Jump to content

Тони Груев

Ловец
  • Posts

    1,022
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    8

Reputation Activity

  1. Like
    Тони Груев got a reaction from jnv in КАЛПАВА РАБОТА   
    Нямам си дружинка аз за едрия лов колега, все на гости ходя - където ме поканят.Той, моят район е полски, долу в Тракията, до река Марица, само пилци и зайци има там. А свинския лов по-го тача - голяма е тръпка, знаеш...!!! Друго си е да ти запеят кучетата, да им затреперят гласовете, като "настъпят" прасетата от близо...!!! Ей на, гледай ми космите на ръката, само като ти разказвам и настръхвам - голяма емоция, голямо нещо е тоя лов!!! Пък и аз съм си балканджийче момче, планина ми дай. Бащиният ми род е от едно планинско село, баш в средата на Родопите.Ама си нямах баба и дядо на село, щото се преселили в града, още петдесет и първа година, та ходехме при роднини. То и баща ми все към село го влечеше, по родните гори и баири, че и мене така ме закърмиха с планината в душата от малък. А пък тая Родопа планина, влезе ли ти веднъж в душата, куртулисване няма, както се казва по "родопски".На сън я сънувам редовно, а като умра душата ми сигур ще идва да скита по нейните гори и ливади, щото не мога да си представя, че ще се мине година без да я видя?!
    Обичам си планината и селото си обичам, ама ей на, там на лов не ходя...?! Никой не е пророк в собственото си село, нали знаеш - няма кой да ме покани на лов там...
    Обаче, миналата година се запознах с едно момче от съседното село - случайно. В тоя, ловния форум, най-големия, "На Лов" се запознахме.
    Съчми търсеше, едри, пък аз имах останали от баща ми два-три килограма и му ги пратих. Искаше да ги плаща, ама аз отказах, щото стрелям с готови патрони и тез съчми на мен не ми трябват. А пък да вземам пари от колега, дето също "чеше крастата", като мене, сърце не ми дава...!
    Та, момчето се обади след няколко месеца и ме покани на лов при тях. Вярвай ми приятел, от мерак цяла седмица не съм спал...!!! Баири и смърчове в просъница виждах, росни ливади газех, сърни и прасета пред мене бягаха и се чувствах, все едно съм в рая на ловците. Като юдеин завърнал се в "обетованата" земя се чувствах...! Колко съм го чакал тоя момент братче, колко съм жадувал, там на лов да ходя - по "родните" си места...?!?! Така се бях настроил и навил...?! Викам си, с тея хора трябва, като братя да станем. На мен там ми е "хвърлен пъпа", родопчанин съм, от едно тесто сме. Ще се разберем, ще се харесаме, пак ще ме поканят. А, като ме поканят пак, ще се заобичаме още повече и ще стана "редовен" при тях. Пък, като стана "редовен", дай боже - отписвам се от мойта "полска" дружинка и отивам при тях, в балкана! Хубави хора са родопчани, широки души, добри и гостоприемни - такива ги познавах, от детството си....
    Като пристигнах сутринта на "сборния пункт", като свой ме приеха. С момчето не се бяхме виждали до тогава,
    там се ръкувахме за първи път, ама всякаш се познавахме от години. Николай се казвал, ама вика "всички ми казват Коле".
    Дойде председателя, написа бележката и си тръгна по някаква работа, а ние се натоварихме по джиповете с кучетата.
    Аз качих Колето, секретаря, още двама от местните и кучетат им и потеглихме в планината.
    Имаха си и те проблеми в дружинката - разбрах по пътя - градските авджии искали да трепят на "всичко коз" и сърни и глигани,
    а пък местните се пазели, искали всичко да е по закон. Дрязги някакви имало - подочух, групички се заформяли, дивеч криели
    един от друг и други такива работи... Ама на мене духът ми витаеше в облаците от щастие, съществото ми ликуваше. Наслаждавах се на дивните гледки и нищо не можеше да ми развали прекрасното настроение...!!!
    Спряхме най-сетне на едни ливади.
    Ръководителя на лова, от градските, както разбрах в последствие, проведе уставно инструктажа. Предупреди, да се стреля, само по ясна, видима цел и само по прасета, или хищник и поведе хората по пусиите - в това число Колето и аз. Другите, с кучетата тръгнаха "викачи".
    Вървяхме последни с момчето и ръководителя на лова - пооплешивял мъж с малки, хитри очички и боядисани, черни, коцкарски мустачки.
    Поразпита ме той, както си трябва - от къде съм, що съм, ходил ли съм на "едър лов" друг път, прасе и сърна виждал ли съм, стрелял ли съм по такива животни, улучвал ли съм...?! В разговора се включи и момчето на моя страна. Каза, че е виждало снимки с мои трофеи в форума, че не съм "случаен" ловец и т.н.. Аз от своя страна си "признах" скромно, колко прасета съм ударил миналата година. После изрично натъртих, че по сърни и сръндаци не стрелям, щото не само, че е незаконно, ами и не мисля, че е голяма трудност и чест да застреляш това животно... Потупа ме по рамото ръководителя, доволен, при тая ми декларация, но едновременно с хитра усмивчица вика:
    -Така колега, така трябва, браво! Тук при нас понякога правим изключения, ама то е друга приказка...!!!
    На първата и втората гонка - нищо. Сърни и сръндаци минаха доста през пусиите, ама прасета нямаше. Тръгнахме да се разставяме за третата. Вървяхме в група, седем-осем човека и ръководителя на лова вика:
    - Момчета, махам ембаргото! На тая гонка не я ли свършим работата, няма за кога, че то обед мина отдавна.
    Кога ще ядем, кога ще чакаме кучета...?!?! Друга гонка я има, я не - няма с празни раници да си ходим я ...?!?!
    Казва го той това и в мене гледа и ми смига лукавко.
