Jump to content

Leaderboard


Popular Content

Showing most liked content since 23.07.2017 in all areas

  1. 12 points
  2. 12 points
  3. 12 points
    Внук и пра-дядо ...Авар и Сингер... 16 години разлика!
  4. 11 points
  5. 11 points
  6. 11 points
  7. 11 points
    Едно не породно куче , което няма 2г. За хората , не спиращи да шумолят по - Фейс групите !!!
  8. 10 points
  9. 10 points
  10. 9 points
  11. 9 points
  12. 9 points
  13. 8 points
  14. 8 points
  15. 8 points
  16. 8 points
    vasil rekov

    Мелези за лов на глигани

    Една нова надежда.
  17. 7 points
    В тази тема споделяйте вашата слука, под формата на снимки, видео и коментари, както и преживените емоции по време на ловните излети. Пазете дърдавеца, не стреляйте по него той се различава от другите пъдпъдъци лесно ! Пожелавам ви много слука, много емоции и незабравими спомени с верните ловни другари ! Наслука !
  18. 7 points
  19. 7 points
    Едни кутрета на 52 дена , с не ясен произход! Как им викаха вълчаци, или чобани ???
  20. 7 points
  21. 7 points
    Внуци на ОТО на 19 дни!
  22. 7 points
    Една позакъсняла мома:Арон и Сара.
  23. 6 points
  24. 5 points
    brakoniera2

    Мелези за лов на глигани

    Ейй колеги,айде къде се спотайвате сезон иде... Една дама от мен...
  25. 5 points
    Част от реколтата, мъжкарче и девойка под 50 дена .
  26. 3 points
  27. 3 points
    Първи лов за този сезон . Гургулицата отново пое по-рано прелета си.След следобедният лов който направих днес си спомних с носталгия как преди години цевите буквално загряваха от изстрелите.Кой знае може отново да се върне отново това време. Наслука !!!
  28. 3 points
    orco

    Българско трицветно гонче

    на 41-42 дена станахме
  29. 3 points
  30. 3 points
    Хари на 9м. и Буца на 1,5м.
  31. 2 points
    Ловът на пъдпъдък става все по-успешен, агнета все по-вкусни...
  32. 2 points
    Росен Генов

    АНГЛИЙСКИ ПОЙНТЕР

    Новият ловен сезон е открит...
  33. 2 points
    Не вярвам на жълто куче да налети...ама знае ли човек...може па черното да е решил да го маха от двора!
  34. 2 points
    Pадостно е ,че тази година 77 стрелци са се пробвали на Спортинг. Надявам се следващия стрелкови сезон поне още 50 колеги да се включат във веселбата !
  35. 2 points
    Като за начало бива,седем изстрела четири ударени пъдпъдъка,един загубен и три прибрани.Неделя три гурги ама не носех фотото.Тази седмица повече На слука!!!
  36. 2 points
    Каймакански приготви армаган, че момата лесно се не дава !!!!!
  37. 2 points
    Тази снимка ми напомня за едно трицветно пале ! Няма начин да не ми хареса ! Здраве , късмет и слука !!!
  38. 2 points
  39. 2 points
    gips

    Сабуезо еспаниол

  40. 2 points
    izi 1991

    ЕПАНЬОЛ БРЕТОН

    Тренирате ли за откриването? Хайде, че не остана.
  41. 2 points
  42. 2 points
  43. 2 points
    Няма да казвам нищо...
  44. 2 points
    Ivan Iojev

    Мелези за лов на глигани

    Един бъдещ свинар, в цвят "какао"..
  45. 2 points
    Дали е породно???
  46. 2 points
    anelin

