Jump to content

Leaderboard


Popular Content

Showing most liked content since 19.09.2017 in all areas

  1. 14 points
  2. 11 points
  3. 11 points
  4. 11 points
    За бат Сълко ,щерка на Блонди ,която не остана за снимките
  5. 11 points
  6. 10 points
    И още едно куче за бат Сълко,което също не остана за снимки.
  7. 9 points
  8. 9 points
  9. 8 points
  10. 8 points
    Отдав ги почнахме а всички се срамуват
  11. 8 points
  12. 8 points
  13. 8 points
  14. 8 points
  15. 8 points
    Подготвям си занимание за другото лято... Арто и Ана... 39 дни (Чалдо,БлондиОскар,Сингер)
  16. 7 points
    На четири месеца е време за убочение
  17. 7 points
  18. 6 points
    Арон от Вом Пирин Хънт или поздрави за Bai Asen
  19. 6 points
    Честито откриване на всички колеги !!! Успешен и без инциденти сезон !!! Бога на лова ни възнагради още с откриването на сезона, на 01,10,2017 г. още преди обяд падна ето това младо глиганче, 07,10,2017 го писахме дъждовен, но на 08,10,2017 си наваксахме и за предния ден Сговорна дружина, винаги слука ще има !
  20. 6 points
    Янко и Яна на 4 месеца и половина.
  21. 5 points
    Много красив лов се получи.
  22. 5 points
  23. 5 points
  24. 4 points
  25. 3 points
    anelin