    Сложиха ме "пост" на една поляна. Над мен ръководителя, под мен Колето - и двамата скрити в гората. То, на поляна какво може да ти излезе си мисля, освен сърна, ама дано не излиза, че знам ли какво ще кажат, като я пусна да си ходи...?! То, пък точно така стана. Подгониха кучетата и след минутка на поляната се изтъпанчи един сръндак - огромен. Рогата му с кожа облечени, но се вижда, че са много голями. Навирил опашка, светнало едно огледало отзад и се ослушва. Тръгна да минава през поляната, като на парад.
    Аз пък, като знам, че ме наблюдават колегите от гората и че може друг път да не ме поканят, понеже по сърни не стрелям,
    премерих се в едно дърво над него с карабината и гръмнах. По-добре викам си, да съм го изпуснал, отколкото пуснал...!!!
    Глупаво животно е това, сърната ти казвам, аз за това не ги трепя. Избяга тоя сръндак след изстрела ми, завъртя се и пак влезе в пусиите по-долу. Минал между Колето и един друг колега, от градските и тоя втория му отпердаши едно бренеке и го бутна...
    Както и да е?! Свърши гонката, изтеглихме животното и Колето заедно с тоя, дето го удари почнаха да дерат. Дойдоха викачите и секретаря с тях. Нахвърлиха раниците по тревата, където е сухо и почнаха да ядат. Ей, такава авджийска трапеза не бях виждал ти казвам?! Всеки се затули сам в някаква посока, на дава-три метра от другия, извади си сухоежбината и почна да си яде самостоятелно от неговото - думи нямам...!!! Мойта храна беше в колата, та отидох да помагам на Колето и колегата да оправят животното. Докато го оправяхме Колето ми вика:
    - А бе, ти не трябваше да му стреляш на тоя сръндак...!!!
    Ха сега де...?!
    - Чакай - казвам му аз - нали ви казах, че сърни не трепя?! Стрелях в едно дърво, над него,
    да не излезе, че съм го пуснал "бадева". Знам ли какво ще каже ръководителя на лова - нали махна "ембаргото", мръвка иска..?!
    - Да де, ама сега скандал ще стане - казва Колето - щото секретаря е против тия работи. Аз видях къде стреля и куршума чух
    как изплющя в дървото. Знам, че не си виновен, ама не трябваше да стреляш - трай си, ще се размине...!!!
    - Против ли - вика колегата "градски", дочул разговора - против бил..?! Против е, щото си ходи сам през седмицата и си ги има за свои тия животни. Сега го е яд, че са му взели от неговата стока, че не го е прибрал той, сам! Бракониерства си на спокойствие през седмицата,
    пълни раницата редовно, а като дойде събота и неделя е принципен - хайде бе?! Ама Коле и ти си същия, комбина сте с него знам,
    за това го защитаваш...!!! Тоя сръндак, аз ще го дам за банкета, за всички. Дано, като седнем на масата заедно, най-накрая да се
    вразумите и да разберете, че сме от една дужинка и че дивеча не е само ваш...!!!
    Врътнах се аз на страна, отидох да се измия в потока и ги оставих да си оправят бакиите....
    Тръгнахме, след малко надолу, към колите. Застигна ме секретаря по едно време и пита:
    -Колега -вика- ти що стреля по сръндака?! Ръководителя на лова, нали го чу на инструктажа, какво каза?! Само по прасета и хищници да се стреля...!!!
    - А бре, човек - казвам му - аз го чух, ама ти после чу ли го, като каза, че отменя"ембаргото", преди последната гонка..?!
    И освен това, само съм стрелял - викам - да съм утрепал нещо?! Мен ли ще изкарате виновен...?!
    - Ами, виновен си - вика - виновен си, щото си стрелял!!! Ако не беше стрелял и другото момче нямаше да стреля и да го убие.
    А ръководителя, го питах - каза, че нищо не е отменял. Така, че друг път, тук не си "добре дошъл"...! Знам, защо те е поканил Колето,
    ама това ти пръв и последен лов тук, да знаеш...!!!
    Ей, причерня ми човече!!! В дън земя от срам и яд потънах, ама стиснах зъби и юмруци и продължих безмълвно по пътя.
    Долу, при колите, си прибрах пушката в калъфа и бях готов, да зарежа всичко и веднага да си тръгна, но ми стана съвестно
    за другите, които бях докарал, че трябваше десетина километра пеша да минат, за да се приберат. Повечето ловци дойдоха - някои чакаха и викаха кучетата си, а други налягаха покрай колите. Споделих с Колето, разговора ми с секретаря. На него също му стана неприятно от така стеклата се ситуация, почна да ми се извинява и да ме успокоява. Каза, че всичко ще се размине и забрави, че пак ще ме покани след време и всичко ще е наред...
    Аз тъкмо почнах да клатя отрицателно глава в отговор на чутото, когато в края на поляната на която стояхме, на тридесетина метра от нас, от дерето се измъкна един сръдак. Направи няколко крачки и замръзна вперил поглед в групата. Групата също онемя и се вцепени. В няколко дълги мига, никой не се помръдна от смайване, даже кучетата не се усетиха, какво става. В следващия момент, почти едновременно, един от гоначите и секретаря се пресегнаха към пушките лежащи до тях, надигнаха се и стреляха. Сръндака отскочи наобратно и се изгуби в дерето...
    Настана лека суматоха след случката, чуха се смехове. Някои се втурнаха към дерето, други се засуетиха да пускат кучета.
    Секретаря пренапълни пушката и се отправи към мястото, където беше излязъл сръндака. Там всъщност кръв нямаше, както видяхме всички в последствие, паднало беше само едно вълмо козина и нищо друго...
    Тръгнах си. Натоварихме се с Колето и двете му кучета и потеглихме. Другите останаха да чакат пак кучетата и да търсят сръндака.
    Малко по-надолу застигнахме секретаря. Вървеше покрай дерето и се оглеждаше лакомо, за паднало животно - надеждата, че е ударен не го напускаше явно..?!
    -Не им казахме довиждане...?! - каза Колето.
    -Не им - отвърнах му аз - ама нямаше и да е правилно! Щото, надали ще се видим повече...?!?!
    Ей такива работи братко...!!! Сега, като си спомня смешно ми става, ама тогава хич ме ми беше до смях.
