Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2019

Leaderboard


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 24.10.2010 in all areas

  1. 252 points
    НЯКОЛКО ИСТИНИ ЗА ЛОВА НА ДИВИ СВИНЕ (Бел. на автора: Авторът не иска на всяка цена, да ангажира колегите с позицията си, поради което предварително се извинява на всеки, чието мнение не съвпада с неговото) *** Общо за този лов *** За него без съмнение са изписани много неща, а колко ли още могат да бъдат казани ... единствено Господ знае ...!? Тук е момента да отбележа, че причината която ме накара да направя, този опит за анализ на „свинския“ лов, е най-общо казано практикуването му по два основни ... и доста различни начини от българските ловци. В единия случай той се провежда спокойно и обмислено, с ползване богатия опит на знаещите и можещи ловци, а в другия се действа доста припряно и силово, с много бързане, шумотевица ... и понякога за жалост съвсем излишни усилия ...!?! Темата разбира се е доста обширна и дори при много силно желание, едва ли може да бъде изчерпена докрай. Именно затова мисля, да се спра основно на някои пропуски по подготовката, организирането и провеждането на лова и да не се задълбочавам особено в тънкостите на индивидуалното поведение, което според мен следва да има всеки учасник в него. Тя (темата) е трудна за изчерпване и по една друга, много проста причина. Несъмнено, както всяко друго висше същество на земята, дивото прасе е уникално и детайлното изучаване начина на живот и реакциите му при преследване от ловци и хищници, изисква твърде много време. Веднъж за трупане на собствен опит – с лов и опознаване на многото и разнообразни местообитания на вида и втори път за черпене на чужд – със слушане на по-старите в „занаята“, четене на публикации в тази област и пр. ...!? Като добавим към горното и факта, че повечето от българските ловци имат ярко собствено мнение по въпроса, ще стане ясно колко далеч в бъдещето (необозримото) е краят на тази „дискусия“ ... ако същата въобще има край ...!?! В следващите редове много от колегите най-вероятно ще прочетат неща, които вече отдавна са им известни, но може би ще намерят и такива, които още не са имали възможност да чуят. Повечето от „истините“, за които искам да говоря по-нататък в изложението си са плод и на споделен, но най-вече на собствен опит, а нещото в което съм сигурен е, че зад всеки направен извод стои поне една конкретна случка, която след логичен кратък анализ впоследствие, най-често сама дава отговор, как е било правилно да се реагира в конкретната ситуация. Разбира се за една част от споделеното е черпена информация и от специализираната литература, но тъй като по мое мнение по-задълбочената такава е предимно от чужди автори, не всички изписани в нея неща важат с пълна сила за нашите условия и съответно, не следва да бъдат приемани от четящите ги като чиста монета ...!? В този смисъл те макар и прочетени, са малко или много пречупени и адаптирани към особеностите на нашата природа, условия, обичаи, манталитет и начини на ловуване ...!? *** Емоционален и значим *** Този силно емоционален лов без съмнение е такъв, защото трудностите за преодоляване около практикуването му са доста. Животните трудно биват намирани, в някои случаи трудно стават от ятаците си, издържливи са на продължително гонене, на наранявания и не на последно място, доста опасен дивеч са за кучетата ... а понякога и за ловеца ...!? Ловът нерядко е свързан с изминаване на големи разстояния пеш и преодоляване на сериозни денивелации, при което натоварванията често са съизмерими с тези при активните спортисти. Не само изобилието от силни усещания, но и силно намалелия брой на другите видове дивеч (елен, сърна, дребен и пр.) в последните години, превърнаха лова на диви свине в най-значимия вид лов за българина ...!? Това разбира се е една очевидна закономерност, защото докато останалите видове сравнително бързо (за около 10-15 години) бяха почти ликвидирани, популацията на дивата свиня за щастие успя да се съхрани. Това стана възможно не заради друго, а благодарение на завидно силното възпроизводство на вида, особено в случаите, когато при ползването се избягва отстрела на (зрели) майки. Освен това дивата свиня е достатъчно устойчива и на хищници, като само в определени райони на страната, единствено вълкът има периодичен успех в улова и то предимно на приплоди. Говорейки за значимост, не следва да пропускаме и факта, че родната популация все още е с доста добри трофейни заложби и според мен малко повече съзнание и по-сериозен подбор при отстрела, скоро биха довели до връщане на световния рекорд от този дивеч отново в България. *** За да има прасета *** Практикуването на този лов от която и да е дружина е възможно разбира се само при наличието на първата и най важна предпоставка за това, а именно – подходящи местообитания за вида в ловищата. И тук най-хубавото е, че дивата свиня е неимоверно „жилав“ вид и успява да оцелее, както в места с огромни и непрекъснати горски масиви, така и в равнинни, обработваеми райони, често изобилстващи от малки горички, обрасли дерета и пр. укрития ...!? А понякога дори наличието на големи неожънати масиви от царевица и слънчоглед до късна есен е достатъчно, за да задържи животните в някои от полетата. Но факта, че са налице подходящи условия обикновено не е достатъчен за задържането на животните в даден район и присъствието им следва да се стимулира по един или друг начин. За това най-подходящо разбира се е системното подхранване (в райони със слаба хранителна база), което трябва да е особено интензивно в периода преди и по време на опрасяването на майките. Веднъж създали поколение на едно място, те ще се задържат в него поне до „отхвръкването“ на малките (ловния сезон), за което обаче е необходимо и осигуряване на абсолютно спокойствие на животните през този период от време. Това автоматично предполага изключване на всякакви бракониерски прояви през края на зимата, пролетта и лятото, особено от типа – лов на гонка с кучета или лов на фар. Не маловажен фактор за запазване достатъчна гъстота на животните е и доброто оползотворяване на ранените, тъй като без съмнение похабяването на повечето от тях, задължително води до натоварване на популацията с допълнителен отстрел. Всички знаем, че при практикуването на този лов успехът често е променлив и понякога добрият резултат без да искаме ни се изплъзва, въпреки положените сериозни усилия. Елементът на слуката несъмнено е важен, но според мен не трябва да се разчита изцяло на него, а следва да се работи и в посока създаване на добри предпоставки за наличието му. Нерядко при присъствие на животни в района на ловището, дружините директно пристъпват към прогонване на местата от него наред, без да съобразят някои на пръв поглед елементарни, но важни за успеха на лова фактори. И понякога става така (особено в по-големите на площ полета), че времето просто не стига, за да бъдат прогонени точно зоните, в които към дадения момент е най-вероятно да се намират животните. При съвременното добро оборудване на повечето от групите с високо проходими автомобили, на практика ловът може да започне от коя да е точка на ловното поле и това следва да бъде направено, като се съобразят предпочитанията на вида (дивото прасе) в зависимост от момента на годината, метеорологичната обстановка, подходящите местообитания за нея, наличието на храна, вода и пр.. Съществуват няколко закономерни, сравнително обобщени правила за движение и задържане на животни, които важат, но с известна уговорка за доста разнообразните по релеф и климат райони на страната. Например при наличие на сериозна снежна покривка е хубаво животните да бъдат търсени в иглолистни насаждения, ако има такива в района на дружината. Иглолистните видове задържат голям процент от падналия сняг върху клоните си и снежната покривка под тях е значително по тънка, което улеснява животните, както при движението им, така и при търсенето на храна и понякога ги кара при наличие на дебел сняг, да остават на едно и също място за по-голям период от време. Интересен пример в тази посока е случая, който имахме преди доста години в един предпланински, почти равнинен район: Вече почти месец имаше сняг и след няколкократните интензивни валежи дебелината му беше стигнала над коляното (60 см). В продължение на три излета (около 15 дни) търсехме упорито прасетата в полето на дружината, като непрекъснато проверявахме и за пресни дири. Такива обаче не откривахме никъде, включително и около един средноголям смесен участък от бор и дъб, който решихме да проверим едва на последния излет. Интересното беше, че животните се оказаха там, събрани в огромно стадо, а липсваха дири, защото те явно не го бяха напускали повече от петнадесет дни и в търсене на храна бяха сровили тотално вътрешността на участъка. При студено и спокойно време е необходимо прасетата да бъдат търсени най-вече по припечните склонове или скатове на дерета. Липсата на гъста растителност в такива случаи не ги притеснва особено и в подобно време съм намирал животни не само на слабообрасли места, а често и на сравнително голи и скалисти, но задължително добре ослънчени терени. В студено и ветровито време, пазейки се от студа, животните предпочитат заветните места и не е необходимо да бъдат търсени по наветрените склонове на района. Силният вятър ги кара също да избягват и гъсти места с малолетни култури (особено дъб), в които силното шумене на листата и клоните значително затруднява нормалната работа на сетивата им. В горещото пък и сухо време влажните и сенчести дерета ги привличат като магнит и те рядко се отдалечават много от тези места, особено при наличие на храна и вода в близост. Във всички изброени случаи обаче, връзките с водата (подходите към нея) са твърде важни, поради което трябва да бъдат системно проверявани и те ще ни дадат най-точната информация за това, откъде идват и накъде се отправят животните, след като са пили вода и са ползвали калищата. В зависимост от метеорологичната обстановка и подходящото за нея местообитание, те ползват и намиращото се в този район калище, „работата“ по което е най-добрия индикатор за наличието им. Липсата на „работа“ по калищата в даден район, естествено следва да ни подскаже, че животните най-вероятно не са наблизо. Много характерна реакция на прасетата във всички райони се наблюдава при появата на силен южен вятър – т.н. бял вятър. При наличието му животните, като че ли „потъват в земята“ и много често за цял ловен ден не могат да бъдат открити. Опитът от скромната ми ловна практика показва, че в подобни ситуации притеснени от силния шум на гората, животните обикновено лягат в периферията на големите горски масиви, в малки изолирани горички, в дерета насред нивите или в отдалечени от гората обширни трънаци, където сетивата им се чувстват комфортно и могат по-лесно да усетят приближаващата опасност. Всички знаем, че храната на прасетата е доста разнообразна, а какъв вид ще бъде тя през определен период на годината, зависи изцяло от местообитанието, в което се намират. Тъй като са изключително интелигентни и пригодими към всякакви условия, животните винаги успяват да намерят най-доброто решение за препитанието си и при търсене на храна понякога изминават значителни разстония. Дори много често в благоприятните сезони на годината, мигрират за значителни периоди от време, от необработваеми или планински райони, към такива с по интензивно земеделие. Оставените дири при движението, са ярък признак за присъствие на прасета и те следва да бъдат търсени не в непосредствена близост, но и не много далеч от наличната в момента хранителната база. Намирането им в ловища с интензивно ловуване, обикновено по-лесно се отдава на ловците в началото на сезона, когато животните още не са сериозно наплашени. С напредването на лова, въпреки непрекъснатото преследване, за определени периоди от време те системно навестяват места с наличие на храни, на които не могат да устоят. В равнинните райони това са неприбраните понякога до късна есен слънчогледови и царевични ниви, блокове с метла, стърнища изобилстващи от полски мишки и пр., а по-късно и токущо покаралите ниви. В полупланинските и планински райони, предвид по-късното зреене на културите наесен, животните с охота посещават ръжени и овесени ниви и стърнища, както и изоставени или не овощни насаждения, съответно през периода на зреене на джанките, сливите, ябълките и пр. плодове, а по-късно и до средата на зимата, райони със струпване на орехови дървета. В места с по-бедна хранителна база, при интензивно подхранване е логично да се предположи, че особено при задържане на неблагоприятна метеорологична обстановка за по-дълго време и липса на системно обезпокояване, животните ще се държат в подходящи укрития, близо до зоните на подхранването. *** За да има успех *** За да има успех в лова, освен съобразяване с подходящите местообитания в зависимост от времето, храната и водата е необходимо да се знаят и любимите места за лягане на животните във всяка конкретна местност. Доброто познаване на тези места е твърде важно, защото по този начин ръководителят на лова може най-правилно да разположи линията на стрелците и съответно правилно да инструктира гоначите, как и откъде точно да минат, за да бъдат насочени животните в желаната посока. Добре разставената пусия е важна за успеха на гонката, но за правилното и разполагане е необходимо и перфектното изучаване на трасетата, по които се придвижват животните. Практиката е доказала, че въпреки познаването на местността в детайли, това по-трудно се отдава в равнинните райони, тъй като там поради по-лекия терен, животните могат да предприемат изнасяне от гонената местност и по неизползвани при нормалното им придвижване пътеки. Анализа ми на доста гонки в равнинни ловища показва, че при прогонване в различни случаи животните са избивали във всевъзможни посоки, вкл. разбира се и срещу гоначите. Именно затова и тъй като там прогонваните площи са по-малки, без съмнение най-ефективното разполагане на пусията е пълно заграждане или ако няма достатъчно хора за това ... задължително поставяне на контрапусии ...!? В планинските ловища нещата са доста по-различни. Там теренът е по-труден и животните са принудени да използват сравнително строго определени проходки, познаването на които е задължително за правилното разполагане на пусията. Въпреки че са относително точно определени от теренните форми, пътеките в тези райони непрекъснато се променят, в зависимост от много фактори – промяна на гората от малолетна към по-едра, изсичане или изгаряне на определени части от нея, загуба или поява на вода на определени места, удълбаване на някои дерета и оврази от пороите и пр.. Именно затова е погрешно да се опираме на стара информация за ловището и следва да го изучаваме системно, като впоследствие разбира се адаптираме действията си според настъпилите промени. При по-малко на площ поле, което в някои случаи може да бъде изгонено и за един ден (особено при добра организация), едва ли е необходима проверка за пресни дири, но при търсене на прасетата на по-голяма ловна площ, това според мен е задължително. При това проверката за пресни дири естествено трябва да включва и проверка на познатите калища, като в случая имам предвид по-достъпните разбира се, а не тези в „сърцето“ на гонката. Какво друго, ако не търсене на „игла в купа сено“ е например, гоненето без обход на ловища с обща площ 5-6000 ха ...?!? Препоръчително е проверката да се направи пеш, а не с автомобил, тъй като при създаване на излишен шум много често животните предприемат изнасяне от района, особено по-опитните майки или такива, които са били в движение и случайно са попаднали в прогонваното място. Тук трябва да уточним, че при добро желание и наличие на свободно време, този оглед може да бъде извършен и предния ден от местни ловци, като ако не бъдат обезпокоени прасетата, получената информация без съмнение ще бъде със задоволителна точност. Извършването на подобна процедура обаче, както знаем не винаги е възможно и в такива случаи, всяко получено сведение за придвижване и пребиваване на животни от местните хора – земеделци, чобани, дървари, гъбари, билкари, рибари и пр., би било много полезно и разбира се следва да бъде използвано. *** Гонката *** Няма съмнение, че основната задача на всяка гонка е прасетата да бъдат намерени, вдигнати и накарани да поемат в желаната от нас посока, но много често в желанието си да направим това, допускаме една елементарна грешка. Според мен много важен елемент при определяне следващото място за гонене и посоката, в която то ще се извърши е спазването на логична последователност на гонките. По този начин биха се избягнали опити, животните да бъдат „избутани“ към вече гонено място, към вдигнат преди това шум, към гонката на съседите, към големи открити пространства, към населени места и пр.. Съобразяването на тази малка подробност, би ни спестило разочарованието, което често настъпва при измъкване на животните по неочакван (само за нас) и нежелан начин. Несъмнено пряка връзка с казаното по-горе има прекалено шумното гонене (с много викане, изстрели, пиратки, бомби и пр.), наблюдавано през последните години на много места в страната, при което дори и глухи да бяха животните, едва ли биха поели към вече гоненото преди това място ...!? Вдигането на такъв шум естествено е напълно излишно, защото както знаем животните, които нямат намерение да стават при шума от движението на минаващия наблизо гонач, очевидно няма да станат и при масираните понякога фойерверки. Примери за това има много и за никой не е тайна, че облайвания на място нерез, не става от ятака си дори и след 5-6 пиратки, хвърлени буквално на гърба му ...!? Единственият сигурен резултат от такова гонене е трайното насищане на гората с мирис на сяра, което заедно със системната пукотевица, неминуемо води до създаване на сериозен дискомфорт за животните и ефекта от това най-често е трайното им прогонване от ловището. И тук стигаме до една от най-съществените предпоставки за успех на гонката – кучетата. Сама по себе си темата за помощниците ни е прекалено обширна, затова не мисля да се спирам прекалено подробно на нея, а ще кажа само, че най-общо добре работещото на прасета куче – търси самостоятелно и нашироко, облайва настойчиво на място, гони с достатъчно хъс, но без да атакува животните ... и се връща бързо след края на гонката ...!? Разбира се и без добре работещи кучета може да бъде постигнат успех, особено в по-малките на площ ловища, където едно добро познаване на местата за лягане, донякъде може да компенсира липсата им. В останалите места обаче наличието на добри кучета е задължително и там където ги няма, ловните успехи са малко и предимно случайни. Друг много важен елемент при този лов несъмнено са гоначите, като колкото по плътна е линията им при гонене, толкова вероятността от връщане на животни назад е по-малка. Освен достатъчно на брой, в зависимост от прогонваната площ и бройката на групата, те трябва да отговарт на сериозни изисквания, тъй като знанията и уменията им често са определящи за успеха на всеки етап от лова. Гоначи, които не познават добре района и любимите места за лягане на животните не биха могли пълноценно да проведат гонката. В този смисъл използването на случайни хора за тази работа (понякога дори гости), е чиста проба „отбиване на номера“ и в резултат прасетата най-често не биват намирани. Хората ангажирани с гоненето трябва да знаят откъде точно да минат, как да се движат и дали в определени ситуации да избързат или да забавят хода си. Трябва да познават перфектно характера и начина на работа на всяко куче (ако не е тяхно) и в зависимост от това, да знаят кога и къде точно да го пуснат. Опитният гонач познава добре реакциите на животните при преследване и знае как да се държи зад тях така, че да помогне максимално на кучетата. При залайване на куче на място има доста случаи, в които гонача с малко късмет съумява да отстреля животното. Но повече от тях несъмнено са случаите, в които прасето успява да се измъкне невредимо, защото обикновено то е повече от наясно с местонахождението на ловеца и много рядко реагира така, че да се изложи на изстрелите му. Именно затова, гонача трябва да направи всичко възможно, за да го вдигне и впоследствие да му даде сериозна „жега“, отправяйки го по този начин към пусиите. Много важно условие за постигане на успех при всяка гонка, е съобразяването й с посоката на вятъра. Вятърът всъщност е един от основните играчи в „играта“ наречена ЛОВ и всеки, който го омаловажава, пренебрегвайки влиянието му, най-често страда от хронична липса на слука ...!? Тъй като той е основен помощник на прасетата и кучетата при ориентацията им, в желанието си да се съобразим с него, следва първо да сме наясно как животните го използват, за да можем да предприемем съответните контрамерки, с които да изолираме или поне да намалим влиянието му в наша вреда. При това трябва да проведем гонката така, че тя да е максимално неблагоприятна за животните ... и в същото време, толкова благоприятна за нас и за кучетата ...!? Всеизвестно е, че най-силните „козове“ на прасето при защитата му от хищници (респ. ловци), са силното обоняние и слух и докато за слуха въздушните течения нямат чак такова значение, за обонянието те са от особена важност. Въпреки наличието на известни разногласия по въпроса: „Как обичат да се държат животните спрямо вятъра при движението си ...?!