Jump to content

Стария Булчо


Recommended Posts

Здравейте колеги.Както във всички дружинки има поне един легендарен глиган,така и в нашата имаше един.Ловците го наричаха Булчо.Хората,които го бяха видяли разказваха,че точно на челото имал бяло петно подобно на було на невеста .Слуховете за неговата големина се бяха разнесли из целия окръг и всички ловци го преследваха.Не един,или двама го стреляха , но той винаги се измъкваше.Веднъж дори и аз го видях .Бях излязъл да разходя псетата и по е дно време едно от кучетата залая ожесточено на място,а след това изсквича неистово и настана тишина.Побягнах натам и когато го видях щях да заплача.....Кучето лежеше мъртво с разкъсани гърди,на окололо 50 м. се отдалечаваше едър стар глиган.Когато ме усети той се обърна и видях неговата окървавена муцуна и булото.Дори когато ме видя,Булчо,не се забърза,а се отдалечи с умерен ход.И до ден днешен съжалявам , защо не си взех пушката,но си дадох дума да отмъстя на глигана за стореното.

Проклетото говедо винаги успяваше да се измъкне от гонките и засадите.Когато бяхме на лов , в най-добрия случай виждахме само следите му , но не и него.Старите ни бъзикаха,че глигана знаел на кои пусий ще застанем , преди още да сме стигнали до тях.Веднъж го вкарахме в гонка,но когато стигна на около 300м. от пусийте ,той скърши надясно , проби път през кучетата,като дори рани едно от тях леко и се измъкна през една изоставена махала,където никога животно не е минавало и там не оставяхме пусий.Най-лошото беше,че отново рани мое куче.Сега вече въпроса стана личен.Сезона приключи,а аз се заех с глигана,но не да го преследвам,а да се опитам да науча всичко за него.Кои пътеки изсползва,в кои бачкала се къпе,кои са неговите райони и всичко останало,а когато науча тези нещта ще съм готов за есеннта.Цяло лято обикалях гората и разучавах вървищата и районите , които обикаля.След като научих , кои са неговите райони си избрах един.Района беше Сивец.В него имаше две калища,около декар гъст подраст,а около подраста растеше вековен бук,а най-важното беше,че Сивец бе лесен за заграждане.Започнах да захранвам този район интензивно и яко .За 4 месеца изсипах около 2т.царевица.В района се навъдиха много сърни,зайци и прасета,но най-важното за мен бе,че и той беше там.Денно време лежеше на южния склон,а през ноща слизаше при хранилките и солищата.

Най-после дойде откриването на сезона.С председателя се бяхме уговорили още преди месец да прогоним Сивец още първия ден.Деня беше мрачен и хладен.След като се събрахме,решихме да направим една -две гонки и чак след това банкета.Натоварихме се по джиповете и отпрашихме към Сивец.Специялно за случея бяхме поканили на лов и един колега от северна България,който беше прочут кучкар.Носеше му се славата,че и коза да заведе в гората и тя ще прогони.Оставихме колите малко по-назад и тихомълком тръгнахме към пусийте.Председателя ни разстави и отиде гонач.Точно по план,бяхме оградили южния склон на Сивец.

Гоначите тръгнаха,а аз чаках с нетърпение развитието на нещата.Бях заредил компресора с 5 руски бренекета Тандем.Евентуално щях да стрелям на дистанция от30-50м.По едно време кучетата започнаха да лаят.Лаят приближаваше към пусийте,а сърцето ми затуптя яростно,но както става всеки път,след минута утихна.Лаят достигна до пусията на Наско.Той стреля , но лаят продължи нататък.Кучетата се запътиха към пусията на Данчо,която се виждаше като на длан.Видях как огромния глиган се показа,Данчо клекна , прицелисе,нобуцата пръст на която беше стъпил поддаде и Данчо не улучи.Колегата беше с тек и неуспя да презареди за втори истрел.Беше мой ред.След минута Булчо се показа.Беше ранен(най-вероятно от Наско)и бягяше на около 40 метра.Поведох го и стрелях,презаредих и стрелях пак.Той падна,ритна няколко пъти и заспа.....завинаги. Тежеше 230 кг.Под кожата намерихме 12 калцирани съчми.Зъбите бяха 21см.Най-после отмъстих за моето куче.Зъбите ги подарих на колегата с кучетата,зашото без него нямаше да пипнем глигана.

Това беше историята за Булчо.Разказах я така както се случи.Надявам се да ви е интересна.Наслука ан всички.

