Планински кеклик

Има слабо изразен полов диморфизъм Оперението отгоре е гълъбовосиво, с кафеникав оттенък (сн. 29). Отдолу тялото е белезникаво, с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите
са сиви. Подбрадието и гърлото са бели или сиво-бели, оградени с черна огърлица. На ушите има черни перца. Теглото на мъжките е 550-850 г, дължината на тялото - 33-37 см, а размахът на крилете - 46-53 см. На стъпалото имат шпора. Женските птици са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата и без шпора на стъпалото. Теглото им е 400-650 г. Планинският кеклик може да се сгреши само с тракийския. За разлика от него гърлото му е чисто бяло, огърлицата е заоблена на гушата, а перцата на ушите са черни.
В полет двата вида трудно могат да се различат. Както при яребицата, птиците са на ята през по-голямата част от годината. Излитат внезапно, сравнително тихо, с характерен звук. Полетът им е по-бърз и стремителен от този на яребицата.
Разпространението на планинския кеклик обхваща о. Сицилия, Апенинския полуостров, Северна Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Балканския полуостров. У нас се среща във всички планини без Източните Родопи, Странджа и Сакар. Типичните му местообитания са скалисти хълмове и карстови терени в планините, обрасли с тревна растителност, редки храсти и единични дървета. Избягва северните склонове. В нашата страна обитава откритите планински площи от около 800 м надм. в. до горната граница на гората. Предпочита пустеещи земи и степни райони, но се среща и в ливади, пасища, храсталаци, скалисти склонове и скални сипеи, обрасли със закелявяла храстова растителност.
Храната на планинския кеклик е главно растителна - семена, плодове, зелени части на растения. Яде и дребни безгръбначни, най-вече възрастни, и ларви на насекоми - скакалци, бръмбари, мухи, пеперуди и мравки. Животинската храна преобладава в менюто на женските през пролетта, а също и на малките през първите седмици след излюпването.
Планинският кеклик е моногамна птица. Разпадането на ятата и формирането на двойките започва още в края на февруари и те се запазват продължително време. По изключение, когато женските преобладават в половото съотношение, един мъжки може да оплоди две женски. През март-април мъжките заемат свои територии, в които женската прави гнездото си - плитка трапчинка, разположена на земята сред храсти или високи треви, по скалисти склонове, тераси, сипеи, проломи, дефилета и високопланински терени. Застлано е обилно със сухи треви и листа. Гнездовият период е от края на април до юни. Женската снася 8-14 яйца и ги мъти само тя. Периодът на инкубация е 24-26 дни. Малките са гнездобегълци. На 90-дневна възраст израстват напълно, а на 120 дни достигат теглото на възрастните птици. Остават в ятото през есента и зимата.
Неприятели на планинския кеклик са лисицата, бялката, дивата котка, скитащите кучета и котки, някои грабливи птици и др. Яйцата му се унищожават от дивата свиня, таралежа, язовеца, сивите врани и свраките. Неблагоприятно влияние върху числеността му в нашата страна са оказали унищожаването на планинското земеделие и скотовъдство и масовите залесявания на откритите площи в планините през последните десетилетия.
Планинският кеклик намалява в много страни на Европа. В някои от тях е защитен. У нас е разрешен за лов, но в последните години числеността му е ниска и не се ловува. Срокът за ловуване е от 1 октомври до 30 ноември. В някои страни на Европа се правят опити за изкуственото му развъждане. В България не е експериментирано.

Тракийски кеклик

Има слабо изразен полов диморфизъм. И при двата пола тялото отгоре е сиво-кафяво, а отдолу белезникаво. По слабините има тъмни напречни препаски (сн. 30). Гърдите са сиви. Подб-радието и гърлото са кремави. Оградени са с черна огърлица, която завършва остро върху гушата. На ушите има кафяви перца. Теглото му е 400-600 г, дължината на тялото - 32-39 см, а размахът на крилете - 47-52 см. Мъжките са малко по-едри от женските и имат шпора на стъпалото. Прилича на планинския кеклик, но е малко по-дребен. Отличава се от него по кремавия оттенък на гърлото, заострената огърлица и кафявите ушички. В полет трудно може да се различи от планинския кеклик. Гърбът му е по-кафеникав. От яребицата се отличава по цвета на оперението. Води по-скрит начин на живот. Излита по-тихо, лети по-бързо и стремително.
Тракийският кеклик е разпространен от о. Крит и Югоизточна България на изток до Китай. Типичните му местообитания са сухи каменисти терени и скални сипеи с ниска тревна растителност и редки храсти. У нас се среща в Югоизточна България до около 800 м надм. в. На запад достига до Източните Родопи, а на север - до южните склонове на Средна гора. Предпочита необработваеми площи, обрасли с ниска храстова растителност, предимно от драка, малки нискостъблени горички, сухи терени, каменисти склонове с редки храсти и единични дървета. Среща се и в обработваеми земи и пасища.
По начина си на живот, хранене и размножаване не се отличава съществено от планинския кеклик. Храната му е главно растителна. Яде семена, цветове, плодове, пъпки и зелени части на треви, плевели и храсти, семена на културни растения, грудки, луковици, корени. Използва и животинска храна - насекоми, мекотели. Количеството на животинската храна е по-голямо в менюто на малките пилета.
Тракийският кеклик е моногамен. Гнездото е плитка трап-чинка, постлана с житни и други треви, листа на дъб, бряст, клонки и плодове на драка. Разположено е под храсти, сред висока трева, под камъни, в цепнатините на скали, до плетове или понякога върху сламени покриви на кошари и колиби. Гнездовият период е през април-май. Снася от 7 до 19 яйца, които мъти 21 дни.
Неприятели на тракийския кеклик са лисицата, бялката, дивата котка, някои грабливи птици, скитащите кучета и котки и др. Яйцата му се унищожават от сивата врана и свраката.
Тракийският кеклик е ценен ловен обект. В България се развъжда изкуствено. В миналото у нас са разселвани около 30 000 кеклика годишно. Разрешен е за лов от 1октомври до 30 ноември.