Най-често срещаният избор по отношение на калибъра за тактически цели е .308. Под този калибър съществуват два основни боеприпаса - .308 „Уинчестер” и .300 „Уинчестер Магнум”. Многофункционалността на този калибър е наложила и използването на някои по-рядко срещани боеприпаси, какъвто е .300-378 „Уедърби”, .308 „Норма Магнум” и популярният, но вече свален от употреба в армията .30-06 „Спрингфийлд”. Така или иначе „работният кон” на снайпериста си остава .308 „Уинчестер”.
В практиката си съм срещал ловни и тактически оръжия, базирани на този калибър, които стрелят суперпрецизно, но и такива, които размятат попаденията дотолкова, че не мога да позная стрелбата си. Разбира се, към този въпрос отношение има и видът на използвания боеприпас, както и това дали цевта „харесва” дадения патрон, като налягане, дълбочина на влагане на куршума и други фактори.
Отношение към прецизността на едно оръжие има до голяма степен общото му тегло. Повечето тактически снайпери тежат между 4,5 и 5,5 килограма. Такова оръжие предполага умерено тежка цев за добра прецизност, но не е най-удобното за носене на гръб при дълго пренасяне, катерене и извършване на друг вид физическа активност. От друга страна такова тегло позволява стабилен упор и леко задържане на целта.
От критично значение е и изборът на куршум, контур (профил), дължина и стъпка на нареза на цевта.
Когато приложението на .308 „Уинчестер” е с тактическа цел, най-препоръчително е да се използват куршуми в обсега 9,7-12 грама. За дългите дистанции (над 600 м) високият балистичен коефициент е не само желан, но и задължителен, за да се намали влиянието на вятъра, земното притегляне и челното съпротивление на куршума.
Многобройните тестове са показали, че на .308 „Уинчестер” му липсва енергия при по-далекобойните изстрели. Ето защо трябва да се търси компромис по отношение на начална скорост, балистичен коефициент, тегло на куршума и енергия. Над 600 метра скоростта и респективно енергията на проектила намаляват значително в този калибър. От своя страна прецизността на .308 на къси и средни дистанции е трудно да бъде надмината от повечето други калибри. Ефективната далекобойност на даден калибър се определя от това на какво разстояние скоростта на куршума пада под скоростта на звука (около 330-340 м/сек.). При .308 това разстояние е средно около 850 м.
Като основен препоръчителен куршум за този калибър бих определил 168-грейновия (10,89 г) на „Сиера”, с кух връх и стеснена задна част (тип боуттейл). Той има балистичен коефициент 0,475 и с 66-сантиметрова цев може да развие скорост от 850 м/секунда. При класическите 60-сантиметрови цеви скоростта е по-ниска – около 830 м/секунда. В първия случай – по-дългата цев – скоростта на проектила ще падне под скоростта на звука на около 1000 метра. Ако използваме по-лек куршум, какъвто е 150-грейновият (9,7 г) на „Сиера”, с балистичен коефициент 0,440 и начална скорост 884 м/секунда, обсегът с надзвукова скорост е почти същия.
Отделните оръжия и различните дължини на цевите биха подобрили далекобойността на .308, но той никога няма да бъде калибър за стрелба над един километър. Това не означава, че проектилът не може да поразява цели и на по-големи разстояния, но предсказуемостта и надеждността му рязко спадат при тези дистанции.
Стъпката на нареза в цевта е от значение за стабилизирането на куршума. Ако използваме 168-грейнови (10,89 г) куршуми, 12-инчова стъпка на оборот (30,5 см) е идеалната среда. Ако все пак се използват и по-тежки куршуми, тогава трябва да се отиде на по-къса стъпка за по-добро стабилизиране – около 11 инча. За поддържане на висока начална скорост дължината на цевта трябва да е между 66 и 69 см.
А сега да се спрем на избора на контур (профил) на цевта. Известно е, че колкото по-дълга е една цев, толкова по-висока скорост придава на куршума. Това е свързано с пълноценното изгаряне на барута. Точността на цевта зависи от твърдостта й или резистентността й към вибрации. Ако една цев е дълга, тя вибрира повече, или ние образно я наричаме „мека”. За да ограничим вибрациите, се налага да увеличим диаметъра й. Това обаче рефлектира в увеличаване на цялостното тегло на оръжието. Тук идва и инженерното решение „две в едно”. От външната страна на цевта се отнема метал и се получава оребряване или флутиране. Така оребрената цев запазва качествата на занижени вибрации и същевременно позволява по-бързо охлаждане, тъй като е с по-голяма повърхност.
Обикновено тактическите снайпери и спортните оръжия ползват цилиндрични цеви, но понякога и конусовидните (тип „варминт”) се монтират на полицейски и военни карабини. Ако все пак дистанциите на стрелбата не надвишават 500-600 метра, а темпът на възпроизвеждане на изстрели е по-спокоен, може да се отиде към по-къса и по-лека цев с конусовиден профил и без оребряване, което не оскъпява оръжието. Последните тенденции на водещи фирми са градските снайперови карабини да бъдат леки, с къси 50-сантиметрови цеви. При патронника диаметърът на цевта е 30 мм, като постепенно се стеснява към 18 мм. Ако се използва по-дълга, 660-милиметрова цев, то при 30 мм дебелина при патронника се препоръчва стеснение 20 мм при дулния срез. Теглото на такава цев е около 2,5 килограма.
Правилният избор на цев в калибър .308 е свързан с това за какво ще се използва. Дали концепцията е за лека карабина, която да не обременява носещия я с излишен товар, или снайпер, който прецизно да закара куршума на 1000 метра, това зависи от предназначението.

Източник: сп. Български ЛОВЕЦЪ