Link to post
Share on other sites
Здравейте колеги.Както във всички дружинки има поне един легендарен глиган,така и в нашата имаше един.Ловците го наричаха Булчо.Хората,които го бяха видяли разказваха,че точно на челото имал бяло петно подобно на було на невеста .Слуховете за неговата големина се бяха разнесли из целия окръг и всички ловци го преследваха.Не един,или двама го стреляха , но той винаги се измъкваше.Веднъж дори и аз го видях .Бях излязъл да разходя псетата и по е дно време едно от кучетата залая ожесточено на място,а след това изсквича неистово и настана тишина.Побягнах натам и когато го видях щях да заплача.....Кучето лежеше мъртво с разкъсани гърди,на окололо 50 м. се отдалечаваше едър стар глиган.Когато ме усети той се обърна и видях неговата окървавена муцуна и булото.Дори когато ме видя,Булчо,не се забърза,а се отдалечи с умерен ход.И до ден днешен съжалявам , защо не си взех пушката,но си дадох дума да отмъстя на глигана за стореното.

Проклетото говедо винаги успяваше да се измъкне от гонките и засадите.Когато бяхме на лов , в най-добрия случай виждахме само следите му , но не и него.Старите ни бъзикаха,че глигана знаел на кои пусий ще застанем , преди още да сме стигнали до тях.Веднъж го вкарахме в гонка,но когато стигна на около 300м. от пусийте ,той скърши надясно , проби път през кучетата,като дори рани едно от тях леко и се измъкна през една изоставена махала,където никога животно не е минавало и там не оставяхме пусий.Най-лошото беше,че отново рани мое куче.Сега вече въпроса стана личен.Сезона приключи,а аз се заех с глигана,но не да го преследвам,а да се опитам да науча всичко за него.Кои пътеки изсползва,в кои бачкала се къпе,кои са неговите райони и всичко останало,а когато науча тези нещта ще съм готов за есеннта.Цяло лято обикалях гората и разучавах вървищата и районите , които обикаля.След като научих , кои са неговите райони си избрах един.Района беше Сивец.В него имаше две калища,около декар гъст подраст,а около подраста растеше вековен бук,а най-важното беше,че Сивец бе лесен за заграждане.Започнах да захранвам този район интензивно и яко .За 4 месеца изсипах около 2т.царевица.В района се навъдиха много сърни,зайци и прасета,но най-важното за мен бе,че и той беше там.Денно време лежеше на южния склон,а през ноща слизаше при хранилките и солищата.

Най-после дойде откриването на сезона.С председателя се бяхме уговорили още преди месец да прогоним Сивец още първия ден.Деня беше мрачен и хладен.След като се събрахме,решихме да направим една -две гонки и чак след това банкета.Натоварихме се по джиповете и отпрашихме към Сивец.Специялно за случея бяхме поканили на лов и един колега от северна България,който беше прочут кучкар.Носеше му се славата,че и коза да заведе в гората и тя ще прогони.Оставихме колите малко по-назад и тихомълком тръгнахме към пусийте.Председателя ни разстави и отиде гонач.Точно по план,бяхме оградили южния склон на Сивец.

Гоначите тръгнаха,а аз чаках с нетърпение развитието на нещата.Бях заредил компресора с 5 руски бренекета Тандем.Евентуално щях да стрелям на дистанция от30-50м.По едно време кучетата започнаха да лаят.Лаят приближаваше към пусийте,а сърцето ми затуптя яростно,но както става всеки път,след минута утихна.Лаят достигна до пусията на Наско.Той стреля , но лаят продължи нататък.Кучетата се запътиха към пусията на Данчо,която се виждаше като на длан.Видях как огромния глиган се показа,Данчо клекна , прицелисе,нобуцата пръст на която беше стъпил поддаде и Данчо не улучи.Колегата беше с тек и неуспя да презареди за втори истрел.Беше мой ред.След минута Булчо се показа.Беше ранен(най-вероятно от Наско)и бягяше на около 40 метра.Поведох го и стрелях,презаредих и стрелях пак.Той падна,ритна няколко пъти и заспа.....завинаги. Тежеше 230 кг.Под кожата намерихме 12 калцирани съчми.Зъбите бяха 21см.Най-после отмъстих за моето куче.Зъбите ги подарих на колегата с кучетата,зашото без него нямаше да пипнем глигана.

Това беше историята за Булчо.Разказах я така както се случи.Надявам се да ви е интересна.Наслука ан всички.