    ПРИ СЪСЕДИТЕ

    ПРИ СЪСЕДИТЕ Последните групови ловове на дива свиня са около Коледа. И тогава на празниците голяма част от баш ловджиите тръгват към познати и приятели по различни краища на страната, разменят се гости, разменят се нови и не нови реколти домашни питиета, правят се ловни вечеринки, където около хижарските огньове се разплитат ловни и любовни спомени и се чертаят стратегии за ранното утро на следващия ден. Една мила и сгряваща ловната душа идилия. И в тази студена, мъглива, снежна и омайна ловна утрин цялото ловно войнство на селцето в подножието на връх „Табашки кръст“ се бе събрало на купчинка, припламваха огънчетата на цигарите, разливаше се кафе от термосчета по картонените чашки, леко зачервените от снощните спомени очи на мъжете се вторачваха към тъмните сенки в мъглата на баирите, които ги мамеха с тишина и загадъчност. Отговорника на излета беше улегнал запасен старшина, който накратко обясни какво трябва и какво не да се прави с оръжието, как да се събират и как да се разставят по пусиите. После поде и гоначите, които бяха главно младите лудетини в отбора с проверени другари – гончета и бараци като имаше и някое мелезче. Старшинката по военному даде час за тръгване и двете групи потеглиха навътре в лоното на габровите гори. За Пейо това бе второ идване. Главно градски ловец, този здрав мъж рядко успяваше да ловува на дива свиня. Стихията му бяха фазаните в околностите на големия град, където познаваше и най-малкото хълмче или храстче. Тук нещата бяха други - тънка пътечка нагоре измежду свъсени едри дървета и странна тишина, която го смущаваше. Първият път беше на поляна високо под върха – там не мина никакво живатно и Пейо си даде сметка, че май гостите обикновено ги слагат на места, за които ги уверяват, че само от там ще мина дивеч, а после така си и остават... та той така си и остана тогава. Сега му отредиха друго място - имаше видимост между дърветата, имаше снежец и всички изгледи да види и Пейо живо животно в планината. Тази му надежда се подхранваше и от дивечова пътека с пресни дири спускащи се от върховете към рекичката чието тихо шумолене едва долавяше. И така ловеца разтовари раницата, зареди двуцевката, подпря я на дънера до себе си и се разкопча. Утринната ведрина премина в лек хлад след около час. След първаночалното напрежение последва отпускане и съзнанието му приемаше природата наоколо вече по-спокойно и уверено. Обикновен ден в гората си казваше човека! Само той дето беше чужд тука, но скоро ще я освободи от присъствието си и ... ала уви – някъде от изток се чуха гласовете на гончета. „Не би трябвало да идват от там“ си помисли Пейо – нямаше как кучетата да бяха прехвърлили толкова далеч. Тогава се сети, че май съседната дружинка също ловува в района и там беше границата. Тези му разсъждения мигом се изпариха когато чу нарастващ шум пак от там – твърде близо до него и твърде далеч от гончетата – първом видя малка сянка, която се набираше по ската срещу него. Пресегна се леко и взе оръжието. Палеца му машинално свали предпазителя и приклада се долепи до еднодневната му брадица. Беше прасенце – не голямо тазгодишно, но много чевръсто – мяркаше се през основите на дърветата и това, че приближаваще скоростно не го направи по-лесна цел. Пейо реши да отправи изстрел очаквайки появата на дребния бързак между две буки и когато почти натисна спусъка усети в периферията друго движение. За част от мига погледна и видя нещо далеч по-голямо, зъбато същество много по-приличащо на голям глиган и също толкова бързо, което следваше първото ! Изкушението – то е нещото виновно за много провали в този така любим за посветените спорт. Пейо изчака малкия да се доближи на десетина метра и леко мръдна – миг който прасенцето усети и закова на място преди да полети в страни – куршума го отметна на близо половин метър! Веднага стрелеца потърси втората цел – глигана смени рязко посоката си – право нагоре но втория куршум го намери миг преди да потъне в обрасло с тръни пространство. Пейо се втурна към това място и стигна за секунда – имаше кървава следа с алена светла кръв – белия дроб! Въпрос на време беше да го намери, но в гъстото не можеше да влезне! Отзаде му се чу шум – когато се обърна видя две гончета, които стигнаха да първата жертва оръфаха го и се понесоха към човека. Влязоха с лай в гъсталака и напреднаха, после лаят се измести в ляво и Пейо затича да обиколи. След петдесетина метра стъпи на прясната кървава диря, която излизаше от гъстото и се спускаше в стръмен дол на към реката. Кучетата с труд си пробиваха път на излизане, докато ловеца вече тичаше по дирята. За миг мярна задницата на голямото животно, но не можеше да се задържи сигурно за да стреля. После под себе си чу плясване – прасето или прекосяваше реката или беше паднало в някой от гьоловете. Когато стигна долу, почти търкаляйки се по заснежените камъни,с учуда видя, че дирята отново води към насрещната гора. Успя някак си да се прехвърли намокряйки се доволно в рекичката и изкачи малко ридче, зад което имаше суха долчинка и отново нагорнище. В този миг кучетата го подминаха и с лай