Добре дошли във форума На Лов

Регистрирайте се сега за получите достъп до всички функции. След регистрация, вие ще можете да публикувате нови теми или да отговаряте на вече съществуващите. Ще можете да настроите вашия профил, да си качите профилна снимка, да получавате репутация и да използвате лични съобщения с останалите потребители. Това съобщение ще изчезне след като влезете в профила си.

Leaderboard


Popular Content

Showing most liked content since 29.05.2017 in all areas

  1. 41 likes
  2. 39 likes
  3. 30 likes
  4. 30 likes
  5. 28 likes
  6. 27 likes
  7. 25 likes
  8. 25 likes
  9. 24 likes
  10. 23 likes
  11. 20 likes
  12. 19 likes
  13. 18 likes
  14. 18 likes
  15. 18 likes
    Нямам си дружинка аз за едрия лов колега, все на гости ходя - където ме поканят.Той, моят район е полски, долу в Тракията, до река Марица, само пилци и зайци има там. А свинския лов по-го тача - голяма е тръпка, знаеш...!!! Друго си е да ти запеят кучетата, да им затреперят гласовете, като "настъпят" прасетата от близо...!!! Ей на, гледай ми космите на ръката, само като ти разказвам и настръхвам - голяма емоция, голямо нещо е тоя лов!!! Пък и аз съм си балканджийче момче, планина ми дай. Бащиният ми род е от едно планинско село, баш в средата на Родопите.Ама си нямах баба и дядо на село, щото се преселили в града, още петдесет и първа година, та ходехме при роднини. То и баща ми все към село го влечеше, по родните гори и баири, че и мене така ме закърмиха с планината в душата от малък. А пък тая Родопа планина, влезе ли ти веднъж в душата, куртулисване няма, както се казва по "родопски".На сън я сънувам редовно, а като умра душата ми сигур ще идва да скита по нейните гори и ливади, щото не мога да си представя, че ще се мине година без да я видя?! Обичам си планината и селото си обичам, ама ей на, там на лов не ходя...?! Никой не е пророк в собственото си село, нали знаеш - няма кой да ме покани на лов там... Обаче, миналата година се запознах с едно момче от съседното село - случайно. В тоя, ловния форум, най-големия, "На Лов" се запознахме. Съчми търсеше, едри, пък аз имах останали от баща ми два-три килограма и му ги пратих. Искаше да ги плаща, ама аз отказах, щото стрелям с готови патрони и тез съчми на мен не ми трябват. А пък да вземам пари от колега, дето също "чеше крастата", като мене, сърце не ми дава...! Та, момчето се обади след няколко месеца и ме покани на лов при тях. Вярвай ми приятел, от мерак цяла седмица не съм спал...!!! Баири и смърчове в просъница виждах, росни ливади газех, сърни и прасета пред мене бягаха и се чувствах, все едно съм в рая на ловците. Като юдеин завърнал се в "обетованата" земя се чувствах...! Колко съм го чакал тоя момент братче, колко съм жадувал, там на лов да ходя - по "родните" си места...?!?! Така се бях настроил и навил...?! Викам си, с тея хора трябва, като братя да станем. На мен там ми е "хвърлен пъпа", родопчанин съм, от едно тесто сме. Ще се разберем, ще се харесаме, пак ще ме поканят. А, като ме поканят пак, ще се заобичаме още повече и ще стана "редовен" при тях. Пък, като стана "редовен", дай боже - отписвам се от мойта "полска" дружинка и отивам при тях, в балкана! Хубави хора са родопчани, широки души, добри и гостоприемни - такива ги познавах, от детството си.... Като пристигнах сутринта на "сборния пункт", като свой ме приеха. С момчето не се бяхме виждали до тогава, там се ръкувахме за първи път, ама всякаш се познавахме от години. Николай се казвал, ама вика "всички ми казват Коле". Дойде председателя, написа бележката и си тръгна по някаква работа, а ние се натоварихме по джиповете с кучетата. Аз качих Колето, секретаря, още двама от местните и кучетат им и потеглихме в планината. Имаха си и те проблеми в дружинката - разбрах по пътя - градските авджии искали да трепят на "всичко коз" и сърни и глигани, а пък местните се пазели, искали всичко да е по закон. Дрязги някакви имало - подочух, групички се заформяли, дивеч криели един от друг и други такива работи... Ама на