Исторически бележки
Наричан още 7.62х 53R, руски или ПК (картечарски), той е въведен 3а употреба през далечната 1891 г. в болтова-та карабина "Мосин-Нагант". Патронът е известен още и като вин-товъчен. През 1909 г. се снаредява с 9.7-грамов, напълно облечен остробърх куршум, който е масово употребяван през Втората световна война. Този боеприпас все още е на въоръжение в някои армии, в това число руската, китайската, финландската и тези на бившите соц-сателити. Използва се в леките картечници и снайперовите карабини СВД ("Драгунов"). Това е може би единственият R-ов (не с жлеб, а с шапка) боеприпас, задържал се на служба в армията досега. Почти всички други съвременни боеприпаси са без ранд, а с жлеб.
Руските карабини "Нагант" са произвеждани в началото в САЩ - от компанията New England Westinghouse Со., а също от Winchester и Remington през Втората световна война, както, разбира се, и от руските оръжейни забоди. След бойната много оръжия излизат на пазара и Remington започват снаредяването с ловни куршуми Bronzepoint, тежащи 9.7 грама.

Коментари
За боеприпас на възраст 115 години 7.62х54R е с доста добри параметри. Той е широко разпространен в България и много ловци са добре запознати с бойните му качества - било от армейски оръжия, било от лобните карабини. За съжаление, масово разпространените у нас волтови карабини "Мазалат"-и не бяха на добро техническо ниво. Вероятните причини за това са остарелият дизайн и лошите цеви, използвани за масовото им производство. Въпреки това някои единични и поръчкови бройки, на които са поставяни специално подбрани цеви, ни дават представа за истинските възможности на този калибър. Личният ми опит показва, че волтова карабина с добра цев е в състояние да даде група от пет изстрела в рамките на 2-2.5 сантиметра на 100 метра, което е повече от достатъчно за ловни цели. За съжаление наличните на пазара боеприпаси са доста ограничени като разновидност. "Селиер и Белот" (Чехия), "Норма" (Швеция), "Лапуа" , "Първи партизан" (Сърбия) и "Волф" (Русия) произвеждат ловни боеприпаси за този калибър. Ловни куршуми се произвеждат в следните грамажи:

• 9.70 г, с начална скорост от 850 до 890 м/сек. и енергия 3841 джаула;
• 11.70 г, с начална скорост 785 м/сек. и енергия 3605 джаула;
• 13.00 г, с начална скорост 750 м/сек. и енергия 3656 джаула;
• 14.25 г, с начална скорост 715 м/сек. и енергия 3642 джаула.

Както се вижда от изложените параметри, 7.62х54R е много близък  до  .308 Winchester. Може да изкажем твърдението, че това е западният или натовски негов близнак, така че всичко, на което е спо собен единият, се отнася и за другия боеприпас.
Оръжия на българския пазар, които са райберобани за 7.62х54R са: българските болтоби карабини "Мазалат" и "Ибайло", руските "Иж-94" (комбини-рана с 12-ти кал.), "Иж-18" (еднозарядна) киплауф, "Беркут-2М1" (полуавтоматична), "Тигър"(полуавтоматична), "Лос" и др. Доскоро 7.62х54R бе единственият масов боеприпас в калибър .30 с ранд. След появата на .30R Blaser и това негово предимство отпадна. Тази муниция е изиграла голяма роля в историята и до днес заслужено има много привърженици, но вече е време да се пенсионира. Години наред за този калибър не се произвеждат нови системи оръжия и е малко вероятно тази тенденция да се промени.

Приложение
Най-тежките животни, с които куршумът на 7.62х54R може да се справи, са лос, кафява мечка, глиган, а снареден с напълно облечен куршум, успешно може да се използва и за дребни хищници - лисица, чакал. Откатът е умерен.

Източник: сп. Български Ловец