upotrebitel

Да стоиш далеч и от двете И двете стомани са от долната половина на средния клас. AUS-8 - с доста добра корозионна устойчивост (освен ако не я ползваш в солена вода), с добра якост, но държи ряз сравнително малко. D2 - полунеръждавейка, която определено се налага да се точи доста по-рядко, също достатъчно гъвкава, но пък не е желателно да се оставя неизмита повече от ден-два. Ако търсиш бюджетно решение (до 200-300-400 лв) за неръждавейка, по-добра от AUS-8 - VG-10, ламинираната VG-10 на Fällkniven, CPM 154. Ако ти трябва нож с износоустойчивост като на D2 и дори по-добра плюс неръждаемост като на AUS-8, търси острие от M390, S30V или S35VN. Ако искаш още по-високо качество - S110V, S125V, S90V... Скоро излезе S90V, ламинирана в CPM 154. Ако ти е нужна абсолютна корозионна устойчивост, като за нож, с който можеш да се гмуркаш и в солена вода, а в същото време да държи ряз по-добре от AUS-8, огледай се за острие от Vanax 75, Vanax 35, Vanax 37, Nitrobe77, SM-100. Първите три са спрени от производство, но с малко търсене се намират бройки, особено при майсторите на братушките. В момента в съседния форум един майстор от Украйна предлага доста добри остриета от Nitrobe77, някое друго от Vanax 37 и спомена, че търси клиент, който би пожелал нож от SM-100. При това последният ще е на изключително добра цена - около $450. За сравнение виж колко струва сгъвейка от SM-100 с 8 см острие. Ако пък държиш на изключителна якост и износоустойчивост, но не те вълнува колко бързо ръждясва - S15V, S10V.

По-голям русофил от мен едва ли може да бъде намерен Дълбоко уважавам славянската душевност, руската култура, изкуство, начин на мислене, народопсихология и исторически заслуги. Което щеше да проличи, ако обсъждахме примерно 110-ката на братя Широгорови от S90V, която сънувам и с отворени очи Но все пак - "Платон ми е мил, но истината ми е по-мила"... Със ZDP-189 нямам личен опит, така че нищо не мога да кажа. Но специално S125V, закалена от Fantoni (60-62 HRC според производителя) от фабрична заточка, която бръсне трудно до бръснеща с отскок острота, при която космите се разхвърчават с докосване, ми отне само 80 двойни движения на фините и ултра-фините камъни на Spyderco Sharpmaker-а. В интерес на истината, в руските форуми четох оплаквания, че S125V се точела много трудно, имала нужда от диамантени пасти на DMT и т.н., но не конкретно за нож на Fantoni. Не зная как я е обработвал последният, но явно си разбира от работата, след като основното му занимание е производство на перки за турбини. А аз останах много приятно изненадан от лекотата, с която се точи - на практика малко по-трудно от S30V, закалена от Пол Бос.

