Jump to content

Jasho

Ловец
  • Мнения

    71
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    3

Относно Jasho

  • Рожден ден 13.04.1984

Допълнителна информация

  • Име
    Явор Клинчев
  • Оръжие
    Mossberg
  • Куче
    Курцхаар
  • Град
    Велико Търново
  • ЛРД
    с. Вонеща вода
  1. Западно сибирски лайки

    Привет колеги, Да допринесем за раздвижването на темата Снимките са от преди месец. Малкият Аркан, който доста се лута между земята и отвъдното, вече е много добре и се развива чудесно. Расте силен и наперен. Старая се да правим чести разходки в гората, особено докато не се е стопил снега.
  2. Западно сибирски лайки

    Мерси за благите думи! Честно да ти кажа и аз като си прочетох поста стигнах до извода, че си е труд да се изчете целия . Много слука и на теб и кучетата ти! Поздрави, Явор!
  3. Западно сибирски лайки

    Тази е от снощи. Качеството не е много добро, за което се извинявам, но малкия не седи мирен Все пак му личи, че е дръпнал.
  4. Западно сибирски лайки

    Привет на всички колеги и почитатели на Западно сибирските лайки, От много време се каня да се включа в тази тема и най-после се реших. Още преди години, когато се запалих по тези невероятни кучета покрай мой приятел, започнах да чета темата от самото й начало. Много пъти мислех да пиша и се отказвах, поради причината, че имаше доста дразги и препирни между някои от участниците във времето. Радвам се, че темата е изчистена и така да се каже, разговорите са по темата. Наскоро ми се случи нещо, което силно ме развълнува и засили връзката с кучето ми - това ме провокира да споделя емоциите си с Вас. Имам Западно сибирска лайка която е на 5 години и половина, женска и се казва Шара. Купил съм я от Петър Петров-Трапера (дано не провокирам негативизъм у Вас). Както и да е, ние с кучето нямаме вина за взаимоотношенията му с останалите съфорумци. От три години имам желанието да я заплодя с цел да си оставя едно мъжко кученце и да работя за създаването на моя ловен отбор. По една или друга причина не успявах със заплождането...или изпусках момента, защото съм послушал някой, или тя поради някаква друга причина не даваше на мъжкия, който съм избрал и така ходене по мъките 2 години. В крайна сметка по съвет на мой приятел кучкар реших да подходя уж малко по-професионално. Когато кучето се разгони за пореден път още в началото го заведох на лекар, за да направим цитонамазка и да вземем кръв за изследване на прогестерон, с цел определяне на точния момент на овулация, когато ще има най-много узрели яйцеклетки. Та при засичане на резултатите от двете изследвания бяха определени дните 04 и 05 септември. На 04.09 пристигнахме при мъжкият Аркан, който е собственост на мой приятел, купен е от Вълчи дол от Искрен *** (дано не бъркам името на човека). Кучетата се заклещиха два пити на 04 вечерта и на 05 сутринта. Тръгнахме си от балкана с една чудесна почерпка и чувството за добре свършена работа. И веселата част свършва горе долу до тук. Бяхме насрочили дата за видеозон при доктора между 25 и 30 ден. Но някакво вагинално течение наложи с доктора да се видим по-рано. При прегледа докторът каза, че проблем с течението няма и направи преглед с видеозона. Каза, че според него не е забременяла, но още било рано да се каже категорично. Аз естествено се хванах като удавник за сламка и се уговорихме за още един видеозон след няколко дни. На