    МОНОЛОГ ЗА ДВАМА

    МОНОЛОГ ЗА ДВАМАВ ясната, студена утрин се усещаше напрежението в притихващите разговори и полуизреченията на групата. Можеше да е обикновен ден с приятен ловен излет с присъщите теории, стратегии, калпави изпълнения, смях и лютиви подмятания. Но се разбра, че няма да е! От ноща имаше беля – в кошара на около половин километър от последната къща в планинското селце, беше наминала смъртта. Десетина клети животинки – овчици на един сиромах, намерили кончината в страшни мъки. Преди това беше отстъпил от живота верния им пазач – едро овчарско куче, за което трудно можеше да се предположи как точно е изпуснало сетния си дъх – парчета от снагата му се намираха навсякъде около ниската ограда. Човечеца стоеше онемял и мигаше на често пред събралите се ловци. Горския, кмета и кварталния разказаха подробности от кървавата вакханлия. Според тях беше работа на вълци /умен беше този горски – тук мечки нямаше, а за тигри не се беше чувало от библейски времена/! Това беше единомислено, но теориите бяха две – един звяр ли го бе свършил или си е имал помощници. Ама нито един от тримата не разбираше от тази работа, та се наложи двама от опитните ловци да пообиколят. Според тях причинителят беше един звяр, макар и трудно да се разбираше, защото онези бяха отъпкали всичко наоколо. Председателя се обади на съседните дружинки, воден от идеята, че зверът няма да легне наблизо след гощавката. Приеха да се направи обща хайка в района с плахата надеждица тежким нещо направят по въпроса. През ума им мина идеята да тръгне някой по следите на успешно оттеглилия се хищник, ала всички решиха, че ще е загубена кауза, защото това само ще го подплаши. И все пак щяха да устроят пусии в района към който водеха следите. Никола беше редовен член на дружинката, въпреки че много често ловуваше по частни стопанства, работата му го водеше в отделни държави, но и там успяваше да вземе участие в местните ловове. Имаше добре подредена и доста запълнена стая с трофеи в домът си. В нея влизаше само той, като в светая светих на неговата духовна извисеност. Влизаше добре избръснат, облечен в ловен костюм и сядаше някак морно на кожено кресло. В уюта на меката светлина от два старинни аплика трофеите извикваха спомени за ловната тръпка при добиването на всеки един от тях. За всеки един от трофеите имаше снимки под него – Никола много държеше да се знае, че той лично беше автор на всеки един от тези трофеи! Няма спор, че при подходящи случаи се хвалеше и показваше стаята на посветени в това дело люде! Ала Никола много обичаше дружинката си! Бяха местни хора, с обикновените си житейски проблеми, с естествения си непринуден характер и посоловична доброта. Където и да идеше по света с гордост показваше снимки на дружинката си и обясняваше на драго сърце за всеки от усмихнатите лица по нещо интересно. И ето, че днес за първи път ги виждаше така умислени и внимателни в думите, погледите и жестовете. Като че не вярваха да убият вълка, а той на свой ред можеше да ги нарани, да се засели по тези места и да ги заплаши – всеки от местните имаше домашни животни, и те също можеше да бъдат застрашени. Но Никола не го разбираше – как в съвременния свят изобщо някой можеше да реши, че това е възможно. Какво толкоз – един вълк – имало ги е и винаги ще ги има. Обмисли и дали да предложи да сберат пари или от тези на дружинката и да дадат на пострадалия завалия. Едва ли някой щеше да откаже. Оставиха го в дере с висок бряг от едната му страна, полуобрасъл с глог, а от другата с гъсти ниски храсти, тъй като преди две години беше сечище. Дерето освен, че беше сухо притежаваше и една странна тишина, която в други случаи щеше да е и лековита, но в други случаи Никола едва ли щеше да се лекува точно тук. Неговия полупрофесионален опит обаче му докара съмнение – винаги идваше с две пушки – лека карабина за дребен лов и хищник, тъй като обикновено оставаше след гонките да поварди, като целта му беше релаксиране, а не толкова лов, и хубава двуцевка. Когато стана въпрос за днешната гонка той извади карабината без колебание. Но когато застана на пусия, на свой ред го дойде и колебанието. Разстоянията за стрелба бяха къси, стрелбата можеше да е и динамична, а лекия куршум хич не беше подходящ за това дело. Ама късно! Някъде отгоре му по ръба на полуобраслия скат се намираше и Пончо – местен човек, малко кисел и потаен, който надникна, помаха му и се скри зад ръба. И така времето на гонката тръгна. А Никола чакаше – нещо изшумя зад него – заек! От къде се изшмули, как беше дошъл да него, така и не разбра! После притича сърне. „Да му се не видяло – при наличие на вълк, виж че има дивеч“ си помисли. Другото за което се сети беше и това, че хищника най-вероятно е дошъл скоро или просто е преминавал по тези места и още никой не беше разбрал за него. А беше сигурен, че нито ще видят вълк, нито ще чуят повече за него при тази врява из целия район. Някъде пред себе си чу виковете на гоначите, а в горния край на обраслия скат се чу и гонче – но то просто си разлайваше по някакви дири. Тъкмо се канеше да тръгва към Пончо, когато от там се чу изстрел – ясен, силен и отсечен. Никола се загледа в тази посока напрегнато – ала някъде доста зад мястото на изстрела долови движение – някак си леко, безплътно и нечуто. През оптическия мерник мярна тъмно тяло, а за част от секундата в една пролучка му се стори, че вижда характерна глава на животно. „Вълк“ му се мярна в мислите. Някак странно ходеше вълкът, ала през храстите не успяваше да различи подробностите. Животното не тичаше, а се провираше между отделните клонки и в един миг падна с изстрела на Никола. Стрелеца не можеше да повтори, затова хукна направо към падналото тяло. Когато го наближи всичките му предпазни сетива се надигнаха. От десетина метра вдигна отново оръжието и зачака. Хищника не даде никакъв признак за живот. Беше мъртъв. Никола го огледа почти страхливо-огромно животно, с окървавен врат, озъбена паст с оголени бели зъби, изстиващ ледено спокоен пред смъртта поглед на убиец. Беше си отишъл от нашия свят. Доста време Никола просто седеше пред трупа на животното и го гледаше безцелно. Когато наблизо се чуха викове, той изведнъж се осъзна, скочи и на свой ред се развика. После огледа съсредоточено раната на животното. Стори му се, че беше прекалено малка дупчица на входа и не много голяма на изход. А можеше и да е сачма – изведнъж го осени тази идея. Докато другите се суетяха и се радваха вече час, Никола потърси Пончо. Пончо дойде последен, без да има значение това, че беше най-близо. Потен и задъхан. Той веднага отиде при вълка и го огледа внимателно. Физиономията му придоби странно замислен вид, но все пак се обърна и поздрави Никола.