Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2020

Рачо Виденов

Ловец
  • Content Count

    334
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    12

Рачо Виденов last won the day on November 17 2019

Рачо Виденов had the most liked content!

About Рачо Виденов

  • Birthday 03/01/1960

Допълнителна информация

  • Име
    Рачо Виденов (вориаЧ недоВ)
  • Оръжие
    Кучетата ...
  • Куче
    2 Пегая гончета, Сл. копой и Фокстериер
  • МПС
    Subaru ''Forester''
  • Град
    София
  • ЛРД
    Елен - Кюстендил

Recent Profile Visitors

2,445 profile views
  1. ВЯРНОСТ ЗА ВЯРНОСТ ... Вятърът усукваше с виене кръглите корони на липите, а подгонени от студения му дъх, едрите, овални листа не можеха да си намерят място по тротоара и в малката градинка пред блока. Той вдигна инстинктивно яката, загръщайки се и притиснат от хапещите струи на северняка, се упъти чевръсто към колата ... Вече напускаше бавно паркинга, когато през леко отворения прозорец, дочу нечии тихи стонове. Слезе и обходи с поглед пространствата между колите, но не забеляза нещо подозрително. Отвори вратата и непосредствено преди да седне зад волана, отново чу слабото скимтене. Опи
  2. БЕЛЕГ ОТ ЗАЕК ... (На моята по-добра половинка ...) Гарите отдавна помнеха силуета на странния младеж и неизменно се усмихваха при всяко изненадващо появяване ... най-често без багаж, с ръце в празните джобове или нарамил любимата си китара. Избръснат или небрежно брадясал, с лека усмивка, надничаща изпод веждата на гъстия му мустак, вперил разсеяно поглед в черното домино на разписанието. Късни, ранни или уморено следобедни, влаковете всеки път го приютяваха в широката си, съчленена прегръдка, а приспивното тракане на огромното им, желязно сърце, бързо изпадаше в синхр
  3. А МОЖЕХ, ДА МУ РАЗКАЖА ... В края на януари, бях отегчен до безкрайност от скучното съществуване ... Прозявките ми се редуваха една след друга и сякаш допълнително уморяваха, лишеното от движение тяло. Имаше още толкова време до зазоряване и въпреки това не ми се спеше. Въртях се нервно на иначе удобното канапе, протягах се лениво и сменях непрекъснато позите, но сънят така и не идваше. И как ли можеше да дойде ... когато отново бе събота ...?! Откакто проклетия сезон свърши, не бях излизал в гората и вече усещах, как с всеки изминал ден затлъ
  4. (II част) Почиваше небрежно и отпускащо след лова, когато облаците на изток се уплътниха и тежката тъмносива маса, бързо прехвърли високата преграда на циркуса. Бурята приближаваше с внушителна скорост, но той не помръдна от мястото си, а само разтвори леко крила, като да й покаже, че вече е готов за срещата. Вятърът постепенно усилваше напъните си, докато накрая, фучащите струи, примесени с гъстата мъгла на дъжда, достигнаха скалата, на която стоеше. Той очакваше това и когато първите капки се блъснаха с пукот в гъстите, пригладени пера по гърдите му, с охота разтвори крила и шеметно се
  5. ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СЯНКАТА ... (I част) Лека като видение и тиха, като заспиваща мисъл, сянката се плъзна под гладката прозрачна повърхност, а удълженото й тяло се втурна забързано по дъното, облазвайки старателно едрите, заоблени камъни. Уплашени от приближаващата заплаха, няколко, припичащи се в спокойната плитчина пъстърви, се стрелнаха като мълнии към дълбокото и само след миг удължените, тъмни силуети изчезнаха в потайните глъбини. Широката фигура ги последва без да потрепне и размивайки постепенно контурите си, потъна в смарагдовата зеница на езерото. Премина невидима смълчаното огледа
  6. ... Утрото се беше усмихнало ... ненадейно и искрено. Обещаваща, като щастлив край на приказка, зимата раждаше най-слънчевия си ден и запалени от светлината, искрите по фините зърна сняг, танцуваха в разноцветни оттенъци. Реката клокочеше забързано и напевно, премятайки бистрите си талази между камъните, а посребрени от широките замръзнали ивици, бреговете й грееха под лъчите на яркото слънце. Той пристъпи бавно по тънката ледена кора и докосна с език водата. Не беше особено жаден и докато отпиваше няколко малки, студени глътки, въздухът поднесе към чувствителни
  7. САМОТА ... Гладката ивица тишина между съня и събуждането постепенно се отдръпна и зората пристъпи плахо в долината, водена от първите колебливи шумове. Притисната от пълзящата светлина, мъглата повлече мътните си воали към близките долове, а освободена от размиващата й прегръдка, гората откри сънения си, призрачен лик. Сенките на самотните дъбове изплуваха от сивотата и озъбените им силуети, щръкнаха тъжно, над разхвърляните под тях рошави купаци от трънка. Нахлупили огромните си кръгли корони, възлестите стебла чернееха, прегърнати от обилната влага и вдишваха
  8. ПРОЗОРЕЦ В МЪГЛАТА ... Попадали ли сте някога в нищото ...? Там където несъвършените човешки сетива не чинат и пукната пара, безпомощни пред капризите и волята на сътворението. Когато само с едно замахване на четката или една мисъл, майката природа ни показва, колко нищожни сме пред нейните настроения и желания. Когато заключени в клетката на сетивната немощ, напрягаме съзнание с надеждата, чрез него да превъзмогнем безсилието си, да усещаме трептенията на живота около нас. Гъста, като току – що угасена мастика ... такава беше мъглата, затиснала с влажната си завивка тихата ноемврийската утр
  9. Село Княжево не беше под особен режим, постовете бяха по-надолу, към с. Срем и с. Устрем ... Пък и тогава повечето рибари имаха открити листи ... ... или поне приятелите на баща ми, с които сме ходили многократно по Тунджа и притоците й.
  10. ЦАРЯТ НА СОМОВЕТЕ ... Баща ми (светла му памет) беше всепризнат майстор в риболова ... Любимата му дисциплина в надхитрянето с рибите, беше риболовът на сом и този нелек противник, го беше обсебил напълно. Прекарваше почти всички излети, от края на пролетта до късна есен на Тунджа, дирейки слуката си по плавните извивки на реката, като се почне от Ямбол, та чак до границата ни с Турция. Беше опознал, като пръстите на ръката си всяко кътче от поречието и местата с изявено присъствие на цитирания хищник, естествено не бяха тайна за него ... През есента на 1972 година, бях само на 12, но следва
  11. Браво! Поздравления за точното балканско око!
  12. Нещата се случват ... Малко по-късно отколкото очаквах ... но се случват ...!?
  13. Само ловът е този, който може да ни даде едно пълноценно докосване до природата ... Приятели ... от тиража останаха по-малко от 100 броя ...!? (Цена: 7.00 лв/бр..) [email protected]
×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.