Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2019

venci13

Ловец
  • Мнения

    172
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    5

venci13 last won the day on Юни 5 2016

venci13 had the most liked content!

Относно venci13

  • Рожден ден 22.02.1966

Допълнителна информация

  • Име
    Венцислав Чешмеджиев
  • Оръжие
    Blaser R8 - 6,5x55, 7mm BM, .308 Win, .338 Blaser Mag, 9,3x62; Blaser F16 12/76; Glock 19
  • Куче
    Не
  • МПС
    VW Touareg
  • Град
    Vienna
  • ЛРД
    Purkersdorf

Последни посетители

1336 профилни разглеждания
  1. Жоро, единият от моите приятели беше с .30-06 и нямаше никакъв проблем. Това за калибъра! Пък и да нямаш годишнина - няма да я чакаш, я!!! Надявам се скоро да се видим - да ти разкажа цветно.
  2. Браво на колегите!!! Пожелавам на всеки ловец да преследва и постига мечтите си! За мен това сафари ще остане незабравимо и защото това беше подарък от съпругата ми за 50-годишния ми юбилей - най-невероятната жена, която съм срещал!!!
  3. Благодаря, Жоро! Ловувах с калибър .338 Блазер Магнум, боеприпас Barnes TTSX 13,6 грама /210 грейна/. Оръжието е Блазер R8 Professional Success, а оптиката - Сваровски Z6i 3-18x50 с балистичен компенсатор. За 9 животни дадох 10 изстрела, като единствено повторих първото си животно - черното гну (наричано още "биволът на бедния" или "шутът на саваната). Него го стрелях следобеда след пристигането ни - може би умората след близо 23 часа път си каза думата и първото попадение - фронтално от 202 м не го свали веднага, въпреки че беше много добре пласирано. Всички други животни паднаха в радиус от 10 м от мястото, където бяха стреляни. Особено ефектни бяха изстрелите по кудуто - 206 м фронтален и импалата - 120 м - изстрел във врата, миг преди да изчезне в буша. Ловът се осъществява с пригодени за целта джипове (основно Toyota), като шофьор е тракерът, а PH (професионалният ловец) седи или стои на дясната "ритла" на колата и зад ловеца. Системата им за връзка е изпипана до съвършенство - на лакътя си тракерът вързва едно въже, което стига до PH - едно дърпане е стоп, две - назад и т.н. Отделно те се гледат в огледалото за обратно виждане. На ден изминавахме между 45 и 60 км. Ако някой си мисли, че ловът в Африка е лесен - жестоко се лъже. Важно е кой кого ще забележи пръв. Джипът спира и се предприема издебване, което в половината от случаите завършва с изстрел. Другата половина - животните бягат преди да идентифицираш екземпляр за отстрел. Симбиозата между различните видове животни е удивителна, когато става въпрос за оцеляване. На едно открито пространство ще видиш орикс и зебра, еланд в храстите, също хартебийст, така разположени, че откъдето и да се опитваш да ги доближиш, те ще те усетят. Изстрелите са винаги над 100 м, бих казал между 150 и 200 м. . Спрингбока го стрелях от 350 м след няколко неуспешни опита да го доближим. Стреля се от тринога или от джипа, в зависимост от ситуацията. Ние ловувахме 1:1, което значи, че един ловец се придружава от един професионален ловец и един тракер. За мен това е истинската система - каквото видиш и издебнеш - си е твое. Много приятели са ми обяснявали как е по-добре 2:1 или даже 3:1, защото ставал по-хубав купон. Аз смятам, че купонът става след лова, а не по време - там е нужно да си максимално концентриран. Мястото е уникално - догодина ще ходя пак и ако има мераклии - с удоволствие ще им обясня как можем да направим заедно един добър лов. Засега - стига толкова!
  4. Скъпи колеги, Мина точно месец откакто бях на сафари в Намибия, но душата ми още е там - в буша!!! С двама верни приятели изкарахме незабравима седмица - с много емоции, хубав лов и трофеи, прекрасна храна и гостоприемни домакини. Прилагам няколко фотоса, които онагледяват това. От 9 отстреляни животни /зебрата не подлежи на точкуване и класиране/ имам 6 златни и 2 сребърни /спрингбок и импала/ медала.