мене духът ми витаеше в облаците от щастие, съществото ми ликуваше. Наслаждавах се на дивните гледки и нищо не можеше да ми развали прекрасното настроение...!!! Спряхме най-сетне на едни ливади. Ръководителя на лова, от градските, както разбрах в последствие, проведе уставно инструктажа. Предупреди, да се стреля, само по ясна, видима цел и само по прасета, или хищник и поведе хората по пусиите - в това число Колето и аз. Другите, с кучетата тръгнаха "викачи". Вървяхме последни с момчето и ръководителя на лова - пооплешивял мъж с малки, хитри очички и боядисани, черни, коцкарски мустачки. Поразпита ме той, както си трябва - от къде съм, що съм, ходил ли съм на "едър лов" друг път, прасе и сърна виждал ли съм, стрелял ли съм по такива животни, улучвал ли съм...?! В разговора се включи и момчето на моя страна. Каза, че е виждало снимки с мои трофеи в форума, че не съм "случаен" ловец и т.н.. Аз от своя страна си "признах" скромно, колко прасета съм ударил миналата година. После изрично натъртих, че по сърни и сръндаци не стрелям, щото не само, че е незаконно, ами и не мисля, че е голяма трудност и чест да застреляш това животно... Потупа ме по рамото ръководителя, доволен, при тая ми декларация, но едновременно с хитра усмивчица вика: -Така колега, така трябва, браво! Тук при нас понякога правим изключения, ама то е друга приказка...!!! На първата и втората гонка - нищо. Сърни и сръндаци минаха доста през пусиите, ама прасета нямаше. Тръгнахме да се разставяме за третата. Вървяхме в група, седем-осем човека и ръководителя на лова вика: - Момчета, махам ембаргото! На тая гонка не я ли свършим работата, няма за кога, че то обед мина отдавна. Кога ще ядем, кога ще чакаме кучета...?!?! Друга гонка я има, я не - няма с празни раници да си ходим я ...?!?! Казва го той това и в мене гледа и ми смига лукавко. Сложиха ме "пост" на една поляна. Над мен ръководителя, под мен Колето - и двамата скрити в гората. То, на поляна какво може да ти излезе си мисля, освен сърна, ама дано не излиза, че знам ли какво ще кажат, като я пусна да си ходи...?! То, пък точно така стана. Подгониха кучетата и след минутка на поляната се изтъпанчи един сръндак - огромен. Рогата му с кожа облечени, но се вижда, че са много голями. Навирил опашка, светнало едно огледало отзад и се ослушва. Тръгна да минава през поляната, като на парад. Аз пък, като знам, че ме наблюдават колегите от гората и че може друг път да не ме поканят, понеже по сърни не стрелям, премерих се в едно дърво над него с карабината и гръмнах. По-добре викам си, да съм го изпуснал, отколкото пуснал...!!! Глупаво животно е това, сърната ти казвам, аз за това не ги трепя. Избяга тоя сръндак след изстрела ми, завъртя се и пак влезе в пусиите по-долу. Минал между Колето и един друг колега, от градските и тоя втория му отпердаши едно бренеке и го бутна... Както и да е?! Свърши гонката, изтеглихме животното и Колето заедно с тоя, дето го удари почнаха да дерат. Дойдоха викачите и секретаря с тях. Нахвърлиха раниците по тревата, където е сухо и почнаха да ядат. Ей, такава авджийска трапеза не бях виждал ти казвам?! Всеки се затули сам в някаква посока, на дава-три метра от другия, извади си сухоежбината и почна да си яде самостоятелно от неговото - думи нямам...!!! Мойта храна беше в колата, та отидох да помагам на Колето и колегата да оправят животното. Докато го оправяхме Колето ми вика: - А бе, ти не трябваше да му стреляш на тоя сръндак...!!! Ха сега де...?! - Чакай - казвам му аз - нали ви казах, че сърни не трепя?! Стрелях в едно дърво, над него, да не излезе, че съм го пуснал "бадева". Знам ли какво ще каже ръководителя на лова - нали махна "ембаргото", мръвка иска..?! - Да де, ама сега скандал ще стане - казва Колето - щото секретаря е против тия работи. Аз видях къде стреля и куршума чух как изплющя в дървото. Знам, че не си виновен, ама не трябваше да стреляш - трай си, ще се размине...!!! - Против ли - вика колегата "градски", дочул разговора - против бил..?! Против е, щото си ходи сам