Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2019

Leaderboard


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 22.04.2013 in all areas

  1. 11 points
  2. 7 points
    Малко изморени след разходка.
  3. 5 points
    Ако тази скачка,бе качена от някой друг колега...примерно от Разлог,до сега форума да бе пламнал!!!
  4. 4 points
    Колега, ако им дадеш 1500 лева, може и за кмет да те изберат
  5. 4 points
  6. 3 points
    Ivan Iojev

    Мелези за лов на глигани

    От тази хотелска тераса се нагледах на диви животни............................... една незабравима гледка, която ще помня цял живот. Благодаря на всички колеги, които спомогнаха за реализацията на това преживяване!!!!!
  7. 3 points
  8. 3 points
    Георги Колаксъзов

    Вицове

    По време на полет двамата пилоти разговарят: - Да вземем да пием по едно кафе и след това да опънем стюардесата, а? - Ами да... Обаче микрофоните били включени и разговорът се чувал из целия самолет. Стюардесата се притеснила и хукнала към пилотската кабина да им каже. В бързината се препънала и паднала в скута на една бабичка. Тя й помогнала да стане и рекла: - Ще се убиеш бе, чедо! Защо бързаш? Те казаха, че първо ще пият кафе... :D :D
  9. 3 points
    Георги Колаксъзов

    Вицове

    Жена отива на зъболекар, но съпругът й много я ревнува и седи тя на стола с отворена уста, зъболекаря работи, а телефона на жената почва да звъни безспирно и звъни все по-изнервящо. Жената не може да отговори, това вбесява зъболекаря и той вдигна нервно телефона, отговаряйки: - Споко, свършвам, плюе и става.
  10. 2 points
    Често определяме кучетат,като: Домашни,бездомни,зли,добри приятели...И по грубо:Помияри,кофермани... Явно няма лошо куче.Има такива които са или не са попаднали на стопанин. http://vbox7.com/play:e7ac3fb8ac
  11. 2 points
    Здравейте колеги нека раздвижим малко темата .Едно клипче на принцеса Порша.Удивителна!
  12. 2 points
    Според мен тази практика е по справедлива.Не може в дружинката да се водят 30-40 човека,а на лов на диво прасе /понеже го няма навсякъде/ да идват 8-10 и всеки друг които има някои лев повече да ходи на гости където има съответният дивеч.Които не иска да плаща тези пари,след като е решило събранието,нека си търси дружинка където ще ловува постоянно.За тези които ще ме критикуват искам да кажа предварително,че аз лично 5-6 години си плащах на 2 места,едното където се водех член на дружинката и другото където ловувах на диво прасе,но понеже финикииските знаци намаляха,се преместих в дружинката в която ловувам и до сега. Р.Р. Много от тези които са против това да се събират предварително пари от всички се водят само ловци за да могат да имат оръжие.
  13. 2 points
    Ivan Iojev

    Мелези за лов на глигани

    Още един ракурс от терасата............
  14. 2 points
    Ние чакаме признаване, а се оказва че федерацията не е подала документи за започване на процедура на нито едн анаша порода :( Бая ще има да си чакаме.
  15. 2 points
    Днес почитаме земния бог на алпинизма - Христо Проданов, който през 1984г. остана завинаги между земята и небето.
  16. 2 points
    Ето, момента на истината настъпи.Нека всички участници тук по форумите,всички собственици на БГ Барак /а знам,че не са малко/ да нагласят приоритетите и задачите си така,че да дойдат и участват в това мероприятие на клуба.Ще бъде един интересен и изпълнен с емоции ден,ще можем да се видим и запознаем на живо повече колеги.Сега мястото за изложбата е по достъпно и близко за повечето колеги,така че извинения няма как да има. Поздрави на всички!
  17. 2 points
    Един млад представител на породата които за възраста се работи доста добре на прасе!
  18. 2 points
    Георги Колаксъзов

    Вицове

    Умрял слонът в джунглата.Тогава лъвът събрал всички животни и казал: - И така кой уби слона? Мълчание. Лъвът повторил строго: - Кой уби слона? Отново мълчание. На третия път вече излязла една мравка с дънки и тиранти и, дърпайки си тирантите, отговорила: - Ами той защо закача нашите момичета?!
  19. 2 points
    Георги Колаксъзов