- Ти къде му стреля? – попита Никола.Пончо помълча, сви устни примирено и рече:- Ами горе – що?- Нищо бе Пончо просто питам!Но явно питането не беше чак толкова просто! След време Никола взе трофея – огромната вълча глава с внимателна физиономия и светещи ледено зелени очи. Постави го на видно място в трофейната си стая, така, че директно да го вижда веднага щом седне. От едната му страна старинния аплик хвърляше отблясък на мека светлина върху едното око. Още веднага човека усети, че нещо не беше наред – имаше нещо в трофея, което определено го отличаваше от другите – не беше строго дефинирано и определимо, но веднага привличаше вниманието. Вечерта Никола се разположи на коженото кресло и се вгледа във вълчата глава. Бавно се фокусира в окото – онова изкуствено и майсторски направено и вградено око в голямата глава, което връщаше светлината на старинния аплик. Човека усети някаква весела нотка в празния поглед, която караше цялата физиономия на чучелото да се изкривява в насмешлива гримаса. „Какво ?“ – попита Никола, ала никой не му отговори. Когато излезе усети леки тръпки по целия си гръбнак, като че ли хиляди мравучки се щураха под дрехите. Седмицата мина напрегнато: от една страна вървеше работата му – вървеше , но в трудно определима посока - надолу или назад. Колебаеше се в решенията си, това водеше до забавяне или проваляне на поръчки, проблеми с хората. Като че ли неувереността му нарастваше с всеки час – като се почнеше от това дали ще успее да премине на светофара на жълто, което почти му докара катастрофа, та до решение за обикновена сделка с наличен минимален риск, която почти провали с мнителността, обзела го в последните дни. Причина за това намираше в странните си разговори, които водеше до късна нощ с вълчето чучело!- Смяташе се за много хитър ли? – мърмореше в сумрака на стаята той. – ама ето видя ли...само един точен изстрел – само един и от страшилище се превърна в чучело... ха-ха – ха!- Така ли мислиш? – отвръщаше насмешливо вълка – Всеки път ли си толкова сигурен – хайде пак помисли...ха-ха-ха...ако не беше онзи прост селянин, кога щеше да ме убиеш? А може би трябваше да тръгна срещу теб? Ти си толкова неуверен, че дори не помниш дали си стрелял въобще – защо не провери пушката си след изстрела – а ме взе и реши, че ти си героя...ето за това и аз се срамувам – и вълчата физиономия се изкриви в привидно съжалителна гримаса с нескрито насмешлив уклон!- Какво ми казваш – че не съм ти аз майстора ли? А кой – онзи Пончо ли! Той ако те беше улучил, веднага щеше да паднеш, както го направи гадино след моя изстрел!- Кой е гадина – аз ли, че съм бягал да се спася, аз ли че живея в моята гора, аз ли, че вие хората убивате гората ми – аз ли ... ще приема, че смъртта ми ме избави от тази тежест – вълчата глава отново прие насмешлива гримаса – ще приема нея, но не и такъв страхливец като теб, който си приписва такова никакво геройство!- Отмъщаваш си – продумваше Никола – просто те е яд, че се излъга и влезе там където не очакваше да бъда!- Бих си отмъстил, ама защо пък на теб – ти какво общо имаш с това!?!И така дните на Никола минаваха в съмнения и напрежение, а това му докарваше главоболия, а и елементарни грешки и насмешки у околните с които общуваше! Кулминацията беше един скандал в къщи, когато избухна и наруга грозно сина си за нещо, за което сам беше свършил предния ден, а не помнеше! Вечерта беше покъртителна, а през ноща човека не влезе в стаята. Прекара часовете до виделината в тежък размисъл, разкъсван от съмнения и угризения. На сутринта влезе с мрачна решимост и го погледна! Стори му се, че вълкът направи леко учудена и насмешлива гримаса. Никола свали грубо трофея от стената, пъхна го в найлонов чувал и го натовари в колата. Управляваше уверено, а съзнанието му остана някак празно и тихо. По обед спря пред вратата на онзи темерут Пончо и свирна. Не след дълго киселека излезе и го поздрави учудено. Покани го да влезе и под подреден навес седнаха. Пончо оглеждаше гостенина си и попита притеснено:- Какво ти е човеко – стопил си се, не си ли спал!? Нещо лошо ли е?Никола помълча, премисляйки как да започне и отвърна:- Помниш ли онзи вълк?- Е как – помня го – голям змей беше! От тогава не се е чуло да има беля! Голяма слука извади ти!Никола го погледна изпитателно търсейки и намек от подигравка или насмешка. По-скоро Панчо се смути леко!- Пончо да те питам пак, че вече не мога да спя, толкова луд съм станал, ти къде му стреля бе човек? Не мога да мигна, като си помисля, че съм ти взел трофея и заслугата! Я го виж!Той донесе плика и извади препарираната вълча глава. Панчо се ококори!- Ама че звяр! Бреей голяма сила, а тогава ми се стори по-дребен.Пончо внимателно оглеждаше страшните форми, а грубите му пръсти внимателно, каквото и да значеше, опипваха козината и зъбите.- Много хубаво е станал – пу да не му е уроки...- Остави тия клетви – мисля си, че си го докачил и е умрял над мене – па дали съм го улучил аз...ти чу ли моя изстрел?- Е аз бях през билото ама май го чух...ти мислиш, че аз съм го докачил ли?- Така мисля! И това съмнение, че съм взел чуждото ме изкарва от кожата ми!Пончо остави внимателно вълчата глава, позамисли се, въздъхна и рече:- Виж Никола, аз вълка не съм виждал тогава, ама мина едно сърне от към теб...него взех обаче...докато го скрия в едни клони мина време, та затова се забавих малко. Това животно е било някъде отзаде ми...не съм го виждал аз...срам ме е ама децата щяха да си идват и да поомешам свинската кайма ...някак си така...дано ме разбереш! А това си е твое, какво си се вторачил...ти вярно ли за това го носиш? Че ако ти кажа, че съм му стрелял щеше да ми го дадеш?На връщане тишината отново се беше настанила в съзнанието му. Машинално се прибра, отвори стаята и върна трофея на мястото му. На излизане спря, обърна се и го погледна! Пластмасовите очи отразяваха мекия блясък на старинните аплици, а всеки път, когато Никола влизаше в стаята, все по-трудно го забелязваше – един от многото!08.05.2017 г. АнелинПлевен
  26. 3 points
    Влади, малкият не взе ли участие ?
  27. 3 points
    Женско на 55 дена
  28. 3 points
    В събота трима ловци с три кучета направихме хубав лов на пъдпъдък. Толкова са мазни вече, че още не мога да си измия ръцете...
  29. 3 points
    manolo19