през седмицата и си ги има за свои тия животни. Сега го е яд, че са му взели от неговата стока, че не го е прибрал той, сам! Бракониерства си на спокойствие през седмицата, пълни раницата редовно, а като дойде събота и неделя е принципен - хайде бе?! Ама Коле и ти си същия, комбина сте с него знам, за това го защитаваш...!!! Тоя сръндак, аз ще го дам за банкета, за всички. Дано, като седнем на масата заедно, най-накрая да се вразумите и да разберете, че сме от една дужинка и че дивеча не е само ваш...!!! Врътнах се аз на страна, отидох да се измия в потока и ги оставих да си оправят бакиите.... Тръгнахме, след малко надолу, към колите. Застигна ме секретаря по едно време и пита: -Колега -вика- ти що стреля по сръндака?! Ръководителя на лова, нали го чу на инструктажа, какво каза?! Само по прасета и хищници да се стреля...!!! - А бре, човек - казвам му - аз го чух, ама ти после чу ли го, като каза, че отменя"ембаргото", преди последната гонка..?! И освен това, само съм стрелял - викам - да съм утрепал нещо?! Мен ли ще изкарате виновен...?! - Ами, виновен си - вика - виновен си, щото си стрелял!!! Ако не беше стрелял и другото момче нямаше да стреля и да го убие. А ръководителя, го питах - каза, че нищо не е отменял. Така, че друг път, тук не си "добре дошъл"...! Знам, защо те е поканил Колето, ама това ти пръв и последен лов тук, да знаеш...!!! Ей, причерня ми човече!!! В дън земя от срам и яд потънах, ама стиснах зъби и юмруци и продължих безмълвно по пътя. Долу, при колите, си прибрах пушката в калъфа и бях готов, да зарежа всичко и веднага да си тръгна, но ми стана съвестно за другите, които бях докарал, че трябваше десетина километра пеша да минат, за да се приберат. Повечето ловци дойдоха - някои чакаха и викаха кучетата си, а други налягаха покрай колите. Споделих с Колето, разговора ми с секретаря. На него също му стана неприятно от така стеклата се ситуация, почна да ми се извинява и да ме успокоява. Каза, че всичко ще се размине и забрави, че пак ще ме покани след време и всичко ще е наред... Аз тъкмо почнах да клатя отрицателно глава в отговор на чутото, когато в края на поляната на която стояхме, на тридесетина метра от нас, от дерето се измъкна един сръдак. Направи няколко крачки и замръзна вперил поглед в групата. Групата също онемя и се вцепени. В няколко дълги мига, никой не се помръдна от смайване, даже кучетата не се усетиха, какво става. В следващия момент, почти едновременно, един от гоначите и секретаря се пресегнаха към пушките лежащи до тях, надигнаха се и стреляха. Сръндака отскочи наобратно и се изгуби в дерето... Настана лека суматоха след случката, чуха се смехове. Някои се втурнаха към дерето, други се засуетиха да пускат кучета. Секретаря пренапълни пушката и се отправи към мястото, където беше излязъл сръндака. Там всъщност кръв нямаше, както видяхме всички в последствие, паднало беше само едно вълмо козина и нищо друго... Тръгнах си. Натоварихме се с Колето и двете му кучета и потеглихме. Другите останаха да чакат пак кучетата и да търсят сръндака. Малко по-надолу застигнахме секретаря. Вървеше покрай дерето и се оглеждаше лакомо, за паднало животно - надеждата, че е ударен не го напускаше явно..?! -Не им казахме довиждане...?! - каза Колето. -Не им - отвърнах му аз - ама нямаше и да е правилно! Щото, надали ще се видим повече...?!?! Ей такива работи братко...!!! Сега, като си спомня смешно ми става, ама тогава хич ме ми беше до смях. Много горчилка и обида ми остана от тоя излет, да знаеш - много...! Каква я мислех, а каква стана...?! Ама, то и каква да стане при такива хора - калпава работа...?! Гледам записваш си май?! Само да не ни истипосаш във форума с истиските имена ей...?! Ще вземе да се познае някой, да се обиди...?! То, всъщност на какво ли да се обиди, всичко е истина, а от истината може да боли, но не трябва човек да се обижда...?! Ама знаеш ли - калпава работа...?!?! ЗАПИСАЛ - Тони Груев
  16. 17 likes
  17. 17 likes
  18. 17 likes
  19. 16 likes
    Всички маймунки на едно място !
