Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2019

bum

Ловец
  • Мнения

    131
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Скорошна репутация

  1. Like
    bum got a reaction from Мирослав Боев in Западно сибирски лайки   
    Това е едната ми лайка и малките и.Сега чакам другата.
    На лов с лайка.
  2. Like
    bum got a reaction from Diters in Западно сибирски лайки   
    Кажете нещо за тези кучета.Аз ловувам с лайки и съм много доволен.
  3. Like
    bum got a reaction from miteto1977 in Клетка за превоз на кучета в автомобила, джипа.   
    Ето я и мойта.

  4. Like
    bum got a reaction from Росен Генов in VIII Регионален ловен събор "Мездра 2013"   
    Стотици авджии от Врачанско, техни близки и приятели уважиха VIII Регионален ловен събор "Мездра 2013", който се проведе в последната неделя на септември в местността Емирски мост. Атрактивната проява се организира всяка есен от 2006 г. насам от Сдружение Ловно-рибарско дружество – Мездра в навечерието на откриването на сезона за лов на местен дребен дивеч и групов отстрел на дива свиня.
    В стрелбата по панички („Скийт”), в която се съревноваваха 10 ловни дружинки, доминираха представителите на ЛРД - Враца. В отборното класиране победи първият тим на Враца, следван от втория състав на областния център. Призовото трето място зае триото от Камено поле.
    В индивидуалната надпревара най-точен мерник показа врачанинът Ивайло Гладнишки. Негови подгласници станаха Момчил Иванов и Илиян Нанков, също от Враца. Освен патрони и грамота, победителят получи мобилен телефон.
    За радост на публиката отлична стрелба демонстрира и най-възрастният участник - 63-годишният брусненин Станислав Марков (Бъката), който членува в ловната дружинка във Върбешница.
    В полевите изпитания на кучета-птичари (състезанието „Св. Хуберт”) отново триумфира Ивайло Гладнишки с английския пойнтер Лорелай. Втори се нареди Момчил Яков от Лесура с курцхаар фром Ветренски Габриела, а трети - боденчанинът Христо Михайловски от ловната дружинка в Крапец с дратхаар Ричи.
    Наградите на призьорите връчиха кметът на общината Иван Аспарухов, председателят на Сдружение ЛРД - Мездра Генади Събков и доайенът сред ловците от Искърския край, 79-годишният Любен Михайловски от Боденец.
    Не по-малко емоции сред многобройните зрители предизвикаха изпитанията на ловни кучета на диво прасе и стрелбата по силует на диво прасе, която нямаше състезателен характер.
    В разгара на празника о. Тома Ангелов освети ловните знамена и 11-те казана с „овчина” - курбан-чорбата, приготвена от майсторите-готвачи Георги Братанов от Батулци, Димитър (Милчо) Ангелов от Долна Бешовица и Иван Мишев от Мездра.
    Останалите акценти в празничната програма бяха изложбата „Оръжието на нашите деди”, подредена от Регионален клуб „Поп Недельо” от с. Мирково, Пирдопско, към Национално дружество „Традиция”, дефилето на кукерска група от земенското село Габров дол и филателната изложба „Флора и фауна” на инж. Петър и Стефчо Симеонови.
    По-личните гости се облажиха с агнешко чеверме, врътнато от бившия полицай Георги Димитров от Типченица и опитаха от пицата с пъдпъдъци, приготвена от собственика на механа „Чевермето” Христо Йорданов.
    Веселбата продължи до късна доба с изпълненията на танцовия ансамбъл при градското читалище „Просвета - 1925” и на поп фолк певицата Валя.





  5. Like
    bum got a reaction from ДБД in Безопасност по време на групов лов на гонка !?   
    ето колегаДЕКЛАРАЦИЯ.doc
  6. Like
    bum got a reaction from жорко 7777 пл. in Лов на дива свиня- ловен сезон 2012/2013 год.   
    Ей те тоа много ги бие.
    И миналата година на откриването го имаше сниман пред този фургон
    с един мноооогоооооо голям нерез.
  7. Like
    bum got a reaction from bakero in Курцхаарът - универсален, по немски прецизен!   
    Малко стойки от малките разбойници.



  8. Like
    bum got a reaction from Mavrov in Курцхаарът - универсален, по немски прецизен!   
    И още



  9. Like
    bum got a reaction from Mavrov in Курцхаарът - универсален, по немски прецизен!   
    Малко стойки от малките разбойници.



  10. Like
    bum reacted to Рачо Виденов in Няколко истини за лова на диви свине   
    НЯКОЛКО ИСТИНИ ЗА ЛОВА НА ДИВИ СВИНЕ



    (Бел. на автора: Авторът не иска на всяка цена, да ангажира колегите с позицията си,



    поради което предварително се извинява на всеки, чието мнение не съвпада с неговото)



    *** Общо за този лов ***


    За него без съмнение са изписани много неща, а колко ли още могат да бъдат казани ... единствено Господ знае ...!? Тук е момента да отбележа, че причината която ме накара да направя, този опит за анализ на „свинския“ лов, е най-общо казано практикуването му по два основни ... и доста различни начини от българските ловци. В единия случай той се провежда спокойно и обмислено, с ползване богатия опит на знаещите и можещи ловци, а в другия се действа доста припряно и силово, с много бързане, шумотевица ... и понякога за жалост съвсем излишни усилия ...!?!
    Темата разбира се е доста обширна и дори при много силно желание, едва ли може да бъде изчерпена докрай. Именно затова мисля, да се спра основно на някои пропуски по подготовката, организирането и провеждането на лова и да не се задълбочавам особено в тънкостите на индивидуалното поведение, което според мен следва да има всеки учасник в него.
    Тя (темата) е трудна за изчерпване и по една друга, много проста причина. Несъмнено, както всяко друго висше същество на земята, дивото прасе е уникално и детайлното изучаване начина на живот и реакциите му при преследване от ловци и хищници, изисква твърде много време. Веднъж за трупане на собствен опит – с лов и опознаване на многото и разнообразни местообитания на вида и втори път за черпене на чужд – със слушане на по-старите в „занаята“, четене на публикации в тази област и пр. ...!? Като добавим към горното и факта, че повечето от българските ловци имат ярко собствено мнение по въпроса, ще стане ясно колко далеч в бъдещето (необозримото) е краят на тази „дискусия“ ... ако същата въобще има край ...!?!
    В следващите редове много от колегите най-вероятно ще прочетат неща, които вече отдавна са им известни, но може би ще намерят и такива, които още не са имали възможност да чуят. Повечето от „истините“, за които искам да говоря по-нататък в изложението си са плод и на споделен, но най-вече на собствен опит, а нещото в което съм сигурен е, че зад всеки направен извод стои поне една конкретна случка, която след логичен кратък анализ впоследствие, най-често сама дава отговор, как е било правилно да се реагира в конкретната ситуация.
    Разбира се за една част от споделеното е черпена информация и от специализираната литература, но тъй като по мое мнение по-задълбочената такава е предимно от чужди автори, не всички изписани в нея неща важат с пълна сила за нашите условия и съответно, не следва да бъдат приемани от четящите ги като чиста монета ...!? В този смисъл те макар и прочетени, са малко или много пречупени и адаптирани към особеностите на нашата природа, условия, обичаи, манталитет и начини на ловуване ...!?

    *** Емоционален и значим ***


    Този силно емоционален лов без съмнение е такъв, защото трудностите за преодоляване около практикуването му са доста. Животните трудно биват намирани, в някои случаи трудно стават от ятаците си, издържливи са на продължително гонене, на наранявания и не на последно място, доста опасен дивеч са за кучетата ... а понякога и за ловеца ...!? Ловът нерядко е свързан с изминаване на големи разстояния пеш и преодоляване на сериозни денивелации, при което натоварванията често са съизмерими с тези при активните спортисти.
    Не само изобилието от силни усещания, но и силно намалелия брой на другите видове дивеч (елен, сърна, дребен и пр.) в последните години, превърнаха лова на диви свине в най-значимия вид лов за българина ...!? Това разбира се е една очевидна закономерност, защото докато останалите видове сравнително бързо (за около 10-15 години) бяха почти ликвидирани, популацията на дивата свиня за щастие успя да се съхрани. Това стана възможно не заради друго, а благодарение на завидно силното възпроизводство на вида, особено в случаите, когато при ползването се избягва отстрела на (зрели) майки. Освен това дивата свиня е достатъчно устойчива и на хищници, като само в определени райони на страната, единствено вълкът има периодичен успех в улова и то предимно на приплоди.
    Говорейки за значимост, не следва да пропускаме и факта, че родната популация все още е с доста добри трофейни заложби и според мен малко повече съзнание и по-сериозен подбор при отстрела, скоро биха довели до връщане на световния рекорд от този дивеч отново в България.