Колега, при положение, че само сгъваемите ми ножове са с цени от 280 до 815 лева единия, а в момента съм в процес на закупуване на Fantoni HB-01 с острие от S125V, който с доставката излиза 929 лв, едва ли причината да не съм фен на Кизляр е точно в цената, нали? Не разбрах - това някаква специфична проява на чувство за хумор ли беше, що ли?!? Стоманата 50х14мф е аналог на AUS6: 50х14мф ---------------- C: 0.48-0.55% Cr: 14-15% Mn: <0.6% Mo: 0.45-0.8% V: 0.1-0.15% AUS6 ------------ C: 0.55-0.65% Cr: 13-14.5% Mn: 1% Ni: 0.49% V: 0.1-0.15% Т.е. иде реч за нисковъглеродна неръждаема мекица, или с други думи - алпака, от която наистина стават чудесни скалпели. Като се има предвид, че скалпелът е инструмент за еднократна употреба, с който се режат само меки тъкани. Ако я поставим редом с ATS-34, от която Linder правят ловните си ножове, какво виждаме? ATS-34 --------------- C: 1.05% Cr: 14% Mn: 0.4% Mo: 4% В "уникалната" стомана на Кизляр има два пъти по-малко въглерод, респ. карбиди, т.е. минимум двойно по-ниска износоустойчивост. 0.8% молибден + 0.6% манган + 0.1-0.15% ванадий срещу 4% молибден - т.е. количеството на твърдите карбиди в 50х14мф е около два и половина пъти по-малко. И това в сравнение със стомана от среден клас, която на фона на съвременните прахови стомани е анахронизъм. Ето ти състава на най-най-обикновената прахова S30V, която в последното десетилетие се е превърнала в стандарт за що-годе приемлив материал: S30V -------------- C: 1.45% Cr: 14% Mo: 2% V: 4% Едно на ръка, че в праховите стомани имаме значително по-малки размери на карбидните кристали, а разпределението им в доста по-равномерно: А ако трябва да сравним 50х14мф с една наистина hi-tec стомана като S125V, създадена едва преди няколко години? S125V --------------- C: 3.25-3.3% Cr: 14% Mo: 2.5% Mn: 0.5% V: 11.85-12% W: 0.25-0.4% Co: < 0.25% Започваш ли да усещаш вече каква невероятна глупост изръси с предния си пост?

Така само ще съсипеш хубавия материал. Правилният алгоритъм е: 1. Боядисваш краищата с блажна боя. 2. Увиваш всеки край с найлонова торба и я завързваш. 3. Нареждаш парчетата стъбло с боядисани и увити краища на сенчесто, проветриво и влажно място. 4. Оставяш ги да престоят минимум 5-6 години. 5. Обелваш кората, бичиш и обработваш.

Този въпрос е малко като "Мерцедес ли да си взема, или Москвич?" Разбира се, S90V е най-добрия избор. Но, от друга страна, при нея, както и при S35VN, правилната термообработка е от огромно значение за разкриване на пълния потенциал на стоманата. Което включва пещи със среда от инертен газ или вакуум, с компютърно управление на температурния режим, поне двукратна криогенна обработка в течен азот между отвръщанията... Все процедури, които трудно се намира кой да изпълни правилно, поне у нас. Заточването е проблем само ако си решил да докарваш острота да вади стружка от косъм. Иначе, а постигане на работна бръснеща острота няколко движения по диамантения камък са достатъчни.

Подкрепям колегата Bradley. Според отзивите в руските форуми с Кизляр работата е малко като да купиш котка в чувал. Може да попаднеш на бройка с много добра термообработка, но може и да ти се случи закаляван в понеделник... Докато при Linder от ATS-34 за некачествена бройка и дума не може да става въпрос.

