Роберт Атанасов 

С откриването на ловния сезон (в средата на август) предлагането на боеприпаси и закупуването им се превръща в състезание. Търговците се опитват да предложат по-ниски цени от конкуренцията, а ние, ловците, купуваме каквото намерим на кашони. През последните няколко години много от ловците разбраха за своя сметка, че евтиният боеприпас понякога се оказва доста неприемлив, а скъпият не винаги гарантира качество. Как да подходим така, че да подберем подходящия патрон за гладкоцевна пушка, без да разчитаме само на мнението на колегите?
Нека първо да поясня, че ако дадени боеприпаси работят добре в дадена пушка, не е задължително това да е така и с друго оръжие. Цевите на различните производители варират като диаметър по дължината си. Освен това стесненията в края на цевта (независимо дали са фиксирани или мобилни) също се различават. Допуските в дължината и ширината на патронника отново не се константни. Това е и причината дадени оръжия да „харесват” определени боеприпаси, а други - не.
Най-доброто решение в случая е преди началото на сезона всеки да направи тестове за себе си и да прецени кой боеприпас се обслужва най-добре от неговото оръжие.
Ето на какви условия трябва да отговаря идеалният патрон:
1. Здрава конструкция. Да не се деформира лесно. Гилзата да е права. Да е затворен качествено и сачмите да не изтичат. Патронът трябва да влиза в оръжието без усилие, леко и свободно, но не и да хлопа в патронника.
2. Обтураторът, който се поставя след барута, да е плътен. Не бива да се забелязва (при прозрачните и полупрозрачни гилзи) преминаване на люспички барут в посока към сачмения сноп.
3. Големината на сачмите трябва да е еднаква. Самите сачми да са идеално сферични. Това осигурява равномерно разпределение на снопа и правилен полет след напускане на цевта.
Идеалният патрон, за съжаление, не съществува в масовата продукция. Добре е той поне донякъде да отговаря на заявката на производителя. Понякога с две-три стотинки по-скъп боеприпас ни осигурява 30 процента повече успеваемост в лова на пернат дивеч.

Движение на сачмения сноп
Сачменият патерн (сноп) се ражда за полет в момента, в който обтураторът, заставен от възпламенения барут, се придвижи напред. Сачмите отварят звездообразната запушалка (или картонената капачка при по-старите боеприпаси) и поемат движението си по цевта напред. В този момент снопът започва да се разтегля. Всяка от сачмите е получила различен тласък в зависимост от мястото си. Част от задните сачми изпреварват предните и в цевта настава външно контролиран хаос. Ако има различни по големина, тежест и с неправилна форма сачми, те започват да разпръскват патерна. Когато напуснат цевта, оловните топчета вече не са компактна група, дълга 2 сантиметра, а разтеглен в пространството патерн с дължина около 40 сантиметра. Колкото повече се отдалечават от цевта, толкова по-голяма става разликата в скоростта им и съответно снопът се разтегля още повече. Това ясно се вижда, ако стреляме в спокойна вода на разстояние около 50 метра. Дори и да не гледаме резултата, можем да чуем забавянето, с което пристигат последните сачми спрямо първите.
Това, което ни интересува като ловци в крайна сметка е, когато стреляме по даден дивеч той да получи максимален брой попадения от дадения номер сачми и да бъде повален.
За целта проведох експеримент с шест вида боеприпаси в 12 калибър, подходящи за лов на пъдпъдък. Поставих големи листове (мишени) с размер 70х100 см на разстояние 25 метра. Това е една дистанция, на която доста често ни се налага да дърпаме спусъка по време на пъдпъдъчи лов. Всяка от мишените е съставена от пет елипси. Вътрешният светъл кръг на централната елипса е с размери 5 см на 7 см. Това е приблизително големината на зоната за поразяване на пъдпъдъка. Така удобно можем да проведем тест с наблюдение колко сачми ще поразят целта. Смята се, че за сигурно поразяване една птица трябва да получи минимум 4 сачми от подходящия за нея номер.
Двадесет и пет метра са междинна дистанция. Някои ловци си позволяват лукса да стрелят и на разстояния, по-големи от 50 метра. На такава СОЧНА дистанция обаче дребните оловни топчета не само губят пробивност, но и са толкова нарядко, че едва ли 4 от тях ще закачат птицата.
Оръжията, които използваме за теста, са ловен полуавтомат „Франчи” (любезно предоставен за изпитанията от оръжеен магазин „Старфорс”) и руска надцевка „МЦ” за скийт. Тъй като полуавтоматът „Франчи” има възможност за поставяне на различни втулки за регулиране на разпръснатостта на снопа, поставих цилиндър, който осигурява най-правилно подреждане на патерна.
Преди да преминем към детайлен преглед на мишените ще отбележа, че на гореспоменатата дистанция всички изстрели покриха напълно листовете на мишените. Това означава, че снопът се разпръсква и при двете тестови оръжия в неправилен радиус около 90 сантиметра.
Ето как се представиха боеприпасите в различните оръжия:

      1. SAGA-streu              28 грама сачми номер 11, с дисперсант кръстачка.
      2. B&P; GP- universal  32 грама сачми номер 11, с обтуратор дисперсант.
      3. Chedite - free shots    29 грама сачми номер 10, с обтуратор дисперсант.
      4. SAGA-export            28 грама сачми номер 11, с концентратор.
      5. NS (Nobel Sport)      30 грама сачми номер 10, с дисперсант кръстачка.
      6. B&P - Nike               32 грама сачми номер   9, с обтуратор дисперсант.      

С патрон номер едно автоматът „Франчи” имаше 6 попадения в убойния сектор, а с „МЦ” попаденията бяха 5, което е напълно задоволително.
С патрон номер две автоматът „Франчи” имаше 5 попадения, а „МЦ” - 3 пробива, което предполага избягването на този боеприпас в това оръжие.
С патрон номер три „Франчи” постигна 2 пробойни, докато „МЦ” направи 6 и перфектно разпределение в останалата част на мишената.
С патрон номер четири „Франчи” имаше само едно попадение, а „МЦ” блесна с шест.
С патрон номер пет „Франчи” имаше едно попадение, а „МЦ” - 2 пробойни. Това показва, че този боеприпас работи на по-къси дистанции, но не е подходящ за разстояния над 20 метра и в двете оръжия.
С патрон номер шест „Франчи” постигна 11 попадения, независимо че бяха с по-малкия брой сачми номер 9. Това го определя като далекобоен заряд за това оръжие. „МЦ” от своя страна пръсна снопа и само една сачма уцели условната убойна зона.
Ето как, уважаеми читатели, едни боеприпаси могат да бъдат удачни за едно оръжие и пълен пропуск за друго.
Използвам възможността да благодаря на моя асистент в това начинание - г-н Велислав Митов.

Източник: сп. Български Ловец