“, моите наблюдения ме карат да мисля, че те най-често предпочитат да се движат перпендикулярно на него. „Уроците“, които съм получил от многото отстреляни (и неотстреляни) прасета, според мен потвърждават мнението ми, а то разбира се има съвсем логично обяснение. Движейки се изцяло срещу вятъра, обонянието на животното получава информация от твърде тесен сегмент пред него и това го кара, да се чувства несигурно за опасности и от двете си страни. В другия случай, когато то се движи перпендикулярно на посоката на вятъра, чрез носа си възприема информация за всичко, което се намира в 50% от полето на движение (едната му страна – лява или дясна) и му остава да бъде повече нащрек, за дебнещи го опасности от другата половина на района, в който се движи. Излишно е мисля да се казва, че движейки се по вятъра, прасето почти не може да разчита на обонянието си, а изцяло на слуха и на сравнително слабото си зрение. Невъзможността да използват пълноценно сетивата си е причина, животните да избягват този начин на движение, освен в случаите когато са плътно притиснати от гоначи, облайвани отблизо от кучета, силно паникьосани при стрелба и пр. екстремни ситуации. Тук разбира се трябва да уточним и това, че всяка действителна ситуация на движение е само един вариант на идеалния случай, което обаче и най-малко не опровергава правилото. И все пак при липса на друга възможност, тъй или иначе се налага, гонката да бъде проведена по вятъра. Такава посока на гонене несъмнено ще създаде известно неудобство за кучетата, но то не би следвало да е фатално ако кучетата са опитни, тъй като водено от инстинкта си добре работещото куче, само ще направи сериозен обход напред и едва след това, ще тръгне да търси срещу вятъра ...!? В крайна сметка, ако направените дотук разсъждения са правилни, те налагат според мен един твърде важен извод ... и той е: Най-удобният за прасетата вариант на придвижване е ... със страничен вятър ...!? А имайки предвид този факт, цитираните по-горе предпочитания на животните и конкретните условия на терена, за ръководителя на лова не би следвало да е особен проблем, да определи посоката и точния начин за провеждане, на която и да е гонка. Воден Чаиров (следва) (Продължение от миналия брой) *** Пусията *** Дали ще го наречем ръководител на лова, председател, доайен или просто най-опитния ловец, не е от особено значение, но човекът определян по описаните начини несъмнено е най-важният в една група. От неговите компетентност, характер и авторитет зависят изцяло дисциплината, добрия „климат“ в групата, липсата на инциденти ... и разбира се цялостния успех на лова ...!? Освен перфектното познаване на района, той категорично трябва да познава и тънкостите на лова до степен, която би му позволила да реагира адекватно на всички предизвикателства, съпътстващи искаме или не любимото ни занимание. И без съмнение една от най-трудните и отговорни задачи, които стоят пред този важен участник в лова е ... разставянето на пусията. Като казвам това, имам предвид разставяне в буквалния смисъл на думата, което според мен освен определяне линията за застване на стрелците, включва и посочване на човек за конкретната позиция, а също и показване на точното място за заставане, съобразено с особеностите на местността, пътеките на животните и вятъра ...!? Дали от нежелание, бързане и немарливост или заради твърде сериозния приток на млади ловци, които в общия случай трудно понасят съвети, такова разставяне в последните години все по-рядко се наблюдава. Дефицитът на точни инструкции (незаменим урок за този, който може да слуша), личи ярко по липсата на всякакъв опит у хора с повече от 10-15 години ловен стаж и по хаотичното определяне на местата за заставане по пусията – буквално „кой накъде му видят очите“. Тази неправилна и порочна практика, несъмнено има сериозен принос за ниската успеваемост, тормозеща немалко дружини, а за жалост и за твърде зачестилите напоследък нещастни случаи с колеги по време на лов ...!? Прекрасно знам, че не винаги е особено приятно, разставяйки и последния човек от пусията, да отидеш на крайната позиция от нея, още повече, че това винаги е свързано със сериозно ходене, понякога по-дълго и от разстоянието което изминават гоначите. Въпреки това неведнъж съм го правил със съзнанието, че така до голяма степен допринасям за успеха на лова и донякъде гарантирам сигурността на колегите, а най-добрата награда за усилията ми, са били усмивките по лицата на „майсторите“, след като явно съм ги поставил на точното място. При наличие на разбирателство няма нищо по-естествено от това, отговорността за тази важна според мен „работа“, да бъде поделена и между няколко колеги от групата, които познават достатъчно добре конкретните гонки, пътеките на животните и най-подходящите места за заставане на стрелците. За думите си в следващите редове, може би ще бъда упрекнат от някои колеги, но аз с радост бих приел упрека им, ако те все пак се замислят над казаното. Споделям категорично мнението, че на най-възловите места от пусията, трябва да се поставят само сериозни и отговорни ловци, които биха оправдали доверието и отстрелвайки животно(и), биха осмислили немалките усилия положени от гоначите. И обратно, на второстепенните и на явно подветрените места, трябва да се поставят недисциплинираните колеги, известни с това, че имат навика да се местят по пусията, да говорят по телефона, да ходят по нужда, да пушат и пр., все неща, които могат да се правят на други места, но е недопустимо да се случват на лов ...!? По този начин, играейки ролята на „пасивна пусия“, те несъзнателно с действията си или поради факта, че ще бъдат подветрени, няма да позволят на животните да се измъкнат от прогонваното място, а така със сигурност ще допринесат и за успеха на гонката. А никога не е късно разбира се, при поява на по-сериозно отношение към лова, някой ден и те да се наредят в редиците на първите ... а защо не и на най-добрите ...!? Важно, но често пренебрегвано правило, е изрично да се посочат животните, които подлежат на отстрел, особено при наличието на гости в дружината. Гостуващият ловец би следвало да знае, но все пак не е излишно да му се напомни, че стрелбата по майки и други животни, невписани в бележката за този лов (освен хищниците разбира се), е меко казано „нежелателна“ ...!? Присъствал съм на доста конфузни, а понякога и скандални ситуации, в които заради „глупавата си невъздържаност“, някои колеги сами са се излагали на гневните нападки на цялата дружина и освен това силно са компрометирали колегата, който ги е довел на този лов. Освен по какво, опитният водач на групата не пропуска да уточни и посоките, в които може да се стреля, като в същото време напомня и това, че в никакъв случай обект на стрелбата не бива да е само шум, силует или бегло мярнато движение. Той изисква също от всеки ловец, след като е видял мястото си, да продължи донякъде с групата, за да види мястото на следващия колега и впоследствие да съобразява стрелбата си с него и с предходния. Самото разставяне трябва, да става максимално тихо (особено в малки на площ ловища), повече с жестове отколкото с говорене и в никакъв случай не следва, да се позволява отиване на пусия напряко ... през прогонваното място. Линията на пусията в планински и полупланински райони, обикновено е доста сложна крива, в която рядко има големи прави участъци. В равнинните ловища обаче, разполагането й често е в права линия – на просека, път, далекопровод, край на гора, страна на дере и пр.. В тези случаи е наложително позицията на стрелците да бъде от страната на прогонваното място, защото така още след преминаване линията на пусията, животното може свободно да бъде мерено и стреляно назад. При обратния вариант много често, докато бъде поведено и дойде подходящия момент за натискане на спусъка, животното вече се намира на линията на колегите и стрелбата по него е твърде рискована. Присъствал съм няколко пъти на подобни „изпълнения“ и повярвайте ми усещането е страшно силно ... но никак не е приятно ...!? При наличието на чакала на далечния край на просеката, нещата стоят малко по-различно, тъй като оста на оръжието вече е под ъгъл спрямо земята, но все пак рискът от рикушет е реален и посоката на стрелба продължава да бъде обезпокоителна. (Схема: „Пусия в права линия“) Гостуванията ми на доста места в страната и срещата с най-различни дружини, нееднократно са доказвали, че дисциплината по време на лов рядко е на необходимото ниво. Много говорене, „трескане“ врати на коли, шумно разставяне на пусията, скандали преди и след нея и пр., са често срещано явление, което дава незаменимо предимство на животните. Още преди започването на гонката с превъзходния си слух, прасетата прекрасно разбират къде е разположена пусията и винаги предпочитат да се изнесат встрани или в посока срещу гончите, местонахождението на които определят безпогрешно по шума, който издават при движението си. Това е повече от валидно за ловища с малки, къси гонки и анализа на лова в такива места показва, че там животни „падат“ по целия контур на прогонваното място, но най-вече встрани от посоката на гонене или на пусии зад гоначите. Точно затова, особено в такива райони, познавайки добре поведението на колегите си, ръководителят на лова следва да предвиди тази особеност ... и задължително да поставя контрапусии ...!? „Много дълга се оказа тая гонка“, „Егати студеното (или горещо) време“, „Вече няма да ми излезе нищо“, „Някои от гоначите излязоха“, „Някои от кучетата излязоха“, „Защо да не си похортуваме с колегата“, „Май е време за сядане на софрата“ ... това са все „основателни“ причини, да се напусне пусията ...?! И ето, че логично стигаме до въпроса: „Кога настъпва краят на една гонка ...?!“ Има колеги, които едва ли скоро ще си отговорят на този, според мен твърде важен въпрос. Преждевременното напускане на пусията е нерядко срещано явление и като, че ли именно затова, никой не му обръща особено сериозно внимание. А всъщност началото и краят на гонката са точно моментите, в които най-често прогонваното място „освобождава напрежението“ ...!? Веднага след започването й, най-опитните майки бързат да изнесат малките си по-далеч от опасността, а най-често накрая, „остискали“ дълго време на място (лежащи или станали) и преценили добре обстановката, опитните самци предприемат придвижване. И тук няма как да не отбележа, че в ловната си практика имам отстреляни немалко животни в самия край на гонките, в това число няколко от тях (все трофейни животни), когато огънят вече е бил запален и най-нетърпеливите колеги, са пиели блажено първата си ракия ...!? Фактите от последните разсъждения, говорят мисля повече от красноречиво, до какво може да доведе, това на пръв поглед безобидно действие. Но според мен освен пропусната слука, то несъмнено се явява и едно открито неуважение към труда на колегите ни гоначи и поради това, не би било зле по-често да си напомняме правилото: „Една гонка свършва тогава, когато излязат всички гоначи ... та дори и кучетата ...!?” Като заключение към казаното дотук за пусията, искам да коментирам една интересна и нерядко срещана практика, която не се харесва на доста от колегите и особено на по-запалените млади ловци ...!? За никой не е тайна, че в някои дружини има определени хора, които сякаш са „абонирани“ за възловите пусии и дори при силно желание е много трудно, някой друг колега от групата, да се добере до тях. В такива случаи не съм се и опитвал да споря, но въпреки това, доста пъти съм постигал успех и на по-слабо проходни места, особено когато вятърът е бил неблагоприятен за „абонатите“ ...!? А те (абонатите) най-често водени от егоизма си, упорито продължават да държат на конкретната пусия, не осъзнавайки, че без да съобразят това обстоятелство, се явяват само поредната „пасивна пусия“ за гонката ...!? *** Индивидуалното поведение *** Едва ли някой ще оспори факта, че докато при повечето единоборства в природата, хищникът и жертвата имат почти изравнени сили (за всеки различни), при лова на човека нещата не стоят точно така. И ако разделим формално лова на две части – до срещата с дивеча и след нея, ще видим, че при първия етап от него животното има категорично превъзходство над нас (обоняние, слух, бързина, сила), но при втория „везните се накланят“ изцяло в наша полза, особено при лов с огнестрелно оръжие. Именно затова според мен можем да кажем, че надиграването и надхитрянето с животните са същинската част на лова и с тяхното приключване, до голяма степен настъпва и краят ... на тази толкова древна „игра“...!? И това всъщност е най-важният урок, свързан с индивидуалното ни поведение: „Ако дивечът излезе на пусията, без да ни е усетил, той е 90% отстрелян ...!?“ Останалите 10% са изцяло стрелкови умения, които всеки ловец малко или много притежава и в този смисъл, фактическото отстрелване на животното не би следвало, да е особен проблем. Постигането на този резултат обаче, изисква от ловеца не само голяма концентрация, но и много прецизно поведение, което в максимална степен би му помогнало, да неутрализира тоталното превъзходство на животното в сетива, сила и бързина. Едни от най-важните предпоставки за постигане на успех в лова, са запазването на абсолютна тишина и пълното ангажиране на вниманието. Без напрягане, сетивата ни трябва да могат бързо да улавят всички шумове в гората и безпогрешно да ги анализират. Ако седейки на пусия, не забелязваме малките горски гадинки – птички, гущери, мишки и пр., значи не внимаваме достатъчно, а в случая откриването им в шумата, тревата или по дърветата ... е най-добрата тринировка за сетивата. Ходенето, кашлянето, говоренето по телефона и издаването на каквито и да е други шумове на пусията, са безценна информация за животните, при опитите им да избегнат разнообразните засади, на които ги подлагаме ежеседмично. Дори мястото ни, да не е оптимално избрано, по-добре е да останем на него, отколкото да се движим по пусията и по този начин, да дадем възможност на дивеча да ни усети. От собствен опит знам, че за страстния пушач е много трудно, да се пребори с порока си и да се въздържи от пушене на пусия. И все пак успявам да го правя, знаейки че миризмата на димящата цигара е много по-дискредитираща от и без това силните миризми, които излъчва тялото ни. Между другото същия, та дори и по-голям отрицателен ефект, има употребата преди лов на различни козметични продукти ... като тези за след бръснене например. Като говорим за издайническия ефект на силните миризми, не можем да пропуснем и този, от освободените на пусията „вътрешни секрети“ (малки или големи). Едва ли има по-категорично „заявяване на присъствие“ от това, при финото обоняние на животните (маркирали сме територията) и най-често появата на дивеч след изхождане на пусия, е повече от случайност. Много важен ход, преди избора на точното място за заставане, е запознаването с всички налични вървища, по които е възможна появата на животни, особено при пусия в гъсто и с по-ограничена видимост място. Това би намалило до голяма степен вероятността дивеча да ни изненада и би ни помогнало предварително да определим, възможните посоки и дистанции за отправяне на изстрел. Избраната позиция никога не трябва, да е на самата пътека на животните и причините за това, са най-общо две. Първата е опасността, намирайки се на пътя му, дивечът по-лесно да ни забележи, което пък би довело и до съответната реакция – „скършване“ встрани или връщане назад, съпроводена задължително и с по-висока скорост на движение. Втората причина е предимството, застаналият на 10-15 метра от пътеката ловец, да стреля животното странично, а не фронтално. С фронтална стрелба са изтървани немалко прасета, а освен това фактът, че се намира на пътя на животното, носи за ловеца твърде голям риск от нараняване, при евентуално съприкосновение с него. При места с недостатъчна видимост, намирането на няколко малки пролуки между дърветата в различни посоки е наложително, защото това ще ни даде възможност, макар и за миг, да мернем идващия към нас дивеч. По този начин, без съмнение ще получим важно предимство, в случай че не сме могли предварително, да определим вида на идващото животно, само по характерния ритъм на стъпките му. Въпреки, че в общия случай дивеча трудно забелязва неподвижните предмети, прикриването на пусията зад нещо – дърво, храст, скала ... е задължително, при това без значение дали ще виждаме над или встрани от него. И тук става дума за намиране, а не за правене на импровизирано укритие, тъй като несвикналите с присъствието му в района животни, безпогрешно го разпознават и най-често се плашат от него. Понякога само едно издайническо пукане на съчка е напълно достатъчно, за да предупреди животното и ние, да се простим с блянувания трофей, който дори вече сме „виждали“ в колекцията си на стената. Такова нежелано разминаване със слуката, много лесно би се избягнало, ако всеки път имаме грижата, да почистим под краката си наличната шума, сухи съчки, сняг и пр.. Създавайки необходимия комфорт за движение на тялото, следва да премахнем и някои от клонките около себе си, които биха ни попречили да се завъртим, без да издаваме излишни шумове. Сигурният изстрел по дивеча, който без съмнение се очаква от нас да дадем, освен със свободните движения на тялото, е в пряка връзка и със стабилната му стойка. Осигуряването й понякога е доста трудно, особено на силно пресечени, заснежени или заледени терени, но все пак, след полагане на известни усилия е постижимо. Избирането на пусия е свързано с още едно, според мен доста важно правило. В случай, че на мястото, което се очаква да пазим, има диря от преминали наскоро животни, най-правилният ход е заставане недалеч от мястото на преминаването, тъй като вероятността животните, да се върнат по дирята си ... е повече от висока. При отсъствие на видими проходки или дири, които да ни ориентират откъде биха преминали гонените животни, правилният подход диктува внимателно оглеждане на мястото и заставане по-далеч от: високи и стръмни откоси на долини, реки и пътища, трудно проходими скалисти участъци, дълбоки оврази със стръмни и нестабилни брегове, начесто нападали дървета, прекалено обрасли участъци, видимо неизползвани никога и пр.. Огледът несъмнено трябва да включва не само конкретното място на заставане, а и това зад него, като по този начин ще ни подскаже, дали теренът зад нас позволява нормално преминаване на дивеча, без да му се налага да използва екстремни прийоми. Тук разбира се е редно да направим и уговорката, че спасявайки живота си, всяко уплашено животно може да прояви невероятните си физически способности и да премине през на пръв поглед невъзможни места, но в общия случай то предпочита да заложи на по-сигурното и избягва да прави това. Без съмнение сигурността е най-важният елемент, от кое да е занимание на човека, особено в случаите, когато става въпрос за боравене с оръжие и именно затова всеки детайл, от който тя зависи и най-малко не бива да бъде подценяван. Пътят ни до пусията, често е доста дълъг и изпъстрен с немалко препятствия, при преодоляването на които, рискът от попадане на нежелани предмети в оръжието ни е напълно реален. Ето защо, един поглед преди стрелбата, върху пушката и състоянието на патроните в нея, никак не е излишен. Наличието на кал, сняг, листа, семена, клонки и пр. в цевта, главата или механизмите на оръжието, могат да доведат до сериозни инциденти (не дай Боже) или най-малко до засичане, което при наличието на дивеч пред нас, никак няма да бъде приятно. Изпълняването на тази елементарна процедура, ще ни даде желаната сигурност, а отключването на пушката след нея, ще ни постави в пълна готовност и ще ни предпази от риска, едно твърде шумно освобождаване на предпазителя, да ни изиграе лоша шега в най-важния момент. Перфектното познаване на дадена позиция от пусията, съвсем не прави нещата предвидими и точно това е най-хубавото на лова. Начинът по който излизат животните винаги е различен, понякога със сериозни изненади и причината за това най-често е не обстановката (при нея се сменят само сезоните на годината), а това кой и как гони, какви кучета са след дивеча и пр.. В този смисъл познаването подхода на гоначите и начина на работа на кучетата, би ни помогнало да предвидим немалко подробности около появата на дивеча. Сигурността в действията на конкретния гонач, може предварително да ни даде яснота по въпроса, дали облайваният половин час на място глиган, ще бъде вдигнат или не, а след като бъде вдигнат, как ще се появи на пусията ни ... силно „подпрян“ и облайван отблизо от кучетата (когато са напористи) или ще се движи спокойно, облайван от голяма дистанция (когато са по-предпазливи). Това предимство може да бъде факт разбира се, само в случай, че ловецът не е гост на дружината, а е ловувал неведнъж ... и с хората в нея и с кучетата им ...!? Според мен в общия случай, мястото на пусията не следва да се избира, а да бъде определяно от ръководителя на лова и той трябва да има грижата при всеки лов, колегите да бъдат поставяни на различни позиции, което несъмнено е един от най-добрите начини за опознаване на района (след гоненето разбира се). Има случаи обаче, когато избора на позиция е възможен и тогава следва да съобразим някои особености, които биха ни предпазили от риска, да застанем на място, на което най-вероятно няма да излезе нищо. Практиката е доказала, че вероятността за излизане на дивеч се увеличава много, с отдалечаване на позицията ни от: недисциплинирани колеги, място на стрелба, предходна гонка, гонка на съседите, шум от движение на коли, шум от скандали и пр.. Имаш ли възможност да избираш, бягай далеч от тези шумове и току виж ... слуката, като птичка кацнала на рамото ти ...!? Опитният ловец, както всеки изкусен хищник, непрекъснато държи под контрол обстановката на конкретната позиция и това му позволява, да реагира адекватно при появата на каквото и да е животно. Ако в очакване на слука, позволим на даден вид дивеч да ни усети, значи несъмнено сме допуснали грешка, а ако при лова на прасета допуснем грешка на сърна, тя спокойно може да бъде повторена и на прасе. При лов на конкретен вид дивеч (в случая диви свине), трябва да се издебва и маркира с вдигане на пушката и премерване, всяко излязло животно. Това е най-добрата тренировка за ловеца, тъй като в случая остава само формалното натискане на спусъка и независимо от пропускането на животното, той усеща великото удовлетворение от това, че то вече е било „в ръцете“ му ...!? Понякога, обикновено още в самото начало на гонката, се случва дивечът да ни изненада, излизайки на пусията твърде рано и да ни завари неприкрити. „Тихата“ паника в подобни ситуации, най-често кара ловеца да реагира бързо, а това всъщност е най-сигурният начин, животното да го забележи и естествено, да се отдалечи в нежеланата посока. Когато се движи, дивечът усеща най-вече рязкото движение, а когато е в покой, забелязва и то сравнително лесно, всяко такова ...!? Ето защо реакцията ни в такива случаи, трябва да бъде повече от спокойна – много бавно повдигане на пушката ... и „замръзване“ всеки път, щом животното престане да се движи. А несъмнено „проблемът“ ни ще продължава да е налице само до момента, в който прикладът на пушката опре рамото. Оттам нататък, очевидно става по-лесно ...!? Имал съм няколко такива случая в практиката си (поне 5-6) и за да онагледя донякъде казаното, искам да споделя с колегите единия от тях. Бяхме в Сакар. Пусията ни беше на черен път в едър букар и току-що бяхме пристигнали на мястото. Още не бях решил къде да застана и с пушка в дясната ръка, оглеждах изобилието от пресни дири по пътя, когато с периферното зрение мярнах движение. Мигновено носочих погледа си натам и видях как по склона точно пред мен, се спуска един 4-5 годишен глиган, който вече беше приближил на около петдесет метра. Движеше се в спокоен тръс между едрите буки и сякаш не подозираше за присъствието ми, въпреки че стоях изправен в цял ръст на средата на пътя, а видимостта на мястото беше повече от прекрасна. Прихващайки бавно полуложата с лявата ръка, започнах да повдигам леко пушката. Вече бях стигнал нивото на корема, когато той спря и обръщайки глава леко встрани, се заслуша в далечен кучешки лай назад. Спрях моментално движението в позата, в която бях и зачаках следващия му ход. Не беше толкова далеч за стрелба, още повече, че бях с комбинираната си пушка, но стоеше фронтално и риска да не го ударя добре, беше реален. Изчаках така почти тридесет секунди и когато животното най-после реши да тръгне, продължих да повдигам бавно пушката. След не повече от двайсетина крачки обаче, то отново спря и аз естествено пак замръзнах, продължавайки по този начин ... забавната игра на „криеница“. Вече бях стигнал нивото на гърдите и ми трябваше много малко време, за да приключа това истинско надхитряне. Глиганът беше слязъл на около двайсет метра от мен и този път, тръгвайки счупи леко наляво (мое дясно). Ето, че най-сетне долният край на приклада опря рамото ми и аз повдигайки бавно цевите нагоре, бутнах напред предпазителя на пушката. Ясното изщракване на метала, сякаш пришпори животното и то моментално премина в галоп, но само секунда – две след това, бързият 11 грамов куршум се вряза в плешката му. Веднага след изстрела то забави хода си и с доста несигурни крачки, клатушкайки се, измина следващите около 70-80 метра. Спря точно пред съседния колега на пусията и продължавайки да се клати, само на 5-6 метра пред него, го държа в напрежение (с вдигната пушка) още десетина секунди ... след което рухна в шумата ...!? Когато усетим идващия към нас дивеч – чули сме шума от движението му или го мяркаме леко в гъсталака, много важно условие за успеха е изчакването му, да стигне до най-удобното за стрелба място. Умението да избереш най-подходящия момент за стрелба, наистина е част от „голямото майсторство“ ... защото правилно подбран, този момент ще ни позволи да отправим, възможно най-сигурния изстрел по животното ...!? Припряността в тези случаи е повече от лош „съветник“ и ние всеки път трябва да се опитваме да я подтиснем, въпреки че добиването на такова умение, най-често идва с годините и опита. Неведнъж съм имал възможността, да се убедя в една неправилна според мен практика, която е причина за загубата на ценни секунди, в най-напрегнатия и достатъчно кратък момент – след появата на животното. При предварително прикладване (още във времето, когато само чуваме, а не виждаме дивеча), зрителното ни поле е твърде съкратено и е доста по-трудно, изскочилото от гъстото (често на скорост) животно, да бъде намерено и вкарано в мерната линия. Тази често срещана грешка е точно толкова неправилна, колкото и прикладването ... преди фермиралия птичар, да вдигне затаилата се в краката ни птица ...!? По различно стоят нещата, когато мяркаме животното в гъстежа и вече знаем със сигурност, посоката и скоростта му на движение. В такива случаи лесно можем да предвидим мястото, на което ще се появи и тогава предварителното прикладване и водене ... са напълно оправдани. Безспорно важен елемент от лова, е познаването навиците на дивеча, при движението му в различни условия от местообитанието. В гъстите места, разчитайки изцяло на обонянието и слуха си, животните обикновено се движат бавно и спокойно, съзнавайки, че през по-голямата част от времето, остават скрити от погледа на хищниците (ловеца). И обратно, в чисти откъм растителност места или в гора с недостатъчна плътност, те се придвижват сравнително бързо, чувствайки несигурността на откритото пространство. Особено характерна е реакцията им, при преминаване на открити терени, намиращи се между две гъсти места (например поляна, просека или път). В такива случаи, дори без да са усетили конкретна опасност, животните обикновено преминават на висока скорост, а понякога буквално „прелитайки“. Почти винаги обаче, преди да излязат от гъстото, те спират и внимателно се ослушват за подозрителни шумове. И това разбира се е най-подходящия момент за стрелба, в случай че позицията ни позволява видимост, тъй като изстрела по спряло животно несъмнено е максимално сигурен. Воден Чаиров (следва) (Продължение от миналия брой) Сигурно определяне източника на шума не винаги е възможно и именно затова, нито един дочут шум на пусията, не бива да бъде подценяван ...!? Понякога и големите животни се движат много леко и тихо, в зависимост от това върху какво стъпват – шума (суха или мокра), борови иглички, скала, пръст, кал, сняг или друго. Примерите за това са много, но може би най-характерни за случая ... са последните секунди на един трофеен „красавец“, стъпките на който се чуваха толкова тихо по дебелия слой борови иглички, че през цялото време преди появата му си мислех, че към мен идва някакво твърде малко животно ...!? Стрелбата по идващото животно, макар и един от последните елементи на лова, често е доста драматична, съпътствана с немалко обрати и понякога добре поразения на пръв поглед дивеч, намира сили да се придвижи и укрие. Добре отстреляното прасе несъмнено е мъртвото и затова ако не сме сигурни в попаденията си, следва да го доубием с точен изстрел, още повече, че по този начин ще избегнем напълно излишната и мъчителна агония за животното. Ако след стрелбата ни дивечът е паднал и видимо няма нужда от контролен изстрел, е по-добре да останем на мястото си и да изчакаме края гонката. Слуката категорично е доказала, че е повече от „странна птица“ и нерядко се случва, да кацне за втори път на рамото ни. „Мамка му отиде си ... а така хубаво го премерих ...!?“, „Преметна се … а после се изтърси и ... !?“, „Само се присви ... и се изстреля „с пълна газ“ ...!?“ Такива реплики на лов се чуват доста често, а „отпътувалите“ след изстрела животни, за жалост са значително повече от тези, които остават на място ...!? Желанието да провериш как е реагирал дивеча, дали не е паднал наблизо, дали има кръв по дирята и пр. е много силно, но правилната реакция в такива ситуации е оставане на място и изчакване края на гонката. Догонването на ранено прасе най-често е невъзможно и с отиване след него, само може да пропуснем възможност за стрелба по друго(и) животно(и). Едва след завършване на гонката трябва да се провери има ли кръв по дирята и да се потърси с куче, но задължително на неголяма дистанция. Не падналото наблизо животно, явно има достатъчно сили за продължителен преход и незабавното му преследване е противопоказно. Дори и да ляга на някои места по пътя си, то ще намира сили да се вдига непрекъснато, може да измине огромно разстояние и в крайна сметка да не бъде намерено. Раненото животно търси укритие в гъстото или на вода, ляга, губи кръв, „застива“ и след няколко часа или на другия ден, вероятността да бъде намерено мъртво или убито на място е много голяма. При възможност, независимо че по дирята няма кръв, е добре да бъде пуснато работещо куче по нея, тъй като понякога без да кърви външно, животното получава масиран вътрешен кръвоизлив и нерядко бива намерено още на първите 100-200-300 метра. Търсенето на ранено прасе в гъсто място, особено ако няма пуснато опитно куче след него, е твърде рисковано. Раненото животно обикновено ляга на ... или до дирята си, с глава обърната в посоката, от която е дошло … и готово за самоотбрана. Не трябва да забравяме и принципното правило: Ако няма достатъчно време за проследяване до мръкване ... издирването, да се проведе на другия ден ...!? Често заслепени от силните емоции, забравяме да заредим отново пушката след стрелбата, а това е важен елемент, от който най-вече зависи сигурността ни. Понякога изригвайки в предсмъртен импулс, раненото прасе може да бъде много опасно и затова подхождането към него трябва да става задължително с пълна пушка, от задната му страна и с внимателно следене на тялото, очите и най-вече ушите. Дишащото, със затворени очи или мърдащи уши животно, макар и неподвижно, очевидно е в съзнание и може да предприеме изненадваща атака, ако по него своевременно не бъде отправен контролен изстрел. Тъй като често се случва по-напористите кучета, да облайват гонените животни отблизо и дори да ги атакуват, опазването на живота им при стрелба, разбира се е от първостепенна важност. В такива случаи преценката за подходящия момент, в който помощниците ни ще бъдат далеч от дивеча, трябва да бъде направена много прецизно и ако това не ни се отдава лесно, най-добре е ... просто да пропуснем животното. За сигурната стрелба по тези издържливи животни е говорено много и най-вероятно още дълго ще продължават разгорещените спорове по въпроса ... куршум или съчми при този лов ...?! Според мен обаче отговора отдавна е ясен и това, че някои не искат да го чуят, не го прави по-малко категоричен. Причината за стопроцентовото превъзходство на „бренекето“ е не само в много по-големия поразяващ ефект, но и в това, че с него се увеличава значително пределното разстояние за стрелба по едър дивеч с гладкоцевно оръжие. Ефективната стрелба с едри съчми по прасета е максимум 30 метра (за трофейни животни дори 10-15), а на по-големи дистанции, освен сериозната загуба на енергия, съчмите се пръскат прекалено и този факт вече ги прави твърде опасни и за кучетата ... и за колегите ни. Неведнъж сме ставали свидетели на похабени животни, „взели“ дори само една съчма в тялото си и именно затова, стрелбата със съчми може да бъде оправдана само на места, на които видимостта позволява изстрели единствено на малки дистанции. В останалите случаи, куршумът в едната цев е задължителен, а при полуавтоматични оръжия, той трябва да бъде първия патрон. Продължават да ме учудват колеги (дори опитни ловци), които упорито твърдят, че пусията в гора (не голо място – поляна, просека, нива и пр.) предполага задължителна стрелба със съчми. Много често в гора с добра видимост, минавайки по-далеч от нас дивечът спира, за да се ослуша и огледа и бидейки на 60, 70 и повече метра, той може да бъде поразен единствено с „бренеке“. В такива случаи стрелбата със съчми е напълно безсмислена, тъй като само би наранила животното, а един поглед върху дилемата от друга страна, би ни подсказал, че при стрелба по движещ се дивеч, рискът снаряда да попадне в някое дърво … е абсолютно еднакъв … и при куршума и при съчмите ...!? За никой не е тайна, че както при останалите видове копитен дивеч, така и при дивата свиня, майките имат решаващ принос не само за възпроизводството на вида, но и за опазването на младите индивиди от хищници (ловци). Този факт обаче, често остава неразбран от някои колеги и последиците от това са пагубни за популацията в даден район. Зрелите и опитни свине – майки освен опрасяване на по-голям брой приплоди, гарантират в максимална степен и оцеляването на същите. Изхранването в ранна възраст, предаването на сигурни навици за търсене на храна, вода, укрития, защита от хищници и пр., понякога се оказва непосилна задача за незрялата майка и пълната загуба на прираста при нея, е често срещано явление ...!? Ето защо отстрела само на няколко свине – майки, може да доведе, както до директни загуби в числеността на вида, така и до намаляване способността на поколенията за оцеляване. В година без екстремни метеорологични условия средния прираст (оцелели до есента и зимата приплоди) от една зряла и добре охранена майка е около пет – шест прасенца. Като се умножи броя на отстреляните свине по пет, лесно могат да бъдат пресметнати загубите от „допуснатите грешки” ... само за една година. А като се има предвид и това, колко от неродените женски също няма да стигнат до разплод, става ясно, че загубите от възпроизводство с всяка следваща година ... нарастват в геометрична прогресия. Причините водещи до безконтролния отстрел на майки са няколко, но главната от тях е доста противна, до болка позната и едва ли за някой е тайна, че тя се нарича ... „месарство“. Неутрализирането на това явление, трудно би могло да стане от само себе си или само с приказки и закони. За това са необходими натрупвания и промени в мисленето, които на всичкото отгоре са в пряка връзка с икономическия хал на българина и на този етап според мен, борбата с него предварително е обречена на провал. Останалите причини обаче, са по-прозаични и сравнително безобидни – припряност, липса на опит, страх от стрелба по по-малката мишена, и пр. и като цяло са по-лесно преодолими. Познаването на лова в детайли, владеенето на всяка ситуация и перфектното боравене с оръжието, са все неща, които допринасят за вземането на бързи решения и по този начин подпомагат избирането на вярната „мишена” ...!? Нерядко слуката споходила друг колега, е щастлива предпоставка да проработи и нашата. Именно затова изстрелите от коя да е позиция на пусията, трябва да ни накарат да бъдем нащрек и да очакваме евентуалната поява на животни. Много често стреляният дивеч променя посоката на движение и оставайки в прогонваното място се движи успоредно на пусията или се връща назад. Това прави съвсем реално излизането му на съседни (или не) на стрелбата позиции, на контрапусии ... или на гоначите. Гонките на ловни дружини в съседство, също могат да благоприятстват слуката и появата на дивеч откъм гърба ни ... и най-малко не бива да ни изненадва. Вероятността и други колеги да стрелят по вдигнатия дивеч, се увеличава значително, ако след стрелбата ни, същият остане в прогонваното място. Решаващо значение за това има определянето на точния момент за отправяне на първия изстрел. Внимателното му подбиране може да гарантира оставането или влизането на животните в прогонваното място, съответно в случаите, когато те излизат от ... или идват към него. В първия случай е добре да започнем стрелбата малко по-рано (ако е възможно), а във втория да изчакаме, докато премине момента, след който връщането на животните назад ... вече ще бъде невъзможно ...!? Ловът (особено този на едър дивеч) е занимание, при което основна водеща сила за ловеца е страстта. Тя движи изцяло действията му и колкото по-силно е влиянието й върху него, толкова повече същността му се доближава ... до тази на истинския хищник. Въпреки силата й обаче, тази страст трябва да бъде под контрола на човека и това всъщност е основната разлика между него и животното (хищника). Не овладяната страст, често замъглява разума и не дава възможност на ловеца да следи сложната обстановка, в която се налага да действаме понякога. Огнестрелното оръжие е средство, което за жалост може да порази не само жертвата, към която е отправен изстрела ни и именно затова действията с него трябва, да са силно прецизирани. Стрелбата по неясно видима цел е едно от най-опасните неща, съпътстващи лова и именно затова, сигурността преди натискане на спусъка, трябва да бъде стопроцентова. Дочутият шум в гъстежа или бегло мярнатото движение, съвсем не са достатъчно основание за отравяне на изстрел. Освен яснота по въпроса, какво точно е животното пред нас, несъмнено трябва да сме съобразили и това, дали в посоката на стрелбата няма ... наши колеги, селскостопански работници, чобани, кучета, домашни животни, автомобили и пр.. Силното желание на всяка цена ТЕ да добият животното, кара някои колеги да отправят изстрели по животни, които се насочват към съседен колега от пусията. Това разбира се обикновено са изстрели – пропуск, които в много от случаите водят до излишно предупреждаване на животното и най-често са последвани от неблагоприятна за ловците реакция. Честно казано, не мислех да досаждам на четящите колеги с примери, но по стечение на обстоятелствата пиша тези редове в понеделник и ловът, на който присъствах вчера (неделя), за жалост беше поредното потвърждение на думите ми. Ето защо, не мога да не се изкуша ... и да споделя тази случка ... На втората за деня гонка, предстоеше прогонване на едно от гъстите дерета в землището на селото. Пусията беше разположена по направление на дерето, от другата страна на една неголяма нива, а към края си свиваше косо, като последните позиции почти опираха в него. Малко след тръгването на гоначите кучетата пролаяха и веднага след това от гъстите трънки изскочи хубав 6-7 годишен глиган. Вървеше в нивата със спокоен тръс успоредно на дерето, на не повече от 5-6 метра от него. Всички виждахме прекрасно животното и с нетърпение очаквахме да видим посоката, в която ще продължи. Можеше да счупи през нивата, към баира, в основата на който бяхме разположени или да продължи по дерето до последните колеги от групата. Глиганът беше изминал не повече от 50 метра обаче, когато първият колега от пусията започна стрелба. Беше на около 150 метра от животното, но това не го притесни да изпразни гладкоцевния си полуавтомат. Тази негова реакция направо ме изуми и ако аз бях ръководител на лова (в случая гостувах), без съмнение веднага след гонката, щях да „посоча пътя” на този колега. Впоследствие се разбра, че в пушката му дори не е имало и един куршум, който би му дал някакво, макар и глупаво основание, да отправи изстрел. Прасето продължи хода си без притеснение (и поражения разбира се), а колегата на всичкото отгоре се развика на останалите, сякаш те не виждаха нищо или пропускаха момента за стрелба по животното. Няколко от колегите, бидейки на същото разстояние, не се сдържаха … и също „откриха огън” ...!? Този глиган явно искаше да умре, защото при вдигнатата гюрултия и абсолютно безсмислената стрелба, вместо да пресече дерето и да се отправи необезпокояван от никой на север (само щяхме да го изгледаме как се отдалечава), продължи спокойно към края на пусията. Приближавайки последните трима колеги той наистина намери края си ... в условията на ожесточена стрелба, на която би завидял не един ”екшън филм” ...!? Тримата колеги (с карабини), стреляйки един през друг, напълниха животното с олово и в последствие, дори при проведения щателен оглед, не можа да се разбере … кой какви поражения е нанесъл ... и кой респективно е „майстора” ...!?! В крайна сметка тази случка беше доста забавна, още повече че животното падна ... макар и след повече от тридесет изстрела ...?!? Не ми беше до забава обаче в друг случай, когато съседен на мен колега, върна с прибързаната си стрелба прекрасно трофейно животно. Глиганът излезе на голяма ливада точно пред мен и тръгна спокойно по пътеката, която минаваше на не повече от петнадесет метра от дясната ми стана. Имах достатъчно време да го огледам и вече „виждах” хубавия трофей в колекцията си. Буквално се стреснах обаче, когато проехтяха изстрелите на колегата ...!?! Животното се закова и само секунда по късно се завъртя и на максимална скорост се стрелна в дола, от който беше излязло. Повече не успяхме да го видим ...!? Цитираните по-горе „грешки” се случват доста често, а търпимостта към тях (когато я има) прави така, че за някои колеги те се превръщат в редовна практика. И дори да пренебрегнем сериозния отрицателен ефект, който те (грешките) имат за крайния успех на лова, не можем с лека ръка да подминем факта, че това е едно грубо погазване на „ловната етика”. А всъщност ловец, който не се е научил да зачита колегата до себе си и не може да изпита искрена радост от неговата слука, никога няма да усети и истинската сладост на голямата магия ... наречена групов лов. Почти винаги същият отрицателен ефект имат и опитите за предупреждаване на колегите с викове: „Идааааат ...?!? Отгоре виииии ...?!?”