Колеги, отдавна не бях имал повод да се похваля с нова придобивка. Както може би някои от вас са чули, преди около два месеца имах неприятна случка с две огромни китайски пиратки, едната от които се взриви в ръката ми, а другата - до левия ми крак. В резултат - разкъсан бял дроб, парче ребро, забито в лявата сърдечна камера, четири дни в кома и шанс според лекарите да оживея под 20%... Когато на петия ден започнах да дишам сам и дойдох в съзнание, думите на доктора бяха: "Добре дошъл във втория си живот!" И така - имам удоволствието да ви представя първия си нож във втория си живот - Buck Vantage Pro 347 (NRA edition) Поводът да се сдобия с въпросното бижу стана рожденият ден на един приятел. Чудих се какво да му подаря - нещо класно и марково, на което наистина да се зарадва, а в същото време - на цена, която мога да си позволя. Преглеждайки обявите в раздел "Търговия с ножове', попаднах на обявата на нашия уважаем съфорумец colonelo, в която фигурира и предметът на настоящото ревю. Колебах се известно време между Buck-а и Benchmade Griptilian 550HG, като в полза на първия бяха по-добрата стомана - S30V срещу 154CM и по-добрата цена - 120 срещу 155 лв, а на втория - по-доброто заключване, 5-те милиметра по-дълго острие и кръглата, а не овална дупка. На края все пак реших да се доверя на фирмата с по-дълъг опит - Buck. Изпратих съобщение на colonelo и на по-следващия ден ножът ме чакаше в офиса на Еконт с опция "отвори преди плащане", както се бяхме уговорили. Още в момента на разопаковането първото, което ми направи впечатление, беше емблемата на Пол Бос на обратната страна на острието. Както всички знаем, според преобладаващото сред ножарите по цял свят мнение това е най-добрият термист, който се оттегли от работа преди повече от година и в момента намирането на закалено от него острие не е много лесно. След това забелязах идеалното центриране в затворено положение. Бях чувал за конкретния модел, че се срещат бройки, чието острие е леко на една страна и се зарадвах, че съм попаднал на читав. Следващите три часа прекарах в щракане с флипера, въртях си го из ръцете, рязах всякакви хартии и на края разбрах, че няма да ми се размине, за това писах на colonelo да ми прати още една бройка Но за започна по същество: Buck Vantage Pro (NRA edition) ----------------------------------------- Дължина на острието: 83 мм от основата до върха, както е по каталог; 79.5 мм от най-изпъкналата част на дръжката до върха Дебелина на острието: 3 мм Стомана: S30V, закалена от Пол Бос Твърдост на острието: официална информация липсва, 58-61 HRC по непотвърдени данни от интернет Дължина затворен: 114.3 мм Скосяване: hollow grid Дебелина на острието непосредствено след скосяването (secondary bevel): 0.41 мм Дръжка: стоманени лайнери с чирени от G10 Заключване: liner lock Качвам още няколко снимки на ножа, правени днес между 14 и 16 часа на слънце сред природата, на фона на някои прекрасни природни забележителности: Ножът пристига в стандартната за Buck жълто-черна кутийка, придружен от инструкция за експлоатация и гаранционна карта. Интересно е, че фирмата дава пожизнена гаранция при правилна експлоатация, което включва заточване само на ръка и въздържане от нетипични за сгъваем нож форми на употреба - вместо отверка, като лост и батонинг. Най-забавното в инструкцията е декларацията, че Buck още от основаването си приемат Бог като един от старшите съдружници във фирмата си Което им позволявало в трудни моменти да се обърнат спокойно към него, а в производството налагало качество, съответстващо на съвета на старшите съдружници Дръжката ляга удивително удобно в ръката в следствие на заоблените чирени от G10. Ръбовете им не са изглаждани фабрично, така че се усещат леко драскащи - дефект, който отстраних за няколко минути с помощта на Smith's DRET. В отворено положение флиперът играе ролята на гард, който предпазва ръката от хлъзгане върху острието. Разумна мярка, като се имат предвид добре полираните чирени с надлъжни нарези, които имат чисто декоративна функция и не създават сцепление при плъзване на дланта напред. Клипсът е двустранен, но позволява носенето на ножа само с върха нагоре. За мен лично това е лек недостатък, след като няколко пъти си набодох палеца при вадене от джоба на полуразтворената Mcusta, която е с подобна конструкция. За това първата ми работа беше да разглобя ножа си и да направя малко по-дълбока дупчицата, в която влиза сачмата на liner