Кучешката тения /ехинококозата/ е зооантропозна паразитозна болест, която се предава от кучетата и месоядните птици на дивите и домашни преживни животни, включително и на човека. Кучешката тения е широко разпространена у нас не само в селата, но и в градовете. Изследванията, направени на бездомните скитащи кучета, сочат, че над 50 % са опаразитени с тении, докато такава за домашните и ловните кучета липсва. Медицинската статистика в последните години показва, че много хора и особено деца са заболели от ехинококоза, което налага болните да бъдат подлагани на тежко оперативно лечение, понякога и не успешно. Само преди дни в Медицинска академия беше оперирано малко момиченце, на което беше отстранена ехинококова киста от мозъка, където се била развила.

ПАРАЗИТЪТ

Ехинококозата при преживните, домашни и диви животни и човека се причинява от двата вида тении – Echinococcus granulosus и Ech. Multiocularis. Възрастната тения, обитаваща тънките черва на кучето и хищниците се състои от – глава, шийка и 3-4 членчета. На дължина паразитът достига до 0.5-0.6 см. Последното, четвъртото членче съдържа 400-800 оплодени яйца. След узряване на яйцата, членчето се откъсва, отделя се от тенията и с изпражненията се изхвърля навън. Излезлите с фекалите членчета с узрели яйца могат да се полепват по козината на кучето или след 1-2 часа от дефекацията на земята да изпълзят от изпражненията на разстояние 20-30 см и да изпълзят нагоре по стеблата на тревата, растенията или зеленчуците. По време на движението обвивката на членчето се разкъсва, яйцата се изсипват навън, попадат по козината на животното или замърсяват – тревата /сеното/ и зеленчуците, предназначени за хората – спанак, лук, чесън, маруля, домати, зеле, краставици и др.

Заразяването на здравите кучета и хищниците става след изяждане от преживни животни на вътрешни органи – черен и бял дроб, далак и черва, опаразитени с ехинококови мехури, известен още под народното наименование “воден мехур”. Тези мехури могат да бъдат единични или да представляват грозд от множество малки мехурчета с диаметър до 0.5 мм, отделени едно от друго с гранулационна тъкан. Единичният и множеството малки ехинококови мехурчета, изпълнени с бяложълтеникава течност, представляват ларвената форма на кучешката тения. В течността на всеки отделен мехур се намира сколекса, главичката на бъдещата възрастна тения. Попаднала в храносмилателната система, респективно тънките черва на кучето или хищниците в тях за около 65 дни се оформя и израства възрастната тения.

БОЛЕСТТА

Чревната ехинококза у кучето протича винаги скрито без да показва видими външни сиптоми. Въпреки това, при добро наблюдение се наблюдават клинични признаци, които показва опаразитените кучета:

Опаразитените кучета са угнетени, с променливо поведение, имат извратен апетит, диариите се редуват със запек, козината е настръхнала, от очите изтича обилен воден секрет, бързо се уморяват особено при лов и безпричинно отслабват. Болните кучета изпитват непрекъснат сърбеж на външните полови органи и търкат много често ануса си в твърди предмети и земята. При масово опаразитените кучета, вследствие на отделяните токсини от тенията се уврежда централната нервна система, вследствие на което се появяват и зачестяват епилептичните припадъци.

Чревната ехинококоза на кучето се диагностицира чрез лабораторно изследване на фекалите относно членчетата или яйцата на ехинококозус гранилосус, докато ехинококозата при преживните селскостопански животни /ларвната форма/ се диагностицира при аутопсия след смърт или при преглед на месото.

ЕХИНОКОКОЗА ПРИ ЧОВЕКА

Човекът единствено се заразява чрез поемане по перорален път на инвазирани яйца от не добре измити плодове и зеленчуци. Занижената хранителна хигиена относно измиването на зеленчуците е най-честата причина при деца и хора, които не са имали контакт с кучета или други месоядни животни, да боледуват от кучешка тения.

Признаците на ехинококозата при човека са многообразни и зависят от локализацията, вида и големината на ехинококовата киста. При болни от кучешка тения най-често се засяга черният дроб – 48-50 %, след това белите дробове – 35-40 %, и по-малко мозъкът, далакът, бъбреците и перитонеума. Болестта протича най-често скрито. Латентният стадий продължава различно време и се силно влияе от органната локализация. При локализация в черния дроб периодът за развитие на болестта е много по-дълъг, отколкото при засягане на мозъка.

Опасно усложнение, което може да настъпи, е нагнояването на ехинококовата киста, което състояние се характеризира с повишение на телесната температура, болезненост в мястото на кистовата локализация. При перфорация на нагноилата киста в коремната или плеврална кухина се предизвиква тежко протичащ перитонит или плеврит.

ПРОФИЛАКТИКА

За недопускане разпространение и заразяване на добитъка, дивеча, домашните любимци и на хората с кучешка тения е необходимо спазването на определени правила, които включват:

- Поголовно четирикратна /на всеки трети месец/ дехелминтизация на всички кучета, особено на ловните, участващи в ловните излети.

- Редовно изследване на фекалите на кучетата за наличие на тения.

- На кучета не се дават в сурово състояние за храна вътрешни органи от преживни домашни и отстреляни диви животни, опаразитени с ехиноккови мехури. Поразените органи се заравят дълбоко в земята или изгарят.

- Овчарските кучета най-редовно да се обезпаратитяват, а техните изпражнения да се събират , закопават или изгарят. Боксът или колибата задължително един път в месеца се почиства механично и дезинфекцира с дезинфекционни разтвори – 2 %-ов разтвор на натриева основа, хлорна вар или разтвор на белина.

- Ветеринарносанитарен контрол при клане на домашните животни и на отстреляните диви животни и обезвреждане на инвазираните вътрешни органи.

- Спазване на личната хигиена при отглеждането на кучетата в домашни условия от всички хора, които са в контакт с тези животни.

- Обилно измиване на плодовете и зеленчуците с вода преди да бъдат консумирани от хората. При най-малкото съмнение за зараза незабавно да се търси специализирана медицинска помощ.

Източник: сп. Лов и Риболов