. Това разбира се е нещо напълно излишно и много пъти сме били свидетели, как след като чуят неистовите крясъци, животните сменят посоката на движение, често избягвайки по този начин засадата на пусията. И накрая искаме или не, стигаме отново до него ...!? Вятърът на пусията е най-сериозния „враг“ на ловеца ... ако той не знае, как да се държи според посоката му ...!? Основните варианти на вятър, спрямо пусията са няколко ... (схеми от №1 до № 1.По направление на пусията – наляво (фиг. 1). 2.По направление на пусията – надясно (фиг. 2). 3.В гърба ни косо – наляво (фиг 3). 4.В гърба ни косо – надясно (фиг. 4). 5.В гърба ни – напреко на пусията (фиг. 5). 6.Срещу нас – напряко на пусията (фиг. 6). 7.Срещу нас косо – наляво (фиг. 7). 8.Срещу нас косо – надясно (фиг. . ... и разбира се е необходимо да знаем, как да си изберем място, съобразено с движението на животните, при всеки един от тях ...!? Показаните на фиг. от 1 до 8 схеми, са един доста примитивен опит за онагледяване на различните ситуации, но според мен биха могли, да се окажат полезни ... за някои от по-младите ни колеги. Твърде дълга разбира се е редицата от условия, играещи определяща роля за успеха на един лов и всеки опит според мен, да бъдат посочени точно и изчерпателно, без съмнение ще бъде обречен на провал. Казвайки това мисля, да завърша изложението си в тази посока и да продължа само с няколко думи за нещо друго – действия, които нямат пряка връзка с успеха на лова, но могат да развалят вълшебното усещане ... и от най-емоционалния излет ...!? Явленията, за които искам да спомена са: краденето на кучета и криенето на дивеч от колегите. В същността си и двете са твърде грозни и не мога да ги подмина, защото за жалост в последните години, те почти се превърнаха ... във „визитна картичка” на българския лов …!? И докато преди години се наблюдаваха много рядко, към днешна дата ... едното се е превърнало вече в „професия”, а другото във втора природа ... за някои „колеги” ...!? Може би изложението ми се оказа твърде дълго и ако наистина е така, искрено моля колегите, четящи тези редове, да ме извинят. Воден само от добри чувства, исках да споделя със „себеподобните” нещата, които ме вълнуват и ме карат, да се замислям всеки път ... над тънкостите на любимото ни занимание. И в заключение, към всички направени дотук разсъждения, според мен е логично да добавим и следното. Ако цитираните по-горе уговорки са изпълнени в по-голямата си част и в района на лова има достатъчно дивеч ... несъмнено на случайността е оставено твърде малко ...!?! И друго: Нещото, което отличава майстора в този лов от останалите му колеги, е не толкова броя на отстреляните животни, колкото това, че процента на животните, усетили го преди да излязат на пусията, както и на тези, които си отиват след среща с него ... е пренебрежимо малък ...!?! Воден Чаиров
  2. 92 points
    Представям за конкурса: гладкоцевна ловна пушка,кал.12/67,произведена 1928 год. във фабриката "REGIS DARNE", гр.Сент Етиен - Франция,модел "HALIFAX",серия "V",цеви 65 см.(дясна полушок,лява пълен шок),цевите са фабрично изпитани на 1370 кг/ кв.см,тегло 2,8 кг. Всичко по пушката е оригинално,вкл. приклада - свалих стария лак и обработвах с "Tru-Oil".Въпреки,че прикладът е "английски" пушката си е континентална класика.Ловувам с нея на пъдпъдък,но около 100 изстрела на сезон,за удоволствие.
  3. 70 points
    За последните 4 години не ми остана време да ходя на лов толкова колкото ми се искаше, но за сметка на това тази година където и да отида около мен се гърми и трещи и прелитат прасета През вторият излет на месец декември бях свидетел на смълчана, безснежна и много кална гора.По калта се виждаха дири на животни, но тепърва щяхме да разберем дали са останали да нощуват в гъстака пред нас. След 45 минутно чакане в пълна тишина, реших че сме забравили кучетата в село и си извадих телефона за да звънна и.......се започна.Всички го знаете това : "бау...бау",отчетливо дубле... "бау-бау" , последвано от второ по тихо....... Ясно......сюрия.... "бау-бау", трето още-по тихо... Аха!! И се отдалечава.Пак няма слънце на нашата улица...... Последваха още няколко изстрела и всичко утихна. Вече ми беше ясно, имаше ударени прасета, беше 9:30 сутринта и дори без да видя прасе на пусията, трябваше да сляза в село и да одера няколко.Мечтата на всеки ловец !!!! ............. .....................................................................БУМ ! От мислите ми ме изкара истрелът на Кирчо на 30 метра под мен, последван от трошене на клони, пращене и гробна тишина. Естествено никой от другите двама на около не издаде ни вик ни шум, а всички стиснаха полуложите,прикладваха пушките и започнаха да си повтарят наум, "Дано да го е изтървал, да го убия Аз ! " Десет минути по-късно беше ясно че кой стрелял - стрелял, повече прасета нямаше. Кирчо си беше свършил работата: и на нас, завистниците ни остана само да завлечем прасето надолу. На поляната се натъкнахме на това : след което и на това а когато всички се прибраха от пусията в селото и на това : Последва яли, пили и се веселили...... На следващата седмица зарадени с емоции, патрони, луканки,суджуци и червено вино се отправихме към гората за да изживеем магията на лова през първият за годината сняг !!! Неописуемо удоволствие !!! През снега се виждаха пътеките на ОРДИ диви прасета, преминали само няколко часа преди нас и влезли в пусията.За гарнитура няколко елена и 5-6 сърни бяха ароматизирали пътеката със благовонните си, още топли барабошки. Докато се радвахме на изобилието от следи, в далечината между редките заснежени дървета, някои се порадваха на притежателите им.В индианска нишка прасетата, необезпокоявани си вървяха на склона пред нас в търсене на място за почивка.В 40 сантиметровият сняг бягането не беше никак лесно и прасетата излезнаха от пусията преди да успеем да се наредим. Завардихме, пуснахме кучетата , който поеха с бесен лай и зачакахме. Естествено кучетата поеха по дирите на прасетата и излезнаха от пусията по тях, оставяйки ни да седим 1 час в тишина и очакване.Викачите викаха и приближаваха а животни нямаше.Дойде команда за разваляне на пусията и всички поехме надолу.Кометирахме че трябва да стоим още, защото полето не е обходено от кучетата и със сигурност има още дивеч.Говорейки си, стигнахме на края на гората и началото на поляните, когато дочухме зад гърба си лая на едно от кучетата, което се беше върнало от свинските дири и явно лаеше на нещо друго . "Казах ли ви че има още прасета в тая пусия ?" - викнах и хукнах обратно. За следващите 10 секунди прибягах точно 20 метра във снега от стоящите на куп 4-ма колеги и тогава го видях !!! Не бягаше! Летеше ! Във дълбокия сняг се виждаше само движението на главата му и изглеждаше като 40 килограмово прасе. Явно нито говоренето на висок глас, нито 5-те облечени във оранжеви дрехи ловци, нито факта че и той и ние бяхме по средата на гола поляна го вълнуваха.Продължи да бяга и реши да мине по средата между мен и групата от 4 колеги застанали заедно. От около 8 метра, бренекето се заби челно в бягащия глиган.Той рухна и започна конвулсивно да маха с крака. Радостния ловец от групата вдигна оръжието във въздуха и го доизпразни, като по този начин празнуваше победата си над животното.След това се обърна към колегите около него. Погледа ми шареше наоколо за други животни и ту към групата ловци, ту към поваленото животно.Мернах нещо и прикладвах, сърцето ми блъскаше в ушите и искаше да пробие дупка в тях! Животното излезе от гората на поляната и ...заек !!! Кога му е вървяло на сиромаха.Свалих пушката и се обърнах към глигана.Все още риташе с крака и снегът който изхвърляше дотигаше 2 метра височина.Ловците вдигаха глъчка и се радваха за голямата слука и в първият момент не видяха изправящото се на крака животно.Попадналото на 10-тина сантиметра над носа бренеке само беше шокирало за момент животното и то сега ставаше да поиска разплата. Гледах филм.Не знам защо, но не стрелях, стоях и гледах. Животното се надигна и тръгна.Ловците го видяха и прикладвах пушките,ловеца с празния автомат мина на зад тях.Животното тръгна с мощни подскоци в дебелия сняг.Напредваше право към хората който му бяха причинили болка с явната нагласа да причини и на тях. От 4 метра трите изстрела попаднаха в коша му, но не го събориха, просто го накараха да смени посоката и атаката се превърна в бяг за собственият му живот.Едва не направил и нови два скока и още 2 изстрела последваха първите 3.Това беше и краят му. Умря в скока си.Когато предните крака докоснаха земята, вече беше мъртъв.Сгромоли се в основата на една шипка и не помръдна. По следата дойде и лаещото кучето, младо и гонещо животно за пръв път.Застана зад ловците и хвърли поглед към прасето.Видя му се страшно и не се реши да го лае повече,нито да го захапе.Ръцете още трепереха от адреналин, но измъкнахме глигана за полагащата му се фотосесия. Това са му майсторите : А това е от първите ми проби за профи фотограф: Малко по късно викача отстреля още едно животно и пак още и няма обед, айде да дерем.Най я мразя тая част. И яли,пили и се весили !!! По коледа нищо интересно не се случи ( за мен всичките изтървани прасета, не са интересни), освен OFF TOPIC Ама са ми първите и за мен са колкото едно прасе !!! В събота нареждане в гората, кучетата цял ден лаят и вдигаме само сърни, на последната пусия се наредихме, излезнаха викачите,единия го няма.Звъним му,жена му вдига, забравил си е телефона.Почваме да си подвикваме, той милия още не влезнал в гората и се блъснал в едно прасе, ранил го, преследвал го и утрепал на пътя за село.Айде пак, ни чул , ни видял ама драл. Вчера на гости, кучета лаят на всяка пусия, всичко живо стреля, разбира се аз ни прасе видях, ни прасе чух. Накрая видях един мишок, ама вече свършил.Стрелян с 30-06 Малката червена точица под ухото, в долният край на врата е мястото от което беше влезнал куршума, а тази : е от където беше излезнал. Поне съм доволен, защото после видях нещо което само бях чувал: Тука го носят към реката,за да го изчистят както се чисти домашното прасе. Като свършиха прасенцето изглеждаше като тези от Метро, малко, чисто и снежнобяло.Не можах да го снимам, ама другия път обещавам !!! За тези който прочетоха всичко до края, благодаря ви че бяхте с рубриката " Да видим или снимаме прасе с Милен" , до другата седмица !
  4. 60 points
    Ще си позволя да наруша леко условията на темата, които е определил Юли и мисля, че няма да ми се разсърди за това Провокиран от Христо Христев, ще кача снимки на една красива пушка, дело на български и финландски майстори. Оръжието е собственост на Didi , която е наш съфорумец и е съпруга на eger Дида влиза рядко в нашия форум, но оръжието, което и е подарил съпруга, си заслужава да се види от повече съфорумци
  5. 59 points
    Дълго го чаках. Поради това и сигурно спах на пресекулки и в пет вече се отказах да подпирам възглавницата... Събрахме се в седем и Бързака ни започна с подробен инструктаж, повтаряне на забраната за употреба на едри съчми и потретване на смлените на попара нови разпоредби, касаещи употреба на алкохол и оръжие едновременно... Евала му. Година преди да се изтипосам с метани и просби да ме приемат в тази дружинка им ходих на гости и покрай другото тогава от сюрията паднаха една майка и една ялова свинкя... Мишо Бързака се скъса да се пени и кара, че нищо не гледат, перат "с тия съчми" и "до година ще си ядем ушите"! Тогава тъкмо се бях отчаял и от поредната си нова дружинка по Монтанско (няма да казвам коя) и от 10тина едри лова, десет ми бяха като гост. Та си похождах и се оглеждах... С тия "еко зелени" приказки Мишо Бързака просто си се обрече и до година нямаше къде да ходи : ) Но това е друга тема. Като всеки път (като казвам всеки, имам предвид всеки лов, не всяко откриване) хапнахме от витата баница на Радо, от тутманика, който носеше за сефте (не те знам к'во я правиш тая Жужа брат) и след никак кратко и, съдейки по потните Мишови слепоочия, не твърде лесно подкарване и разпределяне на колегите по колите... в осем потегли и ГАЗ-ката с двигател от мерц 123 (абе мерцедесът си е мерцедес, каквото и да ви разправят) в която място намерихме моя милост, Мишо Бързака, Малкия бързак (Мишовият син Даниел...сещатае се, но за всеки случай), Радо, Руси, Пламен, Бък, един нов кафяв курцхарест типец, който така и не запомних от превъзбуда и остатъка от бодрата и нахъсана смяна кучета в ремаркето отзад. Аз, Даниел и Руси слязохме с кучетата в 8.10 да ги разходим за утринен тоалет докато колегите все още се разставят. Идеята беше да се направи една дълга гонка покрай Лома, през Тютюнките, Бодливия салкъм, Голямата гора и да приключим при Къщичката. После ядене и пиене при Лецка. Не по-късно от един, един и половина, най-много два. Понеже Лецка прави страшен таратор, а ние първо сме отговорни хора и второ ценим хубавия таратор с мастика. Трето - и двете се поразяват, ако окъснееш и ги оставиш да се стоплят. И поради това щото всички вият от радост и мерак за лов, но ще има само една дълга гонка (евентуално втора при първа безуспешна, но това се доверява само на най-разумните... от по-буйните се пази като дълбоко скрито в джоба захарче), за да покрием по-голям периметър с кучетата тръгваме бързичко по издалеко, на около километър от първите пусии, ако има нещо да го натиснем през деретата покрай реката и да го изкараме при пусиите. Пътят ни минава през малки островчета гора, свързани с гъст пояс разнообразен трънак, виещ се покрай реката, и влиза в Голямата гора (която наистина не е никак малка за милия ми "полендашки" край). Ако вдигнем нещо или ще се движи през гъстака и ще излезе при първите пусии или ще избие през нивята и ще влезе странично в Голямата гора... където ще бъде посрешната подобаващо (нядаваме се всички). Даниел ме оставя да ходя покрай трънака, понеже съм бил станал градско чедо и съм се разнежил... а, и евентуаааално да държа контра, ако избият през нивата да не им идва на колегите много нанагорно (бъзика ме нещо си мисля. Друго обяснение нямам.) Та ходя си аз по по тревичката, ма го гледам, че и той не се навира в местната си наша амазонска джунгла от глог, синя трънка и нещо трето (непознато и не описано от науката, поради липсата на оцелели след прехода в него ботаници). Абе бързаме нещо 'щото, а и те тука кучетата си знаят. Руси обаче, както винаги, е железен. Непоклатим. И на него евала. Това си е неговия гъстак, неговите кучета (две са големи като млади юници, чакалеста кучка, около 6 килограма, с кастрационна марка на ухото, но според мен всичко е парлама, 'щото миналата година роди... и още между 4 и 6, според лекарските забрани, които просто не подлежат на описание) и тези работи на него никой не може да му ги отнеме! Освен това тайно го подозирам, че ползва представителите на местната флора за дарак. Ако не е така значи успешно ме заблуждава. Но както и да е. Та хортуваме си ние с Даниел как съм си оставил оптиката в ГАЗ-ката, обаче съм голям о...френ защото миналата година счупих механичния мерник и само го монтираха, но не съм го прострелвал, подвикваме и крачим и има няма пет минути след като сме тръгнали и Руси се е забил стръвно в "буша" и халите лавнаха зад нас. Казвам халите, 'щото това дето след няколко минути го изкараха между мене и Даниел на живо не го бях виждал толкова голямо, още по-малко толкова бързо. Та малко преди това Даниел прибяга 20 метра надолу по дерето, аз толкова нагоре към нивата и като изскочи красавеца на поляната го запукахме. Аз четири пъти, той два. Втория му даже не съм го и чул. Моя първи беше с леко насочена в посока на бягащото "канапе" тояга, почти без водене, защото ме беше страх да не се увлека и да се изравни с Даниел. Втория след като го подмина, от не повече от 30 метра, третия на минаване през един храст и четвърти за изпроводяк на изкачване по съседния склон на дерето, от не-мога-да-преценя колко метра (първо е спускане, после изкачване, с крачки не става, като гонач само далекомер не съм понесъл). За протокола да кажем сто. И седемдесе да кажем, пак ще е толкова вярно. Е те тоя, четвъртия, явно го уплаши. Животното, сменяйки рязко посоката, сви на ляво и се заби в гъстака. В последствие като установихме броя на попаденията и предизвиканите поражения си мисля, че там просто го е застигнал шока от масивен кръвоизлив вследствие на помляни черен и бял дроб. Презареждйки и спъвайки се се завтекох с все сили по посока на гърленото, но несигурно "бау". В онзи момент не си дадох сметка (предполагам в следствие на високия адреналин), че може би не следва да приемам загубата на едри парчета от ушите си по околните храсти като нещо нормално. Сетих се че не дишам и това със сигурност не е добра идея, поех си няколко пъти дъх... и го видях! Сигурно защото лазех ми се стори още по-голям. Беше се подпрял на една крива смрадлика и се мъчеше да се обърне към най-смелия, рижаво-черен свидетел на сетния му час. Поколебах се за миг дали ако му тегля един около ухото няма после съвсем да се чудим кой му е душманина... и трима от "мръсната дузина", усетили присъствието ми, прекратиха чуденето ми като го поеха от ляво. След минута дойде и Даниел. Великанът (за мен) още преритваше а аз, явно от своя страна усетил присъствието на Даниел, се приближих, подпрях го и отворих почти от ухо до ухо. Сега си мисля, че това "елегантно" изпълнение си е било от чист страх, ако и в демонстрация на сила и увереност. Малкия ме поздрави и ми стисна ръката, каза че срещу слънцето не е виждал нищо, внимавал е да не стане сакатлък, не го е уцелил, кръвта е от моята страна и т.н. Пич! Разбрахме се, че се поздравяваме и двамата, защото слуката е обща и спомена ще бъде общ, а при кого ще отиде трофея ще определим при дрането, като отново бяхме единодушни, че последното не би било лека задача ако пукахме с "нуле". Гонката продължи до обяд, като междувременно Пламен беше ударил едно три годишно глиганче и една ланшан свинкя, а през останалите пусии бяха минали две сюрии и след няколко десетки изстрела бяха паднали четири приплода. При дрането рабрах защо тези "огромни магарета", които минават през няколко колеги и всички им пускат поне по два пъти... са "бронирани" и не мрът! Можех да се обзаложа, че от четирите са му влезли два, да не кажа три. Пак така можех да се обзаложа, че и Малкия е вкарал поне един - все пак ситуацията беше по-контролирана от последния лов миналата година, когато един пет-шейсе-килограмов годинак ни торпилира от към гърба в самия край на гонката и свърши с Даниеловото бренеке зад ухото... докато аз все още си стоях с пушката на рамо, ако и на ремъка да беше провесено и якето ми... Попадението се оказа едно, от ъгъла под който беше влязъл куршумът вероятно от втория изстрел. Вход през второто ребро зад плешката, "вулканът" се отваря в калкана (при което изхвърля много костички и прави сериозни кръвонасядания между калкана и коша, където първоначално мислехме, че е изходната рана), минава през черен и бял дроб и засяда в кожата зад лявата плешка. Оправянето на седемте животни продължи до пет и половина след обяд. Не спазихме банкетния график, добре че Лецка както винаги се оказа страхотен мениджър и опази таратора и мастиката студени... Според непотвърдени данни купонът е бил на ниво. Аз се оттеглих рано, а като минавах покрай кръчмата в 6.30 сутринта на път за стървилището веселбата, с която отдадохме почит и отпразнувахме "триумфа на живота" над прасешката смърт, беше утихнала и селото вече и още спеше... Пожелавам на всички такива емоции и трофеи, споделени с верни другари като моите! Всички герои, места и събития в разказа НЕ са плод на авторска фикция! Имената им не са сменени от съображения за безопасност и са си напълно реални! Живи и здрави бъдете приятели мои, дай боже да си се радваме още много години. Наслука! Наслука колеги!
  6. 59 points
    bullet 13

    На варда за хищници

    Резултата от 2 дневна варда
  7. 55 points
    За обикновенния човек,времето се отброява в дни,седмици и години...а за ловеца в 'Ловни сезони"! Ето,че отново идва началото на месец Октомври и много усмивки грейват,чакайки първата събота на месеца или по закон откриването на лова за Дива свиня!Само колко разпалени души,тръгват с емоция и глъч по върхове и дерета!Огън тлеещ в сърцата ни,запален явно от самото ни раждане...В днешно време ловът е традиция,ритуал,магия,нещо свещено и истинско...първично и носещо дъха на миналото,аз като един млад и начинаещ ловец,тайно се надявам...завинаги този 'спорт" да остане такъв! Водени от хищника в нас,водени от адреналина...от бленуваната 'схватка" между нас и дивеча...задължително е да бъдем преди всичко с разума си,нека преди всичко бъдем предпазливи и отговорни в действията си,защото в ръцете си боравим с оръжия...преди всичко да даваме реален шанс на животното да живее и чак тогава в нас,да се прояви ловеца...! Отдавна от начин за изхранване,лова се е превърнал в хоби и удоволствие...трябва да запомним едно,че гората и дивеча са преди всичко наши,колкото по-добре се грижим и стопанистваме,толкова по-добри резултати ще имаме!!! Пускам тази тема,от името на целия форум... тук е мястото да споделяме нашите приключения и радости, в темата да показваме слуката от предстоящия ловен сезон под формата на коментари с прекрепени снимки и подробно споделени случки! Пожелавам НАСЛУКА на всички вас,бъдете живи и здрави...времето да е влажно,да има достатъчно дивеч и емоции...преди всичко да бъдем хора,а чак след това хищници! Благодаря за подкрепата и доверието на г/н Росен Генов и съфорумците,надявам се поне малко да съм го оправдал!
  8. 53 points
    Това е от Старо село-много добър нерез
  9. 52 points
    http://prikachi.com/images.php?images/89/7730089P.jpg Това прасе, е убито в неделя от тази прекрасна дама ! Първият изстрел перфектен в плешката и глигана тръгва право срещу нея и втория изстрел в главата, който трябва да се увековечи и прасето пада в краката й. Използвана е пушка с 20 калибър. Много мъже трябва да завиждаме на нейната слука !
  10. 52 points
  11. 52 points
    Петър Георгиев

    На варда за хищници

    В събота сутринта направих хеттрик за 2 мин. и след това убих още един чакал. Трите бяха бременни женски, а четвъртия много голям мъжкар. В петък вечерта бях на варда на същото място, но не искаха да идват на свирката, затова им заложих малко рибка и сутринта като видях, че са замъкнали торбичките от цацата до близките трънки, застанах на пътечката и ги почнах. Повече не съм ловувал, защото се настрелях, а и да има за другия път.
  12. 51 points
    nikolay

    На варда за хищници

    Снощи в 17,20 часа вече бях седнал на вишката, която вече покрих, и остава още малко работа по нея, за да я приготвя да е уютна през зимата. На 60 м от нея от няколко дни подхвърлям рибни деликатеси и понеже полето горя и е пълна чернилка на фона на тъмнината, импровизирах със ситен талаш от чам белота, която ме улеснява да видя появата на хищник там. В 17,50 часа се появи лисица, която така и не стигна да стървилището, защото се спря на около 15 м. от него и това й беше грешката!Не помръдна! Реших, че ще чакам поне до 20.00 часа , но никакъв хищник не се появи! Тръгнах си без да я снимам, защото не исках да оставям дирята си около стървилището и тази сутрин за моя изненада я намерих завлечена на около 30 м. по-вдясно от лобното й място, като дори беше дърпана козината й около раната! Рибените карантии бяха изядени! Използвания боеприпас е Dinamit Nobel SP 55 gr. Т-мантел! Разстоянието на попадението е около 75 м. Ето и наколко снимки от мястото на вардата:
  13. 51 points
    bat-kiffi