  5. През уикенда уважих покана на приятел да ловуваме заедно в Хърватска. Мястото е близо до границата с Босна - полета, оградени от гори, на много места мочурливо с лепкава, глинеста почва. Реших да взема с мен и сина ми, който е почти на 16 - хем да прекараме малко време "по мъжки", хем ако има възможност да отстреля първото си прасе. Иначе на стрелбището той прави 3 см група на 200 м и засрамва доста стрелци. След 5 часа път бяхме на място, получихме хърватските ловни карти и бързо се приготвихме да излизаме на лов чрез издебване. Информацията беше, че глиганите не ходят на хранилките, а предпочитат прясно покаралото жито. Излязохме около 18:15 и доста пообиколихме. На здрачаване седнахме в едни шубраци, откъдето можехме да наблюдаваме две ниви - вляво и вдясно. След половин час видяхме едър силует вляво, на около 300 м, което упорито стоеше на тази почетна дистанция. Отдясно видяхме още два силуета, които се движеха зигзагообразно през житото, намалявайки дистанцията. На около 100 м от нас вече се уверихме, че със сигурност по-едрото животно е глиган и получих разрешение за стрелба. След изстрела от .308 win с куршум на Barnes TTSX 168 грейна, глиганът пробяга 20 м и заора. Аутопсията показа, че е поразено сърцето, а куршумът, отдал цялата си енергия, беше под кожата от другата страна. На другата сутрин излязохме по тъмно. Водачът ни остави на едно чакало, гласувайки ми доверие да определя цел за сина ми. Развиделяваше се - на около 140-150 метра в една просека се показа прасе. Огледах го - беше млада майка, която спокойно прекоси 8-метровата просека, прескочи една малка вада и влезе в гъстото. След нея се занизаха 8 броя "въшкарчета" по около 25 кг всяко. Очевидно родени някъде през октомври миналата година. Прошепнах на сина ми да си избере едно и той стреля по петото. Настана суматоха след изстрела, не можах да видя дали нещо остана да лежи на земята. Попитах сина ми къде се е целил, а той невъзмутимо ми каза: "В главата". След около 10 мин подходихме към мястото - прасето беше ударено в главата и останало на място. Горд съм с това сефте на момчето ми - дано все така му върви в лова! А иначе зъбите на 160-килограмовия глиган се оказаха с дължина 20.2 см Наслука на всички колеги!!!
  6. Мислех да не се обаждам, ама "сърце юнашко не трае"... Както много други "монети", и тази има две страни: 1. Ловът е едно от най-древните занимания, смята се, че е преди проституцията, известна като най-древната професия. Има си гени, може би рудиментарни, които направляват определени индивиди в тази посока, за което никой не може да бъде обвиняван. В последните десетилетия има бум на всякакви гей-паради, които ни навират пред очите едва ли не догмата, че сексуалната им ориентация е закодирана и нормална - може да не съм съгласен, но уважам правото им на избор. Стара поговорка гласи: "Ловец-гей няма" 2. Дивите животни не се разхождат пред ловците като на модно ревю, независимо на кой континент се намирате. Има т.нар. Фото-сафарита, където това може да се случи, но само на определени места. Животно в оградено пространство знае да се крие, а такова на открито - да бяга. 3. Христо Стоичков е прав, че не е длъжен да дава обяснения за хобито си. Проблемът му в случая е, че е известен. 4. За да отхвърлиш нещо, трябва първо да имаш поне малко идея за какво иде реч 5. Ловците са средно около 2% от населението (разбира се с девиации в различни страни) - това е сериозна маса от хора. Повсеместно битува мнението, че едно сафари е мнооого скъпо начинание. Мога да ви уверя, че това не е точно така - за общо 5-6 хиляди евро може да се организира перфектно едноседмично сафари с отстрел на 4-5 антилопи /т.нар. Plains game/, включително и самолетния билет /ако го купиш 9-10 месеца по-рано/. На 29.04. тази година заминавам с двама приятели на такова приключение и говоря от личен опит. Ще споделя впечатления след 08.05., когато се върна, но съм убеден, че ще е супер. Тъй като това не е първото ми сафари, мога да ви споделя личното си мнение, че ловът в Африка е нещо уникално като преживяване и пожелавам на всички мераклии да усетят тръпката на място. После пак ще си говорим...
  7. Още малко информация - цената се очаква да бъде 5% по-висока от подобните Z6i оптики. Начало на доставките - 01.06.2016. Наслука!!!
  8. Жоро, аз съм със Сваровски Z6i 3-18x50 за антилопите, качена на цев .338 Blaser Magnum. Споделих информацията за Z8i, защото смятам, че идеята на форума е да споделяме и новости. Иначе моето лично мнение е, че Z8i не обогатява значително палета на Сваровски (казвам го като човек, който притежава 4бр. Z6i оптики - 1-6х24, 2-12х50, 2,5-15х44 и 3-18х50). Коя от новите превъзхожда тези, които имам? Не виждам коя! Това е като с фейслифта на моделите коли - новият Туарег по-хубав ли е от този, който имам при положение, че съм много доволен от моя???
  9. Представено за пръв път вчера (04.03.2016) на IWA 2016 в Нюрнберг http://www.swarovskioptik.com/hunting/z8i-c200508
