Добре дошли във форума На Лов

Регистрирайте се сега за получите достъп до всички функции. След регистрация, вие ще можете да публикувате нови теми или да отговаряте на вече съществуващите. Ще можете да настроите вашия профил, да си качите профилна снимка, да получавате репутация и да използвате лични съобщения с останалите потребители. Това съобщение ще изчезне след като влезете в профила си.

vkv_bg

Горски
  • Мнения

    1883
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Относно vkv_bg

  • Ранг
    бекасчия
  • Рожден ден 24.09.1968

Допълнителна информация

  • Име
    Вълко Вълков
  • Оръжие
    духалки ловни и спортни к.12, к.16, к.20; бургии 5.6x52R, 30-06
  • Куче
    бретон шпаньол
  • МПС
    Pajero 3.2DID
  • Град
    София
  • ЛРД
    София-север

Последни посетители

2933 профилни разглеждания
  1. Бележките са си Ваши (платени)... На който сте ги върнали - от него ще си ги вземете...
  2. водоплаващ... в общините извън "черният списък"... в събота-неделя може и за бекас да идете... блазя Ви...
  3. Утре сте на лов... Наслука!
  4. Пурко : Това - ясно... По същество (на темата) ако обичаш...
  5. Писах и преди (доста по-назад в темата) за птичият грип и бекаса... Начина на живот и местообитанията на бекаса в зимовищата във вътрешността на страната (Странджа - без Черноморските райони, южното поречие на Струма и Места, Централните части на Средна гора и Розовата долина) изключва възможността за контакт с каквато и да било друга птица, включително и друг бекас... Изключенията потвърждават правилото - визирам контакта хищна птица-бекас, когато просто дългоклюния трофей не оцелява... С две думи бекаса е отшелник по време на есенно-зимният период. Освен това неговите местообитания са съвсем различни от местообитанията на водоплаващият дивеч и местният дребен дивеч (фазан, яребица). Физически контакт между тях е на практика невъзможно да се осъществи. Тоест предаването на зараза от друга птица на бекас е на практика невъзможно. Уточнение - всичко това в местотобитанията във вътрешността на страната, където гъстотата на популацията на зимуващите/преминаващи птици е много ниска. В черноморските райони (до 500-1000м от бреговата ивица) има минимална възможност при едновременна голяма гъстота (пасажен прелет) за случаен контакт между патица/бекас. Тази възможност въпреки че съществува, според мен е пренебрежимо малка. Крайно време е, лицата компетентни да взимат решения за забрана на лова при опасност от епидемия, да бъдат достатъчно информирани за биологичните особености, местообитанията и начина на ловуване на птиците обект на лов в България. Само информиран и отговорен човек, може да вземе правилно решение, касаещо правата (правото на лов) на хиляди граждани, както и приходите+заетостта в съвсем не малка туристическа индустрия (Организираният Ловен Туризъм - лов на бекас за италианци и французи в черноморските райони). Дори при наличието на близки огнища на птичи грип в някой Черноморски район, лова на бекас може да бъде забраняван само когато вероятността от контакт между патица и бекас е твърде висока (едновременен пасажен прелет и на патица и на бекас). Такива условия възникват за ден-два максимум два пъти годишно. Точно по това време (изобилие) е възможно отстрелването на 10-20 птици за един излет. Лично Аз, съм с две ръце за това, по време на изобилието лова да се забранява - просто не е етично и спортсменско спрямо принудените от времето, изгладнели, вяли и изпосталяли дългоклюни трофеи. През останалото време, в местотобитанията/местностите различни от устията на реките вливащи се в морето, забраната за лов на бекас няма никакъв смисъл. Моля Бат Сахо да вземе отношение / напише коментар...
  6. Най-накрая дивотията покрай "птичият грип" престана... Поне в област Пловдив и Стара Загора (за тях имам информация)... Бележки за бекас, патица и фазан ще има. Наслука!