    Много горчилка и обида ми остана от тоя излет, да знаеш - много...! Каква я мислех, а каква стана...?!
    Ама, то и каква да стане при такива хора - калпава работа...?!
    Гледам записваш си май?! Само да не ни истипосаш във форума с истиските имена ей...?! Ще вземе да се познае някой, да се обиди...?!
    То, всъщност на какво ли да се обиди, всичко е истина, а от истината може да боли, но не трябва човек да се обижда...?!
    Ама знаеш ли - калпава работа...?!?!
    ЗАПИСАЛ - Тони Груев
  2. Like
    Тони Груев got a reaction from crazy horse in Колеги отиде си ! На предпазител или Не!?   
    Евала горски!!! В теб да няма нещо византийско, та така хитро реши въпроса със спама, барвайки заглавието...?!?!
    Май боравенето с предпазителя е въпрос повече на лично предпочитание и опит
    в зависимост от оръжието с което си свикнал, или започнал ловната си кариера - поне при мен е така.
    Аз зареждам далеч от пусията, още при слизането от колата обикновено,
    вкарвам патрон в цевта и слагам предпазителя. После, на поста, след като си избера место и се наместя го освобождавам,
    колкото се може по-тихичко. Седя така и гледам много да не мърдам. Обикновено си избирам място така, че да мога да седя,
    а да не стоя прав, но ако релефа не позволява, заставам до дърво, или скала и се облягам(сливам с тях).
    Предпазителя взвеждам отново, когато излязят гоначите(викачите).
    Всичко това е малко условно обаче, защото ако се налага да се минава през много пресечен терен,
    или вървим по тясна пътека няколко човека и е хлъзгаво, кално, снежно и т.н.,
    тогава вадя патрона от цевта и затварям болта на празно, с отпусната пружина.
    В общи линии спазвам следното правило - сам ли съм, може по-голям риск(да мина дерето с патрон в цевта, на предпазител примерно),
    с хора ли съм, НИКАКЪВ РИСК...!!!
    ПП Тая дума "накокържва" може ли да я преведеш, че нещо не я намирам в тълковния речник...?!?!

  3. Like
    Тони Груев got a reaction from Krivak in Стареца и времето   
    Имаме един старец във входа.
    Стои, всяка вечер, в коридора, до пощите и посреща влизащите.
    Побелял старец с невероятно сини очи и кой знае защо
    с едно парцалче от чаршаф, превързано през челото
    с което ми прилича на някакъв военопленник - или архипророк...?
    Май е полусляп,
    защото се ориентира главно по шума от стъпките на преминаващите
    и ако го поздравиш те пита, колко е часа,
    а aко го подминеш мълчешком, въздиша.
    Понякога проси, иска двадесет стотинки, за хляб
    и благодари, щом сложиш монета в шепата му.
    Но не я поглежда когато я прибира, понеже не вижда,
    или просто го е срам, защото роднините му го карат да проси.
    Винаги съм си мислел, че пита за часа,
    защото чака да го приберат в къщи, след унизителното просене.
    За това веднъж, като се прибирах от лов към единадесет и половина
    и го заварих във входа истински се ядосах.
    Той пак питаше, за часа, ала не просеше, този път ?!
    Апартамента в който живее е там, на три метра от него,
    гледа го внука му май.
    Знам и, че семейството е доста под "средната бедност", но чак пък толкова...???!!!
    -Ела дядо, ще те заведа у вас - казвам.
    -Не, не искам – отвръща той.
    -Защо, не те ли пускат?! Хайде, студено е и е късно, трябва да се прибираш!
    -Не-казва, не искам!!! Сина ми умря, внука ми умря, а другите ме нещат!
    -Е, какво, като не те искат, нали те гледат – казвам.
    Пък и други си нямаш, а те няма да те оставят я?!
    -А, нееее....!-казва. Аз с Господа говорих няколко пъти
    и той ми обеща да ме събере с мойте! Ама кога?!
    “Ще дойде часа”, само ми каза!
    А снощи говорих и с майка му Света Богородица - блага жена.
    Попитах я, тоз час, кога най-сетне ще дойде? И тя ми обеща.
    В двадесет и седмия час, казва, ще дойдат твоите починали близки
    и ще си те вземат, при тях... А сега, колко е часа момче?!...
    -Двадесет и три и тридесет-отговарям.
    -Аааа, рано е още – казва, ще чакам....!!!!
    Така я караме вече повече от година.
    Поздравявам го, като се видим, на неизменното му място в коридора.
    Пускам му по някоя монета в шепата, когато поиска,
    но той се радва повече,
    когато на редовния му въпрос “колко е часа”,
    отговорям с по-голям такъв.
    Но колкото и да ми се ще,
    с повече от “двадесет и четири час е” не мога да го зарадвам....
    Снощи се прибирам от лов, а в входа е тъмно,
    ръцете ми са заети с багажи и пушки,
    та не мога да светна лампата и тръгвам направо към асансьора.
    На стъпалата преди площадката, обаче
    краката ми се замотават в нещо
    и докато се усетя се пльосвам на земята.
    Падайки, странично си удрям ръката в ръба на стъпалото
    и чувам как часовника изпращява, на счупено.
    Ставам, святкам лампата и виждам,
    че съм се спънал в накакъв парцал, подобен на бинт.
    Ръката ме боли доста, но нищо и няма,
    а електронния ми часовник е със спукан дисплей
    и вместо 20:16ч., показва 27:16ч.....
    На сутринта, когато излизах
    на входа имаше нов некролог - на един старец....
  4. Like
    Тони Груев got a reaction from boiko1964 in Колко струва едно ловно куче?   
    Едно ловно куче струва точно толкова, колкото душата, опита и възможностите ти го позволяват, колега...!!!
    То не е стока и няма равностойност в пари!
    Поне за мен...
  5. Like
    Тони Груев got a reaction from anelin in БЛАГОДАРНОСТ   
    Благодаря ти Насе!
    То, като твоето сърце, родопско, широко, голямо трудно се намира,
    ама се надам да не опирам до него, поне за книгата,
    че ще ми е много болно батьов, ако и да си ми винаги бил мехлем на рана!