  10. Много добър пророк - от 29.04. до 08.05. тази година съм в Намибия за т.нар. Plains game (антилопи в различните им разновидности). Колегите, които съм описал по-горе, ми отправиха отворена покана - когато реша да им бъда гост в тяхната ферма (77 000 ха), но тъй като вече бях предплатил Намибия (по-точно жена ми, която реши да ми направи ловен подарък за 50-годишнината), ще оставя Южна Африка за догодина. Пророчеството ти се сбъдва всякак - само да сме здрави!!!
  11. Ето и целият разказ в пълния му вид: "Южноафрикански ловци на лов в Австрия" Миналата седмица получих изненадващо обаждане - двама южноафрикански ловци щяха да ми идват на гости с желание да осъществят за пръв път в живота си европейски лов. Ще попитате - откъде-накъде ще се обадят точно на мен. Както много неща в живота и тук обяснението е просто - съпругата ми беше буквално преди две седмици служебно до Южна Африка и след официалните срещи са им уредили престой за уикенда в една ловна ферма. Още първата вечер, говорейки за лов, тя е споменала на собствениците, че аз съм ловец, на което те са възкликнали радостно, че следващата седмица са в Мюнхен и че ще се радват да отскочат до Виена, за да ловуват. Дотук - добре, ама аз не съм потомствен аристократ със собствени ловни територии, а стопанисвам заедно с още 7 австрийски ловци площ от 520 ха, където има основно сърна, диво прасе и лисица и където шансът да отстреляш нещо посред бял ден е по-малък от 10%. Местата за лов на гонка в Австрия обикновено са запълнени месеци по-рано /винаги с индивидуална покана/, та ми се наложи доста да потичам, докато успея да намеря и уредя лов за южноафриканските колеги, които дори и не познавах. Помогна ми Филип - стар познат, професионален ловец, асоцииран към една от големите вериги ловни магазини. Ловът бе уреден в територия, намираща се на австро-унгарската граница, в нейната южна част. Площта на мястото е малко над 2000 ха. Пакетната оферта включваше: благороден елен до 11 кг, Лопатар до 3,5 кг и муфлон до 85 см. Рано сутринта на 12.12.2015 тръгнахме от Виена - по навигация мястото беше на 2 часа път. Към нас се присъедини Клеменс - като представител на Филип и като човек, познаващ отлично австрийските ловни традиции. При пристигането на Тео /единия южноафрикански колега/ връчиха един Блазер R93 в калибър 300 wsm и оптика Сваровски Z6i 3-18x50, с боеприпас RWS Evolution с тегло 11,9 грама. Аз бях преметнал моя Блазер R8 в калибър 7 мм Blaser Magnum, боеприпас Nosler Accubond 9,1 грама. Вторият южноафриканец реши да ни придружава и да гледа, без да стреля. Програмата ни и без това беше почти невъзможна за еднодневен излет. Стараехме се да се придвижваме тихо в рядката широколистна гора, видяхме малък муфлон - не повече от 50 см, после вдигнахме средно голям лопатар. Спряхме на място, обградено отляво с гъсталак. След минута в тясна просека видях много едър глиган да се изнизва бавно, без да бърза, сякаш бе присъствал на откриването на лова и беше чул, че неговият вид няма да е ловен обект през този ден. На няколко пъти видяхме задници или гърбове на благородни елени, които бързаха да изчезнат много преди да имаме възможност за оглед и евентуална стрелба. Стана 12:10 и аз започнах искрено да се притеснявам - ловувахме на ход повече от 4 часа и все още не бяхме дали изстрел. Забелязахме група от 4 елена, като първият беше старо, трофейно животно, покриващо изискванията ни. По мое предложение се разделихме на две групи - Тео и ловният водач застанаха на позиция зад едно по-дебело дърво, а Клеменс и аз тръгнахме в обход, така че, ако успеехме, имаше шанс животните да минат на стрелкова дистанция от Тео. Бързахме, но се стремяхме да се придвижваме тихо и незабележимо. Животните ни забелязаха и тръгнаха да се изнизват - за щастие по посока на "засадата" след около 2 минути се чу изстрел. Започнахме да се връщаме - Тео беше направил хубав изстрел в гърдите на елена от около 130 м и животното бе паднало на място. Последваха поздрави, снимки и т.