    На варда за хищници

    Това си е история от две варди. В четвъртък и днес. Първата си беше чист фотолов на страхотен сръндак. Отдавна не бях виждал жив с такива рога. Даже си мислех, че вече са изчезнали с откриването на подборния лов през май, който се изражда в трофеен. Снимките не станаха хубави, защото нямаше достатъчно светлина и беше далечко. Още, като излезе на около 200 м от мен с просто око се виждаше, че рогата си ги бива. Бавно се домъкна на около 60-70 м от мен и легна в тревите до стърнището. Полежа половин час и пак дойде в нивата. Дълго се чуди на торбата с лъжите. Тогава му направих и клипчетата. По закона на Мърфи тока в батериите взе да свършва, а ветреца постоянно удряше капачката. Накрая се опита да ме уплаши, но като чу гласовете на мангалите, които профучаха с пълна каруца калибрована акация нарязана на 3 м дължина се мушна в гъсталака, а аз си обрах крушите. http://dox.bg/files/dw?a=776900d5af http://dox.bg/files/dw?a=7cc6ccf12b Днес недоспали, уморени от лова и липсата следобед на гургулици се прибрахме да си почиваме. Аз реших вместо да си лежа в Ловната резиденция сред съхнещи мокри и кални дрехи да си направя активна почивка, като приложа релаксиращия ефект на любимото ни занимание вардата на хищници. Качих верния Цундап /на който не му се изтощава акумулатора, ако оставиш фара да свети/ и отбръмчах към мястото от четвъртъка, с надеждата калта да е отказала манговците от дърводобива. Постлах си килимчето на старото място и разгърнах сергията. Този път Срън излезе по-рано и успях да направя по-хубави снимки. Полая ме пак известно време и си замина. Половин час по-късно мярнах една черта да се движи в стърнището. Вдигнах Ежко и през Буша виждам муцуна, две очи и отгоре им две уши на зайцеяд. Оставих да го води любопитството му. То го накара да тръгне, да излезе на чисто и да спре на 100 м от мен. Показалеца ми се приближи към палеца и Ежко думна. Видях и чух попадението. Добър завършек на седмицата. Постоях още и успях да видя мацката на Срън. Тя беше доста по-светла от него. Кръстих я Русата. И тя ми се скара за това, че не и направих снимка и сърдита си влезе в драките. Метнах се на Цуню и запърпорих доволен към къщи. Наслука!
  14. 50 points
    Малко ги поочукахме с брадвичката и маи се побраха
  15. 50 points
    don_stefano

    На варда за хищници

    "Изпускането предстои за всеки, само майсторът успява да го отложи...временно..." ..и тази седмица успяхме да отложим изпускането..
  16. 50 points
    Виж сега приятел,не е проблема в темата.Проблема е в това,че когато нещо подобно лъсне в публичното пространство,после целият пешкир го перем ние-ловците.И на мен не са ми приятни подобни бракониерски прояви,но разните му там организации и природо "защтитници" точно това чакат,за да отчетат дейност.Това е едната от причините,много от колегите да не се съгласят с теб.Прояви като твоята, трябва да се толерират,а става точно обратното-лепва се някъв етикет на всички авджии. Дали ще мине сезон,без смъртен случай?Кво ли не измислиха,сигнални жилетки,шапки,шалове,кожуси...вместо да затегнат малко провеждането на изпити за млади ловци.Куцо,кьораво и сакато станахме ловци.Да,но плащаш една шапка пари, държиш за целият курс 2 часа пушка и кво,излизаш без елементарни познания как да боравиш с тая гърмяща пръчка.Ей момци,дайте да се стегнем малко,съвсем сме се отпуснали.В кратуните ни само едни модерни чифтета,мощни боеприпъси и скъпи джипове,че да не ни се протрият т@шаците,ако идем пеш до пусията.На пръв поглед нищо,но цялото това разлигавяне оказва отражение върху организацията,дисциплината и провеждането на лова.Знам,сега профила ми ще почервенее от "––" ,щото доста хора ще се припознаят в написаното и въпреки това,това е моето мнение.
  17. 49 points
    ivo pavlov

    На варда за хищници

    Ето сутринта какво ми излезе на варда. И го поздравих с 243 W от 180м.
  18. 49 points
    lupo

    Най-красивата пушка във форума

    Ето я и мойта убавелка!! Който разбира , тук се спира!
  19. 49 points
    Nanski

    Най-красивата пушка във форума

    Аз ще участвам с 54ката! Юли с тия ограничения де си измисли и той.....щех пусна и мъненката, ама да е по правилата! Приклад Дзверо, накатка Венци Крумов!
  20. 48 points
    Здравейте колеги и ние открихме сезона вчера с три броя прасета около и над 120кг,изтървахме един доста добър екземпляр,НО днес слуката беше невероятна,тъй като нямаше време да претеглим прасето давайте предположения,колегата Ванката го стопира с един патрон 30-06 в сеченака просто без коментар.Прасето върви през гората все едно е на парад,не го бъркат кучетата,спира гледа настрани,озъртасе,ослушва се и си кара работата,докато не мина под мерника на Ванката,браво Ванка! Колеги прасето е огромно,за съжаление зъбите от едната страна и двата са счупени,не по наша вина а на прасето предполагам ,но за другия зъб съм сложил телефон за да може да има съпоставка за размера.Ще се опитам сего да кача и снимки,успех и наслука колеги.
  21. 48 points
    Новата ми надежда Джоко:
  22. 48 points
    Докторе, нещо не се обаждате. Един мой приятел от Шуменско.
  23. 48 points
    Айде да покажа какво направихме и на Валевци.
  24. 47 points
  25. 47 points
    И аз да се похваля и като уточнение искам да кажа, че такова нещо не се е случвало до сега в нашата дружинка, затова сме много щастливи всички от дружинката. В събота се събрахме около 6:30 часа и започнахме да пишем бележката. В 7:30 часа бяхме до гората след уточненията къде и как ще гоним. След още 15 мин. всички бяха на позициите си, а аз и още двама колеги бяхме гоначи. Пуснахме кучетата и първата гонка започна, но нищо не се случи. След приключването й забелязахме дири от прасета, които влизат в тръните, които щяхме да гоним, но аз нямах почти никакви надежди, защото и преди сме виждали дири, но така и не сме намирали къде лежат прасетата. И така гонката започна, а ние се движим доста бавно, защото вътре не се върви, че даже и пълзям. В един момент колегата от лявата ми страна извика "тука са, тука са" и гръмна веднъж, а кучетата започнаха да лаят от всички страни, а аз седя и се чудя дали това е истина. В следващия момент и другия гонач гръмна два пъти и извика, че се връщат назад и започна една канонада - от ляво гърмят, от дясно, от последните позиции накрая на дерето, зад нас - отвсякъде, а кучетата продължават да лаят вътре в тръните и даже чух как едно от кучетата ни изкимтя и си помислих, че някой глиган го е разпрал и докато си го мисля прибягах(няма да казвам как съм бягал в тези гъсти тръни) малко напред до едно открито място, което е не повече от 3 метра и зачаках. Първо се появи едното от кучетата ни, а след това и другото и си отдъхнах, че нищо им няма, но през това време чувам, че вътре пращи нещо и в този миг пред мен изкочи засилено прасе около 110 - 120 кг, а кучетата се изправиха срещу него и то се спря на 2 метра пред мен и аз мигновено прикладвах и стрелях с бренеке в гръдния кош, а прасето се претъркули и блъскайки се в дърветата изчезна, а аз започнах да викам, че прасето се връща назад. Чуха се още около 5-6 изстрела и си помислих, че е паднало. След 5 мин. всичко утихна и телефоните започнаха да звънят и колегите се хвалят, че са гърмели по прасета. Излязохме от тръните и започнахме да правим равносметка - бяха паднали 5 прасета, но това по което стрелях аз го нямаше. Накарах колегите да влезем отново, за да го потърсим. Пуснахме кучетата и те веднага започнаха да лаят. След 2 - 3 мин. чухме едно дубле, след това още едно, което беше на 10м от мен и след това още едно дубле и единичен изстрел. Излязохме пак и какво да видим - колегата беше повалил един глиган около 160кг., но прасето, по което стрелях пак го нямаше. Събрахме се цялата дружинка и се поздравихме за успеха и решихме да приключим лова, но аз настоявах пак да влезем в тръните, за да търсим прасето, по което стрелях, а те така и не ми обърнаха внимание. Аз и още един колега взехме кучетата и решихме да ги пуснем от мястото на стрелбата. Намерихме кървавата диря и ги пуснахме и още на 15 секунда кучетата залаха на място, когато стигнахме до тях видяхме, че прасето беше мъртво, а аз бях най-щастливия от цялата дружина, защото това е първото ми убито прасе, а този ден ще остане запомнен за цял живот, защото беше изпълнен с много емоции и адреналин. Единственото, което помрачи щастието ми е това, че след края на лова установих, че задният ляв бут на кучето беше разпран от нереза, но вече е добре и е готово за нови битки.
  26. 47 points
    Здравейте колеги! Може ли и аз да се включа? Ето резултатът от моята варда. На стървилище е, но се застраховах и със звук. За час време пристигнаха 4 животни. Първият ми изстрел по чакал тази вечер беше неуспешен (и естествено щях да се изям от яд). Kаква беше изненадата ми – след 4- 5 минути дойде лисица, но удари на дирята ми и просто изчезна. Към 21.30 след тихо пускане на звука дойдоха два чакала. Отгоре ги гледах как се разделят и подготвят засада на зайчето. Търпението ми беше възнаградено и съм много доволна. Стрелях и по втория, но колкото да му дам засилка ... Наслука!
  27. 47 points
    Понеже победителя в конкурса ще получи само морална награда, тоест няма да има конфликт на интереси, ще се включа и аз с една позната успоредка "Збрьовка"...
  28. 46 points
  29. 46 points
    paco_89

    На лов за хищници на гонка

    Приключихме със свинските истории и решихме да посетим старите познати места, обитавани от чакали. Първо решихме да проверим дерето под сметището(което щеше да се окаже достатъчно за този ден). Още докато отивах към мястото, на което мислех да вардя видях един чакал да изкачва склона. Гръмнах му и той остана на място,а след изстрела чух под мен че се раздвижи нещо и извиках на баща ми че слизат към него чакали. След няколко секунди и той гръмна и ми каза, че е убил два с един изстрел, а след изстрела пред мен в гъстото минаха четири чакала. Успях да гръмна на последния и той остана на място. Обадих се по телефона на брат ми и му казах, че към него са тръгнали три чакала, а той тъкмо пускаше кучетата. След няма и минута чух, че кучетата гонят и тогава започна истинският екшън. Срещу мен от всякъде идваха чакали, по два, по три, единични. За няколко минути ми свършиха патроните. Чуха се няколко изстрела от баща ми и от брат ми и накрая равносметката можете да видите сами. Искам да отбележа, че до края на миналия ловен сезон бяхме разчистили този район от чакалите и само няколко месеца по-късно не можахме да повярваме какво се случва. За около час и половина с една гонка толкова много чакали.
  30. 46 points
    Два хубави дни с много слука: Поради ред причини този път ловувах с СЛР-95 и ..... пилени патрони ! Събота: Определят ми позиция от страна на едно дълбоко дере, в което поне видимостта е добра. След около час стоене, от другата страна се показват две прасета и слизат в дерето за да го пресекат. Изчаках да минат над мен, за да не влача отдолу и стрелях във второто. За съжаление, прасето се срути и с търкаляне спря в дъното ! След около още 10-на минути, срещу мен на ръба излиза челно глиган и се ослушва и оглежда на къде да продължи. Казвам си, стрелям в главата и дано остане на място ! Той обаче отмъстително направи две крачки, за да се намести почти до другото прасе в дерето .... ! Гледам съжалително надолу и си мисля, как ще ги вадим с няколко колеги на по - долни позиции, като пътя е поне на 300 м. надолу, а дерето е пълно с клони, когато отново още две прасета пресичат дерето ! Този път изчаках почти да стигнат ръба от другата страна и стрелях ... отново прасето почна застрашително да се търкаля надолу, но се закрепи някакси и трябваше да повторя ! Докато обърна обратно СЛР-а, другото беше заминало ! Отгоре се чуха още няколко изстрела и равносметката стигна 6 бр. ! Под мен дойдоха 4-ма колеги, на които сърдечни благодарности за усилията, които направихме, общо 5 човека, да ги изкараме на пътя, където пък имаше свлачище, та със скърцане на зъби ги прекарахме още 200 м. до колата ! Естествено с една гонка, лова в тази му част приключи ! Още имам мускулна треска ... Неделя: Първа гонка - ялова ! Втора гонка близо около вилата, като ме сложиха да покрия една поляна и се наместих на капак на водопроводна шахта ! Още с влизането на гоначите, голяма врява, стрелба и лай ..... и един глиган остана за вадене след гонката. Кучетата ме наближават и от гората излита на пълна скорост едно прасе, по което дадох няколко изстрела, но влезе в другата папрат. Викам си ... отървах го, изчакам края на лова, и получих информация за още едно паднало прасе ! Тръгвам по дирята на прасето, което стрелях, но не виждам кръв ! Почти се бях отказал, но ми направи впечатление, че когато прасето се скри, двете кучета след него, спряха да лаят и решавам да вляза в джунглата от тръни и папрат доколкото мога ! Намерих го на не повече от 10-на метра с два изстрела в сърцето и един в бута ! Или неделята приключихме с 3 бр. прасета ! Така преминаха тези два дни с 4 отстреляни от мен животни, с което и нищо да не видя до края на сезона, ми е предостатъчно !!!
  31. 46 points
    Днес беше един наистина успеше ловен ден!!! Гонката започна в 9:15 и още щом пуснах кучетата,врявата започна.Кучета лаеха на всякъде,клони пращяха яко.....абе екшън голям!Беше изминал около час от началото на гонката,бях стигнал на половината от разстоянието до пусиите,когато реших да си почина малко,опрях се на един дебел дъб и се заслушах за кучешки лай.От пусиите се чу едно добре премерено,мераклийско дубле,което ме наведе на мисълта,че вече трябва да има убито животно.Тъкмо се гласях да потеглям и чух шум от бягащо животно от към лявата ми страна.Обърнах се по посока на шума,отключих пушката и се приготвих;тогава мернах сивкавия силует на сърна,теглих и една бърза на ум и.....деееба и сърната дръглива,след два скока врата и се скъси,опашката и се удължи,а пък главата стана с широко чело и бели бузи Даааамммм...това не беше сърна,а прилично едър вУк .Когато се изравни с моята позиция,му пуснах едни 13/0 от около 35 м. и вълчо се загуби от погледа ми.Моментално направих една голяма крачка в страни и видях една опашка да се развява на ляво,на дясно......и газ на долу,разстоянието го взех с три скока ,животното лежеше на едната си страна и се гърчеше,тогава си спомних как преди 2 месеца,в подобна ситуация ми избяга надупчен вълк от краката и моментално му пуснах едно бренеке в гръдния кош от около 7-8 м.Та така НОМЕР 2 вече беше факт.Ма тогава се сетих,че имам към 40 мин. ходене до най-близката пусия,влаченето беше не мислимо,а единствения вариант беше да я мятам на гръб(оказа се женска) и да покорявам баира с 30 кг. на плещите си.Почти бях стигнал до пусиите,целия в кръв и пот,когато един пес се чу да дава зор зад гърба ми.Пуснах вуко на земята,хванах пушката и зачаках.Кучето наближаваше с яростен лай,вече дочуваш чупенето на клони....животното се пусна в дола,но нищо не се показа към мен.Бълхарника стигна дола и започна да лае яростно на място,а аз с дебнеща походка се запътих към мястото на събитието.Вече дочувах ясно хриповете от ярост,които издаваше кучето при облайването,забавих крачка,приближих се внимателно до скалата,която ми закриваше гледката към дъното на дола и надникнах зад нея.Там видях едно куче,което не беше от нашите и едно младо глиганче към 70-80 кг.,което хич не ме интересуваше дали е от нашите .Прасето се беше цопнало в една локва и си почиваше.....когато почина Благодарих на комшийското куче за помоща и го изпратих с два шута за вкъщи,седнах на един камък и вече спокойно можех да си отдъхна,разписах се на два пъти днес,и то като гонач,така както най-обичам Оказа се,че и от пусиите бяха отнели живота на едно прасе и бяха уплашили сериозно два прилични глигана и по думите на стрелеца един 3 пъти по-голям вълк.... Та така,хубав лов стана!
  32. 46 points
    Таман си влизам Бацко! Днес направихме една единствена гонка, защото прасета много и не знаят на кой да излизат! Та председателя ми звънна още десет минути след започването на гонката и вика идват в тебе прасета една майка с седем осем малки, само му затворих и си свалих шапката! Нещо ми не комфортно с нея пък и почит към тия де ш мрЪт! След има няма 5 минути се появиха в тръс и....................се започна, тупа лупа тупа лупа 6 пъти и останаха 4 котарака да ритат из шумата на около 45 метра над мен! Майката си замина с няколко от чавеата. Тъкмо говорех по телефона, че го запалиха любопитни гоначите и чувам едно куче от майсторите на дружината кляфа право срещу мен! Е пак си свалих шапката и гледам дваесетина прасета идват към мен ама на 50 метра по надолу един калибър около 100 килограма! Пуснах първите две и а на нова сметка бой да го ева ама яко! Третото падна на място а на четвъртото му повторих и тежки да не бях че се оказа женско, че нещо не можах да го хвана първия път! Хвана ме срама и не стрелях повече, можех да счупя поне още две ама достатъчно са нааках! Погърмях си добре 9 пъти и с две думи ударих 6 прасета! За дружината общо девет, след което прекратихме лова прибрахме оръжията и започнахме да дерем покрай огъня на реката! След туй червено вино и така! Обща снимка на дружината!
  33. 45 points
    'Среща" Ранно утро на отиващото си вече лято...нощния дъжд скоро бе спрял,последните капки падаха от все още зелените листа,чувстваше се хлад,неспокойствие се движеше из въздуха на самата планина...огромния хълм,стоеше тъй както е стоял стотици години преди това,склона му бе все така стръмен,а скалите по него огромни и почти недостъпни.Имаше само няколко пътеки,които бяха основни маршрути на горските обитатели. Там някъде по средата на този величествен хълм,прикрит на завет в топлите скали бе той...голям,силен,див,вдъхващ респект на всяка твар застанала пред очите му..скоро бе отседнал в леговището си, преди едва броени минути,точно да посрещне светлината на деня...Лежеше спокоен,чувствайки се в своята 'крепост" съвсем добре запознат със сложността на района и минималната вероятност да бъде обезпокоен от някого...отпуснал тежката си глава в покой,но не спира и за секунда да използва сетивата си...макар и отпуснат,но все пак нащрек! Внезапно някъде в далечината,там из планината се чу звук,след интервал още един и още един...мълчание и отново този звук по-дързък и все по-остър...все по наближаващ..огромния лежащ звяр се заслуша,толкова внимателно,че изправи главата си и не помръдваше...този звук бе познат,не бе просто звук,а лай...лай,който проследяваше точно обхода му през нощта...той знаеше,какво е това,не веднъж бе виждал тези преследвачи обикновено дребни спрямо него,леко смешни с големи висящи уши...постоянно издаващи звуци...Познаваше ги много добре стария глиган и знаеше,как да се отърве от тях...бе свикнал да демонстрира надмощието си и още в начало на срещата им,да ги отказва от по нататъшен контакт...След не повече от няколко минути,всичко това бе факт...пред леговището на титана,бе дошло едно от онези животни...тъмно на цвят с клепнали уши...издаващо постоянно онези познати звуци...Дивака се повдигна и видя,очи в очи нечакания гост...огледа го добре,но забеляза нещо странно. В очите на това куче нямаше страх,както в повечето...в очите на това куче имаше истински пламък,буквално глигана гледаше животно с два пламтящи въглена...в гласа му не само,че нямаше притеснение,напротив в гласа му имаше сила,имаше кураж...имаше неотстъпчивост!Тогава голямото животно усети нещо в себе си,нещо също познато...нещо което бе усещал много отдавна...толкова отдавна,че се сети за стадото в което бе роден и отраснал...да това чувство го бе усетил,когато пред очите му бе повалена неговата водачка,неговата майка...страх,да той наистина усети страх...чувство,което не бе усещал отдавна,толкова отдавна,че почти го бе забравил!Опитния боец реши да експериментира като направи пъргав скок право напред ,последваха няколко въртеливи движения и мощно изфучаване,изтласквайки голяма част от въздуха в дробовете си..все неща,които често са му вършили работа...но не и този път!Кучето с огъня в очите все още бе някъде около него,все още агресивно го облайваше и сякаш танцуваше с крака...Този път глигана се ядоса,изпита истинско притеснение и злоба...тръгна в атака,но бързината му не стигна...заби рязко крака в меката почва...погледна също вече спрелия досадник...отново се гледаха очи в очи...а онзи с клепналите уши,започна на ново своята 'песен"...Видя се,че така няма да стане...нереза изпита несигурност,несигурност в своя дом...несигурност,която го накара да реши,че трябва да избяга...и тръгна,и побегна...побегна по една от онези пътечки,която той знаеше перфектно,която щеше да го изведе право на билото, а от там може би към свободата...отзад се чуваше зверско кънтене,вековната букова гора,все едно крещеше подире му...онова черно куче,даваше вой с пълно гърло и всеки момент бе готово да захапе...така и стана...веднъж,два,три...и на четвъртия път звяра спря и се обърна...обърна се с питащ поглед...бе объркан...не знаеше дали да бяга или да стой...не знаеше,дали да се бие или да отстъпи...за първи път в изпълнения с битки животно,не знаеше как да постъпи,а бе толкоз опитен.Завъртя се и понечи пак да тръгне нагоре...уви,отново острите зъби вкусиха плътта му,отново последва обръщане,което продължи в яростна атака,този път шанса бе на негова страна и достигна своя далеч по-дребен противник..бе ред той да вкуси кръв,случи се...кучето бе ранено,но успя на време да се откъсне от почти сигурно смъртоносната хватка.Сега вече глигана бе сигурен 'той ще се откаже" стоеше и само наблюдаваше,като скърцаше с уста от която излизаше пяна,като истински звяр...наблюдаваше го...а онзи,отново повдигна своята опашка и огъня бе там,същия огън бе в очите му... започна oтново да лае и ръмжи,още по-силно от преди...'Сега вече на къде?!"Запитваше се нереза..зашеметен и изцяло завладян от ловното куче,той бе спрял да мисли за каквото и да било...дори не се усети,че стои на същата пътека,по която дойде кучето,не се усети,че стои там на входа от където той бе влезнал в своите укрития.Не забелязваше и още нещо...че не са сами...Не забеляза,че някъде от горе го гледат две очи...! В главата му бе само,как да прогони този,който спокойствието му наруши!Изведнъж някъде над тях се чу шум,обърна се,видя човек...и тях познаваше,и от тях много пъти бягаше...но за миг,не разбра как издаде болезнен вик...чувайки грохот за секунда една,усети как сякаш в него влезна огнена ламя...почувства се замаян,почувства се слаб,но все още на крак..тръгна ловко към скалите да бяга,но усети още един изстрел как заби на сантиметри в шубрака!Завъртя се и реши,че назад не ще да върви...онзи черния право върху него връхлетя и за бута отзад смело го захапа...видя как човека сочи го с нещо и след още секунда,тялото му стана цяло-горещо...усети той,че това ще е края...погледна на горе и вдиша тежко с ноздри,искаше за последен път да усети гората...легна на една страна,отвори трудно своята уста,захапа късчета суха трева и пусна да бъде свободна,своята душа...така отиде си той,непобедим герои...дълго скитащ из горските дебри,накрая остави там своята душа,там нейде из Родопа планина!!!! Светослав Рашайков
  34. 45 points
  35. 45 points
    anelin