    Пък и с теб винаги ще са куртулисаме и на една книга макар...!
  6. Like
    Тони Груев got a reaction from anelin in БЛАГОДАРНОСТ   
    Ами и аз не съм го питал Стефан, няма и да го питам за такива неща,ако ще да ми се сърди - по-голям съм и ще мълчи, когато говори с мен!
    Акта и факта, че я има тая книжка е прекрасен сам по себе си,
    дори да съм аз "клюкарката" съм съгласен, щом е за такова свято дело.
    Но понеже и двамата сте ми приятели знам, че ще ми простите, така както аз на вас...!!!
    А, ако питат данъчните им кажете, че аз съм дал парите...?!
  7. Like
    Тони Груев got a reaction from Трендафилов in Балансирана пушка   
    Когато наследих моята ИЖ54, преди двадесетина години реших, че ще я балансирам перфектно.
    Пробих симетрично на централната ос два отвора в приклада от към затилъка,
    слесках съчми 13/0 и ги наредих плътно,
    затапих с гумени тампони и поставих затилъка така,
    че баланса се премести на среза на патронника.
    Получих една идеално балансирана, но доста по-тежка пушка.
    Нямах везни под ръка тогава, не си спомням и колко съчми вложих(похабих)
    но си спомням, че допълнителното утежняване беше някъде към 200гр..
    Реших, че тези двеста грама в плюс, умножени примерно по 4часа ходене по къра,
    ще ми дойдат в повече и върнах старото положение...
    Голяма част от комфорта при изстрел е да не губиш целта от подскачането на цевите при откат.
    Това дава и по-добра възможност за повторна, по-точна стрелба при пропуск, или при стрелба по птици в ято.
    Лично аз предпочитам тези качества, пред по-лесната повратливост на пушката,
    а когато става въпрос и за увеличаване на общата тежест, то отговора е ясен.
    Всичко това, обаче е с уговорката, че става въпрос за работна, ЛОВНА пушка.
    На стрелбището, при състезателните пушки нещата са други...
  8. Like
    Тони Груев got a reaction from Kralev7 in Кой е най-подходящия калибър за отстрел на сръндаци?   
    Ами прошивайте ги тогава с "подходящите", 23-мм. проектили на ЗУ-23 примерно
    - тегло на снаряда 0,145 кг и начална скорост 1100 м/сек...!!!
    Мислех, че става въпрос за разумна достатъчност все пак?!...
  9. Like
    Тони Груев got a reaction from djumaliev in Малко лирика   
    Ловците май не сме с най-нежните души, но убеден съм всички изпитваме чувства!
    А днес ме развълнува ето това стихотворение...
    Виновният
    Нямаше как. Беше истинска хала.
    Лаеше страшно и прежалих го аз.
    Взех го и далеч от квартала
    го пуснах навънка и дадох газ.
    Беше ми тежко, но повтарям го пак,
    лаеше страшно и нямаше как!
    И ето, след седмица нещо драска вратата,
    нещо чука с опашка, скимти и квичи,
    нещо ми скача върху рамената,
    нещо ме лиже със сълзи в очи!
    Мръсен и кален,
    отслабнал и жален
    гуши се в мене и гледам го аз,
    слушам, разбирам му кучия глас.
    - Господарю - той казва - господарю любими,
    От сърце ти си моля, вината прости ми!
    Аз съм твоето куче!
    Аз не знам как се случи!
    Гледай, вярна муцуна
    във краката ти слагам:
    Честна кучешка дума,
    не съм искал да бягам!
    Сигур там зад завоя
    съм се някак отбил
    и загубил съм твоя
    автомобил!
    Ау, как беше ужасно!
    Ау, как беше опасно!
    Стигах няколко пъти
    до един магазин,
    но закрит бе дъхът ти
    от лъха на бензин!
    Ти навярно си свирил
    и ругал своя пес,
    но и аз съм те дирил
    седем дена до днес!
    Опрости ми вината!
    Отвори ми вратата!
    Няма вече да шавам,
    своето място ще зная
    и от днес обещавам
    дваж по силно да лая!
    - Влизай! - казвам му строго. -
    Но сърдит съм ти много,
    Няма никога вече
    да те водя далече!
    Валери Петров
  10. Like
    Тони Груев got a reaction from Samuyl in Tikka Vs. Cz в калибър 308 Win.   
    И да полираш и да не полираш все тая Данчо, тоя затвор си зацепва,
    но си има чалъм и като му свикнеш си падат по няколко прасета от сюрията.
    Няма пушка без кусури и Тика-та си ги има и CZ-то,
    важното е да те кефи пушкалото и да го чувстваш,
    като продължение на тялото и духа си...!!!!
  11. Like
    Тони Груев got a reaction from арис in снимки на ловната територия във която ловувате   
    Лилково с х-л Росица
  12. Like
    Тони Груев got a reaction from ЛЮБО ГЕОРГИЕВ in ДЕРВЕНТСКИЯТ САМОТНИК   
    В живота и лова има непреходни цености приятели..!!!
    Напоследък в ловно-литературното ни простраснство,
    наред с класиците, последният от които си замина преди година, Дончо Цончев
    и наследилия го Йото Пацов се появиха и няколко прекрасни разказвача,
    които нямам нито намерение, нито компетентност да класирам в някаква последователност,
    по значение, или стойност.
    Хубавото е, че живота ни срещна с тях по някакъв нячин - лично, или задочно.
    Тези хора, Анелин, Воден Чаиров и Адриан Петров и творбите им не принадлежат
    на никой форум, или списание!
    Те принадлежат на хората, които изпитват същите чувства и споделят написаното,
    като самопреживяно. На нас, обикновенните ловци, кланящите се пред майката природа
    и магичното и тайнство, което ни кара да се наричаме такива....
    Не знам, кой така ни е орисал, да делим всичко на две,
    или повече - два съюза, два форума, сто партии и т.н....?!?!
    Да разпарчатосваме чувствата, душите си и същността си на части,
    които после трудно събираме и слепваме, като скърпена и недоизкусурена дреха.
