България не са много притежателите на оръжие в калибър .416. Това е разбираемо, защото най-едрите животни по нашите географски ! ширини рядко надхвърлят 250-300 ки-I лограма. През последните няколко години доста ловци, притежаващи на-резно оръжие, се сдобиха с вездесъщия калибър .375 Н&Н Magnum. Без порно той е подходящ както за абсолютно всички големи и опасни живо ни в Африка, така и за употреба у на С тази реплика сигурно ще разбуни духовете и ще си навлечем критиките на читателите, но само на тези, кош не са ловували с тежки калибри. Истина е, че голям глиган може да бъде убит и от далеч по-малки калибри /при това чисто/, например: .270 Win., 7Х57R, .308 Win., 8x57, та дори и .222 Remington.

Когато обаче пред нас има гъста растителност, а тъмната, яростна маса лети през клоните срещу ни, сигурно е, че и най-консервативните ще се съгласят с горното. Много често доводите на противниците на тежките калибри са, че се похабява много месо. Това пак са твърдения на хора, които не са използвали и не са наблюдавали ефекта от тежък и бавен куршум върху животното и месото. Щетите са нищожни в сравнение с тези, предизвикани от значително по-леки, но бързи куршуми, например: 22-250, .243 Win., 7 мм Rem. Mag., .300 Win., .338 Wub. Тежките куршуми с умерена скорост запазват вътрешната си балистика значително по-добре от бързите. Дребните препятствия по пътя им не ги отклоняват така драстично, както е при леките и бързи. При проникване в животното запазват праволинейното си движение, навлизат по-дълбоко и убиват по-чисто и сигурно. Не на последно място, използване на адекватен калибър и дори лека презастраховка е уважение, което дължим на дивеча. .416-ти калибър не е това, което можем да наречем "лека презастрахвка". Ако трябва да го окачествим най-точно, най-правилното му описание е "първият от тежките". Много собственици на "вездесъщия" .375 Н&Н смятат, че притежават "слонска" пушка. Това е така, но с дребното уточнение, че става дума за "най-малката слонска" пушка. Ако някой е на път да направи голямо са-фари за най-едрите представители на африканската и азиатска фауна, разумно е изборът на калибър да бъде завишен. За да предпазят клиентите си от внезапна атака на голям звяр, професионалните ловци се осланят минимум на калибър .416. Известни са няколко боеприпаса в този диаметър - 10.5 мм. Повечето от тях носят куршум с тегло 400 грейна (26 грама). Безспорно най-популярен сред тях е .416 Rigby. Той е спечелил славата си на най-добрия спътник на професионалния ловец. Траекторията му е сравнително изправена (почти като тази на калашниковия боеприпас 7.63x39, който нашите читатели в по-голямата си част познават добре. Началната скорост на 26-грамо-вия проектил е около 710 м/сек. Тези параметри образуват кинетична енергия от 6553 джаула. За сравнение - 19.4-грамовият куршум на .375 Н&Н излита със средна скорост около 780 м/сек. и има енергия от 5900 джаула. Разликата в проценти е едва 11% - на пръв поглед незначителна, но по формулата на Тейлър, където се отчита и диаметърът на куршума, получаваме доста по-различна картинка:

За .375 Н&Н - ТКO=0.375 от инча х 2560 фута/сек. х 300 грейна: 7000 = 41.13
За .416 Rigby - TKO=0.416 от инча х 2330 фута/сек. х 400 грейна: 7000 = 55.39

Тук разликата в нокаут ефекта /ТКО/ е с 33% повече в полза на .416 Rigby. Изразено в цифри, това е предимството на този калибър спрямо "еталона" за африкански лов - .375 Н&Н. За да стане по-ясно на нашите читатели, ще отбележим, че коефициентът на Тейлър за нокаут ефекта на калибър 30-06 5рг. е ТКО= 21.00. Защо професионалните ловци в Азия и Африка предпочитат да използват .416 Rigby? За разлика от повечето тежки щуцери, .416 се използва в болтови карабини, цената на които е в пъти по-ниска от тази на щуцера. Траекторията на куршума е значително по-изправена (с около 20%) от тази на повечето тежки калибри. Ако оптималната дистанция за прав изстрел на .458 Win.Маg. е около 125 метра, на .416 Rigby тя е 150 метра. Това позволява при преследване на ранено животно то да бъде простреляно, дори когато е набрало преднина.

Исторически бележки
.416 Rigby носи името на своя създател - лон-дончанинът Джон Ригби. Неговата гилза е обемна, без магнум обръч и това спомага за по-гладко вкарване в патронника. Работи при относително ниско налягане и така при повишаване на температурите не засича при екстрактване на гилзата, "федерал" произвеждат боеприпаси с този калибър от 1989 г., когато е включен в тяхната "примиум"-серия. Ползва около 6 грама бавно горящ, карабинен барут. След като се осъзнава потенциалът на този диаметър куршуми, на сцената след него се появяват серия варианти: .416 Taylor, .416 Hofman, .416 Weatherby, .416 Ваrnes, .416 Dakota, .416 JDJ, но единствено сериозен претендент остава .416 Remington Magnum. Последният дублира параметрите на своя предшественик, но притежава едно предимство и един недостатък спрямо него. Тъй като диаметърът на гилзата на "Remington" е по-малък в еднакво дълбоки пълнители, "ремингтъните" могат да бъдат заредени с един патрон повече. Основен недостатък пък е по-високото налягане, при което работи боеприпасът. По тази причина при по-старите боеприпаси е имало проблеми с екстрактване-то на гилзата. Сега такива не съществуват, но по-високото работно налягане остава като факт. Така или иначе, който от изброените боеприпаси да изберете, със сигурност ще имате едно могъщо и целесъобразно оръжие за едър лов. Някои професионални ловци препоръчват калибър .416 да се използва и срещу мечки и лосове в Европа и Америка.

Източник: сп. Български Ловец