upotrebitel

Да стоиш далеч и от двете И двете стомани са от долната половина на средния клас. AUS-8 - с доста добра корозионна устойчивост (освен ако не я ползваш в солена вода), с добра якост, но държи ряз сравнително малко. D2 - полунеръждавейка, която определено се налага да се точи доста по-рядко, също достатъчно гъвкава, но пък не е желателно да се оставя неизмита повече от ден-два. Ако търсиш бюджетно решение (до 200-300-400 лв) за неръждавейка, по-добра от AUS-8 - VG-10, ламинираната VG-10 на Fällkniven, CPM 154. Ако ти трябва нож с износоустойчивост като на D2 и дори по-добра плюс неръждаемост к

По-голям русофил от мен едва ли може да бъде намерен Дълбоко уважавам славянската душевност, руската култура, изкуство, начин на мислене, народопсихология и исторически заслуги. Което щеше да проличи, ако обсъждахме примерно 110-ката на братя Широгорови от S90V, която сънувам и с отворени очи Но все пак - "Платон ми е мил, но истината ми е по-мила"... Със ZDP-189 нямам личен опит, така че нищо не мога да кажа. Но специално S125V, закалена от Fantoni (60-62 HRC според производителя) от фабрична заточка, която бръсне трудно до бръснеща с отскок острота, при която космите се разхвърчават с до

Колега, при положение, че само сгъваемите ми ножове са с цени от 280 до 815 лева единия, а в момента съм в процес на закупуване на Fantoni HB-01 с острие от S125V, който с доставката излиза 929 лв, едва ли причината да не съм фен на Кизляр е точно в цената, нали? Не разбрах - това някаква специфична проява на чувство за хумор ли беше, що ли?!? Стоманата 50х14мф е аналог на AUS6: 50х14мф ---------------- C: 0.48-0.55% Cr: 14-15% Mn: <0.6% Mo: 0.45-0.8% V: 0.1-0.15% AUS6 ------------ C: 0.55-0.65% Cr: 13-14.5% Mn: 1% Ni: 0.49% V: 0.1-0.15% Т.е. иде реч за нисковъглеродна н

Така само ще съсипеш хубавия материал. Правилният алгоритъм е: 1. Боядисваш краищата с блажна боя. 2. Увиваш всеки край с найлонова торба и я завързваш. 3. Нареждаш парчетата стъбло с боядисани и увити краища на сенчесто, проветриво и влажно място. 4. Оставяш ги да престоят минимум 5-6 години. 5. Обелваш кората, бичиш и обработваш.

Този въпрос е малко като "Мерцедес ли да си взема, или Москвич?" Разбира се, S90V е най-добрия избор. Но, от друга страна, при нея, както и при S35VN, правилната термообработка е от огромно значение за разкриване на пълния потенциал на стоманата. Което включва пещи със среда от инертен газ или вакуум, с компютърно управление на температурния режим, поне двукратна криогенна обработка в течен азот между отвръщанията... Все процедури, които трудно се намира кой да изпълни правилно, поне у нас. Заточването е проблем само ако си решил да докарваш острота да вади стружка от косъм. Иначе, а постиган

Подкрепям колегата Bradley. Според отзивите в руските форуми с Кизляр работата е малко като да купиш котка в чувал. Може да попаднеш на бройка с много добра термообработка, но може и да ти се случи закаляван в понеделник... Докато при Linder от ATS-34 за некачествена бройка и дума не може да става въпрос.

Колеги, отдавна не бях имал повод да се похваля с нова придобивка. Както може би някои от вас са чули, преди около два месеца имах неприятна случка с две огромни китайски пиратки, едната от които се взриви в ръката ми, а другата - до левия ми крак. В резултат - разкъсан бял дроб, парче ребро, забито в лявата сърдечна камера, четири дни в кома и шанс според лекарите да оживея под 20%... Когато на петия ден започнах да дишам сам и дойдох в съзнание, думите на доктора бяха: "Добре дошъл във втория си живот!" И така - имам удоволствието да ви представя първия си нож във втория си живот - Buck Va