н. Ловният водач предложи да отидем да обядваме, на което аз се възпротивих енергично - имахме около 3 часа до залез, а успехът с благородния елен не означаваше, че ще успеем и с другите трофеи. Пихме по глътка вода и продължихме - после се оказа, че сме изминали 16 км за деня. Провирахме се през едни шубраци, когато водачът замръзна на място и ние го последвахме - на около 200 м, неподозиращ нищо пасеше хубав лопатар около 3 кг. Разгледах го и казах на Тео, че екземплярът не е лош, а той веднага се приготви за стрелба. Премерено с далекомер разстоянието беше 192 м. Последва изстрел - отново в гърдите и животното падна на място. Независимо от факта, че Тео беше левичар и стреляше с чужда пушка, класата му на добър стрелец, стрелял по почти всички африкански животни, си казваше думата. Оставаше само муфлонът - трябваше да се придвижим в друга част от гората, където според водача щяхме да имаме по-голям шанс. Междувременно той ми каза, че са забелязали абнормен муфлон, чиито рога се забиват във врата му, и който можехме да отстреляме, ако го видим. Стигнахме до едно чакало, достатъчно голямо да ни събере всички и седнахме малко да починем. След около половин час видяхме черен муфлон, без характерното бяло петно, с добре развити рога, на около 100-120 м. Тео вече го беше прихванал и чакаше разрешение, което не закъсня. Животното не даде реакция на изстрела и се устреми обратно към шубраците, от които бе дошло. Метри преди да стигне до тях рухна и притихна. Муфлонът е доста кораво животно и ние, европейските ловци не бяхме учудени, но Тео, който свали два елена на място, беше започнал да придобива впечатлението, че е много лесно и това дойде навреме да го убеди в обратното. Бавно се връщахме обратно, вече не пазехме тишина, а оживено коментирахме случките от деня. Клеменс даваше указания по телефона къде да положат животните - освен добър ловец, той се оказа и изкусен изпълнител на австрийските ловни мелодии, изпълнявани с Jagdhorn /ловен рог/, който той носеше в раницата си. Леко движение вдясно привлече вниманието ми, погледнах в бинокъла си и видях абнормния муфлон, които бавно се движеше на ръба на гората на около 180 м. Водачът потвърди, че това е въпросното животно и от триногата бързият куршум, излетял с 970 м/с, прекъсна мъките му. После видяхме, че особено единият рог вече беше започнал да наранява кожата му. Това беше и първото животно на новата ми пушка, което ме радва още повече. Преди време имах 7 мм Blaser Magnum, продадох го и съжалявах. Затова скоро си взех отново същия калибър - старата любов ръжда не хваща. Животните лежаха на дясната си страна, с борова клонка в устата, подобна клонка, потопена в раната бе връчена на стрелците. Клеменс изсвири различен ловен сигнал за всяко паднало животно и пристъпихме към интересен ритуал - когато убиеш благороден елен за пръв път, коленичиш над животното, ръководителят на лова казва т.нар. Jagdspruch, след което ловецът бива положен с пръчка отзад от всички участници в лова. Тео имаше късмет, че не бяхме голяма група... Много късен обяд направихме в 300-годишна винарна наблизо и се отправихме към Виена. По пътя всички спаха здраво, освен мен - все пак трябваше да ги докарам живи и здрави. Смятам, че този лов ще остави ярка диря в душите на моите южноафрикански гости - видях го в очите им.
  12. Колега, мисля, че колебанието ти не е между близки като параметри оптики. Какво искаш да правиш с оптиката? Това е първият въпрос, на който трябва да си отговориш. Иначе набързо за оптиките: 1. Zeiss Victory 2,5-10x50 - Victory е топ серията на Zeiss, с много добро оптично качество. Скалата е съчетание между първа и втора фокална равнина - точката е във втора и не се уголемява при увеличение. Скалата обаче се увеличава. Аз лично не харесвам това съчетание. В следващото издание на Victory - HT всичко е във втора фокална. Иначе 2,5 увеличение би ти позволило да ползваш оптиката и при гонка, но това зависи от броя на тренировките. Оптиката е с умерено тегло - 525-550 грама /с шина или без/. 2. Leica Magnus 2,4-16x56 - също в топ сегмента на Leica. Определено по-тежка - 745 грама - и заради по-големия обектив, и заради материалите, от които е изработена. Има настройка на паралакса /странично/. Перфектна скала. Някои колеги се оплакват от аберации в периферията, особено при ниски увеличения. Определено нощна оптика и за чакало. Сервиз - Zeiss определено има по-добър сервиз и по-сериозни традиции в оптичните прицели. Надявам се да съм бил полезен. Наслука!
  13. Малко слука от вчера - абнормен муфлон, отстрелян при лов на ход, оръжие Blaser R8 Success Wood, калибър 7 мм Blaser Magnum, муниция Nosler Accubond 140 грейна /9,1 грама/ - изстрел от 192 м - падна на място..
  14. Благодаря ти, Жоро! Вече е вписан в паспорта Преди седмици пак в тази тема стана въпрос за т.нар. "Щадящи изстрели" - мисля, че това е един добър нагледен пример. Наслука на всички!
  15. Обещах снимки - тази вечер късно одрах сръндака и ето ги и тях:Първо - входна рана отвън и отвътре, после изходна - отвън и отвътре. Съвсем прилично, смятам :-)
×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.