JOR8

Такова е становището и на доц. Хр. Михайлов и Ив. Недков. И те имат пуснато писмо до президента с препоръка за вето над ЗИД на ЗЛОД.

В последните два дни от заплануваното време напрежението спадна значително, тъй като всеки бе изпълнил голяма част от запланувания отстрел. Постигнатият успех и слуката докараха блясък в очите на ловците и дори кашлянето ни се промени, шегичките бяха искрени и доброто настроение завладя и нашите домакини. За тях сезонът вече достигаше своя край и нашата група щеше да го увенчае с отличен завършък. Моята ловна програма завърши с два прекрасни трофея на женско брадавичесто прасе и рунтав африкански чакал. При този излет бяхме трима ловци заедно и напълнихме пикапа с животни, изкефихме се максимално и още повече зарадвахме собственика, който скоро не бе виждал толкова много прибрани животни на едно излизане. Дето се вика, изпълнихме плана ударно и всички бяха доволни. Накрая нашите домакини организираха в наша чест пикник на върха на един хълм, откъдето се насладихме на прекрасна гледка към безкрайните африкански хоризонти с разкошен залез на намибийското слънце. В деня на заминаването си направихме снимки с домакините, водачите и персонала. Обещахме си да се срещнем отново някой ден и да доведем много свои приятели. С разглеждане на столицата Уиндхук и покупка на сувенири от местните дюкяни приключи престоят ни в тази симпатична африканска страна и започна дългият полет към родината.

Разделям разказа си на части. Писането не е като лова и понякога изисква време, а неволни допири до екрана често унищожават написаното с много старание и труд. След това желанието за навлизане в подробности се намалява значително. Както и да е. В ловната ми програма бях заявил освен трите африкански антилопи, отстреляни до момента, още и черно гну, импала и брадавичесто прасе. Като бонус можех да имам и африкански чакал. В повечето случаи не трябва да се кара по заявения ред, а да се стреля на каквото излезе, защото дните могат да изминат неусетно и програмата да остане неизпълнена. Все пак ловът е слука и късмет и гаранция за отстрела няма. Следващото поред за отстрел се оказа черно гну. Това животно има невероятен слух и издебването му се оказа невероятно трудно. Първите опити се провалиха, макар да успяхме с водача да се доближим на няколко пъти до малки групички, почиващи на сянка в редки горички сред буша. В последния момент обаче животните ни надушваха или чуваха и изчезваха като,духове. След обеда излезохме с друг водач и сменихме тактиката. Набелязахме голямо стадо на една огромна поляна и се опитахме да се приближим максимално близо, без да бъдем забелязани. Когато растоянието е по-голямо и животните са заедно, тогава не се страхуват толкова и остават по-дълго на място, стараейки се да подържат дистанция. Трудността се състои в далечния изстрел по подходящо животно и в убойна зона. всичко това се случи и успях да стрелям по възрастно гну от 185 м. в плешка. Гнуто не падна на място, но го намерихме на 200м. В буша. Беше умряло, докато го намерихме и отидохме при него. В последствие намерихме и куршума, който бе причинил смъртоносно поражение в плешката. Перфектно отваряне и остатъчно тегло почти 100%. Дълбоко проникване в тялото и големи вътрешни поражения, макар малкото тегло на куршума да предполага сравнително малка енерги и стопиращ ефект. Бяхме запланували да осъществим търсенето на импала заедно с още един колега, който имаше приоритет и заявка още с пристигането. Това щяхме да правим предпоследния ден, когато се очакваше почти всички да са приключили с програмите си. Отново се наложи да посетим друга ферма, където собствениците бяха предоставили своите налични запаси, установени при рутинно обхождане на нейните участъците. Посрещнаха ни две момчета, които ни посочиха вероятните места, където са маркирали импала. Късметът заработи в наша полза и слуката ни споходи едновременно, като благодарение на бърза реакция и перфектен синхрон реализирахме две отпоявилите се животни.

Повечето подробности покрай начините за водене на лов, разпределението по превозните средтсва и комуникацията между водача и тракера са описани по-горе. Не искам да се впускам в описания на пейзажа, който е уникален и създава неповторими усещания, даже и да не си на лов в тази страна. Който има възможност, трябва непременно да се организира и да го направи. Бързам да приложа снимки от успешните си ловни излети, които поради все пак изминалото оттогава време, може и да пообъркам. Не е важно в каква последователност са отстреляни животните. Важното е това, че за всяко едно от тях ситуациите са уникални и си спомням съвсем ясно как, от какво растояние съм стрелял и как е паднало животното. Първа слука: Възрастен женски орикс, отстрелян от над 110 м. в гръбнака. Падна на място, но като го доближих още не беше умрял и водачът ме помоли да го довърша с изстрел във врата. Втора слука същия ден след обяд: Отново възрастен доста мършав хартебийст, но с много добър трофей. Издебнат на ход и отстрелян от над 150м. В плешка. Кожата му взех за килим, тъй като е с къс косъм и не се скубе. Трофеят е на череп. На другия ден пътувахме до друга ферма на два часа път от нашата, където имаше голяма вероятност да намерим куду. Падналите наскоро дъждове създават водни петна сред буша, където животните утоляват жаждата си и не се показват по полянките и по местата за водопой. Това намалява шансовете да бъдат открити от ловците и затова е за предпочитане да се търси по-сух и по-подходящ участък. Пристигнахме в новата ферма и с нас се качиха местни тракери, познаващи региона. Откриха животно след час и половина обикаляне в много гъста местност. Собственика не беше от най-загрижените за пътищата в имението си. Животното се мерна за секунди на ръба на една поляна и докато решим кой от двамата между мен и колегата да стреля, почти изчезна зад храстите. В крайна сметка аз бях от по-близката страна и произведох изстрел в основата на опашката, както се нарича “тексаски изстрел”. Макар ранено, кудуто изчезна в буша и се наложи да го преследвам в много ниски гъсти храсти, където се одрах юнашки. Слава богу не беше отишло далеч, но и него доубих с изстрел във врата.