    Боже, та ние сме една шепа, едни и същи хора на тая благословена, педя земя!!!
    Сигурно за туй все нещо не ни приляга и недостига,
    та да се чувстваме добре и в хармония с живота?!?!
    Не знам, може и да не съм прав...?!
    Но знам, че когато ни докосва написаното от някой, за нас, просто трябва да помълчим...!!
    И да продължаваме да четем и се "докосваме" взаимно - защото сме само брънки от едно цяло...!!!!!
  13. Like
    Тони Груев got a reaction from ivo pavlov in Допълнение по темата "Що за личност е Васил Терзийски"   
    Росене, с пълното ми уважение към форума-институция "На ЛОВ",
    тая тема, или я маЙнете, или я отворете да се пише свободно в нея!
    Иначе ми заприличва на тоалетна за ВИП персони, дето ние, простосмъртните
    нямаме възможност да сА из'одим.
    Ту "отворено", ту "затворено" и току-виж някой са осрал...?!
    Никак не е пичовско, да плюваш някой в затворена тема!!!
    Присъщо е за обекта в неговия форум - той там си е собственик, редактор, цензор, дописник и всичко останало,
    пардон, забравих, ПИАР и главен партньор(медиен, или сексуален не разбрах), но не за нас...!!!
    А аз си мислех, че тук има свобода на словото и ако има за какво,
    можеш да напсуваш всекиго свободно, а не под сурдинка.
    Или само админи и модерасти можете...?!?!
  14. Like
    Тони Груев got a reaction from IVAN198080 in Русская пегая гончая   
    Колеги, аз не отглеждам гончета, но ако някога започна да го правя 100% ще са от тази порода.
    Всъщност, запознах се с породата преди няколко години, когато се сприятелихме с Лъчо
    и още на първият ни съвместен излет разбрах, за какво куче иде реч.
    Изключително съм впечатлен от работата и качествата на породата,
    трудно е да се повярва и с каква бързина, нюх и мисъл гони това куче!
    Само, който е участвал в лов с кучета от породата и поне малко разбира от едър лов,
    може да изпита удоволствието да наблюдава и следи от близо невероятният стил
    с който се извършва проследяването, намирането и отработването на ранен, или умрял дивеч.
    Освен безкрайната ми симпатия имате и моите адмирации, за това, че най-сетне сте направили клуб на породата!
    Желая ви много успехи в клубното и ловното дело и както казват руснаците "Ни пуха, ни пера" !...
  15. Like
    Тони Груев got a reaction from kormoran57 in Как е риболова след забраната?   
    А бре Веско, вие сте за оплакване бре...!!!Лосовете ви изядоха градината, щуките си ги хващате в басейна, а сега и комари ви нападнаха - ужас!!!
  16. Like
    Тони Груев got a reaction from bozov in ТЪРСЯ ДРУЖИНА БЕЗ БРАКОНИЕРИ   
    Че то кой ли ги е чел надълго-нашироко?! Те и модераторите надали ги знаят наизуст?! Росене извинявай, но напоследък все повече твои постове са изказани от висотата на нещо - какво е туй нещо до момента никой не схвана?! Имам чувството, че си изморен, отегчен и сърдит на форума и всеки лъч непосредственост, или другомислие извън сивата клишираност на форумната делчничност те дразни?! Дано не съм прав...???
    Ето, написал си това:
    Ами ще те попитам, ти спазваш ли ги законите, 'щото от една друга тема останах с впечатлението, че НЕ ГИ..?!
    И по-скоро беше недоволен и обиден на системата и Закона за Защита на Потребителя.
    И в тая връзка и съотнесено към теб, последното ти пожелание как да го разбираме,
    като знак, че в твоя магазин вече всичко се продава с надлежно преведени на български Ръководства за Експлоатация,
    или че си търсиш "друго място под слънцето"...?!?! И защо ти не съдиш държавата, като не ти харесва и не искаш да го спазваш?!
    Съзнавам, че въпросите са кофти и се бърка в личната ти воля и съвест, за което моля за извинение,
    но също така моля и да ни оставиш на собствените ни такива, защото всички имаме право на това!
    ПП И не ме пращай в твой стил, да пиша в друг форум, ще пиша където искам и ми е приятно, а тук все още е
    въпреки , че напоследък се опитваш да направиш всичко възможно за обратното...!
  17. Like
    Тони Груев got a reaction from Красен Катев in ИЖ 54 - уникална, или "униформена"...?!?!?   
    Добре де, какво аджеба може да е уникалното на едно масово производство - не говорим за тия в "штучное" изпълнение?!
    Просто, масовото производство преди 50г. и сега нямат нищо общо, нещата са правени да изкарат по два живота ...!!!
    Това, че е била масовата и едва ли не единствената пушка до която е можел да се добере средностатистическия, български ловец
    не я прави уникална, все едно да обявим Жигулите и Москвичите за такива. Здраво, тежко, добре хромирано и оксидирано желязо сдЯлано в СССР.
    Набързо и грубо изпълнение на детайлите, сходимост на цевите "едно към гьотюра", набити патронници(не всички), кофти дървесина,
    бакелитов затилък и капачка и дулни стеснения започващи както се е улучило...!!!
    Имам ИЖ54, обичам си я, щото ми е от дяда и татка и съм ловувал с нея над 10 години,
    ама с ръка на сърцето казвам, че е един здрав, груб, руски чукан....
  18. Like
    Тони Груев got a reaction from yasen z in Лов на дива свиня- ловен сезон 2012/2013 год.   
    Ееех мерак....!!!
    Ама не забравяйте, че не всички имат възможност да откриват тоя лов.
    Някои сме от "полски" дружинки, няма едър дивеч, няма и откриване.
    А на откриване в чужда дружинка, на гости не се ходи току-така, требе си специална покана.
    Наслука на всички откриващи и на всички ония, които няма да "откриват",
    но тръпнат от страст и с нетърпение чакат лова на диво прасе да започне!!!