Правдата възтържествува.Коя година се развива случката.От мене има 6. :icon_thumright::)

Link to post
Share on other sites

Красиво колега, красиво, но защо със злоба / макар че те разбирам /, дивото си е диво, прави всичко за да се съхрани, макар и понякога да не го разбираме. Ако ножа стигна до кокола и ние бихме направили същото. Интересно, но твоята история много ми напомни за един сборник разкази, където в един от тях се разказваше за " жупана ", глиган които доста прилича на вашия . :icon_thumright:

Link to post
Share on other sites
Красиво колега, красиво, но защо със злоба / макар че те разбирам /, дивото си е диво, прави всичко за да се съхрани, макар и понякога да не го разбираме. Ако ножа стигна до кокола и ние бихме направили същото. Интересно, но твоята история много ми напомни за един сборник разкази, където в един от тях се разказваше за " жупана ", глиган които доста прилича на вашия . :)

Здравей колега.Злобата към глигана бе породена заради кучето,защото то ми бе подарък и вложих много труд , докато го обуча.Въпреки всичко,когато видях глигана да се приближава към пусийта , единственото което испитах към него бе увъжение заради силата , борбеноста и красотата с която го бе надарила природата.За жупана си прав,но с уговорката че нашия бе много по-малък и не нападаше ловците щом ги види слава богу.Наслука

Link to post
Share on other sites
.Специялно за случея бяхме поканили на лов и един колега от северна България,който беше прочут кучкар.Носеше му се славата,че и коза да заведе в гората и тя ще прогони.

Кажи как се казва този колега и от кой град е???????

Колегата се казва Добри и е от едно врачанско село,но му забравих името

Благодаря за предоставената информация :) !!!!!!!

Edited by Ivan Iojev
Link to post
Share on other sites
Кажи как се казва този колега и от кой град е???????

Колегата се казва Добри и е от едно врачанско село,но му забравих името.За съжаление от тогава не сме се виждали и му нямам координатите.Наслука

Edited by mitko_loveca
Link to post
Share on other sites
Здравей колега.Злобата към глигана бе породена заради кучето,защото то ми бе подарък и вложих много труд , докато го обуча.Въпреки всичко,когато видях глигана да се приближава към пусийта , единственото което испитах към него бе увъжение заради силата , борбеноста и красотата с която го бе надарила природата.За жупана си прав,но с уговорката че нашия бе много по-малък и не нападаше ловците щом ги види слава богу.Наслука

Колега, чудесен разказ, много ми хареса! Поздравления!

Може ли някой да сподели как се казва този сборник с разкази, където пише за жупана, че ми събудихте интереса да го прочета?

Link to post
Share on other sites
Колега, чудесен разказ, много ми хареса! Поздравления!

Може ли някой да сподели как се казва този сборник с разкази, където пише за жупана, че ми събудихте интереса да го прочета?

Книгата се казва "Ловни разкази", имам нейно старо издание, не зная дали е преиздавана наскоро. В нея са поместени разкази на ловна тематика на известни български, руски, чешки, словашки, унгарски, румънски и немски автори. Прекрасна книга, удоволствие е да се чете!

Link to post
Share on other sites
Книгата се казва "Ловни разкази", имам нейно старо издание, не зная дали е преиздавана наскоро. В нея са поместени разкази на ловна тематика на известни български, руски, чешки, словашки, унгарски, румънски и немски автори. Прекрасна книга, удоволствие е да се чете!

И моето издание на книгата е доста старо и не съм виждал по - нови.В книгата има много интересни и поучителни разкази.Наслука

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...

Колеги дали я има някъде тая книга в ел. вариант, че като тръгна по книжарници да търся книгите посочени в една друга тема, и ме гледат като ненормален :crybaby:

Link to post
Share on other sites
Колеги дали я има някъде тая книга в ел. вариант, че като тръгна по книжарници да търся книгите посочени в една друга тема, и ме гледат като ненормален :crybaby:

За кой книги те гледат като ненормален.

Link to post
Share on other sites
  • 2 months later...
Здравейте колеги.Както във всички дружинки има поне един легендарен глиган,така и в нашата имаше един.Ловците го наричаха Булчо.Хората,които го бяха видяли разказваха,че точно на челото имал бяло петно подобно на було на невеста .Слуховете за неговата големина се бяха разнесли из целия окръг и всички ловци го преследваха.Не един,или двама го стреляха , но той винаги се измъкваше.Веднъж дори и аз го видях .Бях излязъл да разходя псетата и по е дно време едно от кучетата залая ожесточено на място,а след това изсквича неистово и настана тишина.Побягнах натам и когато го видях щях да заплача.....Кучето лежеше мъртво с разкъсани гърди,на окололо 50 м. се отдалечаваше едър стар глиган.Когато ме усети той се обърна и видях неговата окървавена муцуна и булото.Дори когато ме видя,Булчо,не се забърза,а се отдалечи с умерен ход.И до ден днешен съжалявам , защо не си взех пушката,но си дадох дума да отмъстя на глигана за стореното.