    Вицове

    Някъде в Перник, в магазин за бельо: - Имате ли мъжки боксерки? - В момента не, господине, но мога да Ви предложа дамски, почти няма разлика. - А искаш ли да извадя разликата и да те ударя с нея по челото?
  20. 2 points
    Георги Колаксъзов

    Вицове

    - Ало, зоопарка ли е? - Да,зоопарка е. - Вашия телефон ми го дадоха от номер 112. - Да, какъв е проблема? - Ами вкъщи се вмъкна някаква змия. - Ти да не си от Дружеството за защита на животните? - Не съм. - Зелената партия? - Не. - Ми, шибни я с лопатата тогава!
  21. 2 points
    Горда е вадена от Сибир на Валентин Атанасов и Руско европейска лайка...ето ги:
  22. 2 points
    СТАРОТО МИ ЛОВНО КУЧЕ РЕКС Чувах от време на време възбуденото му скимтене навън, докато подреждах раницата и обличах набързо ловните си дрехи, но трябваше ли да скачам от високия прозорец на къщата направо на улицата само заради това, че кучето щеше да ме види, когато минавам през двора? Всяко криене вече ставаше излишно. И без това кучето беше доловило, че се стягам за лов. Как се досещаше за трескавите ми приготовления, след като ни деляха няколко дебели стени, не мога да си обясня и до ден-днешен. Разбира се, чувствах своята вина към него, тъй като този сезон не го бях извеждал из ловните полета. Не му бях позволил да потича, забило нос в прясната дивечова диря, защото се боях от насмешките на другарите си, които щяха да ми натякват, че „черният старец“ пак се е уморил и забавя движението на групата в лова. През последните дни бях очаквал ловния излет в неделя с нарастващо нетърпение: беше навалял чудесен сняг и по-добре от всеки друг път разбирах в този ранен час какво ще изпита Рекс, надушил познатия остър мирис на барут, смазка и кожа, който се излъчваше от пушката в калъфа. Може би затова се спрях за миг пред дървената къщичка на кучето, когато вървях към вратата. Черният Рекс стоеше пред входа, опънал до скъсване кожения ремък, който почти го задушаваше. От гърлото му не излизаха звуци, но очите гледаха в полуздрача със спотаена надежда, а опашката му потрепваше нервно. Кучето легна по гърди в снега, издаде глухи призивни звуци, както в отминалите времена на безгрижните игри. То се опитваше да ме примами. Очакваше да пристъпя, да посегна и да откача каишката, но аз разтърсих упорито рамене и тръгнах към портата. Дявол да го вземе, не бива да се разкисвам. На улицата ме сподири плачевно скимтене, което заглъхна зад първия завой, но остана да звучи в съзнанието ми като упрек, защото твърде много обичах това старо куче. Събрахме се на уреченото място и обсъдихме плана на гонките за диви свине. Решихме да обхванем неравния горист хребет, издигащ се недалеч от градчето ни. Напред заминаха двама разузнавачи, за да заобикалят мястото на първата пусия. Те трябваше да пресекат всички дири и да установят влизали ли са или са излизали от горичката диви свине. Стръмната пътека се виеше по склона на височината между криви дъбови и грапави габъри. Снегът беше обвезан тук-там с шарките на характерните заешки дири, с нежните верижки от лапите на катерици и с праволинейните броеници от лисичи следи. Чистият студен въздух насищаше разгорещената ни кръв и сякаш даваше нови сили, тласкаше ни напред. Горе ръководителят на лова изслуша върналите се разузнавачи. Дивите свине бяха нейде сред гъсталаците на невисока бърчина върху платото. Той определи шепнешком местата на пусиите и ние тръгнахме да ги заемем, преди гоначите с кучетата да вдигнат шум. Пробивах си път в храстите с неочаквана ловкост и пъргавина. Минавах успешно ребром между напуканите дънери на дъбовете и гладките издънки на леските, пролазвах по гърди под сплетените бодливи клонки на шипките, целите омотани от жилавите стъбла на повета. Задъхвах се, пот избиваше на вълни по челото ми, но не спирах, сякаш от навременното заемане на пусията зависеше живота ми. Най-сетне стигнах до белия камък — мястото на определената ми пусия. Свалих раницата, пречупих двуцевката и сложих в едната цев патрон с едри сачми, а в другата бренеке. След това се огледах задъхан. Отляво на мен имаше криволичещ тесен дол, по дъното на който течеше ручей, сега скрит под лед и сняг. Отдясно по стръмен склон се спускаше гора, прерязана от продълговати пролуки, в които светлееха ивици сняг. Белият камък беше заобиколен от дъбови дървета, вплели корени в рехав свод. По тях се бяха запазили кичури миналогодишни листа, оцветени в нежни