lock-а в затворено положение. Разбира се, кобалтовото свредло и при 33 000 оборота на дремела не успя дори да надраска закалената S30V, така че се наложи да ползвам диамантено стоматологично борче. Да се има предвид, че клипсът има надлъжен прорез, в който може да попадне капса на дънките и да направи невъзможно бързото изваждане от колана или джоба. Отварянето е възможно по два начина - с овалната дупка и с флипера. В интерес на истината трябва да се отбележи, че първият начин далеч не е толкова удобен, както при кръглата дупка на Spyderco. При мокра или хлъзгава ръка е възможно да се наложат няколко опита за отваряне, а с ръкавици задачата е почти невъзможна. От друга страна - това не е тактически нож и безотказното бързо отваряне при всякакви условия не е от такова значение. А с малко тренировки се свиква с овалната дупка. При отваряне с флипера е почти невъзможно острието да се заключи само с натискане с показалец. Нужно е и леко тръскащо движение с китката, при което се чува едно приятно ЩРАК! и liner lock-ът заключва. И на двете бройки заключващата пластина стига до около една трета от дебелината на острието, т.е. след известно износване и разхлабване няма опасност в отворено положение да се появи надлъжен луфт. Заключването е надеждно, няма никаква вероятност ножът да се затвори върху пръстите при удар по гърба. Проверих го, като хванах ножа с два пръста за дръжката отстрани и удрях обратната страна в другата си ръка със замах толкова силно, колкото ми позволяваше изпитваната при ударите болка. При нито един опит с двата ножа нямаше нито едно затваряне. За разлика от първия Vantage Pro, при втория острието не беше центрирано в затворено положение. Разстоянието до заключващата пластина беше близо два пъти по-голямо от това до срещуположната. След няколко опита разбрах, че причината за това е в степента на затягане на осевия винт. Нужно е съвсем леко затягане на винта - с около 1/8 оборот, за да се центрира почти идеално острието: При това плавният ход при отваряне се запазва, но при съвсем леко презатягане, с около 1/16 от оборота, острието вече започва да се движи по-трудно. Т.е. важно е да се намери точното положение на осевия винт. Фабрично той е намазан с фиксатор за резба, както и всички останали винтове по ножа. При сглобяването и аз ги намазах с фиксатор, така че след около 200 отваряния и затваряния тази вечер, повечето с помощта на флипера (много е приятно, признавам ), винтът не е променил положението си и центрирането е запазено. Фабричното заточване е съвсем прилично - ножът бръсне, но без отскок. След 80 двойни движения по ръбовете и плоските страни на фините и ултра-фините камъни на Sharpmaker-а под ъгъл 30" острието започна да конкурира това на кухненския KAI Shun Или поне да реже и бръсне осезателно по-добре от също така старателно заточения Spyderco Police 3. Причината е дебелина на острието непосредствено след скосяването - 0.41 мм (за сравнение - при Spyderco Police 3 е 0.55 мм), както и hollow grid-а. Разбира се, това прави ножа неподходящ за силови изпълнения, но пък едва ли някой ще тръгне да цепи дърва с фолдер с 8 см острие Тази вечер като излизах пред блока да получа от един клиент лаптоп за преинсталиране случайно имах възможност да направя полеви тест на новата придобивка. Една съседка ме помоли да и помогна с разрязването на кашон от бойлер, от който да направим къщичка за малките котенца пред блока. Разбира се, Buck-а беше заклипсен за джоба ми, така че го извадих и изрязах необходимите дупки. Усещането е невероятно - острието просто се плъзга почти без усилие през дебелия картон! Относно "NRA edition" - абревиатурата означава "National Rifle Association", или в свободен превод - американската "Национална оръжейна организация". Върху лявата част на острието с големи черни букви е написано с лазер "NRA", с което се изчерпват разликите със стандартното изпълнение. Би ми било интересно колегата colonelo, на когото използвам случая да благодаря за двата чудесни ножа и за коректната и бърза доставка, да сподели от къде се е сдобил с бройки от тази серия. В заключение мога да кажа само едно: ако още не сте се приобщили към голямото семейство на Buck, сдобивайки се с техен нож (идеята за семейната общност на притежателите е на производителя, не моя), едва ли някога ще ви попадне по-добър случай. Острие от S30V, закалено от самия Пол Бос, за 125.40 лв с доставката - според мен това е повече от добро предложение!