    ЗЛАТНИТЕ РЪЦЕ НА МРАКА

    ЗЛАТНИТЕ РЪЦЕ НА МРАКА Ами той си беше такъв - сприхав, подробен, перфекционист, силен, богат, авантюрист…въпреки, че последното крещеше срещу първо изброените. Винаги неговото трябваше да е най-доброто и по тази причина нямаше и семейство - трябваше да си лепне етикет, на който и други пишеха и то не само това което той искаше. Авантюризма му тлееше през ловния сезон. После или пригасваше, или го тласваше в някакво ново приключение или изживяване - било в дебрите на женска душа или в тези на африкански резерват. Веднъж видя у един приятел невероятна дървена кания за древен нож, намерен из останките в древна крепост. Поразпита го за човека, който е изработил дървеното бижу и разбра, че е майстор на цигулки, бивш ловджия, голяма душа! В странното му съзнание изведнъж изплува грандиозна идея - имаше много красива и скъпа пушка, но искаше да я направи единствена. И една вечер посети майстора. Работилничката беше в разрез с разбиранията му за финес, точност и красота - приличаше на мазичка с малко прозорче, вътре се носеше дъх на стърготини, дърво и лакове. Имаше приглушена светлина , чийто източник изглеждаше като оплюта от мухи слаба лампа на тавана. На няколко маси можеха да се видят различни дървени детайли, чиито форми напомняха тези от музикалните инструменти - цигулка ама и гайда и други големи и малки нещица. Имаше и инструменти нахвърляни наглед хаотично - форми, който той за пръв път виждаше. Нейде из тезгясите се измъкна сух и слаб човек с вече попрегърбена фигура, с чиста престилка през вратът, много рошав и небръснат. Момчето, което доведе клиента осведоми дядо си и седна на дребно дървено трикрако столче. Поприказваха си за много неща ! Набития поглед видя под белите кичури, слабо лице с волеви черти, очила с пластмасови рамки, дебели лещи, които таяха в дъната си сиво сини очи. Ръцете бяха жилави , но с фини пръсти, които майстора беше поставил спокойно пред себе си. Оглеждаше ги на често и рядко вдигаше глава към събеседника си. Ловът беше главна тема - майстора, бе изоставил този си мерак преди доста време, но и сега попиваше казаното от ловеца. А човека беше описателен- ооо не можеше да му се отрече красноречие. След около час все пак каза, че иска за пушката си един невероятен приклад, такъв, какъвто нямало друг никъде…всъщност не знаеше в какво точно се изразява желанието му, и добре го прикри оставяйки финиша на фантазията на майстора. Майстора се замисли! Дълго трая това, накрая го попита има ли дърво, но и този тънък момент ловеца запази за него. След два дни донесе оръжието. Стана му неприятно, когато трябваше да му вземат мярка - майстора го накара да прикладва, стоеше близо до него и опипваше рамената му, продължението по оръжието, лицето му, после и цевите. Прие поръчката с условието, че ако не успее да се справи, няма да получи нищо. Драскаше нещо по една дъсчица с остро шило и май само той си разбираше какво е. Атмосферата в работилничката подтискаше ловеца, а когато излизаше дрехите му миришеха на лакове и дървесина. На няколко пъти идваше на проба с оръжието, но нито веднъж не видя заготовките - майстора пипаше стария приклад, оглеждаше го от близо, потропваше с пръсти на различни места ослушвайки се. Веднъж му рече, че на оригиналното дърво има скрита пукнатина - от това ловеца се почувства неприятно - не се виждаше нищо по повърхността, но майстора хвана ръката му и няколко пъти прокара пръстите му по долната част - може би наистина се усещаше лека грапавинка - но като че ли беше подсъзнателно. Това можеше да звучи обидно за тази скъпа пушка, ала ловеца си замълча тогава. Близо два месеца никой не го потърси, докато един слънчев мартенски ден дойде вестта да занесе оръжието за последна проба - заготовката беше малко недодялана, направо грубичка, но механизмите се напаснаха идеално в нея - сякаш никога не са вадени от там. И след една седмица отиде за окончателната премяна. Остави оръжието вътре в помещението и излезе за да не гледа случващото се - издърпа нервно една цигара и зачака повикването. Момчето излезе и го покани. Дълго време стоеше зяпнал - оръжието светеше с мека топлина, фин силует изтънчено, като елегантна сянка…разкошните опушени багри на дървото с приглушен отблясък го омайваха! Той пое оръжието и машинално го вдигна - трябваше да се признае, че усещането му придоби нови висоти - беше като протегнатата му ръка, леко и ефирно създание с класическа и в същото време невероятна форма. Той изтича навън където пушката заблестя още по-силно. Не си спомни колко време мина в прехлас, ала когато влезе, майстора беше се загърбил и ровеше из някакви стърготини, внучето му носеше няколко грифа…Ловеца ги запрегръща бурно и говореше почти несвързано, задъхано, а гласът му се извисяваше и падаше неравномерно. Поокопити се и попита за парите - когато чу дребната сума почти се обиди - наброи три пъти повече и внимателно ги остави на чисто местенце на тезгяха, стовари кутия с шоколадови бонбони и изтънчено питие и като щастливо хлапе се понесе към автомобила. Дълго време се прехласваше по красивата вещ - дървото имаше странен екзотичен и омаен дъх, абсолютна гладка повърхност и собствен дух - както се изказа самия той " правено за цигулка, а не за пушка"! И веднага се похвали на приятеля си насочил го към този майстор. Приятелят му беше спокоен човек, изслуша го мълчаливо въртейки в ръцете си оръжието, после му каза, че този приклад ще да е още по-ценен от колкото изглежда и замълча. - В началото малко се ядосвах дето постоянно ме опипваше докато прикладвам - къде стои задтилъка, какво точно виждат очите ми при този наклон, пък при онзи, с този пръст ли натискаш спусъка …ама явно човека си разбира най-добре… - Той никога не е правил приклад - разбрал е, че си мераклия и …пък и сигурно не е забравил годините преди…а приклада е още по-ценен защото зад очилата очите са изкуствени - майстора на цигулки е напълно сляп…ако го знаеше щеше ли да отидеш? 29.11.2012
  36. 45 points
    При мен нещата започнаха твърде зле в събота сутринта ...Наско (пикапа ми) реши , че няма да закусва с олио, гарнирано с опредделената доза нафтичка и спре точно на средата на пътя, към ловната хижа ... Ами сега? - гада миналата седмица излапа 15 кила от същата партида без да се замисли, пък сега не ще , докато се мъча да възвърна мотора към живот, взе че свърши акумулатора ... тоя път нещата бяха вече за жокер "помощ от приятел" ... Последваха телефонни баждания, уточнения (оказа се, че докато съм се мотал по колата, повечето от колегите вече са тръгнали към пусиите), диктувана на билети и "марш на скок" около 4км. до позиция за пусия ...След около 30мин. леко потен вече бях застанал на уреченото място и чаках свичовците ... никой цял ден ... добре, че мина един колега с кучета, де да видя нещо, дето ходи по земята ... След приключването за деня последваха нови 4км. ход , добре че Наско беше размислил и запали от първото дърпане ... След анализ на филтрите се оказа, че в олиото(по всяка вероятност) е имало и палмово масло, което при ниски температури задръства филтрите. На другия ден (вече бях сменил всичкото гориво от резервоара), ситуацията (тая с оставането насред полето) аха-аха да се повтори, ама аз бях подготвен - бърза смяна на филтъра, обезвъздушаване с уста и палене от раз !!! - по всяка вероятност е имало малки отлагания на палмово масло по тръбопровода и стените на резервоара. Като единствен с карабина в нашата група ме сложиха да покривам две ниви, на границата между два горски масива. Мястото е добро и по принцип си е "пътечка" за бягство на животни, когато са притиснати от кучета ... Времето сутринта беше адски гадно - мъгла(не се виждаше на повече от 30м.) , конденз по листата на дърветата и вятър на леки пориви, който събаряше всичкия тоя конденз върху нас ... Нищо не се чуваше, не се виждаше, за да удариш прасе, трябваше да се блъсне отгоре ти, или да дойде да те пита нещо ... Към 11:30 мъглата се вдигна, но изстрели така и не бяха се чули до този момент... вече си мислех за скапания уикенд, проблемите с пикапа и как ще карам обратно и докато си говеорих с колега по радиото и се чудех какво е направила другата група, когато по пътя се зададе "Нивата" на колега - Оказа се, че в едно малко сечище се е вдигнал нерез, минал е през пусия, но не е паднал. Имаха подозрение, че се е върнал пак в сечището и колегите отиваха на помощ с цел "сгъстят обръча" ... Не бяха минали и пет минути откакто изпратих колата на колегата с поглед в пепелака и видях на около 30м. от мен един нерчо да скача през пътя и в галоп да "сече" през нивата право към обраслото дере, бягаше по диагонал, отдалечавайки се от мен ...докато вдигна карабината и да го вкарам в оптиката беше минал около 40-50м. ..Последва изстрел, плонж на свинчо и заораване в дискованата земя .... Прасето риташе и се опитваше да стане на 15м. от края на нивата и реших да го повторя, за да не го вадим от дерето (оказа се че не е имало нужда - проектила от първия изстрел беше преминал 80м., пробил предната плешка, счупил гръбнака и спрял от другата страна) . Първо прасе в кариерата ми, първо видяно за тази година и сефте на карабината ... В този момент телефона ми звънна и колега взе да обяснява, как докато гонили нереза из сечището, взела че се вдигнала една майка с 6 приплода , по нея били стреляли - обясних, че изстрелите са мои ... И в тоя момент започна една "война" - екшън с 30-на изстрела, гарниран с преследване през нивите, отделяне на майката от приплодите, едно паднало малко и едно ранено , скрило се в гъстото (останалите с майката явно бяха оттървали кожите) . Качихме нерчо в пикапа, че взе да пречи на трактора , дето сееше нивата и зачакахме развръзката с нереза и раненото прасенце. След около 30 мин. колега се обади, че са решили да приключваме и само група колеги да продължат издърването на ранения приплод, а останалите да оправяме падналите животни. Вече бях излязъл на пътя и си говорих с двама колеги, обсъждахме ситуацията, къде и как ще търсят и как нереза избягал без никой да го види и да му стреля и ... от гората насреща, в галоп към нас се появи един приплод (явно се беше отделил от майката си и другите малки и сега ги търсеше) ... както държах телефон и станция - всичко беше хвърлено в пепелта, взех го на прицел и тряс-тряс-тряс ... С първия патрон го уцелих в корема .. с втория пропуснах (в момента преди изстрела чух как гилзата от първия се удари в стъклото на колата и се уплаших, че мога да ударя колегата и се дръпнах две крачки) .. с третия му счупих гръбнака и то седна ... Колегата с кучетата само това чакаше - настана една борба - лай, квичене, кръв , бой ... Изчаках няколко минути само заради кучетата и отидох и заклах животното. Докато го качим и него в пикапа се обадиха, че и раненото прасенце е паднало и да се прибираме. Ето го резултата : двете моите : Пък това излезе от нерчо - не са големи, но ще ми останат спомен "за сефтето" :
  37. 45 points
    shtirlic