втория ултразвуков преглед двама доктори единодушно отрекоха бременност. На въпроса ми: Защо така се получава? Ми отговориха, че можело да е от мъжкия, или да трябвало да свали някои друг килограм. Не мога да Ви опиша разочарованието, което изпитах. За пореден път нямаше да имаме кученца. Обвинявах се, че нещо не съм направил като хората, а в същия момент дори не знаех къде съм сбъркал. От тук нататък последва строг хранителен режим, сведен до санитарния минимум и дълги енергични разходки. Последва откриването на ловния сезон и т.н. На втората седмица от октомври ми се налагаше да отсъствам и не ходихме с кучето на лов. Когато се прибрахме в неделя следобед, аз за пореден път с разочарование казвах на жена ми как кучето почти не яде и въпреки това не отслабва. В началото се учудвах каква невероятна порода е лайката и как може да си натрупа запас - хем малко храна, хем много движение и пак не става кльощава, но нещата вече не ми се струваха нормални. Освен това много се ядосвах от факта, че при толкова бягане корема й седи отпуснат. Та въпросният следобед отидох при кучето, сложих го да легне и стиснах една от цицките му, както вече сте се досетили от там потече мляко. Светкавично звъннах на доктора и му съобщих щастливата новина. Той разбира се беше по-резервиран и каза да не бързам толкова да се радвам, защото може да е лъжлива бременност. Последва разбира се поредния преглед на ехограф, на който беше потвърдено наличието на един плод - в добро здраве. Докторът беше с накърнено его, но аз бях толкова радостен, че изобщо не ми е хрумвало да му се сърдя. Все пак и той е човек и може да сгреши. На въпроса ми: Защо кученцето е само едно, той каза, че сигурно не сме уцелили момента. Предвид на направените изследвания, този отговор не ми прозвуча толкова добре като предходната информация, но реших да не обръщам внимание. Бебето беше на път и нищо друго нямаше значение. Тук последва поредния шамар от съдбата - кучката трябваше всеки момент да роди, а кученцето нямаше хабер да излиза. Доктора ми обясни, че понеже е само едно кученце не може да предизвика достатъчно дразнение на матката и от там съответно е и липсата на контракции. Уговорката беше да изчакаме до сряда, когато пак да проверим тоновете на бебето, защото при преносване започвали да отслабват. От тук нататък последва подготовка на мястото за раждане, проверки през един час включително и нощем, защото при нас е доста студено и разбира се нормална порция храна. Не мога да Ви разкажа за притесненията и бодуването, който има деца знае какво е. Макар, че жената твърди, че за кучетата се притеснявам повече от колкото за децата, но това е друга тема. В сряда отново бяхме в болницата при доктора. Тоновете на кученцето бяха отслабнали, но все още в норма. Докторът още предния път ми обясни, че има хормонална инжекция, която била много добра и отпускала матката, предизвиквал контракции и т.