    *** За да има прасета ***


    Практикуването на този лов от която и да е дружина е възможно разбира се само при наличието на първата и най важна предпоставка за това, а именно – подходящи местообитания за вида в ловищата. И тук най-хубавото е, че дивата свиня е неимоверно „жилав“ вид и успява да оцелее, както в места с огромни и непрекъснати горски масиви, така и в равнинни, обработваеми райони, често изобилстващи от малки горички, обрасли дерета и пр. укрития ...!? А понякога дори наличието на големи неожънати масиви от царевица и слънчоглед до късна есен е достатъчно, за да задържи животните в някои от полетата.
    Но факта, че са налице подходящи условия обикновено не е достатъчен за задържането на животните в даден район и присъствието им следва да се стимулира по един или друг начин. За това най-подходящо разбира се е системното подхранване (в райони със слаба хранителна база), което трябва да е особено интензивно в периода преди и по време на опрасяването на майките. Веднъж създали поколение на едно място, те ще се задържат в него поне до „отхвръкването“ на малките (ловния сезон), за което обаче е необходимо и осигуряване на абсолютно спокойствие на животните през този период от време. Това автоматично предполага изключване на всякакви бракониерски прояви през края на зимата, пролетта и лятото, особено от типа – лов на гонка с кучета или лов на фар. Не маловажен фактор за запазване достатъчна гъстота на животните е и доброто оползотворяване на ранените, тъй като без съмнение похабяването на повечето от тях, задължително води до натоварване на популацията с допълнителен отстрел.
    Всички знаем, че при практикуването на този лов успехът често е променлив и понякога добрият резултат без да искаме ни се изплъзва, въпреки положените сериозни усилия. Елементът на слуката несъмнено е важен, но според мен не трябва да се разчита изцяло на него, а следва да се работи и в посока създаване на добри предпоставки за наличието му.
    Нерядко при присъствие на животни в района на ловището, дружините директно пристъпват към прогонване на местата от него наред, без да съобразят някои на пръв поглед елементарни, но важни за успеха на лова фактори. И понякога става така (особено в по-големите на площ полета), че времето просто не стига, за да бъдат прогонени точно зоните, в които към дадения момент е най-вероятно да се намират животните. При съвременното добро оборудване на повечето от групите с високо проходими автомобили, на практика ловът може да започне от коя да е точка на ловното поле и това следва да бъде направено, като се съобразят предпочитанията на вида (дивото прасе) в зависимост от момента на годината, метеорологичната обстановка, подходящите местообитания за нея, наличието на храна, вода и пр..
    Съществуват няколко закономерни, сравнително обобщени правила за движение и задържане на животни, които важат, но с известна уговорка за доста разнообразните по релеф и климат райони на страната.
    Например при наличие на сериозна снежна покривка е хубаво животните да бъдат търсени в иглолистни насаждения, ако има такива в района на дружината. Иглолистните видове задържат голям процент от падналия сняг върху клоните си и снежната покривка под тях е значително по тънка, което улеснява животните, както при движението им, така и при търсенето на храна и понякога ги кара при наличие на дебел сняг, да остават на едно и също място за по-голям период от време.
    Интересен пример в тази посока е случая, който имахме преди доста години в един предпланински, почти равнинен район: Вече почти месец имаше сняг и след няколкократните интензивни валежи дебелината му беше стигнала над коляното (60 см). В продължение на три излета (около 15 дни) търсехме упорито прасетата в полето на дружината, като непрекъснато проверявахме и за пресни дири. Такива обаче не откривахме никъде, включително и около един средноголям смесен участък от бор и дъб, който решихме да проверим едва на последния излет. Интересното беше, че животните се оказаха там, събрани в огромно стадо, а липсваха дири, защото те явно не го бяха напускали повече от петнадесет дни и в търсене на храна бяха сровили тотално вътрешността на участъка.
    При студено и спокойно време е необходимо прасетата да бъдат търсени най-вече по припечните склонове или скатове на дерета. Липсата на гъста растителност в такива случаи не ги притеснва особено и в подобно време съм намирал животни не само на слабообрасли места, а често и на сравнително голи и скалисти, но задължително добре ослънчени терени.
    В студено и ветровито време, пазейки се от студа, животните предпочитат заветните места и не е необходимо да бъдат търсени по наветрените склонове на района. Силният вятър ги кара също да избягват и гъсти места с малолетни култури (особено дъб), в които силното шумене на листата и клоните значително затруднява нормалната работа на сетивата им.
    В горещото пък и сухо време влажните и сенчести дерета ги привличат като магнит и те рядко се отдалечават много от тези места, особено при наличие на храна и вода в близост.
    Във всички изброени случаи обаче, връзките с водата (подходите към нея) са твърде важни, поради което трябва да бъдат системно проверявани и те ще ни дадат най-точната информация за това, откъде идват и накъде се отправят животните, след като са пили вода и са ползвали калищата. В зависимост от метеорологичната обстановка и подходящото за нея местообитание, те ползват и намиращото се в този район калище, „работата“ по което е най-добрия индикатор за наличието им. Липсата на „работа“ по калищата в даден район, естествено следва да ни подскаже, че животните най-вероятно не са наблизо.
    Много характерна реакция на прасетата във всички райони се наблюдава при появата на силен южен вятър – т.н. бял вятър. При наличието му животните, като че ли „потъват в земята“ и много често за цял ловен ден не могат да бъдат открити. Опитът от скромната ми ловна практика показва, че в подобни ситуации притеснени от силния шум на гората, животните обикновено лягат в периферията на големите горски масиви, в малки изолирани горички, в дерета насред нивите или в отдалечени от гората обширни трънаци, където сетивата им се чувстват комфортно и могат по-лесно да усетят приближаващата опасност.
    Всички знаем, че храната на прасетата е доста разнообразна, а какъв вид ще бъде тя през определен период на годината, зависи изцяло от местообитанието, в което се намират. Тъй като са изключително интелигентни и пригодими към всякакви условия, животните винаги успяват да намерят най-доброто решение за препитанието си и при търсене на храна понякога изминават значителни разстония. Дори много често в благоприятните сезони на годината, мигрират за значителни периоди от време, от необработваеми или планински райони, към такива с по интензивно земеделие.
    Оставените дири при движението, са ярък признак за присъствие на прасета и те следва да бъдат търсени не в непосредствена близост, но и не много далеч от наличната в момента хранителната база.
    Намирането им в ловища с интензивно ловуване, обикновено по-лесно се отдава на ловците в началото на сезона, когато животните още не са сериозно наплашени. С напредването на лова, въпреки непрекъснатото преследване, за определени периоди от време те системно навестяват места с наличие на храни, на които не могат да устоят. В равнинните райони това са неприбраните понякога до късна есен слънчогледови и царевични ниви, блокове с метла, стърнища изобилстващи от полски мишки и пр., а по-късно и токущо покаралите ниви.
    В полупланинските и планински райони, предвид по-късното зреене на културите наесен, животните с охота посещават ръжени и овесени ниви и стърнища, както и изоставени или не овощни насаждения, съответно през периода на зреене на джанките, сливите, ябълките и пр. плодове, а по-късно и до средата на зимата, райони със струпване на орехови дървета.
    В места с по-бедна хранителна база, при интензивно подхранване е логично да се предположи, че особено при задържане на неблагоприятна метеорологична обстановка за по-дълго време и липса на системно обезпокояване, животните ще се държат в подходящи укрития, близо до зоните на подхранването.

    *** За да има успех ***


    За да има успех в лова, освен съобразяване с подходящите местообитания в зависимост от времето, храната и водата е необходимо да се знаят и любимите места за лягане на животните във всяка конкретна местност. Доброто познаване на тези места е твърде важно, защото по този начин ръководителят на лова може най-правилно да разположи линията на стрелците и съответно правилно да инструктира гоначите, как и откъде точно да минат, за да бъдат насочени животните в желаната посока.
    Добре разставената пусия е важна за успеха на гонката, но за правилното и разполагане е необходимо и перфектното изучаване на трасетата, по които се придвижват животните. Практиката е доказала, че въпреки познаването на местността в детайли, това по-трудно се отдава в равнинните райони, тъй като там поради по-лекия терен, животните могат да предприемат изнасяне от гонената местност и по неизползвани при нормалното им придвижване пътеки. Анализа ми на доста гонки в равнинни ловища показва, че при прогонване в различни случаи животните са избивали във всевъзможни посоки, вкл. разбира се и срещу гоначите. Именно затова и тъй като там прогонваните площи са по-малки, без съмнение най-ефективното разполагане на пусията е пълно заграждане или ако няма достатъчно хора за това ... задължително поставяне на контрапусии ...!?
    В планинските ловища нещата са доста по-различни. Там теренът е по-труден и животните са принудени да използват сравнително строго определени проходки, познаването на които е задължително за правилното разполагане на пусията. Въпреки че са относително точно определени от теренните форми, пътеките в тези райони непрекъснато се променят, в зависимост от много фактори – промяна на гората от малолетна към по-едра, изсичане или изгаряне на определени части от нея, загуба или поява на вода на определени места, удълбаване на някои дерета и оврази от пороите и пр.. Именно затова е погрешно да се опираме на стара информация за ловището и следва да го изучаваме системно, като впоследствие разбира се адаптираме действията си според настъпилите промени.
    При по-малко на площ поле, което в някои случаи може да бъде изгонено и за един ден (особено при добра организация), едва ли е необходима проверка за пресни дири, но при търсене на прасетата на по-голяма ловна площ, това според мен е задължително. При това проверката за пресни дири естествено трябва да включва и проверка на познатите калища, като в случая имам предвид по-достъпните разбира се, а не тези в „сърцето“ на гонката. Какво друго, ако не търсене на „игла в купа сено“ е например, гоненето без обход на ловища с обща площ 5-6000 ха ...?!? Препоръчително е проверката да се направи пеш, а не с автомобил, тъй като при създаване на излишен шум много често животните предприемат изнасяне от района, особено по-опитните майки или такива, които са били в движение и случайно са попаднали в прогонваното място.
    Тук трябва да уточним, че при добро желание и наличие на свободно време, този оглед може да бъде извършен и предния ден от местни ловци, като ако не бъдат обезпокоени прасетата, получената информация без съмнение ще бъде със задоволителна точност. Извършването на подобна процедура обаче, както знаем не винаги е възможно и в такива случаи, всяко получено сведение за придвижване и пребиваване на животни от местните хора – земеделци, чобани, дървари, гъбари, билкари, рибари и пр., би било много полезно и разбира се следва да бъде използвано.