пастелни кафяво-жълти багри. Съвсем естествено беше дивите свине, подгонени от кучетата и гоначите, да дойдат по дола. Те можеха да преминат на това място през линията на пусиите само по едва забележимата пътека, по която бях дошъл преди малко, и това ме облекчаваше много в дебненето. Застанах по-удобно до дънера на стар крив дъб. Отъпках си мъничко харманче в снега, после хвърлих отгоре няколко шепи сухи листа, за да не премръзнат краката ми от дългото стоене на едно място. Наоколо цареше необикновена тишина. Само в лекото ромолене на ручея под леда, в слабия звън на сухи листа и в тупането на сърцето ми долавях пулса на природата. Ето, в далечината прозвуча изстрел. Гоначите вече тръгваха. Те бяха трима пъргави мъже, които водеха кучета. Преди години и аз заставах там с моя Рекс и се промъквах между дърветата, надавайки силни викове — буйно, задъхано преследване, търчене редом с кучето. То можеше всеки миг да надуши глиган и тогава трябваше да бъде отвързано и пуснато по дирята, за да догони дивеча към пусиите на ловците. Подплашените диви животни можеха да се покажат всеки миг, тъй като нямаше да чакат хората и кучетата да ги доближат. Погледът ми следеше първия завой на дола, често се устремяваше между стволовете на дърветата, но дивечът го нямаше. Виковете на гоначите се чуваха съвсем ясно, когато се изкачваха на гребените на височините, и заглъхваха, щом се спускаха в дълбоките долове. После към тях се присъедини гърлестият забързан лай на едно от кучетата — надушило беше дивите свине. С дрезгави крясъци прехвръкнаха разтревожени сойки и изчезнаха в гъсталаците зад гърба ми. Вдигнах заредената пушка и я опрях на рамото си. Лаят се насочваше право към мене. Усещах как тялото ми се напряга и се превръща в натегната струна. Сякаш цялото ми същество се беше съсредоточило в очите, приковани в прицела на пушката и в крайчеца на пръста върху извития спусък. След няколко минути лаят неочаквано свърна успоредно на пусията и се отдалечи надясно. Поех си дълбоко дъх, дивите свине бягаха по гористата височина, там щяха да ги посрещнат другите ловци. След минута над дърветата проехтя остър гърмеж, а после прозвуча и втори. Ехото дълго се блъска по стръмнините, докато се заплете в гъсталаците и се укроти в гъстата мрежа от клони и стъбла. Отпуснах пушката и раздвижих схванатата си от напрежение ръка. Гонката беше свършила. Долът пред мен беше пуст, дивите свине се бяха отклонили. Погледнах бегло към гората — там беше все тъй спокойно. Направих крачка-две, за да се раздвижа, и точно тогава долових слабо шумолене в храстите надясно. Обърнах се и видях как на десетина крачки издънките на леската се разтварят и между тях се показа закръглено влажно рило, после дълга нагърчена глава, чиито закривени глиги стърчаха от двете страни на зурлата. „Кучето е вдигнало няколко свине — мина бърза мисъл през главата ми — и тази е тръгнала насам…“ После изведнъж се досетих, че пътят на глигана, който вече се подаваше целият от храстите, минава покрай белия камък. Трябваше да го спра на всяка цена. Животното беше доста едро, настръхналата му четина го правеше още по-внушително. Ръцете ми сами повдигнаха пушката и почти без да се целя, натиснах първия спусък. Куршумът профуча и видях как се пречупи дебело лесково стъбло току над главата на животното. Бренекето беше страшна сила, но тъй си отиде напразно. „Пропуснах!“ Глиганът наведе глава, зъбите му проскърцаха страховито, четината по гърба му се изправи още по-високо и той се спусна към мен. Вторият спусък беше по-лек от първия, но едрите сачми вдигнаха снежни облачета над животното. Една от дремките улучи плешката му, във въздуха хвръкна късче кожа, но това не можеше да спре глигана. По-нататък събитията се развиха твърде бързо. Спомням си ги смътно. Глиганът се оказа на крачка от краката ми, ударих го с приклада на пушката по главата. И все едно, че съм блъснал пън. Мощното му рамо ме блъсна, събори ме на снега. Засиленото тяло на животното отиде на пет-шест крачки по-нататък, преди да се спре. После глиганът се обърна и насочи зурлата си към мен. Може би му вдъхвах известно уважение изправен, но повален на земята, бях безпомощен. Болката в плешката вероятно беше станала пареща и в малките очички на звяра се раждаше жажда за мъст. Повлякох се заднешком по лакти в снега към пушката, която беше паднала на две крачки, защото бедрото ми се беше вдървило от силния удар и не