Серетираното острие има по-голяма дължина на режещия ръб от гладкото при еднаква обща дължина на острието. За това реже по-лесно абразивни материали, които искат повече търкане, примерно мрежа, въже, кожен колан, стегнато изтъкан плат от дебели нишки... Също така ако се използва като оръжие, нанася рани с разкъсани краища, които зарастват по-трудно. Предимствата на гладкото острие са, че е по-универсално - може да отреже всичко, което и серетираното, макар и с малко повече движения, но за сметка на това с него можеш да направиш и гладък срез и е подходящо за дялане на твърди материали, да рече

По принцип е така, popo55, но за толкова евтин нож няма смисъл. Цените в щатите наистина са по-ниски с около 30-40%, но имай предвид, че доставката ти е поне $20 и крайната цена пак ще е около 70 лв. А ако има някакъв дефект и не ти хареса, ще трябва да платиш и транспорта в обратна посока. Докато ако го купиш от тук, можеш да го хванеш в ръка, да го огледаш внимателно и ако не ти допада, да не го вземаш.

Колеги, имах предвид неръждавейките и съм го споменал още в началото. Въглеродка всеки може да обработва, но кой има нерви и желание да я употребява? За сравнение - как се ползва нож от ниско легирана стомана, който ръждясва? Вадиш, миеш със сапун, за да не ядеш смазка, режеш продукти/дереш/разфасоваш, пак миеш със сапун, за да не остане и следа от кръв, пак смазваш и прибираш. Докато с ножа от неръждавейка - вадиш, ползваш, забърсваш леко или изплакваш, прибираш. Да не говорим, че ако живееш край морето, острието от въглеродка се затъпява от само себе си, без изобщо да е ползвано, за около 2-

Колега, всеки нож може да се наточи като бръснач без никакъв проблем. Основният въпрос е - колко често ще трябва да се точи после За тези пари каквото и да вземеш - все тая... Все пак бих те посъветвал да избягваш родното производство, защото неръждаемите стомани имат малко по-сложен цикъл на термообработка, включваща нагряване до точно определена температура, по възможност в компютърно управлявана пещ с инертен газ, охлаждане в струя инертен газ и няколко цикъла на криогенна обработка и отвръщане при температури, които трябва да се спазват с точност до 10 и по-малко градуса. Нали се сещаш,

Какво да ти кажа, колега? Съгласен съм с предния отговорил - без да се види как точно ги точиш е трудно да се посочи къде грешиш. Виждам, че и ти си от Варна. Ако искаш, можем да се видим, да пийнем т.нар. "едно малко" и да обменим опит за заточването... Аз лично не съм ползвал точно тази система. Предпочитам Sharpmaker-а на Spyderco, който идва с учебно DVD и там всичко е показано нагледно. А за смяна на ъгъла ползвам комбинирания диамантен камък на Smith. Но не виждам причина и с твоето точило да не се получава. С камък грит 700 може да се заточи острие така, че да бръсне с леко докосване и

Интересна конструкция, до сега не бях го виждал. Изглежда много удобно, а пълният контрол на ъгъла на заточване е впечатляващ. За съжаление виждам, че фирмата не предлага пълен набор камъни, които биха били подходящи за всякакви ножове. Напълно липсват триъгълни камъни за заточване на серетирани остриета и има само един вид полукръгли за recurved, при това не е посочено с какъв грид са. Ако пуснат всичките си камъни в плосък, триъгълен и полукръгъл вариант, бих си го взел, независимо от сравнително високата цена. От друга страна - като гледам, изработването на двойка приставки, в които да се

@косьо лазаров Мисля, че цената е важна до толкова, до колкото е мерило за качеството. За професионалните касапи - не зная, напълно е възможно да работят с евтини и меки ножове. За тях това е работа, която трябва да свършат с минимална себестойност, респ. с максимална печалба, а не с възможно най-голяма лекота и удоволствие. Така че на касапина (или по-точно - на работодателя му) му излиза много по-изгодно да вземе едно търновско тенеке за 10-15 лева и една електрическа точилка, която сваля огромно количество метал, но точи бързо. И на всеки няколко месеца да купува по един евтин нож, а не да