  20. 16 likes
  21. 16 likes
  22. 16 likes
    И аз май ша обявявам пушките за продан Това от последните излети първо обараха един барсук който беше позакъснял по пътя за в къщи,хем му съм казъл зимно време да не ходи много далече от скривалището той нислуша и Амура и Ман го вразумиха,но въпреки това даде сериозен отпор в еднин капинак много гъсто немога да стигна до него като наближих Ман го налапа като крокодил и го измъкна от там насетне работата олекна....... Кофти започна сутрешния лов с тази борба кучеовете се поумориха...направихме и доста голяма гонка без резултат и по правилото на мърфи тъкмо към края се чу много далечно лаене чак едвам доловимо по едно дере което започваше с горски път и свършваше в егати и гъстия денгирлик еееееееее викам епа баш там ли бе...... ща не ща отивам аз чуваше се че става нещо,като пребегах да чувам по добре охоооооооооо мале мила то едни жаловити свински ревове кажи му здраве,едвам стигнах то един примес от тръни и салкъм мама мие,еле го доближих те го беха сторили мани бегай,едното му ушо ич го нема другото едвам са държи а белия кат го лепнал за кратуната....та такива ти ми работи се научи тоя катеричар
  23. 15 likes
  24. 15 likes
  25. 15 likes
  26. 15 likes
    Нещо прясно от събота,кучетата си свършиха перфектно работата и ми дадоха възможност да си замъкна телесата до мястото на екшъна и да отстрелям прасето.Лайката малко пострада но вече е зашита и ще се оправи.
  27. 14 likes
    Все си викам повече кучета не даже ,ще ги махам ! Ама пуст мерак не минава.. Едно барачесто пале на 40.дни
  28. 14 likes
  29. 14 likes
    искам да ви покажа какво пък аз правя от чимшир дължина около 15см височина около 7см това е от цяло парче чимшир оцветено е с специялна техника http://anton6500.snimka.bg/arts/darvorezba.531816.20574324 ако някой иска да види повече мои неща ето линка
  30. 13 likes
  31. 13 likes
    Тук ми е най хубаво да вардя за хищници през зимата като падне сняг.Тази снимка е от днес- захранка свински кожи.В далечина се вижда хижата от която вардя от втория етаж.Така е направено, че като легна на леглото до камината през прозореца наблюдавам "бойната полоса".Ако не заспя /рядко се случва/ доста интересни мигове съм имал.Но за съжаление днес не можах да остана че нещо съм настинал с тия варди- само прегледах пчелина и захранката и се прибрах.Най интересното е, че хищниците не се плашат от дима от комина - разстояние 80-90м, но кумчо вълчо до сега не съм виждал или заснемал с камерата макар че в района ги има.
  32. 12 likes
  33. 12 likes
  34. 12 likes
  35. 12 likes
  36. 11 likes
  37. 11 likes
  38. 11 likes
  39. 11 likes
  40. 11 likes
  41. 11 likes
  42. 11 likes
  43. 11 likes
  44. 11 likes
  45. 11 likes
    В последния ловен ден на едър дивеч, дружината се отчете може би с най- големия трофей, който може да сподели ловеца ; ; След доста поразии които направи, най-накрая си намери майстора
  46. 10 likes
  47. 10 likes
  48. 10 likes
  49. 10 likes
  50. 10 likes