  7. Всички съвременни гладкоцевни куршуми са проектирани така, че да могат без опасност за оръжието и стрелеца да "минават" през всякакъв шок, включително и пълен. Има мобилни шокове със стеснения по-големи от пълен шок ( > 1.0)... През тях наистина е опасно да се стреля със калибрен гладкоцевен куршум (със подкалибрен куршум може да се стреля през всякакъв шок)... Съвсем друг е въпроса с какъв куршум, през каква цев/шок и на какво разстояние ще се получи най-свита група (най-малко ще се разсейват попаденията / най-точен ще е изстрела)... За отговора на този въпрос (най-важният) трябват много проби/грешки и поука от тях... В общият случай, за разстояния до 50-60м, виновника за калпавата стрелба първо е стрелеца и едва след това грешката е в боеприпаса/оръжието/мерните прибори... Та съвета ми е - отиди в най-близкият добре зареден с различни "бренекета" магазин, купи по 5-10 патрона от поне 3-4 вида... После на стрелбище стреляш по мишена (легнал или седнал с опора) на 35 метра за група (поне по 3 изстрела от вид). Избираш "бренекетата" с най-свитата група. После се запасяваш с тях (поне 20 патрона) и редовно (поне веднъж в месеца) стреляш на стрелбище по мишени на 35, 50 и 75м. След около 100-тина изстрела ще имаш доста правдоподобен отговор на това, какво може оръжието, какво може боеприпаса и какво може стрелеца (сиреч Ти)... Не е лошо за предварителна информация да видиш тази тема.
  8. Чехларе 11.12.2016 Най сетне се появиха птички и в Средногорското зимовище ;-)
  9. Нови ловно-спортни стрелбища вече има в гр. Кнежа, гр. Казанлък и гр. Балчик... Който желае да тренира - да се обърне към регионалният спортен клуб...
  10. За разтуха, преди утрешният лов, допълних статията с "допълнителното оборудване" за лов на бекас... Линк-а : https://www.nalov.com/forum/topic/51818-статия-ловът-на-бекас/?do=findComment&comment=650255 Наслука на всички колеги, които утре ще търсят птички!
  11. Още за оборудването… Ловните обувки са едно от най-важните неща, осигуряващи комфорта на ловеца. На лов за бекас се ходи много. Терена по-често е тежък и труден за ходене/придвижване, отколкото лек. Случвало се е (не еднократно) навъртяните километри в пресечен терен да надхвърлят 20. Според мен обувката трябва да бъде възможно най-лека, но със здрава и със сигурно сцепление подметка, висока над глезена, със дишаща и водонепропусклива мембрана (Gore-Tex), със здрава външна повърхност устойчива на драскане, закачане, пробождане. Обувката трябва да е максимално удобна и да осигурява сигурна опора на глезена, стъпалото и на крака като цяло. Принципно от този тип са най-качествените (и скъпи) ловни или „катерачески“ обувки. Не мисля, че ботушите от какъвто и да било тип, материал, качество и цена са подходящи за лов на бекас. Просто те са по-тежки и повече уморяват крака при дълго ходене в пресечен терен. Ако се налага да ходя в по-мочурлив или заснежен участък, все пак предпочитам висока обувка + гети, вместо ботуш, дори и с риск да се намокря. При всички случаи в колата трябва да има резервен чифт обувки. Винаги е възможно обувките на краката ни да се намокрят или „уволнят“… Обувките които съм ползвал до сега са най-различни марки. Общото между тях е височината (над глезена) и най-доброто отношение цена/качество (като определящо е било качеството), което съм успял да намеря. Най-често обувките ми са изкарвали сезон – сезон и половина, след което са отивали за резервни или за ползване в началото на ловния сезон (пъдпъдък, гургулица, гривяк). Единствената надежда за по-дълга експлоатация дават сегашните ми обувки – Харкила от най-високият клас. За сега са на 1 сезон. Ще видим колко ще изкарат… Всъщност едно от най-скъпите оборудвания за бекасарският лов са именно обувките. Но точно те гарантират комфорта и здравето ни по време на лова. Панталона трябва да е лек, здрав, да осигурява максимална свобода и комфорт при движение (ходене, клякане, навеждане и т.