    *** Гонката ***


    Няма съмнение, че основната задача на всяка гонка е прасетата да бъдат намерени, вдигнати и накарани да поемат в желаната от нас посока, но много често в желанието си да направим това, допускаме една елементарна грешка. Според мен много важен елемент при определяне следващото място за гонене и посоката, в която то ще се извърши е спазването на логична последователност на гонките. По този начин биха се избягнали опити, животните да бъдат „избутани“ към вече гонено място, към вдигнат преди това шум, към гонката на съседите, към големи открити пространства, към населени места и пр.. Съобразяването на тази малка подробност, би ни спестило разочарованието, което често настъпва при измъкване на животните по неочакван (само за нас) и нежелан начин.
    Несъмнено пряка връзка с казаното по-горе има прекалено шумното гонене (с много викане, изстрели, пиратки, бомби и пр.), наблюдавано през последните години на много места в страната, при което дори и глухи да бяха животните, едва ли биха поели към вече гоненото преди това място ...!? Вдигането на такъв шум естествено е напълно излишно, защото както знаем животните, които нямат намерение да стават при шума от движението на минаващия наблизо гонач, очевидно няма да станат и при масираните понякога фойерверки. Примери за това има много и за никой не е тайна, че облайвания на място нерез, не става от ятака си дори и след 5-6 пиратки, хвърлени буквално на гърба му ...!?
    Единственият сигурен резултат от такова гонене е трайното насищане на гората с мирис на сяра, което заедно със системната пукотевица, неминуемо води до създаване на сериозен дискомфорт за животните и ефекта от това най-често е трайното им прогонване от ловището.
    И тук стигаме до една от най-съществените предпоставки за успех на гонката – кучетата. Сама по себе си темата за помощниците ни е прекалено обширна, затова не мисля да се спирам прекалено подробно на нея, а ще кажа само, че най-общо добре работещото на прасета куче – търси самостоятелно и нашироко, облайва настойчиво на място, гони с достатъчно хъс, но без да атакува животните ... и се връща бързо след края на гонката ...!?
    Разбира се и без добре работещи кучета може да бъде постигнат успех, особено в по-малките на площ ловища, където едно добро познаване на местата за лягане, донякъде може да компенсира липсата им. В останалите места обаче наличието на добри кучета е задължително и там където ги няма, ловните успехи са малко и предимно случайни.
    Друг много важен елемент при този лов несъмнено са гоначите, като колкото по плътна е линията им при гонене, толкова вероятността от връщане на животни назад е по-малка. Освен достатъчно на брой, в зависимост от прогонваната площ и бройката на групата, те трябва да отговарт на сериозни изисквания, тъй като знанията и уменията им често са определящи за успеха на всеки етап от лова.
    Гоначи, които не познават добре района и любимите места за лягане на животните не биха могли пълноценно да проведат гонката. В този смисъл използването на случайни хора за тази работа (понякога дори гости), е чиста проба „отбиване на номера“ и в резултат прасетата най-често не биват намирани. Хората ангажирани с гоненето трябва да знаят откъде точно да минат, как да се движат и дали в определени ситуации да избързат или да забавят хода си. Трябва да познават перфектно характера и начина на работа на всяко куче (ако не е тяхно) и в зависимост от това, да знаят кога и къде точно да го пуснат.
    Опитният гонач познава добре реакциите на животните при преследване и знае как да се държи зад тях така, че да помогне максимално на кучетата. При залайване на куче на място има доста случаи, в които гонача с малко късмет съумява да отстреля животното. Но повече от тях несъмнено са случаите, в които прасето успява да се измъкне невредимо, защото обикновено то е повече от наясно с местонахождението на ловеца и много рядко реагира така, че да се изложи на изстрелите му. Именно затова, гонача трябва да направи всичко възможно, за да го вдигне и впоследствие да му даде сериозна „жега“, отправяйки го по този начин към пусиите.
    Много важно условие за постигане на успех при всяка гонка, е съобразяването й с посоката на вятъра. Вятърът всъщност е един от основните играчи в „играта“ наречена ЛОВ и всеки, който го омаловажава, пренебрегвайки влиянието му, най-често страда от хронична липса на слука ...!?
    Тъй като той е основен помощник на прасетата и кучетата при ориентацията им, в желанието си да се съобразим с него, следва първо да сме наясно как животните го използват, за да можем да предприемем съответните контрамерки, с които да изолираме или поне да намалим влиянието му в наша вреда. При това трябва да проведем гонката така, че тя да е максимално неблагоприятна за животните ... и в същото време, толкова благоприятна за нас и за кучетата ...!?
    Всеизвестно е, че най-силните „козове“ на прасето при защитата му от хищници (респ. ловци), са силното обоняние и слух и докато за слуха въздушните течения нямат чак такова значение, за обонянието те са от особена важност. Въпреки наличието на известни разногласия по въпроса: „Как обичат да се държат животните спрямо вятъра при движението си ...?!“, моите наблюдения ме карат да мисля, че те най-често предпочитат да се движат перпендикулярно на него. „Уроците“, които съм получил от многото отстреляни (и неотстреляни) прасета, според мен потвърждават мнението ми, а то разбира се има съвсем логично обяснение.
    Движейки се изцяло срещу вятъра, обонянието на животното получава информация от твърде тесен сегмент пред него и това го кара, да се чувства несигурно за опасности и от двете си страни. В другия случай, когато то се движи перпендикулярно на посоката на вятъра, чрез носа си възприема информация за всичко, което се намира в 50% от полето на движение (едната му страна – лява или дясна) и му остава да бъде повече нащрек, за дебнещи го опасности от другата половина на района, в който се движи. Излишно е мисля да се казва, че движейки се по вятъра, прасето почти не може да разчита на обонянието си, а изцяло на слуха и на сравнително слабото си зрение. Невъзможността да използват пълноценно сетивата си е причина, животните да избягват този начин на движение, освен в случаите когато са плътно притиснати от гоначи, облайвани отблизо от кучета, силно паникьосани при стрелба и пр. екстремни ситуации. Тук разбира се трябва да уточним и това, че всяка действителна ситуация на движение е само един вариант на идеалния случай, което обаче и най-малко не опровергава правилото.
    И все пак при липса на друга възможност, тъй или иначе се налага, гонката да бъде проведена по вятъра. Такава посока на гонене несъмнено ще създаде известно неудобство за кучетата, но то не би следвало да е фатално ако кучетата са опитни, тъй като водено от инстинкта си добре работещото куче, само ще направи сериозен обход напред и едва след това, ще тръгне да търси срещу вятъра ...!?
    В крайна сметка, ако направените дотук разсъждения са правилни, те налагат според мен един твърде важен извод ... и той е: Най-удобният за прасетата вариант на придвижване е ... със страничен вятър ...!? А имайки предвид този факт, цитираните по-горе предпочитания на животните и конкретните условия на терена, за ръководителя на лова не би следвало да е особен проблем, да определи посоката и точния начин за провеждане, на която и да е гонка.
    Воден Чаиров
    (следва)
    (Продължение от миналия брой)