Серетираното острие има по-голяма дължина на режещия ръб от гладкото при еднаква обща дължина на острието. За това реже по-лесно абразивни материали, които искат повече търкане, примерно мрежа, въже, кожен колан, стегнато изтъкан плат от дебели нишки... Също така ако се използва като оръжие, нанася рани с разкъсани краища, които зарастват по-трудно. Предимствата на гладкото острие са, че е по-универсално - може да отреже всичко, което и серетираното, макар и с малко повече движения, но за сметка на това с него можеш да направиш и гладък срез и е подходящо за дялане на твърди материали, да речем дърво. Освен това за точене на серетирано острие ти трябват триъгълни керамични пръчки като тези на Spyderco Sharpmaker, докато плоското може да бъде заточено на всякакви пръчки, на плоски камъни или на каиш с паста.

По принцип е така, popo55, но за толкова евтин нож няма смисъл. Цените в щатите наистина са по-ниски с около 30-40%, но имай предвид, че доставката ти е поне $20 и крайната цена пак ще е около 70 лв. А ако има някакъв дефект и не ти хареса, ще трябва да платиш и транспорта в обратна посока. Докато ако го купиш от тук, можеш да го хванеш в ръка, да го огледаш внимателно и ако не ти допада, да не го вземаш.

Колеги, имах предвид неръждавейките и съм го споменал още в началото. Въглеродка всеки може да обработва, но кой има нерви и желание да я употребява? За сравнение - как се ползва нож от ниско легирана стомана, който ръждясва? Вадиш, миеш със сапун, за да не ядеш смазка, режеш продукти/дереш/разфасоваш, пак миеш със сапун, за да не остане и следа от кръв, пак смазваш и прибираш. Докато с ножа от неръждавейка - вадиш, ползваш, забърсваш леко или изплакваш, прибираш. Да не говорим, че ако живееш край морето, острието от въглеродка се затъпява от само себе си, без изобщо да е ползвано, за около 2-3 седмици от корозията, дължаща се на влажния солен въздух. А ножа от VG-10, ATS-34 / 154CM или прахова стомана запазва бръснещата си острота неограничено време, стига да не го киснеш в морска вода. Най-скъпият ми фолдер е Boker LeoDamast II - 300 слоя дамаска, кована от цев на немски боен танк Leopard. Страшно красив, твърдост на острието 65 HRC, обаче като до докарам да бръсне с отскок на диамантеното точило, след месец носене без изобщо да е ползван трудно реже капронов конец. А любимият ми Police III от VG-10 си го нося всеки ден на ревера на тениската или потника отвътре, така че като го сваля е мокър от пот и пак запазва бръснеща острота с месеци.

Колега, всеки нож може да се наточи като бръснач без никакъв проблем. Основният въпрос е - колко често ще трябва да се точи после За тези пари каквото и да вземеш - все тая... Все пак бих те посъветвал да избягваш родното производство, защото неръждаемите стомани имат малко по-сложен цикъл на термообработка, включваща нагряване до точно определена температура, по възможност в компютърно управлявана пещ с инертен газ, охлаждане в струя инертен газ и няколко цикъла на криогенна обработка и отвръщане при температури, които трябва да се спазват с точност до 10 и по-малко градуса. Нали се сещаш, че само стойността на този процес, ако се изпълнява прецизно, надхвърля сумата, която си готов да дадеш? Докато представата на повечето наши набедени майстори за ТМО е нагряване в огнището на око, докато го докара до някакъв цвят, след това топят в маслото или водата и отвръщат във фурната. И крайният резултат е сравним като качество с испанските и китайски боклуци, само дето струва малко по-скъпо, защото е "авторска изработка". Т.нар. "дамаск", независимо руски или какъвто и да е друг, има по-скоро декоративна, отколкото практическа стойност. Целта на тази технология е била да се получи хомогенно разпределение на дребнокристални карбиди в стоманената матрица с единствено достъпните на времето примитивни средства - коване и прегъване. Днес има високо технологични прахови стомани, при които карбидните зърна са с десетки пъти по-малки размери и са несравнимо по-равномерно разпределени. И съответно механичните качества - износоустойчивост, якост и корозионна устойчивост - превъзхождат в пъти и най-добрия дамаск. Мен ако питаш, не бързай. Събери пари и си купи един Buck от S30V или поне Linder от ATS-34. Поне ще знаеш, че имаш качествен нож, който ще ти служи с години и ще ти е драго всеки път, като го извадиш да свършиш нещо с него.