можех да го движа. Размърдването ми подейства на ранения глиган като хвърлена в лицето на противника ръкавица за дуел. Яките му зъби изтракаха високо и ясно подобно на кастанети, голямата конусовидна глава се наведе до снега и сиво-черната грамада се насочи към мен. Какво ли не прави човек, когато се намери пред гибелен за него миг! За пръв път от началото на двубоя изкрещях с все сила за помощ. Не мога да повторя какво съм извикал с пълно гърло, но гласът ми изглежда сепна дивото животно и то забави атаката си. Със смайване зърнах в този миг някаква черна фигура, която изскочи от храсталаците и се хвърли, без да се бави, върху глигана. Бялнаха се остри кучешки зъби, впиха се в сплеснатото ухо на звяра, което се губеше в четината. Гръбнакът на кучето се напрегна, то клекна със задните си крака. Потегли силно надолу, за да събори дивия звяр, но той беше твърде тежък и стоеше непоклатимо. Глиганът изквича свирепо, окопити се след неочакваното нападение и тръсна силно глава. Тялото на кучето се откъсна за миг от него, но веднага се хвърли отново. Разяреният глиган забрави за съществуването ми — трябваше да се бори с новия нападател. Двете животни се превърнаха пред очите ми в грамадно рошаво кълбо, което се мяташе насам-нататък и вдигаше във въздуха вихрушки сняг. От него излиташе глухо ръмжене, задъхано дишане на напрегнати бели дробове и почти раздиращо слуха скърцане със зъби. Слушах и гледах като на сън. Като че битката между двете животни не ме засягаше пряко и бях само един наблюдател на яростна схватка от далечни времена. И изведнъж в ушите ми нахлу висок плачевен лай, зовещ за помощ, тъй познат и близък, че ме свести от унеса, в който бях изпаднал. Грабнах пушката, седнах в снега, измъкнах патрон, заредих дясната цев и се прицелих в главата на глигана. Изстрелът беше оглушителен, а силата на бренекето — неизмерима от няколко крачки. Грамадното животно падна тежко, ритна няколко пъти и се укроти завинаги. Ръцете ми пълнеха трескаво пушката за всеки случай, когато иззад тялото на дивата свиня изпълзя черно куче. Протегна глава, изскимтя на пресекулки и се промъкна към мене, като оставяше по снега кървава диря. — Рекс! Рекс! — извиках, без да вярвам на очите си. — Ти ли си? Захвърлих пушката, прегънах се напред, легнах по лице и се повлякох към кучето. Забивах ръце в снега, ровех го настрани, за да се придвижа, и не усещах студ. Срещнахме се сред поляната. Кехлибарените очи на Рекс бяха овлажнени от нетърпима болка, гърдите му се вдигаха и спадаха често, но все пак краят на неговия горещ червен език лизна ръката ми, когато я протегнах към муцуната му. Седнах с мъка до него и едва тогава видях колко изпотрошено е тялото му от тежката глава на глигана. Кривите, изострени накрая като триъгълни пики, зъби на дивото животно бяха разкъсали кожата му на две места. От тях кръвта му изтичаше и превръщаше снега в корали. Кучето се изпъна, разтрепери се цяло от усилието, заби предните си лапи, приближи се и сложи глава в скута ми. Обхванах муцуната му с двете си ръце и го погледнах в очите. В тях можеше да се прочете болка, но се долавяше все още и слабо пламъче. Може би от плахата надежда, че ще му помогна, че ще го избавя от страданията. Ех, да бих могъл! Неговите рани бяха смъртоносни. Прегърнах главата на Рекс и я притиснах до гърдите си, за да не гледам болката и надеждата в погледа му. Пръстите ми се ровеха в неговата разрошена козина и чувствах как се гърчат болезнено премазаните мускули в накъсани, едри неравни тръпки, дочувах свиренето на ранените му гърди. Моят ловен другар умираше бавно и мъчително. И не можех да му помогна с нищичко, освен да държа натежалата му глава на коленете си. Гласовете на приятелите ми, които търчаха през храсталаците със сетни сили, за да ми помогнат, се засилваха. Ето, пристигна първият, вторият, заобиколиха ме, повдигнаха ме да седна на нечия услужливо подложена дреха, наляха ми горещ чай от термос, въртяха се удивени около глигана. После пак ми говореха, питаха ме, но аз не разбирах въпросите, гледах ги като на сън, а зъбите ми тракаха по ръба на пластмасовата чашка. Очите ми все бягаха към кучето, което лежеше вече неподвижно до моите крака. Другарите случайно или нарочно бяха поставили мъртвия Рекс там, където някога древните ловци са слагали верния приятел на ловеца при погребението на стопанина му. Обредните им обичаи са изисквали двамата да са заедно, за да