    *** Пусията ***


    Дали ще го наречем ръководител на лова, председател, доайен или просто най-опитния ловец, не е от особено значение, но човекът определян по описаните начини несъмнено е най-важният в една група. От неговите компетентност, характер и авторитет зависят изцяло дисциплината, добрия „климат“ в групата, липсата на инциденти ... и разбира се цялостния успех на лова ...!? Освен перфектното познаване на района, той категорично трябва да познава и тънкостите на лова до степен, която би му позволила да реагира адекватно на всички предизвикателства, съпътстващи искаме или не любимото ни занимание.
    И без съмнение една от най-трудните и отговорни задачи, които стоят пред този важен участник в лова е ... разставянето на пусията. Като казвам това, имам предвид разставяне в буквалния смисъл на думата, което според мен освен определяне линията за застване на стрелците, включва и посочване на човек за конкретната позиция, а също и показване на точното място за заставане, съобразено с особеностите на местността, пътеките на животните и вятъра ...!?
    Дали от нежелание, бързане и немарливост или заради твърде сериозния приток на млади ловци, които в общия случай трудно понасят съвети, такова разставяне в последните години все по-рядко се наблюдава. Дефицитът на точни инструкции (незаменим урок за този, който може да слуша), личи ярко по липсата на всякакъв опит у хора с повече от 10-15 години ловен стаж и по хаотичното определяне на местата за заставане по пусията – буквално „кой накъде му видят очите“. Тази неправилна и порочна практика, несъмнено има сериозен принос за ниската успеваемост, тормозеща немалко дружини, а за жалост и за твърде зачестилите напоследък нещастни случаи с колеги по време на лов ...!?
    Прекрасно знам, че не винаги е особено приятно, разставяйки и последния човек от пусията, да отидеш на крайната позиция от нея, още повече, че това винаги е свързано със сериозно ходене, понякога по-дълго и от разстоянието което изминават гоначите. Въпреки това неведнъж съм го правил със съзнанието, че така до голяма степен допринасям за успеха на лова и донякъде гарантирам сигурността на колегите, а най-добрата награда за усилията ми, са били усмивките по лицата на „майсторите“, след като явно съм ги поставил на точното място.
    При наличие на разбирателство няма нищо по-естествено от това, отговорността за тази важна според мен „работа“, да бъде поделена и между няколко колеги от групата, които познават достатъчно добре конкретните гонки, пътеките на животните и най-подходящите места за заставане на стрелците.
    За думите си в следващите редове, може би ще бъда упрекнат от някои колеги, но аз с радост бих приел упрека им, ако те все пак се замислят над казаното. Споделям категорично мнението, че на най-възловите места от пусията, трябва да се поставят само сериозни и отговорни ловци, които биха оправдали доверието и отстрелвайки животно(и), биха осмислили немалките усилия положени от гоначите. И обратно, на второстепенните и на явно подветрените места, трябва да се поставят недисциплинираните колеги, известни с това, че имат навика да се местят по пусията, да говорят по телефона, да ходят по нужда, да пушат и пр., все неща, които могат да се правят на други места, но е недопустимо да се случват на лов ...!? По този начин, играейки ролята на „пасивна пусия“, те несъзнателно с действията си или поради факта, че ще бъдат подветрени, няма да позволят на животните да се измъкнат от прогонваното място, а така със сигурност ще допринесат и за успеха на гонката. А никога не е късно разбира се, при поява на по-сериозно отношение към лова, някой ден и те да се наредят в редиците на първите ... а защо не и на най-добрите ...!?
    Важно, но често пренебрегвано правило, е изрично да се посочат животните, които подлежат на отстрел, особено при наличието на гости в дружината. Гостуващият ловец би следвало да знае, но все пак не е излишно да му се напомни, че стрелбата по майки и други животни, невписани в бележката за този лов (освен хищниците разбира се), е меко казано „нежелателна“ ...!? Присъствал съм на доста конфузни, а понякога и скандални ситуации, в които заради „глупавата си невъздържаност“, някои колеги сами са се излагали на гневните нападки на цялата дружина и освен това силно са компрометирали колегата, който ги е довел на този лов.
    Освен по какво, опитният водач на групата не пропуска да уточни и посоките, в които може да се стреля, като в същото време напомня и това, че в никакъв случай обект на стрелбата не бива да е само шум, силует или бегло мярнато движение. Той изисква също от всеки ловец, след като е видял мястото си, да продължи донякъде с групата, за да види мястото на следващия колега и впоследствие да съобразява стрелбата си с него и с предходния. Самото разставяне трябва, да става максимално тихо (особено в малки на площ ловища), повече с жестове отколкото с говорене и в никакъв случай не следва, да се позволява отиване на пусия напряко ... през прогонваното място.
    Линията на пусията в планински и полупланински райони, обикновено е доста сложна крива, в която рядко има големи прави участъци. В равнинните ловища обаче, разполагането й често е в права линия – на просека, път, далекопровод, край на гора, страна на дере и пр.. В тези случаи е наложително позицията на стрелците да бъде от страната на прогонваното място, защото така още след преминаване линията на пусията, животното може свободно да бъде мерено и стреляно назад. При обратния вариант много често, докато бъде поведено и дойде подходящия момент за натискане на спусъка, животното вече се намира на линията на колегите и стрелбата по него е твърде рискована. Присъствал съм няколко пъти на подобни „изпълнения“ и повярвайте ми усещането е страшно силно ... но никак не е приятно ...!?
    При наличието на чакала на далечния край на просеката, нещата стоят малко по-различно, тъй като оста на оръжието вече е под ъгъл спрямо земята, но все пак рискът от рикушет е реален и посоката на стрелба продължава да бъде обезпокоителна.

    (Схема: „Пусия в права линия“)





    Гостуванията ми на доста места в страната и срещата с най-различни дружини, нееднократно са доказвали, че дисциплината по време на лов рядко е на необходимото ниво. Много говорене, „трескане“ врати на коли, шумно разставяне на пусията, скандали преди и след нея и пр., са често срещано явление, което дава незаменимо предимство на животните. Още преди започването на гонката с превъзходния си слух, прасетата прекрасно разбират къде е разположена пусията и винаги предпочитат да се изнесат встрани или в посока срещу гончите, местонахождението на които определят безпогрешно по шума, който издават при движението си. Това е повече от валидно за ловища с малки, къси гонки и анализа на лова в такива места показва, че там животни „падат“ по целия контур на прогонваното място, но най-вече встрани от посоката на гонене или на пусии зад гоначите. Точно затова, особено в такива райони, познавайки добре поведението на колегите си, ръководителят на лова следва да предвиди тази особеност ... и задължително да поставя контрапусии ...!?
    „Много дълга се оказа тая гонка“, „Егати студеното (или горещо) време“, „Вече няма да ми излезе нищо“, „Някои от гоначите излязоха“, „Някои от кучетата излязоха“, „Защо да не си похортуваме с колегата“, „Май е време за сядане на софрата“ ... това са все „основателни“ причини, да се напусне пусията ...?! И ето, че логично стигаме до въпроса: „Кога настъпва краят на една гонка ...?!“
    Има колеги, които едва ли скоро ще си отговорят на този, според мен твърде важен въпрос. Преждевременното напускане на пусията е нерядко срещано явление и като, че ли именно затова, никой не му обръща особено сериозно внимание. А всъщност началото и краят на гонката са точно моментите, в които най-често прогонваното място „освобождава напрежението“ ...!? Веднага след започването й, най-опитните майки бързат да изнесат малките си по-далеч от опасността, а най-често накрая, „остискали“ дълго време на място (лежащи или станали) и преценили добре обстановката, опитните самци предприемат придвижване. И тук няма как да не отбележа, че в ловната си практика имам отстреляни немалко животни в самия край на гонките, в това число няколко от тях (все трофейни животни), когато огънят вече е бил запален и най-нетърпеливите колеги, са пиели блажено първата си ракия ...!?
    Фактите от последните разсъждения, говорят мисля повече от красноречиво, до какво може да доведе, това на пръв поглед безобидно действие. Но според мен освен пропусната слука, то несъмнено се явява и едно открито неуважение към труда на колегите ни гоначи и поради това, не би било зле по-често да си напомняме правилото:
    „Една гонка свършва тогава, когато излязат всички гоначи ... та дори и кучетата ...!?”
    Като заключение към казаното дотук за пусията, искам да коментирам една интересна и нерядко срещана практика, която не се харесва на доста от колегите и особено на по-запалените млади ловци ...!?
    За никой не е тайна, че в някои дружини има определени хора, които сякаш са „абонирани“ за възловите пусии и дори при силно желание е много трудно, някой друг колега от групата, да се добере до тях. В такива случаи не съм се и опитвал да споря, но въпреки това, доста пъти съм постигал успех и на по-слабо проходни места, особено когато вятърът е бил неблагоприятен за „абонатите“ ...!? А те (абонатите) най-често водени от егоизма си, упорито продължават да държат на конкретната пусия, не осъзнавайки, че без да съобразят това обстоятелство, се явяват само поредната „пасивна пусия“ за гонката ...!?

