Дължината на тялото е 19-23 см, а на опашката — до 20 см. Тежат 250-340 г. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Освен това тя топли животното по време на сън. Има остри и закривени нокти, които им помагат да се катерят по дърветата. На ушите имат снопчета от косми.
Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла.
Разпространена в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата. Предпочита тъмните иглолистни гори.
Среща се в Европа, Северна Азия и Сибир.
Храни се със семена на шишарки, жълъди, филизи, гъби, орехи, ягоди; понякога с насекоми и птичи яйца. Често изгризва кората на дърветата, за да стигне до дървесния сок. Складира си храна за зимата. Активна през деня, предимно сутрин и привечер. Прави си гнездо по дърветата от клонки. То е 25-30 см в диаметър и придобива куполообразна форма. Върху клонките донася мъхове, шума, трева и кора от дървета. Живее още в дупки и хралупи на кълвачи. Въпреки че са страхливи животни и живеят поединично, в едно гнездо може да се настанят няколко индивида, за да се топли взаимно. Хранителните територии на индивидите често се застъпват.
Ако запасите от храна са малко, съществува опасност обикновената катерица да не се размножи. Чифтосва се през февруари-март и през юни-юли. Бременността трае 38-39 дни. Отглежда 2 (понякога 3) поколения годишно (по 5-10 малки). Малките се раждат безпомощни, слепи и глухи. Отварят си очите на 3-4 седмици. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 7-10 седмици, и малкото напуска гнездото, за да си търси храна. То все още обаче бозае от майка си. Живее 2-3 години.

* * *

По първите дебели стъбла на високите дървета подскача нагоре и обръща боязлив поглед катерица. Тя се среща много често тук, защото е горски обитател. Наглед е толкова миловидна, че всички я обичат твърде много и никой не се замисля за големите вреди, които нанася, особено на иглолистните гори. А при това е само около 250 г тежка, височината й е около 10 см, а дължината — 25 см. Голямата й рунтава опашка е дълга 20 см.

Цветът на козината се мени през лятото и през зимата. Лете гърбът й е кестенявочервен, а коремната страна — бяла; зиме гръбната окраска е примесена с малко сивобели влакна, но коремът й си остава бял. Срещат се много тъмни, дори черни катерици, но има и съвсем бели или с бели петна, дори и с бели опашки или наполовина бели. Дългите уши са украсени със снопчета от дълги косми.

Тялото на катерицата е пригодено изключително за живот по дърветата. Задните й крака са дълги и силни, а тялото извънредно гъвкаво, та може много добре да скача. Тя прави с голяма лекота скокове по 4—5 метра от дърво на дърво. Пръстите на предните и задните й крака са дълги и свободни. Това позволява на катерицата лесно да обхваща и най-тънките клончета и да се задържа на тях даже и при най-силното им клатушкане или буря. По клоните избягва от неприятелите си. Опашката й спомага при скачането не само като кормило, но и като парашут, ако случайно падне от високо. Тогава тя разкрачва краката си така, че тялото й образува по-голяма площ и увеличава съпротивлението на въздуха. Падането се забавя. Ноктите на пръстите са дълги и остри, което им позволява по-здраво да се забиват в стъблата на дърветата при катеренето, даже и когато кората им е много гладка. По тях катерицата се движи всякога чрез бързи скокове.

Катерицата обича високите и глухи гори. Когато узреят плодовете и орехите из градините, които са близо до горите, тя посещава и тях, ако може да се отиде по редицата дървета. В широколистната гора катерицата се храни с желъди, плодове ,пъпки, орехи, лешници, малки птички и яйцата им. Като намери повече храна, тя натрупва запаси из по-скритите места по дърветата. Яде също ягоди, гъби и някои други плодове. На младите дървета унищожава нарастващите върхове понякога в цели райони и спира растежа им. Понякога обелва спирално кората на младите дървета заради сока им. Из боровите и еловите гори тя остава за по-дълго време и унищожава много шишарки. Откъсва шишарките, отделя една по една люспите им и изяжда семената, а остатъка от шишарката пуска на земята. По тези остатъци, които понякога са твърде много, лесно може да се види нанесената на дърветата вреда от катерицата.

Понеже катерицата е гризач и резците действуват като длето, то при дъвкането долната челюст се движи отпред-назад и обратно, а горната устна е разцепена, за да не се поврежда при гризането и резците свободно да могат да се издават напред. Когато яде, тя седи на задните си крака, а с предните държи храната, като с ръце.

Катерицата е дневно животно. Вечер се прибира в гнездото си да спи. От сетивата най-добре са развити зрението, слухът и обонянието.

Катерицата ражда два пъти през годината, от 3—7 малки, които са слепи в продължение на 9 дни. Няколко дни след това те започват да излизат от гнездото, семейството се разтуря и малките се пръскат по съседните дървета, но пак се навъртат около старото гнездо.

Катерицата много трудно понася зимата, въпреки че още през есента си набавя запаси в хралупите и под корените на дърветата. Зиме не спи продължителен сън, но стои в гнездото си, като запушва всички дупки и много рядко отива при запасите си за храна.

Най-големият неприятел на катерицата е златката, от която мъчно убягва, защото тя също леко се катери по дърветата. Има и други големи неприятели — лисицата, бухалът, ястребът.

Понякога катериците се събират на извънредно големи стада и предприемат далечни преселвания, като преплуват даже и големи реки. Според Г а л л при такива преселвания в западната част на Северна Америка всеки стопанин избивал големи количества катерици. Г а с к а р л пък разказва, че на остров Явапри своите преселвания катериците нанасяли такива повреди на кокосовите орехи, че цели села се разорявали. В Северна Америка в много селища катериците нанасяли на плодните поля грамадни загуби.

Младите катерици лесно свикват с човека и се привързват към него, но на старост и най-опитомените стават зли и хитри.

Изтребват катерицата не защото е вредно животно, а заради ценната кожа, която е обект на голяма търговия. Преди Великата октомврийска революция в Русия се изнасяха на пазара годишно около седем милиона кожи. Днес в Съветския съюз има цяла промишленост, организирана много добре чрез съответни мероприятия. На чуждите пазари се изнасят извънредно много кожи от катерици. Ние също изнасяме на чуждите пазари кожи от катерици. А и много такива кожи се употребяват у нас за облекло, защото кожата на катерицата много топли и отлично замества другите по-скъпи кожи.

Катерицата живее около седем години.