    ЕПАНЬОЛ БРЕТОН

    Голямата ми комбина Барс от София и Рино - Хайредински на пъдпъдък от последния за този сезон лов на пъдпъдъци!!!
  30. 3 points
    brakoniera2

    Мелези за лов на глигани

    Четири месечната Жара...започна с уроците в гората...
  31. 3 points
    Oskar vom Zirry Всичко , което е постигнал за последните две години,само от работа.
  32. 3 points
  33. 2 points
    хората избягаха от форума от такива като рашаиков и жел...... тарговци, едно хлапе в секта
  34. 2 points
    Кои са неудобните и от къде са изгонени?А и как може да се изгони някой от публичното пространство?А и защо ще продаваме Рашайков и жел....Кой ще ги купи,виж кучетат им стават
  35. 2 points
    bars__

    Мелези за лов на глигани

    Лош мелез
  36. 2 points
    Ето това беше нашата слука на откриването на 1.10.2017. Успешен сезон на всички и спазвайте правилата за безопасност по време на групов лов
  37. 2 points
    toccii

    Tocci Custom Knives-One Man,One Knife !

    Нож "Бушкрафт-СБУ" v3-стомана Д2!"Bushcraft-SBU" v3 Knife-D2 Steel! Данните са както следва / data: Обща дължина / overall length: 270мм Дължина на клина / blade length: 140мм Ширина на клина / blade width: 35мм Дебелина на клина / blade thickness: 4мм Дръжка / handle: микарта / micart black-white Стомана / steel: D2 / 1.2379
  38. 2 points
    vankataaa01

    Мелези за лов на глигани

    Раш,хубав хеликоптер дано да мяза на баща си следогласна че има ли злобата на мама бая конци ще отидат
  39. 2 points
  40. 2 points
  41. 2 points
    bars__

    Мелези за лов на глигани

    Начинаещ който може и да стане някой ден
  42. 2 points
    manolo19

    ЕПАНЬОЛ БРЕТОН

    Я ама това Барс от София и Манол за поредна година с отличие от Турнир за ловци и кучета работещи със стойка по правилата на Свети Хуберт!!!
  43. 2 points
  44. 2 points
    Ivan Iojev

    Мелези за лов на глигани

    ииииииии
  45. 2 points
    Ivan Iojev

    Мелези за лов на глигани

    В есенния трансферен прозорец, ново попълнение в отбора - два майстора, за които няма тайни в свинския лов...........
  46. 2 points
    Слави тази година пак , ще изпуснем катерите . Стрелян глиган от чакало в 2 часа , глигана е ударен не смъртоносно .След многократни опити да се намери глигана се измъква.На другия ден в 12.30 часа пускам 3 кучета на мястото където е стрелян. На 1.8км го намират и започват с облаиване , глигана потегля , и след известно време се спира и там става нелепата ситуация . Едното куче с 2 дълбики дупки в областа на сърцето , а другото на няколко места ударено а третото изобщо не се прибра няма обхват каишката, дори с дългата антена. Градиш нещо с години а се срутва за броени секунди..
  47. 2 points
  48. 2 points
  49. 1 point
    Докато още не са захитряли
  50. 1 point
×