    *** Индивидуалното поведение ***


    Едва ли някой ще оспори факта, че докато при повечето единоборства в природата, хищникът и жертвата имат почти изравнени сили (за всеки различни), при лова на човека нещата не стоят точно така. И ако разделим формално лова на две части – до срещата с дивеча и след нея, ще видим, че при първия етап от него животното има категорично превъзходство над нас (обоняние, слух, бързина, сила), но при втория „везните се накланят“ изцяло в наша полза, особено при лов с огнестрелно оръжие. Именно затова според мен можем да кажем, че надиграването и надхитрянето с животните са същинската част на лова и с тяхното приключване, до голяма степен настъпва и краят ... на тази толкова древна „игра“...!?
    И това всъщност е най-важният урок, свързан с индивидуалното ни поведение: „Ако дивечът излезе на пусията, без да ни е усетил, той е 90% отстрелян ...!?“ Останалите 10% са изцяло стрелкови умения, които всеки ловец малко или много притежава и в този смисъл, фактическото отстрелване на животното не би следвало, да е особен проблем.
    Постигането на този резултат обаче, изисква от ловеца не само голяма концентрация, но и много прецизно поведение, което в максимална степен би му помогнало, да неутрализира тоталното превъзходство на животното в сетива, сила и бързина.
    Едни от най-важните предпоставки за постигане на успех в лова, са запазването на абсолютна тишина и пълното ангажиране на вниманието. Без напрягане, сетивата ни трябва да могат бързо да улавят всички шумове в гората и безпогрешно да ги анализират. Ако седейки на пусия, не забелязваме малките горски гадинки – птички, гущери, мишки и пр., значи не внимаваме достатъчно, а в случая откриването им в шумата, тревата или по дърветата ... е най-добрата тринировка за сетивата.
    Ходенето, кашлянето, говоренето по телефона и издаването на каквито и да е други шумове на пусията, са безценна информация за животните, при опитите им да избегнат разнообразните засади, на които ги подлагаме ежеседмично. Дори мястото ни, да не е оптимално избрано, по-добре е да останем на него, отколкото да се движим по пусията и по този начин, да дадем възможност на дивеча да ни усети.
    От собствен опит знам, че за страстния пушач е много трудно, да се пребори с порока си и да се въздържи от пушене на пусия. И все пак успявам да го правя, знаейки че миризмата на димящата цигара е много по-дискредитираща от и без това силните миризми, които излъчва тялото ни. Между другото същия, та дори и по-голям отрицателен ефект, има употребата преди лов на различни козметични продукти ... като тези за след бръснене например.
    Като говорим за издайническия ефект на силните миризми, не можем да пропуснем и този, от освободените на пусията „вътрешни секрети“ (малки или големи). Едва ли има по-категорично „заявяване на присъствие“ от това, при финото обоняние на животните (маркирали сме територията) и най-често появата на дивеч след изхождане на пусия, е повече от случайност.
    Много важен ход, преди избора на точното място за заставане, е запознаването с всички налични вървища, по които е възможна появата на животни, особено при пусия в гъсто и с по-ограничена видимост място. Това би намалило до голяма степен вероятността дивеча да ни изненада и би ни помогнало предварително да определим, възможните посоки и дистанции за отправяне на изстрел.
    Избраната позиция никога не трябва, да е на самата пътека на животните и причините за това, са най-общо две. Първата е опасността, намирайки се на пътя му, дивечът по-лесно да ни забележи, което пък би довело и до съответната реакция – „скършване“ встрани или връщане назад, съпроводена задължително и с по-висока скорост на движение. Втората причина е предимството, застаналият на 10-15 метра от пътеката ловец, да стреля животното странично, а не фронтално. С фронтална стрелба са изтървани немалко прасета, а освен това фактът, че се намира на пътя на животното, носи за ловеца твърде голям риск от нараняване, при евентуално съприкосновение с него.
    При места с недостатъчна видимост, намирането на няколко малки пролуки между дърветата в различни посоки е наложително, защото това ще ни даде възможност, макар и за миг, да мернем идващия към нас дивеч. По този начин, без съмнение ще получим важно предимство, в случай че не сме могли предварително, да определим вида на идващото животно, само по характерния ритъм на стъпките му.
    Въпреки, че в общия случай дивеча трудно забелязва неподвижните предмети, прикриването на пусията зад нещо – дърво, храст, скала ... е задължително, при това без значение дали ще виждаме над или встрани от него. И тук става дума за намиране, а не за правене на импровизирано укритие, тъй като несвикналите с присъствието му в района животни, безпогрешно го разпознават и най-често се плашат от него.
    Понякога само едно издайническо пукане на съчка е напълно достатъчно, за да предупреди животното и ние, да се простим с блянувания трофей, който дори вече сме „виждали“ в колекцията си на стената. Такова нежелано разминаване със слуката, много лесно би се избягнало, ако всеки път имаме грижата, да почистим под краката си наличната шума, сухи съчки, сняг и пр.. Създавайки необходимия комфорт за движение на тялото, следва да премахнем и някои от клонките около себе си, които биха ни попречили да се завъртим, без да издаваме излишни шумове.
    Сигурният изстрел по дивеча, който без съмнение се очаква от нас да дадем, освен със свободните движения на тялото, е в пряка връзка и със стабилната му стойка. Осигуряването й понякога е доста трудно, особено на силно пресечени, заснежени или заледени терени, но все пак, след полагане на известни усилия е постижимо.
    Избирането на пусия е свързано с още едно, според мен доста важно правило. В случай, че на мястото, което се очаква да пазим, има диря от преминали наскоро животни, най-правилният ход е заставане недалеч от мястото на преминаването, тъй като вероятността животните, да се върнат по дирята си ... е повече от висока.
    При отсъствие на видими проходки или дири, които да ни ориентират откъде биха преминали гонените животни, правилният подход диктува внимателно оглеждане на мястото и заставане по-далеч от: високи и стръмни откоси на долини, реки и пътища, трудно проходими скалисти участъци, дълбоки оврази със стръмни и нестабилни брегове, начесто нападали дървета, прекалено обрасли участъци, видимо неизползвани никога и пр.. Огледът несъмнено трябва да включва не само конкретното място на заставане, а и това зад него, като по този начин ще ни подскаже, дали теренът зад нас позволява нормално преминаване на дивеча, без да му се налага да използва екстремни прийоми.
    Тук разбира се е редно да направим и уговорката, че спасявайки живота си, всяко уплашено животно може да прояви невероятните си физически способности и да премине през на пръв поглед невъзможни места, но в общия случай то предпочита да заложи на по-сигурното и избягва да прави това.
    Без съмнение сигурността е най-важният елемент, от кое да е занимание на човека, особено в случаите, когато става въпрос за боравене с оръжие и именно затова всеки детайл, от който тя зависи и най-малко не бива да бъде подценяван. Пътят ни до пусията, често е доста дълъг и изпъстрен с немалко препятствия, при преодоляването на които, рискът от попадане на нежелани предмети в оръжието ни е напълно реален. Ето защо, един поглед преди стрелбата, върху пушката и състоянието на патроните в нея, никак не е излишен. Наличието на кал, сняг, листа, семена, клонки и пр. в цевта, главата или механизмите на оръжието, могат да доведат до сериозни инциденти (не дай Боже) или най-малко до засичане, което при наличието на дивеч пред нас, никак няма да бъде приятно. Изпълняването на тази елементарна процедура, ще ни даде желаната сигурност, а отключването на пушката след нея, ще ни постави в пълна готовност и ще ни предпази от риска, едно твърде шумно освобождаване на предпазителя, да ни изиграе лоша шега в най-важния момент.