ловуват пак в богатите ловни полета на отвъдния свят. Накрая се посъвзех, разтърсих глава, за да проясня мислите си. В своя тъжен унес бях отишъл твърде далеч. Вгледах се в кучето. На врата на Рекс стоеше широкият нашийник, а от него висеше дълъг ремък. Наведох се, посегнах, взех го. Кожената каишка беше проядена неравно от зъбите на животното. Никой от нашите вкъщи не беше го пускал да ме настигне в гората. Може би за пръв път през целия си живот Рекс не се беше подчинил на волята ми. Какво го беше накарало да прегризе жилавия ремък, за да тръгне по стъпките ми и да пристигне в решаващия миг? Дали това е било само проява на непреодолима ловна страст или пък е усетил по някакъв непонятен за нас, хората, начин, че над главата ми ще надвисне страшна опасност? Нито съм фаталист, нито вярвам в чудеса или в суеверни предсказания, но не обичам да се говори пред мен, че Рекс е спасил живота ми просто под влияние на своя кучешки инстинкт. Струва ми се, че нещо по-друго от инстинкта, нещо по-голямо и по-възвишено е накарало старото куче да прегризе ремъка и да тръгне по дирите ми в снега. Погребахме Рекс тук, близо до дълбоко напукания дънер на вековния дъб. Натрупахме над гроба му внушителна камара от камъни, свалихме шапките си в безмълвна почит към него. Украсата му оставихме да извърши природата и с време тя се справи добре със задачата си. И досега, когато съм на лов наоколо, не допускам друг ловец да стои на пусия при белия камък. Стигам там, задъхан от трудната пътека, заставам с готова пушка и чакам търпеливо. Може да изглежда на някои странно, но до стария дъб се чувствам винаги по-уверен и по-спокоен, отколкото другаде. Сякаш моето отдавна починало куче би могло да ми помогне пак, ако по дола се зададе опасен противник… РАДИ ЦАРЕВ
  23. 2 points
    Трябва да има повече такива филми и разкази, защото децата ни, а и не само те живеят в един друг свят, в една друга реалност. Трябва да им помагаме с каквото можем, да раберат какво е добро и какво е преданост и вярност. Филми като ''Хачико'', и ''Белия Бим-черното ухо'', са ми в домашната видео колекция и винаги с удоволствие ги гледаме със семейството. През няколко години, по няколко пъти.
  24. 2 points
  25. 1 point
    Здравейте, преди много време като ученик разработих програма за обучение на кандидат ловци като дипломна работа. Реших да пусна програма свободна, така че хората да могат да се възползват от нея. Направих си труда да обновя въпросите с най-новите към днешна дата (2013 година). Въпросите са взети от въпросниците за обучение на кандидат ловци. Главно меню: Бутон "Обучение". Обучението има възможност за разбъркано задаване на въпросите(въпросите могат да се повтарят). След избор на въпроса ако е верен може да се продължи към следващ въпрос. Ако не трябва да се избере верния отговор за да се продължи напред. Бутон "Тест". Теста е 100 въпроса като за да се премине успешно трябва да се отговори на 70 от въпросите. Има брояч на верните и грешните отговори. След като бъде избран въпрос автоматично се продължа напред. Накрая излиза таблица, с която може да се прегледат всички въпроси. Бутон "About". Малко информация за програмата. Бутон "Изход". Изход от програмата. Програмата е тествана на windows xp и windows 7. Инсталирането е много просто, разархивира се HuntingTeacher.zip. Програмата се стартира от HuntingTeacher.exe. Програмата може да изтеглите от: http://www.brenica-bg.com/HuntingTeacher.zip Ето малко снимки от програмата: Поздрави!
  26. 1 point
    Една от дружинките в Разлог събират освен всичко друго и по 100 лв. от човек. За гориво за джиповете с които се ходи на лова, за гориво като се търсят кучетата и т.н. До сега при нас - едни и същи всеки път сме с джиповете, но никой не си прави устата да даде 5 лв за това дето му разкарваме гъза по чукарите. Свършва лова за деня и "Айде чао, всичко 'убаво"... А кучета има ли да се търсят няма ли - никой не го интересува и пак т.н. Даже само за компания не искат да идват да си търсиш кучето, ей така да не си си сам... И пак нещат.. За подхранването същата работа - двама трима сме само будалите дето се набутваме с пари да ходим да храним. И като им кажеш да дойдат да пренесат две кофи царевица и всеки се прави на "чукнат".... Та затова мислим и в нашата група да гласуваме да се събират допълнителни пари - будалите все някога ще свършат - никой на никой не е длъжен.
  27. 1 point
    todir

