция и еднакви условия (скорост на вятъра, температура на въздуха и др.) ще бъде по-ефективна и успешна от тази с пушка 16 калибър. Освен това при еднаква дължина на цевите, еднакви шокови стеснения и предписаните норми за теглото на снаряда и заряда на производителя на барута, пушката с цев 12 калибър ще изпрати повече сачми на по-далечно разстояние, отколкото тази в 16 калибър. Разликата е от порядъка на 5-10 метра. Освен това диаметърът на сачмения сноп ще бъде по-голям, а оттук и битата площ. Това е в общи линии разликата в боя между пушките с просвредляване на цевите 12 и 16 калибър. Посочените нюанси в двата най-употребявани калибъра обаче не са чак толкова съществени, за да бъдат решаващи при избора на ловното оръжие. Аз считам, че основното трябва да бъде теглото му. Обикновено пушките 12 калибър тежат над три килограма и повече. При избора е меродавно теглото на ловеца, неговото физическо състояние, типа конструкция на тялото и костната му система, възрастта и не на последно място стрелковата му подготовка. Често може да се види ловец с дребен ръст, слаба мускулатура и недотам добра стрелкова кондиция да налита на пушка в голям калибър, с дълги цеви, пригодени за стрелба с магнум патрони. Това означава, че откатът на пушката след всеки изстрел ще затруднява максимално такъв ловец, пушката ще му тежи и ще го уморява по време на лова, а управлението на дългите цеви ще му бъде непосилно бреме, изключвайки обстоятелството, че те непрестанно ще се закачат по дърветата и храстите по пътя му в полето или гората. По този начин ловният ден ще се превърне за него в един малък ад. Научно е установено, че теглото на пушката трябва да бъде една двадесет и втора част от това на стопанина й. Например ловец с тегло 70-75 килограма, трябва да си избере оръжие, което да тежи 3.1-3.2 кг. По-тежките ловци могат да си позволят да носят и по-тежки пушки, въпреки че всеки излишен килограм от ловното снаряжение тегне ужасно много при дългите ловни преходи и преодоляването на стръмните терени и заснежени траверси. Още нещо, което не е маловажно: пушките с по-голяма маса поемат по-леко отката на мощните патрони минимагнум и магнум. Това също трябва да се знае и има предвид при избора на ловната пушка. Всеки ловец мечтае да се снабди с най-далекобойната пушка, поради което се ориентира в своя избор към такава с дълги цеви и пределни шокови стеснения. Условията на лов в нашата страна и видовете дивеч, които я обитават, не изискват екстремни стойности на тези показатели. Ние стреляме по дивеча обикновено на 30-40, максимум 50 метра разстояние. Затова цевите на пушката е хубаво да бъдат с шокови стеснения 0.75-0.8 за едната цев и 0.5 за втората. Много удачни и универсални са и пушките с шоково стеснение 0.25 на двете цеви. Тези пък със силно шоково стеснение (обикновено 1 мм) дават възможност за по-групирана стрелба на пределни разстояния, но подобно оръжие не е особено препоръчително за прецизно премерване, правилно съобразяване с воденето на целта, предвиждане на необходимото изпреварване, което е необходимо да се даде преди изстрела, и съобразяване на разстоянието до дивеча. Времето за преценка и извършване на всичко това е много кратко, обикновено части от секундата, и като се има предвид, че най-често се стреля по подвижна цел почти рефлекторно, резултатът е известен предварително - пропуск. В практиката по-чести са несполучливите изстрели и точността на попаденията е сведена до чиста случайност. А дори и когато уцелим дивеча, особено дребния, от него не е останало почти нищо, само кървава маса. Той е унищожен от концентрирания сноп, който го е поразил и така добитият с цената на много труд и усилия ловен трофей на практика трябва да се изхвърли. Посредствената стрелкова подготовка на младия ловец е причина за безкрайни несполучливи изстрели и похабен дивеч, а те от своя страна го разколебават и обезкуражават. А и пиперливите закачки на колегите, с които той ловува, са като похлупак на ловния му карък... Затова трябва да подходим разумно към избора на ловната пушка, свеждайки до минимум тези моменти. При лов на едър дивеч, стреляйки с пушка с пълно шоково стеснение с едри сачми (13/0 за 12 калибър и 12/0 за 16 калибър), се получава разсейване на снопа след излитането му от дулото. Снаредените с такива сачми патрони са с по три реда сачми, като в една плоскост те са по 3 броя. При изстрела и напускането на дулото те не могат да се съберат в диаметъра на дулното сечение, стеснено с пълния шок. Винаги едната сачма се деформира и траекторията й след напущането на цевта е непредсказуема балистична крива. Тя е попречила на нормалния бой и на останалите сачми от снаряда. Горното може да се провери от всеки ловец по най-елементарен начин. Набива се с шомпола една тапа, съответстваща на калибъра на ловната пушка, така че тя да достигне почти до края на цевта. Слагат се върху нея три сачми 13/0 или 12/0 според калибъра на пушката. Резултатът е, че винаги едната сачма се покачва върху другите две (говорим за цеви с пълно шоково стеснение!). Сборът на диаметрите им не позволява тяхното свободно