н.), да предпазва краката ни от тръни, шипове, бодли… Същевременно цената му не трябва да е висока, защото много бързо може да се „уволни“ и да се наложи да купим нов. Според мен най-добрата комбинация е между лек, евтин, удобен ловен панталон и гамаши. Преди да открия „разковничето“ съм си вадил тръни от по 1-2 сантиметра от краката и винаги съм бил издран по бедрата и колената от ноември до февруари. Вече втори сезон ползвам гамаши и съм много доволен. Съвсем различно е когато тръна или шипа трябва да пробие два отделни слоя за да стигне до кожата… Гамашите също не бива да са особено скъпи – възможно е да скъсаме и тях. Неудобството е че панталона под гамашите леко се овлажнява (от потенето). Аз все пак предпочитам панталона ми да е леко влажен, отколкото бедрата и колената да са ми издрани. Като свърши лова се преобувам… Другият задължителен (за мен) аксесоар, който непрекъснато ползвам за лов на бекас са тактическите ръкавици. Те са кожени, „без пръсти“, с усилена горна повърхност („плочки“). Замислени са така, че в най-малка степен да пречат на боравенето с оръжие. Същевременно пазят най-нежните части на ръката от тръни, ожулвания, охлузвания (в интерес на истината точното им предназначение е за друго – да не се жулиш в зъбите на противниците си ;-). Преди да почна да нося редовно такива ръкавици винаги можеше да се познае по ръцете ми кога съм бил на лов за бекас… В момента (трети сезон) ползвам тактически ръкавици на Vega Holster - OG06 - Half Armour… Много съм доволен. На всеки лов след октомври месец, винаги нося термобельо – горнище. За момента това е начина да се запази суха горната част на тялото при интензивно движение на открито. При температури над 20 градуса потенето е толкова интензивно, че термобельото не може да се справи. Рядко се налага да се ловува на бекас при такива температури (случвало ми се е). Ловеният елек или яке с карго джоб и удобни големи предни джобове за патрони (и не само) е следващият ми постоянен спътник. В повечето случаи предпочитам елека пред якето – позволява по-голяма свобода на движенията. Ако често ловуваме заедно с други колеги на бекас – хубаво е елека/якето да са в сигнален цвят (оранжев) или със сигнални елементи… Шапката също е постоянен спътник. Най често тя е възможно най-леката „спортен“ тип с козирка или в камуфлаж или ярко оранжева. Ако съм сам на лов не ползвам сигнални елементи нито на елека, нито на шапката – всичко е в камуфлаж. Тогава се опитвам да бъда възможно най-малко забележим за бекаса. Когато съм на лов с колега/колеги задължително поне шапката ми е в сигнален цвят (най-често и шапката и елека). Козирката на шапката е много важно удобство – слънцето в есенните и зимни месеци е ниско и сянката от козирката помага да видим вдигналата се птица. За по-студеното време (под нулата) шапката освен с козирка трябва и да е с подплата. Хубаво е да носим със себе си освен вода и малко храна (един кроасан, вафла или шоколад). Телефона/смартфона също е задължителен аксесоар. Разумно е да му намерим джоб от който няма да изпадне, няма да го натиснем/счупим и в който няма да се овлажни (или поне не много). За целта най-често ползвам вътрешният джоб (с цип) на елека. Документите за лова е удобно да се поставят първо в малък PVC плик с бързо и плътно затваряне („лепка“) и после в джоб с цип – така ги предпазваме от овлажняване, намачкване и „недай Боже“ загубване. В същият или подобен сигурно затварящ се джоб е добре да приберем и ключа от колата. Случи ми се по време на лов, колегата да си загуби ключа от колата… Много неприятно преживяване – по добре е да направим всичко възможно за да го избегнем. Ако ловуваме в съответният район за първи път GPS-a с подробна карта е незаменим помощник. Задължително в колата трябва да има резервен комплект дрехи за преобличане, полар, дебело яке и втори чифт обувки. Също храна и вода за нас, малко алкохол… Приспособления за почистване на пушката и калъф, резервни патрони – поне 2 кутии (ами ако „дай Боже“ попаднем на изобилие/пасаж)…