Проклетото говедо винаги успяваше да се измъкне от гонките и засадите.Когато бяхме на лов , в най-добрия случай виждахме само следите му , но не и него.Старите ни бъзикаха,че глигана знаел на кои пусий ще застанем , преди още да сме стигнали до тях.Веднъж го вкарахме в гонка,но когато стигна на около 300м. от пусийте ,той скърши надясно , проби път през кучетата,като дори рани едно от тях леко и се измъкна през една изоставена махала,където никога животно не е минавало и там не оставяхме пусий.Най-лошото беше,че отново рани мое куче.Сега вече въпроса стана личен.Сезона приключи,а аз се заех с глигана,но не да го преследвам,а да се опитам да науча всичко за него.Кои пътеки изсползва,в кои бачкала се къпе,кои са неговите райони и всичко останало,а когато науча тези нещта ще съм готов за есеннта.Цяло лято обикалях гората и разучавах вървищата и районите , които обикаля.След като научих , кои са неговите райони си избрах един.Района беше Сивец.В него имаше две калища,около декар гъст подраст,а около подраста растеше вековен бук,а най-важното беше,че Сивец бе лесен за заграждане.Започнах да захранвам този район интензивно и яко .За 4 месеца изсипах около 2т.царевица.В района се навъдиха много сърни,зайци и прасета,но най-важното за мен бе,че и той беше там.Денно време лежеше на южния склон,а през ноща слизаше при хранилките и солищата.

Най-после дойде откриването на сезона.С председателя се бяхме уговорили още преди месец да прогоним Сивец още първия ден.Деня беше мрачен и хладен.След като се събрахме,решихме да направим една -две гонки и чак след това банкета.Натоварихме се по джиповете и отпрашихме към Сивец.Специялно за случея бяхме поканили на лов и един колега от северна България,който беше прочут кучкар.Носеше му се славата,че и коза да заведе в гората и тя ще прогони.Оставихме колите малко по-назад и тихомълком тръгнахме към пусийте.Председателя ни разстави и отиде гонач.Точно по план,бяхме оградили южния склон на Сивец.

Гоначите тръгнаха,а аз чаках с нетърпение развитието на нещата.Бях заредил компресора с 5 руски бренекета Тандем.Евентуално щях да стрелям на дистанция от30-50м.По едно време кучетата започнаха да лаят.Лаят приближаваше към пусийте,а сърцето ми затуптя яростно,но както става всеки път,след минута утихна.Лаят достигна до пусията на Наско.Той стреля , но лаят продължи нататък.Кучетата се запътиха към пусията на Данчо,която се виждаше като на длан.Видях как огромния глиган се показа,Данчо клекна , прицелисе,нобуцата пръст на която беше стъпил поддаде и Данчо не улучи.Колегата беше с тек и неуспя да презареди за втори истрел.Беше мой ред.След минута Булчо се показа.Беше ранен(най-вероятно от Наско)и бягяше на около 40 метра.Поведох го и стрелях,презаредих и стрелях пак.Той падна,ритна няколко пъти и заспа.....завинаги. Тежеше 230 кг.Под кожата намерихме 12 калцирани съчми.Зъбите бяха 21см.Най-после отмъстих за моето куче.Зъбите ги подарих на колегата с кучетата,зашото без него нямаше да пипнем глигана.

Това беше историята за Булчо.Разказах я така както се случи.Надявам се да ви е интересна.Наслука ан всички.

БРАВО колега,умееш ги и двте да разказваш и да ловуваш.Благодаря ти за хубавите разкази :rolleyes:
Link to post
Share on other sites
Ако имаш възможност и сбодно време напиши още ниякои разказ.Предварително БЛАГОДАРЯ :icon_thumright:
`

Има някои неща които искам да драсна ,но ми е неудобно,зощото не мога да ги докажа със снимки.Но може и да се измисли нещо

Link to post
Share on other sites
`

Има някои неща които искам да драсна ,но ми е неудобно,зощото не мога да ги докажа със снимки.Но може и да се измисли нещо

Аз лично ти вярвам :angry: , но има и вариант " благородна лъжа ", ако поне малко те успокоява за бъдещи упреци де, та моля те вземи и напиши нещо пък който ще да вярва . :icon_thumright:

Link to post
Share on other sites
  • 2 months later...
Здравейте колеги.Както във всички дружинки има поне един легендарен глиган,така и в нашата имаше един.Ловците го наричаха Булчо.Хората,които го бяха видяли разказваха,че точно на челото имал бяло петно подобно на було на невеста .Слуховете за неговата големина се бяха разнесли из целия окръг и всички ловци го преследваха.Не един,или двама го стреляха , но той винаги се измъкваше.Веднъж дори и аз го видях .Бях излязъл да разходя псетата и по е дно време едно от кучетата залая ожесточено на място,а след това изсквича неистово и настана тишина.Побягнах натам и когато го видях щях да заплача.....Кучето лежеше мъртво с разкъсани гърди,на окололо 50 м. се отдалечаваше едър стар глиган.Когато ме усети той се обърна и видях неговата окървавена муцуна и булото.Дори когато ме видя,Булчо,не се забърза,а се отдалечи с умерен ход.И до ден днешен съжалявам , защо не си взех пушката,но си дадох дума да отмъстя на глигана за стореното.

Проклетото говедо винаги успяваше да се измъкне от гонките и засадите.Когато бяхме на лов , в най-добрия случай виждахме само следите му , но не и него.Старите ни бъзикаха,че глигана знаел на кои пусий ще застанем , преди още да сме стигнали до тях.Веднъж го вкарахме в гонка,но когато стигна на около 300м. от пусийте ,той скърши надясно , проби път през кучетата,като дори рани едно от тях леко и се измъкна през една изоставена махала,където никога животно не е минавало и там не оставяхме пусий.Най-лошото беше,че отново рани мое куче.Сега вече въпроса стана личен.Сезона приключи,а аз се заех с глигана,но не да го преследвам,а да се опитам да науча всичко за него.Кои пътеки изсползва,в кои бачкала се къпе,кои са неговите райони и всичко останало,а когато науча тези нещта ще съм готов за есеннта.Цяло лято обикалях гората и разучавах вървищата и районите , които обикаля.След като научих , кои са неговите райони си избрах един.Района беше Сивец.В него имаше две калища,около декар гъст подраст,а около подраста растеше вековен бук,а най-важното беше,че Сивец бе лесен за заграждане.Започнах да захранвам този район интензивно и яко .За 4 месеца изсипах около 2т.царевица.В района се навъдиха много сърни,зайци и прасета,но най-важното за мен бе,че и той беше там.Денно време лежеше на южния склон,а през ноща слизаше при хранилките и солищата.

Най-после дойде откриването на сезона.С председателя се бяхме уговорили още преди месец да прогоним Сивец още първия ден.Деня беше мрачен и хладен.След като се събрахме,решихме да направим една -две гонки и чак след това банкета.Натоварихме се по джиповете и отпрашихме към Сивец.Специялно за случея бяхме поканили на лов и един колега от северна България,който беше прочут кучкар.Носеше му се славата,че и коза да заведе в гората и тя ще прогони.Оставихме колите малко по-назад и тихомълком тръгнахме към пусийте.Председателя ни разстави и отиде гонач.Точно по план,бяхме оградили южния склон на Сивец.

Гоначите тръгнаха,а аз чаках с нетърпение развитието на нещата.Бях заредил компресора с 5 руски бренекета Тандем.Евентуално щях да стрелям на дистанция от30-50м.По едно време кучетата започнаха да лаят.Лаят приближаваше към пусийте,а сърцето ми затуптя яростно,но както става всеки път,след минута утихна.Лаят достигна до пусията на Наско.Той стреля , но лаят продължи нататък.Кучетата се запътиха към пусията на Данчо,която се виждаше като на длан.Видях как огромния глиган се показа,Данчо клекна , прицелисе,нобуцата пръст на която беше стъпил поддаде и Данчо не улучи.Колегата беше с тек и неуспя да презареди за втори истрел.Беше мой ред.След минута Булчо се показа.Беше ранен(най-вероятно от Наско)и бягяше на около 40 метра.Поведох го и стрелях,презаредих и стрелях пак.Той падна,ритна няколко пъти и заспа.....завинаги. Тежеше 230 кг.Под кожата намерихме 12 калцирани съчми.Зъбите бяха 21см.Най-после отмъстих за моето куче.Зъбите ги подарих на колегата с кучетата,зашото без него нямаше да пипнем глигана.

Това беше историята за Булчо.Разказах я така както се случи.Надявам се да ви е интересна.Наслука ан всички.

Колега сажалявам за кучетата ти и браво за хубавата слука,няма ли някоя снимка да ни покажеш та да го видим и ния.

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.