н., не не искал да избързваме с нея, защото щяла да е доста скъпа. Каза, че за малките породи е супер, но за по-едро куче ставало скъпичко - така да се каже това ми беше последния вариант. Уговорката беше да изчакаме още един ден до четвъртък и ако Шара не е родила естествено да сложим въпросната инжекция. В четвъртък сутринта бяхме с кучето във ветеринарната клиника казах на доктора, че няма какво повече да чакаме и да слага инжекцията. След като я поставихме доктора каза, че до 24 часа ще настъпи раждането. На тръгване ми даде още една инжекция с друг препарат, която трябваше да поставя на другия ден сутринта ако раждането не е настъпило. Това бил по-стар препарат, който се ползвал за предизвикване на контракции. Доктора каза, че вече борбата ни се е насочила към това да отървем секциото. За кученцето не казваше нищо - вече беше 66 ден. Тази нощ дежурството беше още по-зверско. За съжаление резултат пак нямаше. Сутринта в 9 часа се обадих на лекаря и му казах, че вече са минали 24 часа и кучето не е родило. Съответно доктора ми каза да поставя втората инжекция и да чакам, че контракциите ще настъпят до 20-30 минути. След два часа ми се обади доктора да попита какво става, че и на него му е притеснено отговора беше, че контракции и раждане няма. Тогава той ми каза, че е най-добре да направим секцио. По мое настояване изпратих жена ми до клиниката да вземе още една инжекция от втория тип, който предизвиква контракции и я поставих на обед. В 14 часа се обадих на доктора и му казах да се подготвят, че ще доведа кучето за операция след един час. В 15 часа кучето беше вкарано в операционната. В 17.00 отидох, за да си го прибера. Кучката беше що годе добре, но с малкото нещата не бяха никак розови. Беше преносено със седем дни, не искаше да засуче, а когато му давах пипета не искаше и да гълта. Лекарите казах, че сигурно няма да оцелее, но да по-важно било кучката да е добре. Транспортирах ги до вкъщи. Шара беше на задната седалка, а бебето беше в едно кашонче с лигнин и бутилка топла вода, която да го затопля, защото кучката още не беше излязла добре от упойка. Забравих да кажа, че кученцето беше мъжко, чисто бяло. Вкъщи кучката с малкото ги настанихме в спалнята на малкият ни син. Беше слагане на дебели постелки, пускане на печки, акъли от опитни и неопитни приятели и т.н. Въпреки, че от време на време кучката облизваше малкият, още не го беше приела майчински да се сгуши в нея. Това налагаше и поддържането на висока температура в стаята, от която кучката имам чувството, че щеше да колабира. Кученцето упорито отказваше да суче. Лапаше цицката и скимтеше без да засуква. Последва ставане през един час - аз, за да доя Шара и жената, за да го храни с пипета и да го разтрива. Тук е момента да изкажа благодарност на жена ми за психическата и физическата подкрепа в този момент! Аз в петък вечер бях физически и психически изтощен, вече почвах да блокирвам - без нейна помощ нямаше да се справя. В събота през целия ден това упражнение продължи, като през цялото време не спирахме да караме кученцето да засуче. Вечерта, когато жена ми беше на смяна като дойде се похвали, че кученцето около минута е сукало само. В неделя самостоятелното му сукане зачести, имаше разбира се и моменти, в които ние помагахме. Вече малкия Аркан е самостоятелна бойна единица (кръстихме го на баща му). Вече е на 13 дни и е почти килограм. Хапва здраво и е загладил косъма. Кучката все още се храни умерено, че да не си докараме мастит. Ходим в гората сутрин и вечер и се разбираме само с поглед. И по-рано имахме много силна връзка, но имам чувство, че сега нещата са на друго ниво. Благодаря и на доктора за грижите! Поздрави на всички колеги и много слука през сезона с тези невероятни кучета! Продължавайте все така да поддържате тази прекрасна тема! ПП Не съм забравил за снимки, просто реших да ги кача в отделен пост.
  5. Какво ще каже жената...

    Е, на това мога само да му кажа едно "хвала на таквизи булки" и "Дай Боже всеки му..."!!!
  6. Какво ще каже жената...

    Не искам да спамя темата, ама кой каза че плете пуловери , тя си плете нейни си там шалове и жилетки. А относно чорапите си ги плета сам, за щото тя не може да плете с пет куки . Въпреки, че съм любител и ползвател на всички нови материи и системи (имам предвид в дрехите и обувките), като си ида на вилата пред камината ми е по кеф да си обуя вълнените чорапи и да си облека елече, от колкото да стоя с полар и термочорапи Въпрос на лично усещане и предпочитание, но стига толкова . Поздрви и ! Явор
  7. Какво ще каже жената...

    Да се вкюча и аз в темата, нищо, че е позамраяла... Аз проблем с мърморенето нямам, а и жената може да плете, така че и аз ходя спокоен . Ама сега ми идва на ум докато пиша, това да не е било до сега само зарибявака, защото ще правя сватба през есента. Щото съм чувал, че нещата след венчавката се променяли... Иначе жената съм я запалил по риболова и за там пък съвсем нямам проблеми...даже се сърди ако не ходим. Сега правя опити да я увлека и по лова ама нещо удрям на камък (за момента). Но и да не се запали по лова, на мен ми стига, че не се сърди като ходя, а и сама оправя всичкия пернат дивеч- дере патки, корми, чисти...нямам проблеми. Даже ми купи и сигнална жилетка да не ме гръмнат (да не дава Господ ) по грешка!!! Абе как да не я обичам такава жена!!! Хайде със здраве и Ви желая и Вашите жени да Ви разбират така!!!
  8. Мерси за отговора, но ми изплува още един въпрос , когато дръжката завършва с гайка, необходимо ли е отново при залепянето й, ножът да е хванат със стяга или като намажем и подредим елемнтите направо се навива гайката?
  9. Колега първо искам да те поздравя за чудесната работа! Мога ли да те помоля да изпратиш снимка на дръжката снимана отзад. Интересуваме как си захванал задния месингов елемент. Освен с лепило дали си сплескал клинът да стане като нит? Защото видях във форума подробния пост със снимки показващ целия процес по изработката на дръжка, но малко не ми е ясно няма ли опасност да се повреди острието като взема да чукам отзад по клина, нали все пак острието ще е подпряно някъде пък било и на дърво. Дали по този начин дръжката завършва достатъчно здраво изработена? И да попитам какъв материал си използвал за черните шарки между костта и "хромовите" елементи? Мерси предварително за отделеното време! Поздрави, Явор!
  10. Ами колега ние последно сме я вземали от РОДОПА във Велико Търново. Принципно семената са големи колкото черен пипер. И така си я знаят и в родопа - "чимен". Предполагам, че може да се намери от някоя фирма, която пакетира подправки (понеже я ползват за шарената сол), в момента фирма "Меркурий" - Габрово ми идва на ум. Предполагам, че която и да е подобна фирма няма да откажат да дадат 200-300 гр.(срещу заплащане разбира се). Аз лично мисля до година да си засея сминдух на вилата и ще видя какво ще се получи. Моля да бъда извинен от всички колеги, но съм пропуснал нещо важно в рецептата: СЕМЕНАТА ОТ СМИНДУХ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ СМИЛАТ с машинка за кафе или нещо подобно, защото както споменах са подобни по размер на черния пипер и с тях няма как да бъде направена рецептата. Количеството необходим чимен се измерва в смляно състояние, т.е. примерно ако ви трябват 2 супени лъжици - си измервате 2 с.л. смлян чимен. Ще се поинтересувам, ако чуя някъде да предлагат ще те уведомя или ще ти взема и ще ти изпратя чимен, но ме хвана леко неподготвен, защото скоро не сме купували. Всели празници и успех! Явор
  11. Да ти е честита градски!!! Много добре изглежда, пожелавам ти много положителни емоции с нея и с много дивеч да я товариш! Аз като любител на ръбестите джипове, ще се радвам да пуснеш още някоя снимка от други ъгли и отвътре. Хайде успех и със здраве да си я караш! Явор
  12. Както бях обещал, сега ще напиша рецептата за "ФИЛЕ С ЧИМЕНА". Ние в къщи сме го приготвяли само от свинска рибица, но предполагам, че ще стане и с друга. Та на въпроса: Рибицата се рарязва на две равни по дължина пърчета(ако искате да са ви еднакви филетата, де). Месото се слага в тава и се осолява, като на 1 кг месо се слага една кибритена кутийка сол. Солта се нанася равномерно от всички страни. Тавичката се слага в хладилника за 48 часа, след това месото хубаво се измива и се оставя да се окапе. Чимената (ТОВА СА СЕМЕНА ОТ СМИНДУХ) се оставя да престои 1 нощ накисната във вода. На 1 кг месо се слага 1 супена лъжица чимена. Първоначално се забърква като гъста каша, след това като си поеме от водата се добавя още вода. Целта е да се поддържа консистенцията на гъста каша. На другия ден като вече чимената е престояла във водата към нея се добавят 2 глави МНОГО ДОБРЕ счукан чесън и смлян червен пипер(пипера се слага на вкус, но кашата е добре да стане червена). Кашата се обърква добре и с нея се намазва хубаво месото. Суши се на сенчесто и проветриво място. Само да кажа, че трябва да си прецените кога да объркате кашата, за да може след като се поокапе малко месото да го намажете с нея. Препоръчвам ви да изпробвате рецептата, няма да съжалявате!!! Добър апетит, на всички, Явор!
×