разполагане в дулното сечение. Оттук следва и посоченият по-горе факт - деформиране на сачмения сноп. Това е крайно нежелателно от гледна точка на групираността на боя, а и още нещо - за безопасността на изстрела. Една тежка сачма лети неизвестно къде! Посочената особеност е една негативна страна на цевите с пълно шоково стеснение. При избора на ловната пушка неминуемо се стига до друг кардинален въпрос - с какво разположение на цевите да бъде тя - хоризонтално или вертикално споени, и дали да е едноцевна, двуцевна или трицевна. Едноцевните ловни пушки могат да бъдат еднозарядни, полуавтоматични или тип „помпа". При всичките тези модели е характерно, че са по-точни, тъй като цевта им е разположена в една обща плоскост на симетрия спрямо цялата конфигурация на пушката, която съвпада с опорната точка на прикладване на рамото на стрелеца. При възпроизвеждане на изстрел тези пушки дават отклонение само във вертикална посока (нагоре) и не се получава такова в хоризонталната плоскост на оръжието. Това се получава при двуцевките с хоризонтално разположени цеви. При тях осите на цевните им канали не съвпадат с вертикалната плоскост на симетрия. Разполагането на цевите при този вид ловно оръжие отдясно и отляво на вертикалната плоскост на симетрия на пушката изисква осите на цевните канали да се насочват в една точка, отстояща на определено разстояние от края на цевите. Това се прави, за да могат куршумите и центърът на сачмения сноп, изстреляни от оръжието, да съвпадат на едно средно разстояние от 35-40 метра от края на цевите. С увеличаване на разстоянието тези пушки понякога започват да „кръстосват", т.е. центърът на попадение на дясната цев отива наляво от точката на прицелване, а на лявата - надясно. С увеличаване на дистанцията това изместване съответно нараства. Този недостатък в балистиката на хоризонталните двуцевки се забелязва по-слабо при вертикално разположените цеви. По бой и точност на стрелбата те се доближават до едноцевките. От друга страна, ако говорим за предпочитание и утвърдени с времето разбирания, почти всички стари ловци са свикнали и предпочитат успоредката. Те твърдят, че с нея се стреля по-лесно и дивечът се води на мерната линия по-добре. Освен това те изтъкват един неоспорим довод като огромен плюс за този вид ловни пушки. При успоредките изстреляният сноп сачми образува елипса на разпределение в хоризонталната равнина по посока на изстрела и така покрива по-голямо пространство именно там, пред ловеца. А основните видове дребен и едър дивеч се движат винаги в тази равнина. Именно затова старите ловци казват, че тези пушки са по-пригодни за лов на едър дивеч, зайци и хищници (чакали, вълци, лисици и др.). При надцевките снопът от изстреляните сачми образува елипса на попадението във вертикалната равнина и затова тези пушки като че са по-пригодни за лов на пернат дивеч. Разбира се, това е много относително, защото с прилагането на обтуратори, концентратори и други методи при снаредяването на ловните патрони можем да постигнем различен бой и разпределение на снаряда в полето пред нас. В заключение можем да кажем, че едноцевната пушка е за предпочитане, ако търсим само и единствено точността на изстрела. Това на практика са „тековете" с подвижни или неподвижни цеви, полуавтоматичните ловни пушки и тези тип „помпа". Първите обаче притежават един съществен недостатък - изстрелът им е единствен и трябва да се презарежда. Ако ловецът тренира бързо презареждане на пушката, той може да постигне такава скорост на стрелбата, че дори да не се разбере, че стреля с „тек". Но това е друга тема за разговор. Полуавтоматичните ловни пушки (независимо от типа и вида на тяхното зареждане) могат да произвеждат 2, 3 и повече изстрели (в зависимост от това колко патрона побира магазинът им) само с натискане на спусъка. Основен недостатък при тях е, че при стрелбата те се дебалансират. При първоначално заредено състояние - пълен с патрони магазин - те са с добър баланс, който е предвиден от производителя. Правя тая уговорка, защото по-голямата част от производителите на полуавтомати са ограничили броя на патроните, с които да се зарежда първоначално оръжието, до 3 броя. Много от нашите ловци го „побългаряват" и го правят 5-6-зарядно. Така то вече е с нарушен баланс още при зареждането му. Какво става на практика? Още след първия изстрел този баланс се нарушава поради това, че вече сме отнели част от първоначалното тегло на оръжието с масата на първия изстрелян патрон. Вторият е вкаран в цевта. Гърмим втори път и пушката става още по-лека. Така балансът й се нарушава след всеки нов изстрел. Ловецът не отчита това и мултиплицира допущаната от него грешка с всеки нов изстрел. Резултатът е пълно фиаско! Отделно от това полуавтоматът е в състояние да засече в най-сюблимния момент от лова било от попадане на тревичка или някакво друго замърсяване в затворния механизъм, било поради частички от неизгорял барут в каналчетата на камерата и т.н. Така че за мен специално ловният полуавтомат не е най-удачното оръжие, особено за начинаещи ловци...

Източник: сп. Български Ловец