    Ново разрешително

    Колегата наистина прекали с чупенето на стойки ама все пак нека му помогнем. Бащино наследство наистина е мило и не ти се иска да го дадеш. Аз бях в подобно положение. Баща ми почина внезапно и оръжията останаха. Понеже беше млад а през годините все се намираше нещо по-важно за мен от това да стана законен ловец се стигна до положение да трябва да ги дам в КОС. Аз въобще нямах желание да ги продавам и си скъсах задника да стана ловец. За щастие попаднах на много свестен косаджия, който ми влезе в положение и запази оръжията докато си оправя разрешителното. Едната пушка я пази над 2 години докато изкарам подборно и я придобия. Само тя струва колкото 10 такива берети а нямах близък човек на който да я прехвърля и да съм сигурен, че после ще ми я върне. Лошото в случая е, че изпусна таз годишните курсове за ловци и губиш цяла година. Ако все пак твърдо си решил да запазиш оръжието моя съвет е да отидеш в дружинката на баща ти и да помолиш да те приемат на негово място. Ако са били задружни няма да имаш проблем а може и да прехвърлиш пушката на някой от тях да я пази докато станеш ловец. Пушката не е кой знае колко ценна така, че имаш вариант да я прехвърлиш на някой дори и да не ти е супер близък. Може да пробваш да говориш и с косаджийте да ти я пазят още една година. Принципно има вариант да си платиш за съхранение, но не навсякъде го правят. Косаджийте изпращат за одържавяване оръжия които не са потърсени по-дълго време и няма изгледи да се потърсят. Ако им покажеш примерно протокол от събрание на дружинката, че те приемат за член и ще си прибереш пушката по някое време, няма проблем да ти я пазят и по-дълго време. Не им се занимава с пазарджийски истории да ти я пазят докато я продадеш, да идват хора да я гледат и т.н. С протокола за приемане в дружинката може да напишеш и една молба до шефа на районното където ти е КОС-а да разреши удължаване на срока за съхранение докато изкараш билет. Това ако искаш всичко да е уредено документално. Ако не си единствен наследник изкарай едно нотариално заверено пълномощно да се разпореждаш с оръжието(не можеш да го изкупиш все още). Това е от моя опит. И аз мислех за членство в клубове и подобни неща понеже номера с дружинката на баща ми не стана, но в крайна сметка си намерих друга. ПС: Та ако ще я оставяш в КОС още един съвет. Вземи опаковъчна хартия и дебела оръжейна смазка примерно ГОЙ-54 и помоли да ти извадят оръжието да го смажеш. Намажи на дебело навсякъде и завий с хартията. В зависимост от КОС-а може да я държат в каса а може и в някое влажно мазе да ръждясва по рафтове.
  28. 1 point
    zero

