izi 1991

Момиче си купува в аптеката свещички против хемороиди. Обръщайки се вижда един мъж. Много се смутила, че е видял покупката ѝ. Мъжът решил да свали напрежението: - Имате много красив свещник!

Тренирате ли за откриването? Хайде, че не остана.

Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви

Един от най-успешните ловци в действие.

Здравей колега, бъди търпелив! Все пак не можеш да очакваш от едно малко куче, което тепърва се запознава с заобикалящия го свят и всичко непознато го разсейва да се държи като улегнал пес. Заложи на поощрения с лакомства когато се справя и не прекалявай с повторенията. За токови шокове поне според мен му е рано.

Малко да раздвижим темата.

Мартине, всеки си има предпочитания и ще ти каже, че тази или тази порода е най-добрата. Но както няма пушка която да покрива всички аспекти на лова, така и няма такова куче. Виждам, че си от Варна и това предполага повече лов на водоплаващ дивеч. От скромния опит който имам като ловец ловувал 11 години с дратхаар и 5 години с бретон, смятам, че първото щети е повече от полза. Относно тръните, ако по често ги преглеждаш докато ловуваш, няма да се заплитат толкова много. Според мен обаче тръните са несъществен момент, по важно е каква връзка ще изградите помежду си и как ще се сработите. Смятам, че по страшни са тези тръни, които трябва да преминете. Успех с избора.

- Мили, забий гол в моята врата! - Ами лапни свирката и дай сигнал да започне мача де...

Ето един майстор който за съжаление ловува във вечните ловни полета. Добре е, че има достойни заместници.

Добре е когато и дивечът държи твърда стойка. След къпането,контене за снимка.

Не могат да пишат, ама я какви претенции.

Как премина изложбата? Някой няма ли да сподели снимков материал?

Телефонен разговор с любимата от понеделник сутрин (цитирам по памет) - Алоо, кажи, Норо. - Събудих ли те, меченце? - Да. - Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно. - Добре. - Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е? - Не. - Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия? - Ще пусна пералнята. - Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли? - Да. - Лъжеш. - Да. - Кога ми е рожденият ден? - Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство. - Мразя те. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен! - Мисля си. - Кога? - Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите. - И какво по-точно? - Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях. - Много смешно – идиот. Едвам те понасям. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката. - Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи. - Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб. - И аз. - Между другото ми дойде. - Пак ли? - Да. - Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре? - Нищо не пречи да пробваш, Кольо! - Добре. - Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори.

Peшили Гepмaнцитe дa пoĸaжaт - щo e тo, нaция тexничecĸa? Haпpaвили бoлтчe, тънĸo ĸaтo ĸocъм и гo пpaтили нa Япoнцитe. Cлeд, имa-нямa eднa ceдмицa им гo въpнaли пpoбитo пpeз cpeдaтa. Гepмaнцитe ce зacyeтили, cъбpaли eĸип инжeнepи и нapязaли вътpeшнa peзбa нa oтвopa. Πpaтили гo пaĸ нa Япoнцитe. Зa дa ce oтcpaмят, Caмypaитe нaпpaвили винт пo вътpeшнaтa peзбa, нaвили гo и гo въpнaли нa Швaбитe. Зaчecaли ce пo глaвитe и peĸли: - Япoнцитe явнo ни ce пoдигpaвaт - я, дaйтe дa гo пpaтим нa Бългapитe дa ги видим - тe и вpъзĸи зa oбyвĸи нe мoгaт дa нaпpaвят. Cлeд eднa ceдмицa пoлyчили пpaтĸa c гoлямa бeлeжĸa, ĸoятo глacялa: - Уcтaнoвиxмe, чe мeждy бoлтa и peзбaтa имa xлaбинa и cмe нaвили ĸaлчищa....