  19. Like
    Тони Груев got a reaction from Иван Колев in КАЛПАВА РАБОТА   
    Нямам си дружинка аз за едрия лов колега, все на гости ходя - където ме поканят.Той, моят район е полски, долу в Тракията, до река Марица, само пилци и зайци има там. А свинския лов по-го тача - голяма е тръпка, знаеш...!!! Друго си е да ти запеят кучетата, да им затреперят гласовете, като "настъпят" прасетата от близо...!!! Ей на, гледай ми космите на ръката, само като ти разказвам и настръхвам - голяма емоция, голямо нещо е тоя лов!!! Пък и аз съм си балканджийче момче, планина ми дай. Бащиният ми род е от едно планинско село, баш в средата на Родопите.Ама си нямах баба и дядо на село, щото се преселили в града, още петдесет и първа година, та ходехме при роднини. То и баща ми все към село го влечеше, по родните гори и баири, че и мене така ме закърмиха с планината в душата от малък. А пък тая Родопа планина, влезе ли ти веднъж в душата, куртулисване няма, както се казва по "родопски".На сън я сънувам редовно, а като умра душата ми сигур ще идва да скита по нейните гори и ливади, щото не мога да си представя, че ще се мине година без да я видя?!
    Обичам си планината и селото си обичам, ама ей на, там на лов не ходя...?! Никой не е пророк в собственото си село, нали знаеш - няма кой да ме покани на лов там...
    Обаче, миналата година се запознах с едно момче от съседното село - случайно. В тоя, ловния форум, най-големия, "На Лов" се запознахме.
    Съчми търсеше, едри, пък аз имах останали от баща ми два-три килограма и му ги пратих. Искаше да ги плаща, ама аз отказах, щото стрелям с готови патрони и тез съчми на мен не ми трябват. А пък да вземам пари от колега, дето също "чеше крастата", като мене, сърце не ми дава...!
    Та, момчето се обади след няколко месеца и ме покани на лов при тях. Вярвай ми приятел, от мерак цяла седмица не съм спал...!!! Баири и смърчове в просъница виждах, росни ливади газех, сърни и прасета пред мене бягаха и се чувствах, все едно съм в рая на ловците. Като юдеин завърнал се в "обетованата" земя се чувствах...! Колко съм го чакал тоя момент братче, колко съм жадувал, там на лов да ходя - по "родните" си места...?!?! Така се бях настроил и навил...?! Викам си, с тея хора трябва, като братя да станем. На мен там ми е "хвърлен пъпа", родопчанин съм, от едно тесто сме. Ще се разберем, ще се харесаме, пак ще ме поканят. А, като ме поканят пак, ще се заобичаме още повече и ще стана "редовен" при тях. Пък, като стана "редовен", дай боже - отписвам се от мойта "полска" дружинка и отивам при тях, в балкана! Хубави хора са родопчани, широки души, добри и гостоприемни - такива ги познавах, от детството си....
    Като пристигнах сутринта на "сборния пункт", като свой ме приеха. С момчето не се бяхме виждали до тогава,
    там се ръкувахме за първи път, ама всякаш се познавахме от години. Николай се казвал, ама вика "всички ми казват Коле".
    Дойде председателя, написа бележката и си тръгна по някаква работа, а ние се натоварихме по джиповете с кучетата.
    Аз качих Колето, секретаря, още двама от местните и кучетат им и потеглихме в планината.
    Имаха си и те проблеми в дружинката - разбрах по пътя - градските авджии искали да трепят на "всичко коз" и сърни и глигани,
    а пък местните се пазели, искали всичко да е по закон. Дрязги някакви имало - подочух, групички се заформяли, дивеч криели
    един от друг и други такива работи... Ама на мене духът ми витаеше в облаците от щастие, съществото ми ликуваше. Наслаждавах се на дивните гледки и нищо не можеше да ми развали прекрасното настроение...!!!
    Спряхме най-сетне на едни ливади.
    Ръководителя на лова, от градските, както разбрах в последствие, проведе уставно инструктажа. Предупреди, да се стреля, само по ясна, видима цел и само по прасета, или хищник и поведе хората по пусиите - в това число Колето и аз. Другите, с кучетата тръгнаха "викачи".
    Вървяхме последни с момчето и ръководителя на лова - пооплешивял мъж с малки, хитри очички и боядисани, черни, коцкарски мустачки.
    Поразпита ме той, както си трябва - от къде съм, що съм, ходил ли съм на "едър лов" друг път, прасе и сърна виждал ли съм, стрелял ли съм по такива животни, улучвал ли съм...?! В разговора се включи и момчето на моя страна. Каза, че е виждало снимки с мои трофеи в форума, че не съм "случаен" ловец и т.н.. Аз от своя страна си "признах" скромно, колко прасета съм ударил миналата година. После изрично натъртих, че по сърни и сръндаци не стрелям, щото не само, че е незаконно, ами и не мисля, че е голяма трудност и чест да застреляш това животно... Потупа ме по рамото ръководителя, доволен, при тая ми декларация, но едновременно с хитра усмивчица вика:
    -Така колега, така трябва, браво! Тук при нас понякога правим изключения, ама то е друга приказка...!!!
    На първата и втората гонка - нищо. Сърни и сръндаци минаха доста през пусиите, ама прасета нямаше. Тръгнахме да се разставяме за третата. Вървяхме в група, седем-осем човека и ръководителя на лова вика:
    - Момчета, махам ембаргото! На тая гонка не я ли свършим работата, няма за кога, че то обед мина отдавна.
    Кога ще ядем, кога ще чакаме кучета...?!?! Друга гонка я има, я не - няма с празни раници да си ходим я ...?!?!
    Казва го той това и в мене гледа и ми смига лукавко.
    Сложиха ме "пост" на една поляна. Над мен ръководителя, под мен Колето - и двамата скрити в гората. То, на поляна какво може да ти излезе си мисля, освен сърна, ама дано не излиза, че знам ли какво ще кажат, като я пусна да си ходи...?! То, пък точно така стана. Подгониха кучетата и след минутка на поляната се изтъпанчи един сръндак - огромен. Рогата му с кожа облечени, но се вижда, че са много голями. Навирил опашка, светнало едно огледало отзад и се ослушва. Тръгна да минава през поляната, като на парад.