    На варда за хищници

    Здравейте , да сложа и аз някоя "тухла в стената" . Тази година се разминах с откриването на дребния лов , защото точно тогава бях с 40 градуса температура и поради липсата на пъдпъдък и гургулица , подкарах още от 18.08.2012 хищника. Вардата на 18.08. направих над един пресушен и обрасъл в треви язовир на 400-450 м. от него . Маскирах се на ръба на един напоителен канал още по светло и засвирих класически етюди с свирката . Пред мен дискована нива с тук-там оставени ивици стърнище и трева . Мина около два часа - нищо , само свраки и сойки ме уважиха . Слънцето клони към заник , а въпреки моето соло нямам публика . От към гората и язовира взе да пълзи здрач и настана онова време което шофьорите мразят , че ни е за къси , ни за без фарове , а пияниците боготворят , защото тогаз пристигат от работа тези дето ги черпят . Мисля си - Свиря едно последно "алегро" и си отивам , че комарите ще ми отнесат тънката пушчица . Започвам дори с "крешчендо" и не шеш ли по едната ивица трева , сякаш като из под земята изниква сянката на чакал , повеждам госта , но той доста бързо наближава канала на който съм аз - бреее , ще се измъкне единственият ми почитател !!! Мислено се псувам че не съм сложил дългата двунога и ще стрелям от ръка , прицелвам се , стрелям - няма никой . Бързо презареждам и пак гледам през оптиката , не бяга , не се търкаля и подскача - или се изнесе страшно бързо или лежи . Запътих се да видя каква я свърших в сгъстяващата се тъма . Тръгвам директно през буците към "пациента" и на 185 м. го намирам полегнал ето така. Патронът "Геко -таргет" в .308 win. си е свършил работата чудесно. До като мъкна пациентката (оказа се млада женска) към канала , от към язовира се чува вой - някой от родата я търси , зарязвам я на едно дърво и със скоростта на див планински нерез (зер съм към 120 кг.) се изнасям на прибежки в посока язовира. Мярка ми се чакалски силует на ръба на едни високи треви. Падам на коляно и както се казваше в стихотворението "стреснат , трогнат , очарован" стрелям по чакалския силует - чувам оня звук на разкъсана плът и скачам към тревите . Вътре в тях се вихри чакалски рил , презаредил съм и стрелям още три пъти . С тъга съзирам как от ръба на тревите само на предни крака се измъква звяра , като задните крака и опашката се влачат като знамената на Вермахта пред мавзолея на Ленин и чакала се вмъква в близките шавари . Едва ли ще живее дълго , но язък за трофея . На мястот където куршума и чакала са се срещнали намирам парчета козина , кости и мръвка . Така завърши първата ми варда за новия сезон . В следващите дни паднаха две скитащи кучета и две домашни котки поели по лошия път , решили да се издържат и охранват за сметка на дивеча. П.П. Вторият чакал бе намерен на другия ден от колеги с териери минаващи през района - стара и добре гледана женска , уцелена в кръста .
  38. 45 points
    zkk

    Мечка в гонката

    Уважаеми колеги, Дълго мислих дали да повдигна темата и правя няколко уговорки. Първо: не съм специалист по мечките Второ: не претендирам, че написаното е най - правилното и общо валидно във всички възможни ситуации. Трето: Написаното е опит за обобщение на последните 6-7 години срещи, както мои, така и на колегите в дружината с мечки в условията на груповия лов. Като начало, ще засегна някои от признаците за мечка или мечки в района: следи от лапите на животното, наличието на плодови дръвчета и градини, изпочупени клони по тях, наличието на изпражнения, косми и фъндъци по подрасти, трънки и храсталаци, следи от нокти по стволовете на дърветата, приказки на живеещите в района хора и други. Следва да се има предвид, че в условията на гонка, движението на група хора, лай на кучета и викане, гърмежи и друг шум, мечката получава значително по-висока степен на тревожност и стрес, отколкото единичната среща с дървар, берач на гъби, турист и т.н. И така: ръководителя на лова определя съответната позиция на която трябва да се стои и продължава с групата нататък. Какво следва за вече оставения ловец: 1. Внимателно оглеждане на района, откъдето ще дойдат гоначите и отдръпване спрямо най - гъстата част на храсталака, папратите или другата растителност, поне на 12-15 м. може и на повече, като си осигури разбира се и видимост в ляво и дясно. - Хубаво е ако има дънер, голям камък или могилка, да се застане върху тях, с цел повече височина и внушителност. 2. Добре е да не се търси място за прикриване зад дърво, храст или нещо друго спрямо вероятната посока на идване, която обикновено е откъм гоначите. 3. Ако позицията се намира на пътека или просека, да се избере място 2-3 м. встрани от нея, от към по-високата част на склона. - понякога при разставяне на позиции по пътеки, мечката, усетила някой от ловците, хуква странично по пътеката и .. попада на следващия ловец. - миналата година, една мечка мина през 6 позиции и някои колеги отскачаха от пътеката 4. Вероятно на някои ще се стори спорно, но е добре леко да се прошумолява, за да усети животното, че пред него има човек ! - много пъти, даже няма да се разбере, че мечката е минала покрай ловеца, защото обикновено се движи изключително тихо и безшумно. - в събота от последния лов, при засушаването, където всяка шумка се чупи, това удивително животно излезе от папрата, като призрак, без изобщо да я чуя и мина на 10-на метра встрани, като малко преди това шумолях, разчиствайки клонки и шума в краката си. - за тези, които не са особено съгласни с тази точка, ще кажа само, че когато почна да идват прасета, мечките вече ще са се изнесли от района, както и въпрос на личен избор / мечка или прасе / 5. Когато мечката е по-ядосана или има кучета зад нея, то обикновено тича чупейки всичко пред нея и ако посоката на шума е към ловеца, то може да се подсвирне, да се чукне нещо леко метално, изобщо да се разбере, че има нещо пред нея. 6. Ако все пак излезе директно пред ловеца, то не трябва в никакъв случай да се правят две неща: да се стреля и да се бяга ! - това е една от най - критичните ситуации, но ако е спазена т.1, вероятността за директно нападение е минимална и в повечето случаи ще свие встрани. - това, че би изръмжала и изправила, също не следва да се приема като акт на нападение, а по-скоро като опит за сплашване и просто следва да се устои. - имаме няколко по-критични случая на приближаване почти до физически контакт, като животното все пак се отказва от нападение и хуква в страни. - няма да се спирам на възможните ситуации, ако се стреля по нея или се побягва /просто не сме ги имали досега, да се надявам и занапред/, факт е обаче, че всички известни нещастни случаи в България по време на групов лов са станали след стрелба по нея. 7. В никакъв случай не трябва да се стреля, по нещо което не се вижда добре, или се вижда само част от него. - част от гръб на мечка, движеща се сред храсталаци и папрати, лесно може да бъде сбъркан с прасе, при това не само от млад, но и от опитен, и възрастен ловец. 8. Мечките и особено такива с малки, обикновено се изнасят от района в началото на гонката, даже и при самото заемане на позициите. - има разбира се изключения, важащи според мен за по - възрастните мъжки екземпляри, както и млади мечки. 8. В еуфорията, обхванала ловеца, виждайки благополучното разминаване с мечката, не бива след нея да се хвърлят пиратки или да се стреля в задника и с дребни сачми ! Това може да предизвика сериозна обратна реакция ! Последната точка е особено важна за ГОНАЧИТЕ, защото, вече ядосаното и уплашено животно, излизайки пред ловец, може да зачеркне всички написани по горе точки !!!. Искам да споделя, че във всички случаи, срещата с мечка, когато е преминала благополучно, поне при мен, заедно с адреналина предизвиква едно неописуемо чувство на удовлетворение и удивление от това най - интелигентно и силно животно в България. Без да претендирам за каквото и да е изчерпателност, бих се радвал ако тези точки, вероятно допълнени, а някои, може би и оспорени, съобразно опита в други дружинки, биха спомогнали за намаляване на нещастните случаи при срещата с МЕЧКА в условията на груповия лов у нас. ПП. Бих споделил и редица конкретни случки, но ще ми трябва съгласието на колегите от дружината !
  39. 44 points
    Днес има радостна новина за мен, след около 43дни си намерих гончето.Благодаря на всички които пряко или косвено помогнаха.
  40. 44 points
    Колеги, благодаря ви за доверието, което ми гласувахте да открия темата за групов лов на дива свиня ловен сезон 2012-2013 година! В тази тема споделяйте вашата слука, под формата на снимки и коментари, както и преживените емоции по време на ловните излети! Спазвайте мерките за безопастност и стреляйте само по ясно видими цели, защото ловът е магия, но не си заслужава заради нея да се съсипват съдби!!!! Желая на всички много слука и дано тая година е по резултатна от предходната за всички! Наслука!
  41. 44 points
    bat-kiffi

    На варда за хищници

    Ако си спомняте, миналия петък оставих покана на втория чакал за среща днес. Е, срещата се състоя. Дойде бе, дойде. Точно навреме, като миналия път. Естествено беше посрещнат от Ежко според етикета със „Заешко по Хорнади”. Опита се да се появи незабелязано и почти успя. Смъкна се по най-ниското място пред мен на около 50-тина метра. Чу отключването на пуша и тръгна да се измъква. Свирнах му и спря, но аз не бях още готов, докато се наглася и да опра показалеца на спусъка той тръгна пак. На повторните дюдюкания не обърна внимание. Веднага пуснах джина след него. Духът го спря на около 180 м и успя да ми го върне до 166. сложих кръста на най-широката част от контура му и събрах пръсти. Трите прехълцвания на спусъка не ги помня, Ежко гръмна, Чако изчезна и чух удара. Умря красиво, остана му само медальона на врата, без изход, разкъсвания и черва. Наслука!
  42. 43 points
    2:0 за 'Черната техника" ... Аспарух от Рашайков
  43. 43 points
    В събота нямахме "свинска" слука - ето защо :
  44. 43 points
    Кво става сега има ли слука? При нас вчера нищо, щото един сърдит нерез намерихме та щеше да на изпоприбие в едни драки, жив късмет, че сме здрави! Днес на ранина се събрахме в клуба на дружината на кафенца и да напишем бИлЯшката. След 30 минути бяхме по джипките и след още 15 поех с още 4 човека по една пътека.... Застанаха всички, а аз продължих най-отгоре към една пусия де им викаме 6тичката, от миналата година-Юли я знае, що остана на 5ичката........ Ta имах възможност пътьом да си напълня някой и друг джоб с буков жълъд и със сядането, почнах да си щъкам кат съсел! Ни куче, ни гявол да го еВа, и таман намерих две стари мои гилзи ровейки из шумата за още жълъд и кръстника звъни..............Вика ''Kво прайш бе?'' , отговорих му, че чопля жълъд и очаквах да чуя нещо хубаво, след което го чух......! ''Начо иде 100тина кила нерезче право при теб, Бойковото куче го кара''.......... Само му затворих и след има няма 3 минути чух кучето да кляфа, и приближавайки млъкна......... почнах да се пуля кат вдовица за ...и по едно време кучето кат кляфна под мен ама през една пътека 100 метра и гледам то върви до прасето и все едно си приказват! Няма да стрелям........ то е ясно, а и то си отива при Бойко чорбаджията на кучето, не е колегиално все пак и седнах да гледам.... Прасето стигна на 50 метра пред него, спря и като ужилено айде обратно! А сега де ....... и се надвесох над скалата и му гръмнах, счупи рязко в папратта надолу и тъкмо кръстника ми звъни с думите ''Изврати ли го бе у.о'' и чух кучето да лае на място в папратите под мен! Рекох му че съм го ударил, нема го лъжа я..... Попадение косо зад вратлето от дясно излиза през ляв заден бут ........ В същото време, ми се обади друг гонач да ми се похвали, че и той ударил 120 кила мъжкарче та седнахме покрай огъня да хапнем с кеф! Втора гонка направихме само от любопитство и там кат се наринаха едни сюрии, та колега удари един приплод който и тъй не успях да видя щото дорде мина да събера хората го бяха оправили........ ма бил много грозен! ПС Та с две думи добър лов и днес
  45. 42 points
    Един младеж произведен от Велизар:
  46. 42 points
    anelin

    БЛАГОДАРНОСТ

    Уважаеми колеги , искам да изразя своята благодарност към колегата съфорумец издател на това книжле по-долу предлагащо част от моите писания. Благодаря му не за толкоз, че го е издал, колкото за това, че е почувствал това което съм искал да кажа и то е било добро. Нека е жив и здрав този човек и пътят му в живота да е спокоен и щастлив. Книжката не се продава - дарява се по моя и негова воля! Анелин!
  47. 42 points
  48. 42 points
    profiH'87

    На варда за хищници

    Айде да споделя малко емоция и аз...... В сряда вечерта се бяхме настанили с Петър Георгиев в едно стърнище в очакване на първия ми чакал!Отдавна имах голямото желание да зърна този хищник в дива среда,никога не бях виждал чакал,освен в Софийския зоопарк!Петър се бе заел с примамването на хищниците с помоща на свирка,а аз седях и се оглеждах на всички посоки в очакване!!!След залеза на слънцето в единия край на стърнището нещо изскочи и се запъти към нас,но светлината беше вече доста оскъдна и не можеше да се различи какво е животното.След като незнайния дзвер ни доближи на около 50 м.,аз го осветих с,а той ни най малко не се впечатли,а напротив,даже засили ход....хванах го моментално в оптиката,Пешо вика.."бялка,стреляй"...аз викам чакал и стрелях когато животното беше на около 35-40 м от нас.Куршума го прониза фронтално в гърдите и излезе през корема изкарвайки на показа вътрешностите му.С треперещи от адреналина ръце се запътих към жертвата и когато стигнах до нея,видях,че това най-малкия чакал на света убиван някога!Пешо също сподели моето мнение,че това е най-малкия чакал,който може да съществува!И така първия ми видян див чакал,се оказа и първия ми отстрелян! На следващата вечер се бяхме настанили на ръба на един малък пояс от тръни,с лице към борова гора,която по думите на домакина е пълна с желания обект на лов!И пак разтановката беше същата,Петър се беше заел с примамването,а аз очаквах хищниците със 100 грейнови парчета олово!Отново по светло не се случи нищо интересно,въпреки жалните звуци издавани от умиращия заек.Тъкмо решихме да си ходим,когато един чакал започна да се обажда на около 200 м от нас.Това което се случи минута по-късно надмина многократно всичките ми очаквания....в дерето пред на в хор завиха сигурно 50 чакала....от ляво,от дясно,от пред...навсякъде се чуваше воят им,а аз не можех да повярвам,че това се случва!!! След като хора прекрати воя,Пешо ми прошепна да осветя изораната нива пред нас.Сложих приклада на рамото,пуснах фенера,осветих от дясно,осветих от пред и в момента в който осветих от ляво,пробляснаха очи на на около 100 м от нас.Моментално прикладвах,прихванах движещия се на дясно чакал,сложих червената точка на врата му и натиснах чувствителния спусък.Пукота от изстрела раздра тъмнината,а само миг след това се чу "характерното тупване" на куршума в плът!Пешо беше застанал в такава позиция,че изстрела неутрализира слуха му за известно време ....Казах му,че според мен съм го улучил и се запътихме към мястото на изстрела.Като наближихме на около 30 м. осветихме бял корем и чух само Петър да казва "брат,голям е"!Нямам никакъв опит с тези животни,но наистина изглеждаше голям!Оказа се мъжки екземпляр,а куршума му беше разделил вратните прешлени на две и беше умрял преди да падне на земята!Голям кеф...такъв кеф съм изпитвам само два пъти,при първия и втория вълк! П.П. Взех главата и когато остане време,ще обработя черепа и ще видим колко точки ще излезе!
  49. 42 points
    nikolay

    На варда за хищници

    Ето и снимките на 3-тия вълк, отстрелян снощи от колегата Ivanov66: Свалям ви шапка, момчета!
  50. 42 points
    planinicki

    На варда за хищници

    Специално Браво на Ванката и на Нико!Снощи след невъзможноста да стрелям трети пореден път полудях!Тази сутрин станах в 5,00ч. ударих един к.....р на жената едва ли разбра какво стана тя горката,,извинения на Вълчан,ама съм свикнал на постоянен кадем не можах да го сменя,,и хукнах на мястото за варда.Този път взех духалката за по сигурно в предвид,че очаквах чакалката с ебачите.В 6.00ч.бях на място.След дваисетина минути любовната дружина се зададе.Седя си аз като Гюро Михайлов и те ми се тупнаха на десет метра.С едно дубле и трите паднаха на място,а на мене ми идваше да се върна и да повторя жената,специални благодарности и изказвам за кадема!!!
×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.