Какво да ти кажа, колега? Съгласен съм с предния отговорил - без да се види как точно ги точиш е трудно да се посочи къде грешиш. Виждам, че и ти си от Варна. Ако искаш, можем да се видим, да пийнем т.нар. "едно малко" и да обменим опит за заточването... Аз лично не съм ползвал точно тази система. Предпочитам Sharpmaker-а на Spyderco, който идва с учебно DVD и там всичко е показано нагледно. А за смяна на ъгъла ползвам комбинирания диамантен камък на Smith. Но не виждам причина и с твоето точило да не се получава. С камък грит 700 може да се заточи острие така, че да бръсне с леко докосване и почти без усилие. Нали знаеш, че ако камъните не са диамантени или алуминиева керамика, а арканзаски или японски водни, при точене трябва да се използва някаква течност - вода или масло? И още нещо се сетих - спазваш ли броя на движенията от двете страни? Т.е. първо заточваш с 10 движения от едната страна, после 10 от другата, после 9 от първата, 9 от втората, после по 8... и така до 1?

Интересна конструкция, до сега не бях го виждал. Изглежда много удобно, а пълният контрол на ъгъла на заточване е впечатляващ. За съжаление виждам, че фирмата не предлага пълен набор камъни, които биха били подходящи за всякакви ножове. Напълно липсват триъгълни камъни за заточване на серетирани остриета и има само един вид полукръгли за recurved, при това не е посочено с какъв грид са. Ако пуснат всичките си камъни в плосък, триъгълен и полукръгъл вариант, бих си го взел, независимо от сравнително високата цена. От друга страна - като гледам, изработването на двойка приставки, в които да се монтират други камъни, примерно на Spyderco, DMT или Lansky ми се вижда доста проста задача. Трябва само да се отбележи на всяка приставка корекцията на ъгъла, защото едва ли ще бъдат със същата дебелина като оригиналните. Започвам да се замислям много сериозно...

@косьо лазаров Мисля, че цената е важна до толкова, до колкото е мерило за качеството. За професионалните касапи - не зная, напълно е възможно да работят с евтини и меки ножове. За тях това е работа, която трябва да свършат с минимална себестойност, респ. с максимална печалба, а не с възможно най-голяма лекота и удоволствие. Така че на касапина (или по-точно - на работодателя му) му излиза много по-изгодно да вземе едно търновско тенеке за 10-15 лева и една електрическа точилка, която сваля огромно количество метал, но точи бързо. И на всеки няколко месеца да купува по един евтин нож, а не да харчи 300 лева за качествено острие и поне 100-150 за камъни. Но когато човек работи за себе си, положението е съвсем различно. Примерно Фил Уилсън е започнал да произвежда ножове за дране от S90V тъкмо по поръчка на семейство рибари, които ловили и кормели по цял ден есетрови риби в далечния север. Защото сред природата, при минусови температури и далеч от цивилизацията рибарите са предпочитали да си свършат работата за деня с едно заточване от предната вечер, а не да мръзнат, докато точат на ръка по десет пъти на ден. Същото е положението и при готвачите, между другото. Виждал съм в много кухни на иначе реномирани ресторанти как се ползват масово китайци от Илиенци. Подарих един от старите си Солингени на Daniel Danger на една професионална готвачка, защото нямах желание да ползвам в къщи с нещо толкова ниско качествено и неудобно, а тя две години после се хвали с него колко бил хубав и остър...