  12. Допълнителното оборудване Има множество дребни (и по-едри) приспособления – незаменими при лова на бекас. Да започнем с оборудването за кучетата… Кучето задължително трябва да бъде оборудвано със „звукова сигнализация“ – като се почне от обикновено звънче та чак до електронен бипър с вградена позиционираща система (GPS) и телетакт – обратна радио връзка. Вида на звуковата сигнализация е въпрос на предпочитание, удобство, финансови възможности и изградени навици на кучето и ловеца. Тя е задължителна тъй като в 99% от случаите се ловува на място където прекият визуален контакт между ловеца и кучето/кучетата е невъзможен. Когато кучето работи „на близо“ (не се отдалечава на повече от 50м от водача си) обикновеното звънче е напълно достатъчно… Под обикновено звънче разбирам „хлопката“ (изработена от тънка медна ламарина) за кози/овце – именно тя се чува най-добре в гората/гъсталака, когато кучето се движи. На някои места във Франция (например Нормандия) се ловува само със звънче. Там ловците определят като „не етични“ и отричат ползването на каквито и да е електронни устройства за лов на бекас. Разбира се повечето от тези ловци ползват специално изработени за целта звънчета, всяко с характерен звук, чуващ се поне на 100-150м и с цена започваща от 20-30 Евро/бр. Със звънче се ловува просто – непрекъснато следим звука, силата и посоката му. Така определяме къде се движи кучето. Щом звънчето замлъкне – това означава, че кучето е на стойка. Веднага се отправяме към мястото където за последно сме чули звънчето и непрекъснато се опитваме да видим/мернем застаналото на стойка куче в гъсталака. След като имаме визуален контакт, определяме по стойката вероятното местоположение на птицата и се опитваме да „излъжем“ бекаса – да застанем на такова място, че да можем да стреляме „на чисто“… С обикновен бипър се ловува по същият начин, с тази разлика, че е много по-удобно да се определи мястото на стойката, поради подавания еднакъв звук на малки равни интервали. В някои случаи това е безценно предимство – просто е невъзможно да видим кучето в гъсталака и да се приближим към него, но можем да се ориентираме за местоположението му, съответно да предположим местоположението на птицата и да се опитаме да я „излъжем“. Всъщност бипъра представлява високоговорител, електронно устройство за възпроизвеждане на звук, датчик за движение и батерия, всички монтирани в удароустойчиво и водоустойчиво, малко и леко тяло – удобно за поставяне на каишката на кучето (много често каишката, въпреки че може да се отдели, се продава заедно с бипъра). Той разполага поне с десетина вида звуци, степени за силата на звука и няколко програми за сигнализиране (сигнал на равни интервали, сигнал на къси равни интервали – когато кучето е застанало на стойка и комбинация от двете). На Българският пазар се предлагат много видове бипъри – като се започне от евтините китайски реплики и се стигне до маркови устройства на големи и реномирани производители. Никога не съм ловувал с бипър с вградена позиционираща система (GPS). Цената им е „солена“… Най-известната марка е Garmin. Познавам колеги, които ползват такива и са много доволни. В над 90% от случаите обикновеният бипър се справя не по-зле. Това не означава, че ако предстои покупката на бипър трябва да вземем най-евтиното устройство което се предлага. Според мен най-разумното съотношение цена/качество е при френските бипъри с марка NumAxes - Canibeep Pro. Цената им е около 150лв и имат всички необходими екстри, без позициониране и обратна връзка. Батерията издържа няколко сезона. Ползвам такъв от 5 години. За „дългото“ и „късото“ куче… Както писах по-горе „моето куче е най-добро“ е винаги вярно субективно твърдение. Кучето се е настроило към стопанина си и обратното… Това важи и за разстоянието на което работи кучето от ловеца. В общият случай това разстояние зависи и от породата и от специфичните особености на самото куче и ловеца. По принцип „най-дългите“ породи са сетера и пойнтера. Виждал съм обаче кучета от тези породи, които работят на не повече от 20-30м от стопанина си… Принципно бретона се води „късо“ куче… Но моето мъжко куче най-често работи на 100-250м от мен… Почти всички авторитети на бекасарският лов, твърдят, че кучето за лов на бекас трябва да е „дълго“… Да работи на максимално разстояние, с висока скорост, за да покрива колкото се може по-голям участък и