    Перфектното познаване на дадена позиция от пусията, съвсем не прави нещата предвидими и точно това е най-хубавото на лова. Начинът по който излизат животните винаги е различен, понякога със сериозни изненади и причината за това най-често е не обстановката (при нея се сменят само сезоните на годината), а това кой и как гони, какви кучета са след дивеча и пр.. В този смисъл познаването подхода на гоначите и начина на работа на кучетата, би ни помогнало да предвидим немалко подробности около появата на дивеча. Сигурността в действията на конкретния гонач, може предварително да ни даде яснота по въпроса, дали облайваният половин час на място глиган, ще бъде вдигнат или не, а след като бъде вдигнат, как ще се появи на пусията ни ... силно „подпрян“ и облайван отблизо от кучетата (когато са напористи) или ще се движи спокойно, облайван от голяма дистанция (когато са по-предпазливи). Това предимство може да бъде факт разбира се, само в случай, че ловецът не е гост на дружината, а е ловувал неведнъж ... и с хората в нея и с кучетата им ...!?
    Според мен в общия случай, мястото на пусията не следва да се избира, а да бъде определяно от ръководителя на лова и той трябва да има грижата при всеки лов, колегите да бъдат поставяни на различни позиции, което несъмнено е един от най-добрите начини за опознаване на района (след гоненето разбира се).
    Има случаи обаче, когато избора на позиция е възможен и тогава следва да съобразим някои особености, които биха ни предпазили от риска, да застанем на място, на което най-вероятно няма да излезе нищо. Практиката е доказала, че вероятността за излизане на дивеч се увеличава много, с отдалечаване на позицията ни от: недисциплинирани колеги, място на стрелба, предходна гонка, гонка на съседите, шум от движение на коли, шум от скандали и пр.. Имаш ли възможност да избираш, бягай далеч от тези шумове и току виж ... слуката, като птичка кацнала на рамото ти ...!?
    Опитният ловец, както всеки изкусен хищник, непрекъснато държи под контрол обстановката на конкретната позиция и това му позволява, да реагира адекватно при появата на каквото и да е животно. Ако в очакване на слука, позволим на даден вид дивеч да ни усети, значи несъмнено сме допуснали грешка, а ако при лова на прасета допуснем грешка на сърна, тя спокойно може да бъде повторена и на прасе. При лов на конкретен вид дивеч (в случая диви свине), трябва да се издебва и маркира с вдигане на пушката и премерване, всяко излязло животно. Това е най-добрата тренировка за ловеца, тъй като в случая остава само формалното натискане на спусъка и независимо от пропускането на животното, той усеща великото удовлетворение от това, че то вече е било „в ръцете“ му ...!?
    Понякога, обикновено още в самото начало на гонката, се случва дивечът да ни изненада, излизайки на пусията твърде рано и да ни завари неприкрити. „Тихата“ паника в подобни ситуации, най-често кара ловеца да реагира бързо, а това всъщност е най-сигурният начин, животното да го забележи и естествено, да се отдалечи в нежеланата посока. Когато се движи, дивечът усеща най-вече рязкото движение, а когато е в покой, забелязва и то сравнително лесно, всяко такова ...!? Ето защо реакцията ни в такива случаи, трябва да бъде повече от спокойна – много бавно повдигане на пушката ... и „замръзване“ всеки път, щом животното престане да се движи. А несъмнено „проблемът“ ни ще продължава да е налице само до момента, в който прикладът на пушката опре рамото. Оттам нататък, очевидно става по-лесно ...!?
    Имал съм няколко такива случая в практиката си (поне 5-6) и за да онагледя донякъде казаното, искам да споделя с колегите единия от тях.
    Бяхме в Сакар. Пусията ни беше на черен път в едър букар и току-що бяхме пристигнали на мястото. Още не бях решил къде да застана и с пушка в дясната ръка, оглеждах изобилието от пресни дири по пътя, когато с периферното зрение мярнах движение. Мигновено носочих погледа си натам и видях как по склона точно пред мен, се спуска един 4-5 годишен глиган, който вече беше приближил на около петдесет метра. Движеше се в спокоен тръс между едрите буки и сякаш не подозираше за присъствието ми, въпреки че стоях изправен в цял ръст на средата на пътя, а видимостта на мястото беше повече от прекрасна. Прихващайки бавно полуложата с лявата ръка, започнах да повдигам леко пушката. Вече бях стигнал нивото на корема, когато той спря и обръщайки глава леко встрани, се заслуша в далечен кучешки лай назад. Спрях моментално движението в позата, в която бях и зачаках следващия му ход. Не беше толкова далеч за стрелба, още повече, че бях с комбинираната си пушка, но стоеше фронтално и риска да не го ударя добре, беше реален. Изчаках така почти тридесет секунди и когато животното най-после реши да тръгне, продължих да повдигам бавно пушката. След не повече от двайсетина крачки обаче, то отново спря и аз естествено пак замръзнах, продължавайки по този начин ... забавната игра на „криеница“. Вече бях стигнал нивото на гърдите и ми трябваше много малко време, за да приключа това истинско надхитряне. Глиганът беше слязъл на около двайсет метра от мен и този път, тръгвайки счупи леко наляво (мое дясно). Ето, че най-сетне долният край на приклада опря рамото ми и аз повдигайки бавно цевите нагоре, бутнах напред предпазителя на пушката. Ясното изщракване на метала, сякаш пришпори животното и то моментално премина в галоп, но само секунда – две след това, бързият 11 грамов куршум се вряза в плешката му. Веднага след изстрела то забави хода си и с доста несигурни крачки, клатушкайки се, измина следващите около 70-80 метра. Спря точно пред съседния колега на пусията и продължавайки да се клати, само на 5-6 метра пред него, го държа в напрежение (с вдигната пушка) още десетина секунди ... след което рухна в шумата ...!?
    Когато усетим идващия към нас дивеч – чули сме шума от движението му или го мяркаме леко в гъсталака, много важно условие за успеха е изчакването му, да стигне до най-удобното за стрелба място. Умението да избереш най-подходящия момент за стрелба, наистина е част от „голямото майсторство“ ... защото правилно подбран, този момент ще ни позволи да отправим, възможно най-сигурния изстрел по животното ...!? Припряността в тези случаи е повече от лош „съветник“ и ние всеки път трябва да се опитваме да я подтиснем, въпреки че добиването на такова умение, най-често идва с годините и опита.
    Неведнъж съм имал възможността, да се убедя в една неправилна според мен практика, която е причина за загубата на ценни секунди, в най-напрегнатия и достатъчно кратък момент – след появата на животното. При предварително прикладване (още във времето, когато само чуваме, а не виждаме дивеча), зрителното ни поле е твърде съкратено и е доста по-трудно, изскочилото от гъстото (често на скорост) животно, да бъде намерено и вкарано в мерната линия. Тази често срещана грешка е точно толкова неправилна, колкото и прикладването ... преди фермиралия птичар, да вдигне затаилата се в краката ни птица ...!?
    По различно стоят нещата, когато мяркаме животното в гъстежа и вече знаем със сигурност, посоката и скоростта му на движение. В такива случаи лесно можем да предвидим мястото, на което ще се появи и тогава предварителното прикладване и водене ... са напълно оправдани.
    Безспорно важен елемент от лова, е познаването навиците на дивеча, при движението му в различни условия от местообитанието. В гъстите места, разчитайки изцяло на обонянието и слуха си, животните обикновено се движат бавно и спокойно, съзнавайки, че през по-голямата част от времето, остават скрити от погледа на хищниците (ловеца). И обратно, в чисти откъм растителност места или в гора с недостатъчна плътност, те се придвижват сравнително бързо, чувствайки несигурността на откритото пространство.
    Особено характерна е реакцията им, при преминаване на открити терени, намиращи се между две гъсти места (например поляна, просека или път). В такива случаи, дори без да са усетили конкретна опасност, животните обикновено преминават на висока скорост, а понякога буквално „прелитайки“. Почти винаги обаче, преди да излязат от гъстото, те спират и внимателно се ослушват за подозрителни шумове. И това разбира се е най-подходящия момент за стрелба, в случай че позицията ни позволява видимост, тъй като изстрела по спряло животно несъмнено е максимално сигурен.
    Воден Чаиров
    (следва)