    Аз пък, като знам, че ме наблюдават колегите от гората и че може друг път да не ме поканят, понеже по сърни не стрелям,
    премерих се в едно дърво над него с карабината и гръмнах. По-добре викам си, да съм го изпуснал, отколкото пуснал...!!!
    Глупаво животно е това, сърната ти казвам, аз за това не ги трепя. Избяга тоя сръндак след изстрела ми, завъртя се и пак влезе в пусиите по-долу. Минал между Колето и един друг колега, от градските и тоя втория му отпердаши едно бренеке и го бутна...
    Както и да е?! Свърши гонката, изтеглихме животното и Колето заедно с тоя, дето го удари почнаха да дерат. Дойдоха викачите и секретаря с тях. Нахвърлиха раниците по тревата, където е сухо и почнаха да ядат. Ей, такава авджийска трапеза не бях виждал ти казвам?! Всеки се затули сам в някаква посока, на дава-три метра от другия, извади си сухоежбината и почна да си яде самостоятелно от неговото - думи нямам...!!! Мойта храна беше в колата, та отидох да помагам на Колето и колегата да оправят животното. Докато го оправяхме Колето ми вика:
    - А бе, ти не трябваше да му стреляш на тоя сръндак...!!!
    Ха сега де...?!
    - Чакай - казвам му аз - нали ви казах, че сърни не трепя?! Стрелях в едно дърво, над него,
    да не излезе, че съм го пуснал "бадева". Знам ли какво ще каже ръководителя на лова - нали махна "ембаргото", мръвка иска..?!
    - Да де, ама сега скандал ще стане - казва Колето - щото секретаря е против тия работи. Аз видях къде стреля и куршума чух
    как изплющя в дървото. Знам, че не си виновен, ама не трябваше да стреляш - трай си, ще се размине...!!!
    - Против ли - вика колегата "градски", дочул разговора - против бил..?! Против е, щото си ходи сам през седмицата и си ги има за свои тия животни. Сега го е яд, че са му взели от неговата стока, че не го е прибрал той, сам! Бракониерства си на спокойствие през седмицата,
    пълни раницата редовно, а като дойде събота и неделя е принципен - хайде бе?! Ама Коле и ти си същия, комбина сте с него знам,
    за това го защитаваш...!!! Тоя сръндак, аз ще го дам за банкета, за всички. Дано, като седнем на масата заедно, най-накрая да се
    вразумите и да разберете, че сме от една дужинка и че дивеча не е само ваш...!!!
    Врътнах се аз на страна, отидох да се измия в потока и ги оставих да си оправят бакиите....
    Тръгнахме, след малко надолу, към колите. Застигна ме секретаря по едно време и пита:
    -Колега -вика- ти що стреля по сръндака?! Ръководителя на лова, нали го чу на инструктажа, какво каза?! Само по прасета и хищници да се стреля...!!!
    - А бре, човек - казвам му - аз го чух, ама ти после чу ли го, като каза, че отменя"ембаргото", преди последната гонка..?!
    И освен това, само съм стрелял - викам - да съм утрепал нещо?! Мен ли ще изкарате виновен...?!
    - Ами, виновен си - вика - виновен си, щото си стрелял!!! Ако не беше стрелял и другото момче нямаше да стреля и да го убие.
    А ръководителя, го питах - каза, че нищо не е отменял. Така, че друг път, тук не си "добре дошъл"...! Знам, защо те е поканил Колето,
    ама това ти пръв и последен лов тук, да знаеш...!!!
    Ей, причерня ми човече!!! В дън земя от срам и яд потънах, ама стиснах зъби и юмруци и продължих безмълвно по пътя.
    Долу, при колите, си прибрах пушката в калъфа и бях готов, да зарежа всичко и веднага да си тръгна, но ми стана съвестно
    за другите, които бях докарал, че трябваше десетина километра пеша да минат, за да се приберат. Повечето ловци дойдоха - някои чакаха и викаха кучетата си, а други налягаха покрай колите. Споделих с Колето, разговора ми с секретаря. На него също му стана неприятно от така стеклата се ситуация, почна да ми се извинява и да ме успокоява. Каза, че всичко ще се размине и забрави, че пак ще ме покани след време и всичко ще е наред...
    Аз тъкмо почнах да клатя отрицателно глава в отговор на чутото, когато в края на поляната на която стояхме, на тридесетина метра от нас, от дерето се измъкна един сръдак. Направи няколко крачки и замръзна вперил поглед в групата. Групата също онемя и се вцепени. В няколко дълги мига, никой не се помръдна от смайване, даже кучетата не се усетиха, какво става. В следващия момент, почти едновременно, един от гоначите и секретаря се пресегнаха към пушките лежащи до тях, надигнаха се и стреляха. Сръндака отскочи наобратно и се изгуби в дерето...
    Настана лека суматоха след случката, чуха се смехове. Някои се втурнаха към дерето, други се засуетиха да пускат кучета.
    Секретаря пренапълни пушката и се отправи към мястото, където беше излязъл сръндака. Там всъщност кръв нямаше, както видяхме всички в последствие, паднало беше само едно вълмо козина и нищо друго...
    Тръгнах си. Натоварихме се с Колето и двете му кучета и потеглихме. Другите останаха да чакат пак кучетата и да търсят сръндака.
    Малко по-надолу застигнахме секретаря. Вървеше покрай дерето и се оглеждаше лакомо, за паднало животно - надеждата, че е ударен не го напускаше явно..?!
    -Не им казахме довиждане...?! - каза Колето.
    -Не им - отвърнах му аз - ама нямаше и да е правилно! Щото, надали ще се видим повече...?!?!
    Ей такива работи братко...!!! Сега, като си спомня смешно ми става, ама тогава хич ме ми беше до смях.
    Много горчилка и обида ми остана от тоя излет, да знаеш - много...! Каква я мислех, а каква стана...?!
    Ама, то и каква да стане при такива хора - калпава работа...?!