съответно да намира колкото се може повече птици. В общият случай това е така (така е и на състезания/изпитания). Но лова на бекас има твърде много нюанси… Например – ако сме попаднали на изобилие или терена е линейни ивици гора/храсталак с празни места от двете страни, или трябва да се ловува в така наречените „дупки“ – ограничени местности храсталак и дребни дървета в които много често денуват птиците. В тези случаи е по-удобно кучето да е „късо“, дори във Шотландия и Англия за целта ползват спаниели (птичари, работещи без стойка). Предимството на „късото“ куче е че почти постоянно имаме контакт с него, може лесно и бързо да сменим посоката на придвижване, да го накараме да претърси този или онзи храсталак, тази или онази „дупка“, веднага да разберем, че кучето е на стойка или е „хванало миризма“ и да се подготвим за изстрел. Твърде често това е безценно предимство, особено ако бекаса е „нервен“ и не държи на стойка. Разбира се в повечето случаи (най-вече във вътрешността на страната) районите са обширни, с твърде малко птици в тях и тогава „дългото“ куче, претърсващо широк периметър има много по-голям шанс да намери птица и да я маркира. Ловувал съм и само с „късо“ и само с „дълго“ куче. Ловувал съм и с двете едновременно. Познавам колеги, привърженици и на двата „лагера“. Ловувал съм във всякакви райони – обширни, линейни ивици, дупки, когато бекаса е нервен и когато издържа на стойка, при изобилие/пасаж и при единични птици в целия район - често ми се е случвало и изобщо да не вдигна бекас за цял ден ходене с „дълго“ куче, дори ми се е случвало след цял ден ходене „късото“ куче да намери бекас или единствената птица да се вдигне от мен без да има стойка на кучетата. Това е красотата на този лов – колкото и да си опитен (или да си мислиш че си такъв), колкото и да са опитни кучетата, бекаса винаги може да те изненада ;-) Въздържам се да препоръчам „късо“ или „дълго“ куче, тази или онази порода, това или онова куче за лов на бекас… Мога да препоръчам обаче, кучето и ловеца да имат изградена силна връзка и да са се „нагласили“ един спрямо друг. Набързо да изредя и другите кучешки принадлежности които непрекъснато нося със себе си : повод, свирка, две малки пластмасови бутилки вода в найлонов плик. В колата задължително имам пудра против кърлежи, храна и вода за кучетата, паници, резервна батерия за бипъра и резервно звънче, резервни каишки и поводи, четка/гребен за козина, кучешка постелка и кърпа, клетка.
  13. Пробвах (най-накрая) в реални условия бекасиерката, шок-а и патрона... Софийско... Шест птици вдигнати, Шест птици стреляни, Шест птици в торбата... Оръжието - ATA Arms SP Woodcock, шок-а - Gemini Dispersant (берета/бенели мобилшок), патрона хендмейд 34грама 9 (2.0мм) тапа... Доволен съм "като слон" ;-)
  14. Софийски бекаси... За първи път ловувам на бекас близо до София... То ги имало бре... Стига да ти дадат бележка и да имаш приятел, който знае къде да те заведе... Статистиката : 2 ловци, 2 кучета, 11 вдигнати/стреляни птици - 9 в торбата (9тият е жив и не позира - ще бъде ползван за обучение на младо куче). Личната статистика : 5.5 : 0 за мен (по последната птица стреляхме и двамата заедно ;-) Шест птици вдигнах, Шест птици стрелях, Шест има в торбата ;-) Бекаса - охранен и енергичен, но спокоен и държащ на стойка. 4 птици стрелях от твърда (и продължителна) стойка, 2 "в крачка". Терена - супер труден за ходене (камънак, изключително неравен и доста стръмен), относително лесен за стрелба - дерета обрасли с ниски широколистни дървета и храсталак. "Батисахме" се от ходене - ловци и от тичане - кучета... Това е "бойното кръщене" на бекас за новата бекасиерка, шока и "хенд-мейд" 34грамова 9-ка на тапа... Страаашно съм доволен от патрон и оръжие ;-) С две думи : кучета, ловци, оръжеен комплекс и стрелци се представиха отлично... Благодарности на Петър, Илко и Емил - всичките от ЛРД София-запад!
  15. Божо : Ами хайде де... Дай да се разходим заедно... Да знаеш, че имам интерес и за Гоце Делчев-ско... Когато се наканиш - обади се да се уговорим...