    (Продължение от миналия брой)


    Сигурно определяне източника на шума не винаги е възможно и именно затова, нито един дочут шум на пусията, не бива да бъде подценяван ...!? Понякога и големите животни се движат много леко и тихо, в зависимост от това върху какво стъпват – шума (суха или мокра), борови иглички, скала, пръст, кал, сняг или друго. Примерите за това са много, но може би най-характерни за случая ... са последните секунди на един трофеен „красавец“, стъпките на който се чуваха толкова тихо по дебелия слой борови иглички, че през цялото време преди появата му си мислех, че към мен идва някакво твърде малко животно ...!?
    Стрелбата по идващото животно, макар и един от последните елементи на лова, често е доста драматична, съпътствана с немалко обрати и понякога добре поразения на пръв поглед дивеч, намира сили да се придвижи и укрие. Добре отстреляното прасе несъмнено е мъртвото и затова ако не сме сигурни в попаденията си, следва да го доубием с точен изстрел, още повече, че по този начин ще избегнем напълно излишната и мъчителна агония за животното. Ако след стрелбата ни дивечът е паднал и видимо няма нужда от контролен изстрел, е по-добре да останем на мястото си и да изчакаме края гонката. Слуката категорично е доказала, че е повече от „странна птица“ и нерядко се случва, да кацне за втори път на рамото ни.
    „Мамка му отиде си ... а така хубаво го премерих ...!?“, „Преметна се … а после се изтърси и ... !?“, „Само се присви ... и се изстреля „с пълна газ“ ...!?“ Такива реплики на лов се чуват доста често, а „отпътувалите“ след изстрела животни, за жалост са значително повече от тези, които остават на място ...!? Желанието да провериш как е реагирал дивеча, дали не е паднал наблизо, дали има кръв по дирята и пр. е много силно, но правилната реакция в такива ситуации е оставане на място и изчакване края на гонката. Догонването на ранено прасе най-често е невъзможно и с отиване след него, само може да пропуснем възможност за стрелба по друго(и) животно(и). Едва след завършване на гонката трябва да се провери има ли кръв по дирята и да се потърси с куче, но задължително на неголяма дистанция. Не падналото наблизо животно, явно има достатъчно сили за продължителен преход и незабавното му преследване е противопоказно. Дори и да ляга на някои места по пътя си, то ще намира сили да се вдига непрекъснато, може да измине огромно разстояние и в крайна сметка да не бъде намерено. Раненото животно търси укритие в гъстото или на вода, ляга, губи кръв, „застива“ и след няколко часа или на другия ден, вероятността да бъде намерено мъртво или убито на място е много голяма.
    При възможност, независимо че по дирята няма кръв, е добре да бъде пуснато работещо куче по нея, тъй като понякога без да кърви външно, животното получава масиран вътрешен кръвоизлив и нерядко бива намерено още на първите 100-200-300 метра.
    Търсенето на ранено прасе в гъсто място, особено ако няма пуснато опитно куче след него, е твърде рисковано. Раненото животно обикновено ляга на ... или до дирята си, с глава обърната в посоката, от която е дошло … и готово за самоотбрана. Не трябва да забравяме и принципното правило: Ако няма достатъчно време за проследяване до мръкване ... издирването, да се проведе на другия ден ...!?
    Често заслепени от силните емоции, забравяме да заредим отново пушката след стрелбата, а това е важен елемент, от който най-вече зависи сигурността ни. Понякога изригвайки в предсмъртен импулс, раненото прасе може да бъде много опасно и затова подхождането към него трябва да става задължително с пълна пушка, от задната му страна и с внимателно следене на тялото, очите и най-вече ушите. Дишащото, със затворени очи или мърдащи уши животно, макар и неподвижно, очевидно е в съзнание и може да предприеме изненадваща атака, ако по него своевременно не бъде отправен контролен изстрел.
    Тъй като често се случва по-напористите кучета, да облайват гонените животни отблизо и дори да ги атакуват, опазването на живота им при стрелба, разбира се е от първостепенна важност. В такива случаи преценката за подходящия момент, в който помощниците ни ще бъдат далеч от дивеча, трябва да бъде направена много прецизно и ако това не ни се отдава лесно, най-добре е ... просто да пропуснем животното.
    За сигурната стрелба по тези издържливи животни е говорено много и най-вероятно още дълго ще продължават разгорещените спорове по въпроса ... куршум или съчми при този лов ...?! Според мен обаче отговора отдавна е ясен и това, че някои не искат да го чуят, не го прави по-малко категоричен. Причината за стопроцентовото превъзходство на „бренекето“ е не само в много по-големия поразяващ ефект, но и в това, че с него се увеличава значително пределното разстояние за стрелба по едър дивеч с гладкоцевно оръжие. Ефективната стрелба с едри съчми по прасета е максимум 30 метра (за трофейни животни дори 10-15), а на по-големи дистанции, освен сериозната загуба на енергия, съчмите се пръскат прекалено и този факт вече ги прави твърде опасни и за кучетата ... и за колегите ни.
    Неведнъж сме ставали свидетели на похабени животни, „взели“ дори само една съчма в тялото си и именно затова, стрелбата със съчми може да бъде оправдана само на места, на които видимостта позволява изстрели единствено на малки дистанции. В останалите случаи, куршумът в едната цев е задължителен, а при полуавтоматични оръжия, той трябва да бъде първия патрон.
    Продължават да ме учудват колеги (дори опитни ловци), които упорито твърдят, че пусията в гора (не голо място – поляна, просека, нива и пр.) предполага задължителна стрелба със съчми. Много често в гора с добра видимост, минавайки по-далеч от нас дивечът спира, за да се ослуша и огледа и бидейки на 60, 70 и повече метра, той може да бъде поразен единствено с „бренеке“. В такива случаи стрелбата със съчми е напълно безсмислена, тъй като само би наранила животното, а един поглед върху дилемата от друга страна, би ни подсказал, че при стрелба по движещ се дивеч, рискът снаряда да попадне в някое дърво … е абсолютно еднакъв … и при куршума и при съчмите ...!?
    За никой не е тайна, че както при останалите видове копитен дивеч, така и при дивата свиня, майките имат решаващ принос не само за възпроизводството на вида, но и за опазването на младите индивиди от хищници (ловци). Този факт обаче, често остава неразбран от някои колеги и последиците от това са пагубни за популацията в даден район. Зрелите и опитни свине – майки освен опрасяване на по-голям брой приплоди, гарантират в максимална степен и оцеляването на същите. Изхранването в ранна възраст, предаването на сигурни навици за търсене на храна, вода, укрития, защита от хищници и пр., понякога се оказва непосилна задача за незрялата майка и пълната загуба на прираста при нея, е често срещано явление ...!?
    Ето защо отстрела само на няколко свине – майки, може да доведе, както до директни загуби в числеността на вида, така и до намаляване способността на поколенията за оцеляване.
    В година без екстремни метеорологични условия средния прираст (оцелели до есента и зимата приплоди) от една зряла и добре охранена майка е около пет – шест прасенца. Като се умножи броя на отстреляните свине по пет, лесно могат да бъдат пресметнати загубите от „допуснатите грешки” ... само за една година. А като се има предвид и това, колко от неродените женски също няма да стигнат до разплод, става ясно, че загубите от възпроизводство с всяка следваща година ... нарастват в геометрична прогресия.
    Причините водещи до безконтролния отстрел на майки са няколко, но главната от тях е доста противна, до болка позната и едва ли за някой е тайна, че тя се нарича ... „месарство“. Неутрализирането на това явление, трудно би могло да стане от само себе си или само с приказки и закони. За това са необходими натрупвания и промени в мисленето, които на всичкото отгоре са в пряка връзка с икономическия хал на българина и на този етап според мен, борбата с него предварително е обречена на провал.
    Останалите причини обаче, са по-прозаични и сравнително безобидни – припряност, липса на опит, страх от стрелба по по-малката мишена, и пр. и като цяло са по-лесно преодолими. Познаването на лова в детайли, владеенето на всяка ситуация и перфектното боравене с оръжието, са все неща, които допринасят за вземането на бързи решения и по този начин подпомагат избирането на вярната „мишена” ...!?
    Нерядко слуката споходила друг колега, е щастлива предпоставка да проработи и нашата. Именно затова изстрелите от коя да е позиция на пусията, трябва да ни накарат да бъдем нащрек и да очакваме евентуалната поява на животни. Много често стреляният дивеч променя посоката на движение и оставайки в прогонваното място се движи успоредно на пусията или се връща назад. Това прави съвсем реално излизането му на съседни (или не) на стрелбата позиции, на контрапусии ... или на гоначите. Гонките на ловни дружини в съседство, също могат да благоприятстват слуката и появата на дивеч откъм гърба ни ... и най-малко не бива да ни изненадва.
    Вероятността и други колеги да стрелят по вдигнатия дивеч, се увеличава значително, ако след стрелбата ни, същият остане в прогонваното място. Решаващо значение за това има определянето на точния момент за отправяне на първия изстрел. Внимателното му подбиране може да гарантира оставането или влизането на животните в прогонваното място, съответно в случаите, когато те излизат от ... или идват към него. В първия случай е добре да започнем стрелбата малко по-рано (ако е възможно), а във втория да изчакаме, докато премине момента, след който връщането на животните назад ... вече ще бъде невъзможно ...!?
    Ловът (особено този на едър дивеч) е занимание, при което основна водеща сила за ловеца е страстта. Тя движи изцяло действията му и колкото по-силно е влиянието й върху него, толкова повече същността му се доближава ... до тази на истинския хищник. Въпреки силата й обаче, тази страст трябва да бъде под контрола на човека и това всъщност е основната разлика между него и животното (хищника).
    Не овладяната страст, често замъглява разума и не дава възможност на ловеца да следи сложната обстановка, в която се налага да действаме понякога. Огнестрелното оръжие е средство, което за жалост може да порази не само жертвата, към която е отправен изстрела ни и именно затова действията с него трябва, да са силно прецизирани.
    Стрелбата по неясно видима цел е едно от най-опасните неща, съпътстващи лова и именно затова, сигурността преди натискане на спусъка, трябва да бъде стопроцентова. Дочутият шум в гъстежа или бегло мярнатото движение, съвсем не са достатъчно основание за отравяне на изстрел. Освен яснота по въпроса, какво точно е животното пред нас, несъмнено трябва да сме съобразили и това, дали в посоката на стрелбата няма ... наши колеги, селскостопански работници, чобани, кучета, домашни животни, автомобили и пр..
    Силното желание на всяка цена ТЕ да добият животното, кара някои колеги да отправят изстрели по животни, които се насочват към съседен колега от пусията. Това разбира се обикновено са изстрели – пропуск, които в много от случаите водят до излишно предупреждаване на животното и най-често са последвани от неблагоприятна за ловците реакция.
    Честно казано, не мислех да досаждам на четящите колеги с примери, но по стечение на обстоятелствата пиша тези редове в понеделник и ловът, на който присъствах вчера (неделя), за жалост беше поредното потвърждение на думите ми. Ето защо, не мога да не се изкуша ... и да споделя тази случка ...
    На втората за деня гонка, предстоеше прогонване на едно от гъстите дерета в землището на селото. Пусията беше разположена по направление на дерето, от другата страна на една неголяма нива, а към края си свиваше косо, като последните позиции почти опираха в него. Малко след тръгването на гоначите кучетата пролаяха и веднага след това от гъстите трънки изскочи хубав 6-7 годишен глиган. Вървеше в нивата със спокоен тръс успоредно на дерето, на не повече от 5-6 метра от него. Всички виждахме прекрасно животното и с нетърпение очаквахме да видим посоката, в която ще продължи. Можеше да счупи през нивата, към баира, в основата на който бяхме разположени или да продължи по дерето до последните колеги от групата.
    Глиганът беше изминал не повече от 50 метра обаче, когато първият колега от пусията започна стрелба. Беше на около 150 метра от животното, но това не го притесни да изпразни гладкоцевния си полуавтомат. Тази негова реакция направо ме изуми и ако аз бях ръководител на лова (в случая гостувах), без съмнение веднага след гонката, щях да „посоча пътя” на този колега. Впоследствие се разбра, че в пушката му дори не е имало и един куршум, който би му дал някакво, макар и глупаво основание, да отправи изстрел.
    Прасето продължи хода си без притеснение (и поражения разбира се), а колегата на всичкото отгоре се развика на останалите, сякаш те не виждаха нищо или пропускаха момента за стрелба по животното. Няколко от колегите, бидейки на същото разстояние, не се сдържаха … и също „откриха огън” ...!?
    Този глиган явно искаше да умре, защото при вдигнатата гюрултия и абсолютно безсмислената стрелба, вместо да пресече дерето и да се отправи необезпокояван от никой на север (само щяхме да го изгледаме как се отдалечава), продължи спокойно към края на пусията. Приближавайки последните трима колеги той наистина намери края си ... в условията на ожесточена стрелба, на която би завидял не един ”екшън филм” ...!? Тримата колеги (с карабини), стреляйки един през друг, напълниха животното с олово и в последствие, дори при проведения щателен оглед, не можа да се разбере … кой какви поражения е нанесъл ... и кой респективно е „майстора” ...!?!
    В крайна сметка тази случка беше доста забавна, още повече че животното падна ... макар и след повече от тридесет изстрела ...?!? Не ми беше до забава обаче в друг случай, когато съседен на мен колега, върна с прибързаната си стрелба прекрасно трофейно животно. Глиганът излезе на голяма ливада точно пред мен и тръгна спокойно по пътеката, която минаваше на не повече от петнадесет метра от дясната ми стана. Имах достатъчно време да го огледам и вече „виждах” хубавия трофей в колекцията си. Буквално се стреснах обаче, когато проехтяха изстрелите на колегата ...!?! Животното се закова и само секунда по късно се завъртя и на максимална скорост се стрелна в дола, от който беше излязло. Повече не успяхме да го видим ...!?
    Цитираните по-горе „грешки” се случват доста често, а търпимостта към тях (когато я има) прави така, че за някои колеги те се превръщат в редовна практика. И дори да пренебрегнем сериозния отрицателен ефект, който те (грешките) имат за крайния успех на лова, не можем с лека ръка да подминем факта, че това е едно грубо погазване на „ловната етика”. А всъщност ловец, който не се е научил да зачита колегата до себе си и не може да изпита искрена радост от неговата слука, никога няма да усети и истинската сладост на голямата магия ... наречена групов лов.
    Почти винаги същият отрицателен ефект имат и опитите за предупреждаване на колегите с викове: „Идааааат ...?!? Отгоре виииии ...?!?”. Това разбира се е нещо напълно излишно и много пъти сме били свидетели, как след като чуят неистовите крясъци, животните сменят посоката на движение, често избягвайки по този начин засадата на пусията.
    И накрая искаме или не, стигаме отново до него ...!?
    Вятърът на пусията е най-сериозния „враг“ на ловеца ... ако той не знае, как да се държи според посоката му ...!?
    Основните варианти на вятър, спрямо пусията са няколко ...