    Гледам записваш си май?! Само да не ни истипосаш във форума с истиските имена ей...?! Ще вземе да се познае някой, да се обиди...?!
    То, всъщност на какво ли да се обиди, всичко е истина, а от истината може да боли, но не трябва човек да се обижда...?!
    Ама знаеш ли - калпава работа...?!?!
    ЗАПИСАЛ - Тони Груев
  20. Like
    Тони Груев got a reaction from Arkan29 in ИЖ 54 - уникална, или "униформена"...?!?!?   
    Добре де, какво аджеба може да е уникалното на едно масово производство - не говорим за тия в "штучное" изпълнение?!
    Просто, масовото производство преди 50г. и сега нямат нищо общо, нещата са правени да изкарат по два живота ...!!!
    Това, че е била масовата и едва ли не единствената пушка до която е можел да се добере средностатистическия, български ловец
    не я прави уникална, все едно да обявим Жигулите и Москвичите за такива. Здраво, тежко, добре хромирано и оксидирано желязо сдЯлано в СССР.
    Набързо и грубо изпълнение на детайлите, сходимост на цевите "едно към гьотюра", набити патронници(не всички), кофти дървесина,
    бакелитов затилък и капачка и дулни стеснения започващи както се е улучило...!!!
    Имам ИЖ54, обичам си я, щото ми е от дяда и татка и съм ловувал с нея над 10 години,
    ама с ръка на сърцето казвам, че е един здрав, груб, руски чукан....
  21. Like
    Тони Груев got a reaction from Красен Катев in турски успоредки Khan и Huglu   
    Бравос, просто е удоволствие да попаднеш на толкова много, "компетентни" мнения...!!!
    Колко ли от изразилите ги всъщност карат коли сглобени в Турция,
    кипрят се с маратонки и ХанцуГ(може и анцуНГ) марка Адидас, Пума, или Найк произведени на същото място?!
    Кичат се със злато от Капъла чарши, носят кожени якета и кожуси от същото място, хРупат турски солети и Фафли,
    млящат "рахат" локум и "сакъз" дъвки и люпят семки внесени пак от там...!
    Е, това не коментираме в тая тема, нищо че го употребяваме, но пък сме големи патриоти...!
    Няколко обективни коментара от хората, които наистина имат знания и опит в излишък,
    а останалото плоски лозунги и интерпретации от такива, 'дето може и да не са хващали туй нЯщо в ръка...
    И на кого помогнахте, или пък научихте нещо и помогнахте на себе си, да станете по-умни и знаещи....?!?!
  22. Like
    Тони Груев got a reaction from priexpephef in Клуб на българските ловци ловуващи с кучета от породата Епаньол Бретон   
    Тази тема е само за ловци с такива кучета и фенове на породата, които са такива.
    Тук не е допустимо да пишат никакви киНтолози, както и "деятели" и членове на казионния(законния) клуб,
    Тук ще си говорим за породата и нашите любимци, за ловните им качествата, за радостите и проблемите свързани
    с обучението им и с оцеляването и като ЛОВНА ПОРОДА!!!
    Моля, за строго администриране от страна на управителите на сайта, както за недопускане на СПАМ,
    така и за ненамеса от страна на потребители, които са администратори и членове на "законния" клуб,
    и нямат нищо общо с темата, лова, проблемите и изграждането и просперитета на тази порода кучета, ловни птичари в България!!!
    Предварително Благодаря на ръководството на сайта и се надявам на успешно сътрудничество между него
    и многобройните ловци, почитатели и притежатели на кучета от тази порода.
    С увереност за добро сътрудничество и взаимен интерес, за развитието на любимата ни порода птичари,
    ПРЕДЛАГАМ за администриране на темата и модератор, уважавания от всички ни ХИМЕРА(Юли)!
    С Уважение
    Тони Груев
    ПП Посетете и нашата страница в Facebook http://www.facebook....nax_wizard=true
  23. Like
    Тони Груев got a reaction from marqn in Каква система нарезно ловно оръжие считате най-подходяща за вашите нужди   
    Болт...
    Освен заради всичко изтъкнато, като предимство от колегите
    и защото все пак сме ловци, а не месари.
    Нека и животните имат някакъв шанс,
    нека дадем такъв и на себе си, да помислим,
    преди да натръшкаме цялата сюрия...!!!
    За да има ЛОВ...
  24. Like
    Тони Груев got a reaction from mikewolf in Нанасяне на камуфлажно покритие от вискокачествен самозалепящ се винил върху ловни оръжия   
    Мислех да не Ви заяждам повече Ваше Пре-Разрушителство,
    но понеже сте много убеден в собствената Ви незаменимост
    и понеже почнахте да ме оплювате и в други теми,
    утре ще обнародвам тук, цените на "вълшебното", акрилно, самозалепящо се фолио,
    + цените за печат върху него, както и фирмите от които може да се закупи и напечати в България.
    Радостното е(не за Вас), че потребителите на форума,
    ще получат надеждна и полезна информация, която ще им спести разходи.
    Лично, за мен удоволствието ще е(стига ми и тази награда),
    когато видя пушка облепена по тази технология,
    да знам, че комплекта не е закупен от Вас....!!!
    ПП Обади се, като дойдеш при тъщата в Маноле, да те черпя пак една бира, ако те пусне...!!!
    Тони-арабията
  25. Like
    Тони Груев got a reaction from mikewolf in Нанасяне на камуфлажно покритие от вискокачествен самозалепящ се винил върху ловни оръжия   
    Ааа, ами той и твоят аватар е като на тийнейджър,а и знанията ти май са, като в тая възраст,
    ама питаш, искаш да знаеш наготово и ти отговарят хората, съвсем коректно.
    Явно многото пушки и кучета наистина не правят ловеца...?!
    Това, за псевдоразбирачите съвсем ти пасва, ако не схвана..?!
    ПП А ако нещо не ти харесва и в моя аватар, оплачи се на мама, такъв ме е родила преди 48 години...!!!
    И да не забравя най-важното за теб, току-що загуби още един клиент...!!!
×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.