izi 1991

От 26.12. Хубаво време добра слука.

Тренировка за поддържане на форма. Оказа се, че и яребицата държи на стойка. Малко съжалих, че подадох команда за атака. Щеше да е интересно до кога яребицата ще кротува, а и дали кучето ще атакува без команда.

Ето нещо документирано.

Привет колеги. Тази мома си търси добре сложен черно бял момък. Желателно е мъжкият да е работещо куче, и да е около Ст. Загора. За връзка 0886764498.

А беше само на година и осем месеца, и очаквах преди да си отиде, да изживеем много паметни ловни емоции.

Пазех филето.

При нас всичко се изнесе. Събота сутрин овършахме къра, и останахме само с тази лимонка.

Това в България ли се случи. Направо не е за вярване.Благородно ви завиждам. Върна ме около 40 г. назад, когато баща ми ме вземаше с него, и падаше голямо пуцане. Както някъде беше споменал колега, понякога цевите започваха да парят. Пъдпъдъка тази седмица никакъв го нямаше. Докато сновях из нивите забелязах, че едно ято гривяци прехвръква от канал на канал по тополите и реших да се притая в канала до една върба на която доста често се отбиваха. За съжаление докато чаках тях, една гургулица реши да прави компания на пъдпъдъците в торбата. Този изстрел вдигна гривяците и те решиха да потърсят хладината на горските сенки. Притаени в канала в очакване на изстрел. И у дома.

Тъщата правела кюфтета, но котката постоянно идвала при нея и си просела: – Мяу, мяу… Тъщата изритала котката с крак: – Марш оттука! Котката дошла отново и пак започнала: – Мяу, мяу… – Махни се, бе! – ядосано изкрещяла тъщата и отново изритала котката. В този момент зетят влязъл в кухнята и тъщата му казала: – Зетко, сготвила съм ти кюфтета! Зетят седнал на масата и тъщата му напълнила чинията. Котката дошла отново и започнала да се умилква на зетя. Тогава той казал: – Вземи коте, хапни си малко кюфте! Котката отхапала парче от кюфтето и паднала по гръб на пода. Тогава зетят станал и изкрещял на тъщата: – Ах, ти, гадино! Решила си да ме отровиш, а? Забил и такъв здрав юмрук, че тъщата паднала по гръб на пода. В този момент котката отворила очи и казала на тъщата: – Ще ме риташ, а?

Привет колеги. Днес се бях нагласил за гривяк и гургулица и работата отиваше на капо. Дебнейки покрай слънчогледа, чувам колегите пуцат яко из гюрлюка. Към 8.00 не издържах и се запътих към тях да видя по дивеч ли стрелят или поради липса на такъв са решили да се забавляват. Оказа се, че арендатора е решил да покоси гюрлюка за да е спокоен за субсидиите, но беше останало, явно някоя чужда нива, която беше приютила пъдпъдъка. Стана хубав лов.

Следобедна неделна слука за която допринесе и добрия терен.

Официалното откриване го пропуснах, понеже съвпадна с ходенето на море. Голяма грешка е да оставиш планирането на семейната почивка на жената, мислейки си, че по този начин се разминаваш с главоболия. Та откриването за мен беше тази събота. Относно тренировките, явно са били добри, защото кучетата се представиха на ниво. Жалко само, че явно някой е трябвало да тренира мен, защото стрелбата ми беше под всякаква критика. Прибрах се само с 5 пъдпъдъка, 2 за чакалите( пуснаха колесари и на около 100–150 м. ги изгубих във високата трева). Изобщо не ми беше до снимки. В неделя излязох към 18.30 ч. и за час имах 5 бр. Нямаше и помен от калпавата ми стрелба в събота. Снимките поствам в другата тема.

Момиче си купува в аптеката свещички против хемороиди. Обръщайки се вижда един мъж. Много се смутила, че е видял покупката ѝ. Мъжът решил да свали напрежението: - Имате много красив свещник!

Тренирате ли за откриването? Хайде, че не остана.

Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви