Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2019

danko

Ловец
  • Мнения

    260
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    4

Относно danko

  • Рожден ден 1.01.1969

Допълнителна информация

  • Име
    Йорданов
  • Оръжие
    ИЖ - 12, TOZ-8-01 22LR, ПМ 9/18
  • Куче
    Дратхаар
  • Град
    Видин
  • ЛРД
    Ново село

Последни посетители

1703 профилни разглеждания
  1. Пускам обявата по молба на колега. Освен вкладната цев в кал. 7.62х39, която е за гладкоцевно оръжие 12 кал. има ЗИП, шомпол, застопоряваща гайка и около 100 патрона. Цена 170 лева. Намират се в гр,Видин. Телефон за контакти 0892 918085 - Бисер Петков
  2. Здравейте колеги, на 05.07.2013 г. бях в София и от колега разбрах, че от тази година ЕС е наложил забрана и за отстрел на язовеца. Популацията му голяма, но пак забрана. Споделям го, защото останах изненадан и мисля, че много колеги не знаят за това. До колкото разбрах, причината за забраната е била, че не е даден смислен и точен отговор пред ЕС за точната му популация.
  3. Народът е казал: „Краставите магарета през девет дерета се надушват”. Надушиха се и тези. Данко беше опитен ловец, трупал знания години, врял и кипял в ловното изкуство. ВесКО беше млад ловец, доста понапреднал, но имаше още да учи. Действаше интуитивно и на принципа проба – грешка, проба – успех. Двамата имаха нещо много общо – бяха лудо запалени по хищничарския лов. Та той не е като другите … и там е тръпката. След бързо запознанство, ред кафета и десетки теми започнати и недовършени с думите „чакай да ти кажа само …” един ден те просто потеглиха. Подготовката е сериозна – звуковата и зрителната примамки, единия с лейката ще покрива късия периметър, другия с малоклибрената – двайсе и двойката ще държи далечния. Вече пътуваха. Мястото е избрано предварително, защото там точно „виха много миналия път…”. Малко след като завиха по черния път да им каже „здрасти” се появи едър мъжки фазан. Крачеше гордо в зелената трева и обясняваше на всички, че това е неговия район. Зад него скромно се измъкна и съпругата. Опита за снимки беше неуспешен. Недалеч по пътя, минаващ покрай широки лозя, прошарени на гъсто с необработени редове, обрасли с непроходими шипки се пови друго светло петно. Женски фазан пресичаше и привличаше погледа на возещите се ловци. Пушките лежаха кротко отзад и чакаха да бъдат извадени за действие …, но не точно сега. Скоростта беше бавна и това даде възможност младия ВесКО да мерне набързо един чакал, стоящ спокойно в един ред обработено лозе. Слънцето клонеше към залез и хищника се открояваше ясно и не допускаше вероятността за грешка – той ли е или не е. Леко и с шъткане извика „чакал, чакал”, а Данко бързо прихвана посоката на погледа на ВесКО и без особен шум наби спирачки, превключи на заден ход и бързо скри колата от погледа на чакала, зад същия ред шипки. Леко и без колевания измъкна пушката, патроните, зареди бързо и приведен се промъкна до първия кол на лозето. ВесКО имаше време да стори същото и на въпроса на Данко, къде е чакала просто му го показа. Той стоеше на предполагаеми около 80 метра. Последва изстрел и животното се преметна назад в гъстите шипки. „Удар, ВесКО, удар, давай да проверим”. Затичаха бързо към мястото на попадението и чуха как хищника шумкаше в сухите листа. Трябваше да последва нов изстрел за да осуети намерението на чакала да се измъкне, ако не е смъртоносно ранен. Дааа, обаче в бързината патроните останаха на тавана на колата. ВесКО остана да наблюдава дали ще се измъкне раненото животно и накъде, а Данко с бърз спринт и нов патрон тичаше вече обратно. Намери пролука и просто го доуби. Това добре, но сега как?! Как ще се измъкне чакала от ниско наведените шипки? Забравил всякакво притеснение от бодлите Данко се наведе и пропълзя по корем до убитото животно. Картинката беше комична и прихнаха в дружен смях. Мисията е изпълнена …., ма нещо много рано. След кратка фотосесия и разбор на случката двамата седнаха отново в колата и продължиха в приповдигнато настроение към първоначално избраното място. Картините от ловното поле на Данко се редяха една след друга и той като опитен екскурзовод обясняваше къде, кога и как му е излизал дивеч. - Онова дърво отсреща, виждаш ли го? - Виждам го. - Ей там седях, под него и от храстите в ляво ми излезе онази лисица дето ти разказвах. …..Ей тука си сефтосах едната свирка, а тук има много пъдпъдък. ВесКО слушаше и преживяваше с него всеки ловен миг. Мислено броеше своите излети и тайно се надяваше да натрупа толкова опит. Пред тях се ширеше просторно поле с лозя, блокове пшеница, незасяти, но обработени ниви и малки горички рядка акация. На нежната пролетна зеленина се открояваха пъстри фазани и придаваха разкош като празнична украса. Две двойки яребици притичаха пред колата забързани да дадат своя принос към природата със следващо поколение, а една сърна кротко изпращаше отминаващия ден. Най-сетне стигнаха и с рутинни действия двамата взеха необходимото, и се отправиха към мястото за вардене. Поставиха бързо примамките и с бързи крачки се скриха под голямо дърво, в чиято сянка щяха да останат незабелязани от зоркия поглед на хищниците. Комарите жужаха навсякъде около тях, жадни кръв и вкусна вечеря. В горичката зад тях фазани кряскаха и търсеха място за спокойна нощ. В далечината монотонно боботеше трактор, а слънцето отиде да топли и свети на друго място. Идилия. Ловците тихо седяха и кръстосваха погледи пред ширналото се поле в очакване да мернат сянка и дори само леко движение от единия, предизвикваше другия да наостри сетива. Отзад нещо изпука, секунда след това изрева сръндак. Двамата като по команда се обърнаха в тази посока и видяха как едрото животно се появи на една височинка и с любопитство наблюдаваше как нещо бяло се мята в близкото жито. Нямаше как да знае, че това е бивша яка на шикозно палто, която играеше ролята на премятащо се зайче и въобще не беше предназначена за него. Но явно му пречеше и той просто реши да го прогони. Наближи чевръсто и на нужното, според него, разстояние започна да навежда и да изправя рязко глава да бие копито в земята и да чака ревящото нещо да се оттегли. Тогава някъде се сети, че трябва да се огледа. На ляво чисто, но в дясно едни двама седяха със зяпнали уста и определено изглеждаха странно. Обърна се и с къси скокове се изнесе на сигурно в гората. Обаче досадния шум от раненото зайче продължаваше и адски го дразнеше. Направи нов опит да го провери и пак се отправи към него. То си се мята и си реве, онези си седят и вече се хилят с глас. Данко и ВесКО бяха чели и чули, че сърни идвали на този звук, но нито един от двамата не беше виждал. Седяха и се любуваха на младото живото с тънки рогца и чакаха с любопитство следващата му реакция. Животното идва и тръгва точно четири пъти като с първия сериозно изненада чакащите ловци, на втория му се любуваха кратко, на третия се сетиха да го снимат, а на четвъртия получи люта благословия за проваления лов. Чакалите тази нощ виха малко, луната излезе късно, жабите крякаха нарядко, а нощните птици се обаждаха глухо – изпращаха двама доволни ловци, който пътувайки към домовете си обсъждаха отново и отново преживените за толкова кратко време неща. За вас Звезден репортер:
  4. Отново честита слука на успелите. Днес не спря да вали дъжд, но пък снощи пак записах и увеличих резултата в моя полза, а чакалите намаляха в моя район с още един женски. Излязах в 18.30 часа. Смених три места без резултат. Накрая в 20.30 часа реших да отида до стървището. Настаних се удобно на столчето и погледнах през оптиката за да видя дали има още от парчетата кожа закачени на стълба. Беше останало само едно парче, което е закачено на най-високо. Чакалите завиха на около 100 метра от мен. „Ламаринката на Раптор” влезе в действие. Малко след третото изсвирване пред мен вече се движеше силует. Прихванах го в оптиката видях, че е чакал и последва изстрел. Ясно чух характерното тупване и чакала остана на място. Мърдаше само с глава, та се наложи да го „Умирам два пъти”. Фото е с малко лошо качество ама.....
  5. Днес заклах едно прасе на познати и с кожата и тънките черва стъкнах едно бързо стървище. Доглавих и една сива врана, която много искаше да ми позира на оптиката. За пръв път ми се случва сива врана да не се плаши. Привечер пак се разходих малко. Излязаха ми 2 чакала ама нямаше как да им стрелям. Ето го и стървището.
  6. Честито на случилите. И аз в събота излязах на бързо. Застанах в близост до лозов масив, където не бях ходил от есента. Пуснах зайо в 19.07 часа и в 19.12 часа от бермата на канала започна да лае чакал. Бавно се обърнах и му направих забележка да не се дере такъв, че ми изкара акъла. Той не спря и бях принуден да го накажа. След изстрела видях през оптиката на 22-та, че чакала получи внезапен инфаркт и се спомина. Разстоянието от мен до него бе 76 широки крачки, а чакала бе мъжкар с краставо петно с диаметър около 10-12 см. Над основата на опашката. След това бърза снимка за спомен и хайде в къщи. Днес отново по светло имаше по едно фото.
  7. Днес преди да му сваля кожуха отново позира.
  8. Здравейте колеги. Вчера направих една бърза варда. Бях застанал пред изорана нива между изоставени лозя и малка горичка. По средата нивата беше разделена от синор с средно високи храсти и треви. В 19.00 часа чакалите започнаха да вият от всички страни на ловния ни район. Зайо плачеше. Пет минути по-късно видях как от синора излезе чакал и се засили в посока на звука. Бързо го прихванах на оптиката и след изстрела остана за снимка. Беше женски. Ето го и него.
  9. Браво Веси и добре дошла при "Всичкото хищник"
  10. Като се прибрах в къщи пак се снимахме и след това му закачих кожуха при другите.
  11. Честита слука на всички имали такава. В събота, по време на вардата ми за времето от 17.30 до 18.30 часа излязоха три чакала, но по моя вина и лошата ми преценка в избора на място и трите ме усетиха и дим да ги няма. Днес за първи път реших да направя сутрешна варда. В 07.20 часа бях на терена. За пръв път заставам в този район. Зад мен бяха лозя, от ляво суха трева, пред мен изорана нива, а от дясно житна нива и гора. Пуснах плачещия зайо и зачаках. Около 07.45 часа забелязах как на около 170-200м. пред мен се появи чакал и движейки се през орането, поглеждаше в посока на звука. Прекоси орането и влезе в тревата. Помислих, че захожда, но след 10 минути се върна там от където бе дошъл и се изгуби от погледа ми. След още 10 минути пак забелязах чакала да се движи много бавно – /тръгва, спира, застоява се и пак напред/ край гората отправил непркъснато поглед към плачещия зайо. Явно беше гладен ама и стрелян. Към 08.20 часа видях как чакала се напрегна, направи няколко крачки в моята посока и спря. Погледна в ляво от него, после към мен, пак в ляво и пак към мен и пак и пак и пак. Това ми подсказа, че към мен идва гладен чакал, но не го виждах. Няма и 30 секунди, чакала се появи на около 80м. от мен. Вперил поглед в мястото от където плачеше заека бързо атакува. Когато стигна на 30 м. от мен, ме забеляза и мигновенно се обърна тичайки обратно за да се спасява. Да ама не. 40 грейновото олово от 22-та го застигна в тила и го спря. След това смених мястото, където друг хищник не се появи, а в близост в едно сенчесто място беше останал малко сняг та го снимах.
  12. Падна снега и земята побеля. Луната на половина се изпълнила и спомага за добрата видимостта по време на вардата. В събота излязох да повардя в 21.00 часа. Имах големи надежди за постигане на добър резултат, дори бях заложил и тънките черва от една свиня, която клах през деня. Стоях до 01.30 часа, зайчето плака, но хищник не се появи. Дори и не виха. Прибрах се разочарован. Днес отидох да проверя за евентуално движение около чарвата след като съм тръгнал но видях, че не бяха пипнати. Днес реших да се пробвам отново, но смених мястото с едно от старите ми места в близост до Дунава. Отидох към 17.30 часа. Седнах до едно дърво и ПС-2 започна да пищи. След две минути повторих и какво да видя. От гъстите трънки на около 100 метра изкочиха два чакала. Единият направи няколко крачки и седна, а другия бавно продължи да се движи край трънките. По едно време спря. Лекичко изсвирих няколко пъти, а той като се втурна към мен щеше да си строши краката. Щом спрах да свиря и той спря да ме приближава. Вече беше на около 60 метра от мене. Кръста на оптиката бавно спря на гърдите му. Обрах мекия спусък и последва изстел. Не чух тупването на куршума, но чакала бързо си свече задницата все едно, че сяда на земята и след това се изпъна върху белия сняг. След това направих няколко снимки и реших да сменя местото. Преместих се на около 150 метра в близост до едни лозя, но друг хищник не дойде. Часът бе около 18.30 като се върнах до колата за да се прибирам в къщи, но внезапно си промених решението и реших да остана десеттина минути. Седнах до колата на пластмасовия стол и зайо пак проплака. Правех паузи през минута, минута и половина. На 7-8 изсвирване, на 25 метра пред мен на заснежениа път между гората се появи силует на чакал. Бързо го прихванах в оптиката и последва изстрел. Чако се свлече. Станах от стола за да отида и да го прибера, а той се повлече и влезе в гъстите трънки. На местото намепих кървава диря. Обиколих гъсталака и отново му намерих кървавата диря, която влизаше в още по-гъсти храсти. Отказах се да го търся и се прибрах. Ето и снимките.
  13. Браво колега и Честита нова година на всички. Направи ни съпричастни с теб като опишеш по-подробно тези 30-40 минути,които си преживял с повишен адреналин.
  14. Честита коледа колеги! От два дена само мъгла и няма възможност за варда.
  15. В неделя и свалих кожуха та той така изглежда
×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.