се хвърлиха към нещо което Пейо бе приел за пън и може би щеше да мине покрая му. Голямото животно се завъртя с нисък гърлен звук и накара кучетата да се пръснат като трохици. Но живота му си отиваше – хриповете бяха силни и постепенно залиташе. Не можеше да тръгне наникъде, ала природата му го караше да се сражава до последния дъх! Пейо се приготви да пусне заветния куршум, но изведнъж от страни се чу друг изстрел. Беше слабичък мъж с изпотено лице, разгърден и ядосан. Пейо не го познаваше и предположи че е от съседите – и правилно! Това, че човека бе слабичък по никакъв начин не се отръзи на духа му: - Аз го прибих бе! Ти кой си? Пейо зяпна: - Ами аз съм гостенин при старшината – му отвърна притеснено. Онзи продължи да се репчи подхождайки към стихналото животно: - Ето сега го убих това животно, наиш ли от къде го гоня – пък и е в нашия район – ти кво правиш тук, кой си ти, а...туй са ми кучетата...ай млъквайте бе - подвикна към двете кучета той, които обаче продължиха да облайват все по-яростно зъбатия: ..я си върви при твоите си хора айде ! „Гонач значи“ – рече си Пейо! Опита се да разкаже случката, но онзи помаха пренебрежително с ръка в смисъл да се разкара. Ядосан Пейо си тръгна обратно, като след десетина метра понечи да каже нещо на човека: „Добри са ти кучетата колега...“ но онзи повторно помаха с ръка. И в този момент Пейо видя нещо което го накара да се обърне изцяло към долчинката, а очите му се разшириха. Падналото животно, което кучетата стръвно облайваха изведнъж е надигна, завъртя се и се хвърли към човека. В следващия миг слабичкото тяло отхвръкна в камънаците, като се чу само половин вик. Двете кучета успяха да отвлекат гиганта за миг от стопанина си – миг в който куршума на Пейо окончателно прекъсня изтънялата връзка с живота на горския обитател. Пейо стигна за секунда до стенещия човек! От клина му се стичаше кръв, която пълнеше ботушите му. Ловеца макар и градски беше силен и трениран. Свали ремъка на пушката и превърза единия крак над разкъсаното – на другия не се виждаше рана. После премента през раменете си ранения и тихичко потиа „Накъде?“. Как беше стигнал пътя, как беше викал, как натовариха човека в джипката – това Пейо не можеше да си спомни. На следващата година пък гостуваше при съседите – водеше го слабичък човек, който накуцваше, но не се предаваше. Когато го оставяше на пусия внимателно му показваше всички възможни излази и как да се предпази ако нещо стане беля. После накуцвайки продължаваше с мърморене : „Какъв човек да му се не видяло...а па ний тук за мръвката ще се избием - глупаци такива!“ 18.11.2016 г. Анелин Плевен
  47. 1 point
    На този турнир регистрирахме и рекорден брой състезатели до сега...52 стрелци. Турнира беше много интересен и изпълнен с емоции и спортна злоба. Но както в всички състезания има победители и победени. Специално за този турнир колегите от Казанлък направиха индивидуално Класиране + отборно, за това преди да кача общото класиране ще отбележа Победителите само в този Турнир: Индивидуално класиране: Мъже: 1. Кольо Дочев - Казанлък - 25 т. 2. Златин Керемедчиев - Бургас - 24 т. 3. Явор Инджов - Бургас - 24 т. След престрелка с втория... 4. Иван Танев - Казанлък - 24 т. 5. Тодор Андреев - Поморие - 23 т. 6. Теодор Хайдутов - Поморие - 23 т. Жени: 1. Татяна Рачева - 12 т. 2. Ивелина Стайкова - 9 т. Най млад Състезател: Вилислав Вълканов - 15 т. Ветеран: Крис Брукбанкс - 20 т. Отборно класиране: 1. КЛС "Балиста" - Казанлък - 70 т. - Кольо Дочев - Иван Танев - Диан Стайов 2. Поморие - 66 т. - Тодор Андреев - Теодор Хайдутов - Цонко Дончев 3. 100% Пиргос - 65 т. - Златин Керемедчиев - Павел Керемедчиев - Иван Димитров 4. КЛС "Пиргос" - Бургас - 58 т. - Желчо Желев - Крис Брукбанкс - Иван Желев 5. Юрдек - 2 Бургас - 54 т. - Явор Инджов - Пламен Кибритев - Красимир Тюлиев 6. Стара Загора - 54 т. - Георги Георгиев - Тодор Георгиев - Петър Рашев 7. Юрдек - 1 Сбирщаин - 52 т....:) - Крум Крумов - Димитър Стоянов - Божидар Николов 8. Черноморски Бриз - 49 т. - Васил Ангелов - Панайот Киряков - Милен Господинов 9. Велико Търново - 49 т. - Пламен Филев - Йонко Кавръков - Младен Желев
  48. 1 point
    Малко сложно е станало....,ама все пак не невъзможноДа пораздвижим малко темата...
  49. 1 point
    Ползвайте подходящите боеприпаси, за да не се получават неприятни изненади...
  50. 1 point
    Дотук не видях нито един грешен съвет. Колегата правилно пита какво да си вземе, най-вероятно за да спести наякой лев. Само че специално на въпроса - кое е по-добро, бързомер или оптика с малко увеличение, универсален отговор няма. И най-добре е да се пробва. Бих добавил, че и двете решения могат да бъдат в началото неудобни, а след свикване да дадат добри резултати. Въпрос на тренинг. Стефан сподели, че след замяната на оптиката с бързомер се е родил. Е да, ама има място за сравнение. Ако беше започнал направо с бързомер, може би нямаше да го оцени, без да има опит с оптиката. И обратно. Абе, трябва да се примирим, че при нашето хоби действието изваждане преобладава. То рано или късно се комплектоват и оптики и бързомери. Те така.
×