Мина повече от година и половина, откакто Венци публикува своя чудесен разказ за лова си в Африка, с който ме амбицира да осъществя и аз мечтата на всеки ловец и да стегна куфарите за Намибия. Отдавам заслуженото на този страхотен човек и смея да твърдя вече добър приятел, без който може би нямаше да се наканя да действам, или най-малкото щях да изпитам много повече трудности по пътуването. С негова помощ вървях в пълния смисъл на думата по утъпкани пътеки, като се започне от резервацията на самолетните билети, паспорта за оръжието, визата, времето за лова и много други полезни съвети. И така, след като уредихме дати за лова и направихме резервация за полетите, започнах с подготовката на обурудването, включващо оръжие, облекло, амуниции, оптика, аксесоари и не на последно място - транспортен куфар за оръжието. За който се интересува мога да дам подробни разяснения по тези точки, но целта на разказа ми е по-скоро самия лов, а не логистиката, затова ще наблегна на него. Все пак да уточня, че потеглих към Африка с нормалното си оръжие за дива свиня - Блазер R8 Luxus с къса 52 см. цев в калибър 30-06 Spr. След дълги колебания, разисквания и проби, и след като подразбрах, че ще се стреля на растояния над 150-200 м., реших да заложа на боеприпас с по-изправена траектория и най-вече такъв, който показа най-събрана група. Това бе 10,7 грамовия изцяло меден и екологичен куршум на RWS - HIТ. Колебанията ми бяха дали на 300 м този проектил ще осигури необходимата енергия, за да събори 300-400 килограмово Куду, синьо гну, зебра или еланд. Опасенията ми отпаднаха в последствие, тъй като в ловния си пакет включих антилопи, от които най-голямата бе нейде към 400 кг. по преценка на водача. Като за първо пътуване бях се подсигурил с различни облекла, но най-удачен като лекота и цвят се оказа екипът ми за пов на пъдпъдък, подсилен в хладните сутрини с памучно суитерче с качулка и незаменимия шал за врата, предпазващ от изгаряне и от парещото следобедно слънце. В края на април и началото на Май в Намибия започва студеното време и зимата. След почти 24 часово пътуване по линията София-Франкфурт-Уиндхук групата ни от 7 души кацна в африканската страна и след формалностите по регистрация на оръжието и боеприпасите бяхме посрещнати от нашия домакин, който трябваше да ни натовари и извози на 150км. до фермата с микробус. След два часа и половина път по африкански писти от стабилизиран чакъл и глина пристигнахме във фермата Оказа се съвсем уютно без да е прекалено луксозно имение, построено от Граф Фабер Кастел и сменило няколко собственика до настоящото австрийско семейство. Добре поддържани сгради, бунгала, тревни площи, поле за голф, малък басейн, място за раздумки и хранене, обсерватория клуб за вечерно наблюдение на животни, цех за дране и обработка на месото и трофеите. Всичко необходимо за удобството на гостите и логистиката на лова.

Поздравления Вълко! Снимка за ловен алманах. Честита Коледа!

Успешният лов продължава. Увеличават се ожънатите слънчогледови стърнища, в които ги намираме.

Ето и малко снимки от нашия първи септемврийски лов:

Маноле, само да не ти мине мерака в последствие, когато емоцията от събитието отшуми. Само да ти кажа: ловът на пъдпъдъци с бягащ пойнтер е съвсем различен. Дано сам си спомниш един ден.

Колко кучета ще транспортираш вътре? И каква порода?

Ванка, най-лесно е да посъветваш някого да си вземе порода, която познаваш. Колегата сподели какви изисквания има и прецених, че пойнтерът не е подходящ за него. Нямам Дратхар, но имам познати, които имат и знам при какви условия ги гледат. Пoсъветвай го ти, може да реши да си вземе Сетер

Каквото и куче да си вземеш колега, животът ти ще се промени завинаги. Общуването с ловен другар на четири лапи е неописуемо, ако не си го преживял. Все пак, ако нямаш условия, по-добре не взиамай куче. Иска много грижи, търпение и постоянство. Тренировките започват от най-ранна възраст. Кучето става добър ловец към третата година, тогава уляга и спазва хигиенни навици. За космите, всички кучета ги пускат, но тези без подкосъм не издържат на студ през зимата и трябва да се прибират през ноща. вземи си един дратхар, корави и непретенциозни кучета са. Казвам го по мои наблюдения. Аз лично имам английски пойнтер.

Вчера се завърнах от сафари в Африка. Бях на мястото, описано от Златин по-горе. Запознахме се с него там, дори не знаехме, че ще сме заедно. Всичко отговаря на описанията му, дори е по-хубаво. Тръпката е невероятна. Сигурен съм, че ще направя всичко възможно, за да повторя тази авантюра.

Едно успешно закриване на водоплаващия за този сезон. Идеално време, добра рзходка и печеливша тактика за издебване. 3-ма ловци и две кучета изпълнихме всички нормите си и направихме прекрасен лов.

Има видимо подобрение спрямо предишната страница. Много е важно да не хваща прах и постоянно да бъде допълвана, за да живее.