    Лов на свраки и врани

    От 4 само двата паднаха на открито . http://l1304.hizliresim.com/18/q/m9zdr.jpg
  29. 1 point
    tihomir33

    Русская пегая гончая

    Утре ще го закарам в текезесето
  30. 1 point
    Некой е ходил по сръбско май ?
  31. 1 point
  32. 1 point
    Благодаря! ПУ-ПУ Думите са излишни пс.Ицка,помниш ли като дойде в къщи и аз веднага ти казах,че това е кученцето за теб,ти остана малко мнителен и почна да правиш оглед на кучилото в сякаш не очакваше,че ще си удържа на думата,а тя бе обещанието пред Тошето (канарче75) да избираш първи и да ти дам най доброто женско ?! Разкажи за работата?
  33. 1 point
    Има различни методи на обучение и предаване на знания, някой казва в спора се ражда истината, ражда се ама трябва две страни за да се роди, едната като е бездетна как да стане... Та за методите: Преди време изучавах разни науки и ходих на различни семинари, едните бяха чисти лекции и демонстрации, а другите бяха с беседи и спорове и опити за доказване и убеждаване. Направи ми впечетление различния подход. Ивда единия знаещ, показва споделя и си заминава. Другия от другата школа показва и се мъчи да ни убеди и научи, опитва се да докаже как точно стоят нещата и кой е правилния подход. Аз си мисля, че първият метод за форума е по-удачен, който е узрял за нещата да черпи, който не, да чете и да остава назад като не приема знанията, а времето ще покаже предадените знания имат ли тежест или са опит за обработка и манипулация или безмислен труд хвърлен от накой за усвояване на средства. Росене, неможе да искаш от всички да сме еднакви и да мислим по един и същи начин, даже това да стане по темперамент сме различни и пак ще реагираме по различен начин, едни хора нещата ще ги разберат веднага, други след време, а трети въобще няма да ги разберат, света е шерен и това е хубавото. Така че форума се развива добре и това е начина, по даден въпрос винаги ще има поне две мнения, освен ако не е математически или свързан с точните науки, но да не забравяме, че и там се работи с определени допуски и преближения за по-сложните явления. В повечето случаи когато става въпрос за научен труд или материал, неможе да очакваш, че някой ще го изложи свободно без нещо в замяна. Повечето лектори работят срещу хонорар това им е работата, а и така е устроен света... А личностите, като неискат да пишат във форума да не пишат, това си е тяхно право, ако ги е страх от некомпетентни оценки по същата логика да не трябва да правят публикации, защото и критиците може да са некомпетентни или да изпълняват нечия поръчка, но стойностните неща рано или късно се отсяват, а който иска да научи той ще търси и на друго място освен във форума.
  34. 1 point
    Пропускаш едно кучило от миналата пролет Ето един младеж от него собственост на колегата Gorata ще се радвам,ако има да качи актуални снимки ?
  35. 1 point
    nqkoiotnqkade

    Расизъм или?

    110 поста до тук. Всички са изпълнени с омраза и негативизъм. Как пък никой не се застъпи тук за тази прослойка от малцинствата? Та нима никой не ги обича? Това ми прилича не на пиянски спор от съседна маса ,а на вече преливащо недоволство. Тук няма пияни,но ще дойде ден(дано да е скоро) ,когато ще има опиянени от удовлетворение.Нищо няма да е вечно. Цялото това "хрантутене" се е надуло ,като сапунен мехур, който аха...ще се пукне. Да му мислят тогава желязо ли ще берат или кабел ще вършеят....или гората ще хващат,защото явно не са решили скоро да станат хора. Тук е раздел извън темата,където ние си пишем разни неща,като вицове,качваме си картинки и т.н и не дискутираме лова.За него си има други форуми по горе та темата си ни е в подходящ раздел и наличието и тук не е в разрез с правилата . Та призовавам пишущите в темата да не прекаляват с нецензурните изрази и крайните изказвания,които нарушават общите правила на форума за да няма повод темата да бъде заключена ,а потребители да бъдат наказвани. Време за изяви има. Такива теми съществуват отдавна в интернет пространството. Сега сме явно в етап когато си казваме на кой какво му тежи. Няма да е все така!
  36. 1 point
    Георги Колаксъзов