    (схеми от №1 до №



    1.По направление на пусията – наляво (фиг. 1).






    2.По направление на пусията – надясно (фиг. 2).






    3.В гърба ни косо – наляво (фиг 3).






    4.В гърба ни косо – надясно (фиг. 4).






    5.В гърба ни – напреко на пусията (фиг. 5).






    6.Срещу нас – напряко на пусията (фиг. 6).






    7.Срещу нас косо – наляво (фиг. 7).






    8.Срещу нас косо – надясно (фиг.
    .




    ... и разбира се е необходимо да знаем, как да си изберем място, съобразено с движението на животните, при всеки един от тях ...!?
    Показаните на фиг. от 1 до 8 схеми, са един доста примитивен опит за онагледяване на различните ситуации, но според мен биха могли, да се окажат полезни ... за някои от по-младите ни колеги.
    Твърде дълга разбира се е редицата от условия, играещи определяща роля за успеха на един лов и всеки опит според мен, да бъдат посочени точно и изчерпателно, без съмнение ще бъде обречен на провал.
    Казвайки това мисля, да завърша изложението си в тази посока и да продължа само с няколко думи за нещо друго – действия, които нямат пряка връзка с успеха на лова, но могат да развалят вълшебното усещане ... и от най-емоционалния излет ...!?
    Явленията, за които искам да спомена са: краденето на кучета и криенето на дивеч от колегите. В същността си и двете са твърде грозни и не мога да ги подмина, защото за жалост в последните години, те почти се превърнаха ... във „визитна картичка” на българския лов …!? И докато преди години се наблюдаваха много рядко, към днешна дата ... едното се е превърнало вече в „професия”, а другото във втора природа ... за някои „колеги” ...!?
    Може би изложението ми се оказа твърде дълго и ако наистина е така, искрено моля колегите, четящи тези редове, да ме извинят. Воден само от добри чувства, исках да споделя със „себеподобните” нещата, които ме вълнуват и ме карат, да се замислям всеки път ... над тънкостите на любимото ни занимание.
    И в заключение, към всички направени дотук разсъждения, според мен е логично да добавим и следното. Ако цитираните по-горе уговорки са изпълнени в по-голямата си част и в района на лова има достатъчно дивеч ... несъмнено на случайността е оставено твърде малко ...!?!
    И друго: Нещото, което отличава майстора в този лов от останалите му колеги, е не толкова броя на отстреляните животни, колкото това, че процента на животните, усетили го преди да излязат на пусията, както и на тези, които си отиват след среща с него ... е пренебрежимо малък ...!?!
    Воден Чаиров
  11. Like
    bum got a reaction from Georgi Darelov in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  12. Like
    bum got a reaction from elfozavar in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  13. Like
    bum got a reaction from С.Иванов in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  14. Like
    bum got a reaction from Peter1985bg in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  15. Like
    bum got a reaction from peneff in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  16. Like
    bum got a reaction from tefan in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  17. Like
    bum got a reaction from qko in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  18. Like
    bum got a reaction from hris_sto in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Малко късно се включвам но трябва и да се работи.
    В събота започнахме с едно язовче хванато от кучетата.
    След около двадесетина минути вдигнахме два приплода,
    първия извървя около тридесет метра с разкъсано от бренекето сърце,
    а втория се върна назад между гоначите.
    След около половин час след много лай на кучетата и чудене от къде да излезе
    падна и един хубав глиган.Бренекето е минало зад сърцето през белия дроб и
    глиганчо пада след педесетина метра.
    Приключихме лова за да има и за утре,че тия момчета нямат пропуск. :ksshunter1fe:


    НА СЛУКА НА ВСИЧКИ.........
  19. Like
    bum got a reaction from ивор in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    В събота две гонки,много жега и пот,само два чакала.И после
    В неделя в осем часа изкарах този зъбльо

    а това момче му е майстора

    ,бренекето влиза точно зад ухото чупи гръбнака и излиза от другата страна.
    След много спорове,че е 220-240-260кг. след минаване през кантара
    се оказа точно 196кг.
    Желая на всички много слука при свинските гонки
    и поне по един такъв екземпляр на всеки един от вас.
  20. Like
    bum got a reaction from mimotea in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    В събота две гонки,много жега и пот,само два чакала.И после
    В неделя в осем часа изкарах този зъбльо

    а това момче му е майстора

    ,бренекето влиза точно зад ухото чупи гръбнака и излиза от другата страна.
    След много спорове,че е 220-240-260кг. след минаване през кантара
    се оказа точно 196кг.
    Желая на всички много слука при свинските гонки
    и поне по един такъв екземпляр на всеки един от вас.
  21. Like
    bum got a reaction from ЙОРДАН in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Това е трофея на глигана отстрелян на 2.10.2011г. във Врачанското село Тишевица
    от ловеца Георги Любчев.Глигана тежеше 196кг.

    Дължина на левия долен зъб - 23 см.
    Дължина на десния долен зъб -23,6 см.
    Ширина на левия долен зъб - 27 мм.
    Ширина на десния долен зъб - 27 мм.
    Обиколка на левия горен зъб - 7,8 см.
    Обиколка на десния горен зъб - 7,8 см.
    Десния горен зъб има много малко отчупено на върха.
    Ако някой може горе-долу да му даде и оценки за красота.
    Разбира се,че трофея ще бъде занесен в Горското за оценка но нямаме търпение.
  22. Like
    bum got a reaction from tiran in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    Това е трофея на глигана отстрелян на 2.10.2011г. във Врачанското село Тишевица
    от ловеца Георги Любчев.Глигана тежеше 196кг.

    Дължина на левия долен зъб - 23 см.
    Дължина на десния долен зъб -23,6 см.
    Ширина на левия долен зъб - 27 мм.
    Ширина на десния долен зъб - 27 мм.
    Обиколка на левия горен зъб - 7,8 см.
    Обиколка на десния горен зъб - 7,8 см.
    Десния горен зъб има много малко отчупено на върха.
    Ако някой може горе-долу да му даде и оценки за красота.
    Разбира се,че трофея ще бъде занесен в Горското за оценка но нямаме търпение.
  23. Like
    bum got a reaction from Peter1985bg in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    В събота две гонки,много жега и пот,само два чакала.И после
    В неделя в осем часа изкарах този зъбльо

    а това момче му е майстора

    ,бренекето влиза точно зад ухото чупи гръбнака и излиза от другата страна.
    След много спорове,че е 220-240-260кг. след минаване през кантара
    се оказа точно 196кг.
    Желая на всички много слука при свинските гонки
    и поне по един такъв екземпляр на всеки един от вас.
  24. Like
    bum got a reaction from brakoniera2 in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    В събота две гонки,много жега и пот,само два чакала.И после
    В неделя в осем часа изкарах този зъбльо

    а това момче му е майстора

    ,бренекето влиза точно зад ухото чупи гръбнака и излиза от другата страна.
    След много спорове,че е 220-240-260кг. след минаване през кантара
    се оказа точно 196кг.
    Желая на всички много слука при свинските гонки
    и поне по един такъв екземпляр на всеки един от вас.
  25. Like
    bum got a reaction from ivan_t_doktora in Лов на дива свиня- ловен сезон 2011/2012 год.   
    В събота две гонки,много жега и пот,само два чакала.И после
    В неделя в осем часа изкарах този зъбльо

    а това момче му е майстора

    ,бренекето влиза точно зад ухото чупи гръбнака и излиза от другата страна.
    След много спорове,че е 220-240-260кг. след минаване през кантара
    се оказа точно 196кг.
    Желая на всички много слука при свинските гонки
    и поне по един такъв екземпляр на всеки един от вас.
×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.