    Вицове

    Закъсала кокошката за пари и решила да практикува най-древната професия. Наконтила се и тръгнала по горската пътека. Среща Мецан: - Мецане, за пет лева съм твоя! Мецан бил два месеца на мед и пчели и се съгласил. Оправил я, след което кокошката продължила. Срещнала вълка, който също я оправил. Навътре в гората тя срещнала заека. След малко Мецан и вълкът чули крясъците на кокошката. Отишли и що да видят - заека скубе перата на кокошката едно по едно. - Какво правиш бе, Зайо? - Платил съм пет лева за нея! Искам я гола!
  37. 1 point
    Георги Колаксъзов

    Вицове

    Мечо и Прасчо се скрили в една пещера да спят. По едно време Мечо Пух се събужда със странно усещанеи вижда Прасчо зачервен запъхтян. - Прасчо, какво правиш? - Ми такова, Пух...мастурбирам. - И хубаво ли ти е? - Ми, хубаво ми е, Пух. - А, искаш ли да ти стане още по-хубаво ? - Ми искам, що да не искам... - Хвани си твойта пи*ка тогава! :D :D
  38. 1 point
  39. 1 point
    В интерес на истината трябва да споменем вица форумите в различните държави,нещо такова се получава и при нас.А истината за публичните личности трябва да се признае,че сме под достойнството им.За тях ловът има други измерения и те понеже са ,,корифеи" в ловното поприще виждат ловът само в ловни стопанства.Поради тази причина се стремят да променят закона така,че да си имат собствено стопанство и да си ловуват както си знаят.Извинявам се ако съм засегнал някого просто изказвам собственото си мнение.
  40. 1 point
  41. 1 point
    Скиндеря.Голям работар,гони всичко, много злобен.Най-много налита на зайци.
  42. 1 point
    http://vbox7.com/play:ce484b7f
  43. 1 point
    siv4o

    История на най-преданото куче

    http://vbox7.com/play:bb52ea26 Още една интересна историйка.
  44. 1 point
    То имаше и подобна история и за една немска овчарка , в САЩ - стопанина получава нова работа в друг град и я зарязва на летището. Вече не помня колко години казаха (хора от персонала на аерогарата), че кучето тичало след всеки кацащ самолет, чакайки стопанина си. Не бях чак толкова малък тогава вече но си спомням че заплаках. Накрая обаче, собственика на кучето по някаква случайност пристига на това летище и... кучето там! Сълзи, сополи, всичко как си требва... и аз включително...
  45. 1 point
    jigulii

    Сръбско трицветно гонче!

    Здравейте колеги смятам и аз да си взема куче от тая порода някой може ли да ми каже добри ли са за лов на диви свине,гонят ли дълго като нашите български гончета и от каде може да се вземе читаво кученце.
  46. 1 point
    Браво Миро много добри са станали много да ви радват Поздрави
  47. 1 point
  48. 1 point
    Тази тема може да доведе само до по-строги критерии при изпитите или отделни такива, само за работа с ловно оръжие. Немислимо, абсурдно и изключително опасно е, да се държи оръжие със свален предпазител, без да е дошъл момента за изстрела. Към възможността за "забравяне" на пушката със свален предпазител при напускане на пусията, прибавете адреналина, вероятността от спъване, случайно закачане на спусъка по дрехи и раници, навика на някои колеги да си държат пръста на спусъка, изтърване на оръжието и пр., след което сами ще си отговорите на въпроса. Ако някой чувства предпазителя на оръжието си неудобен /в т. ч. и "бавен"/, по добре веднага да смени оръжието с друго, с по-добър и достъпен предпазител, но не и да го изключва по всяко време. Ако не вярвате, питайте какво мисли по въпроса колегата от съседната пусия или идващия срещу Вас гонач....
  49. 1 point
    След ухапване на кърлеж трябва да се следи температурата на тялото...имали повишение значи ти е лепнал треска. След това лекаря е задължителен.
  50. 1 point
    Съвсем сериозно! Уведомете природозащитните организации и медиите. Въпросния мушморок вероятно тормози и държи при пещерни условия кучета. Вероятно са болни, вероятно са гладни. Аз, като любител на кучетата не мога да се съглася с подобно нещо. В крайна сметка, след като кокошките се сдобиха с "екстри", не може да се търпи такова отношение към най-добрия приятел на човека!
×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.