Jump to content

Западно сибирски лайки


bum
 Share

Recommended Posts

преди 12 минути, maksimu написа:

Първият ловен излет  2016г.

Без име.png екшън.png

Как се представя жълтия :)

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 часа, dulo написа:

Пак добро отборно представяне,кучета-ловец.Но този път основната заслуга беше на териерчето.

2016-10-08 15.53.30.png

2016-10-08 15.54.06.png


Браво на Мама и на Брата,всяка седмица да сте така ! 

Link to comment
Share on other sites

Какъв ни е този късмет не мога да проумея.В събота голям глиган 4 изстрела и нищо.В неделя кучетата вдигнаха един зад мен,вкараха го в пусията и се измъкна без дори да го видят,аз поне успях да го видя де ... Здрач навъртя 12 км само за една пусия,след като замина пръв по свинята на връщане беше срещнал една белогъза и се бяха погонили малко и с нея.Във втората пусия Сара,Белла и Здрач участваха сами и се представиха перфектно... Намериха 2-3 годишен нерез,изкараха го на пусиите но пак мина между тях и се измъкна.От страна на дивеч не можем да се оплачем втора седмица общо 4-ри нереза,перфектна работа на кучетата само чакаме Слуката да реши да не споходи ! 

14625375_10207541801407461_1550253239_n.jpg

14657786_10207541854008776_2142007319_n.jpg

14628275_10207541852168730_1454518663_n.jpg

14657782_10207542236938349_598368278_n.jpg

Link to comment
Share on other sites

Колега, Иванов похвали тая кафяво глава кучка, знаеш ли за родителите и нещо, и  търсили на далеч.

Link to comment
Share on other sites

11 hours ago, pika7 said:

Колега, Иванов похвали тая кафяво глава кучка, знаеш ли за родителите и нещо, и  търсили на далеч.

Г-н В. Малинов това е Риса на г-н Т. Николов от Ботевград , дъщеря на Мусат и Джесика.

Сега е при мен и аз само се наслаждавам на работата и, също така да ви благодаря още веднъж за бялата кучка която е дъщеря на вашия Волчан, изключително работливо кученце .

Всичко това благодарение на г-н Джембаски,цялата вина е негова 

Edited by laika_76
Link to comment
Share on other sites

Тъй като слуката все още не е решила да ни споходи,ще се радваме само на хубави снимки ! Въоръжени сме с много търпение,и чакаме онзи така важен момент за нас ! 

14708334_10207660657178781_4117880547682167788_n.jpg

14639584_10207661273634192_4909358924870948133_n.jpg

Link to comment
Share on other sites

Привет на всички колеги и почитатели на Западно сибирските лайки,

От много време се каня да се включа в тази тема и най-после се реших. Още преди години, когато се запалих по тези невероятни кучета покрай мой приятел, започнах да чета темата от самото й начало. Много пъти мислех да пиша и се отказвах, поради причината, че имаше доста дразги и препирни между някои от участниците във времето. Радвам се, че темата е изчистена и така да се каже, разговорите са по темата.

Наскоро ми се случи нещо, което силно ме развълнува и засили връзката с кучето ми - това ме провокира да споделя емоциите си с Вас.

Имам Западно сибирска лайка която е на 5 години и половина, женска и се казва Шара. Купил съм я от Петър Петров-Трапера (дано не провокирам негативизъм у Вас). Както и да е, ние с кучето нямаме вина за взаимоотношенията му с останалите съфорумци. От три години имам желанието да я заплодя с цел да си оставя едно мъжко кученце и да работя за създаването на моя ловен отбор. По една или друга причина не успявах със заплождането...или изпусках момента, защото съм послушал някой, или тя поради някаква друга причина не даваше на мъжкия, който съм избрал и така ходене по мъките 2 години.

В крайна сметка по съвет на мой приятел кучкар реших да подходя уж малко по-професионално. Когато кучето се разгони за пореден път още в началото го заведох на лекар, за да направим цитонамазка и да вземем кръв за изследване на прогестерон, с цел определяне на точния момент на овулация, когато ще има най-много узрели яйцеклетки. Та при засичане на резултатите от двете изследвания бяха определени дните 04 и 05 септември. На 04.09 пристигнахме при мъжкият Аркан, който е собственост на мой приятел, купен е от Вълчи дол от Искрен *** (дано не бъркам името на човека). Кучетата се заклещиха два пити на 04 вечерта и на 05 сутринта. Тръгнахме си от балкана с една чудесна почерпка и чувството за добре свършена работа. И веселата част свършва горе долу до тук.

Бяхме насрочили дата за видеозон при доктора между 25 и 30 ден. Но някакво вагинално течение наложи с доктора да се видим по-рано. При прегледа докторът каза, че проблем с течението няма и направи преглед с видеозона. Каза, че според него не е забременяла, но още било рано да се каже категорично. Аз естествено се хванах като удавник за сламка и се уговорихме за още един видеозон след няколко дни. На втория ултразвуков преглед двама доктори единодушно отрекоха бременност. На въпроса ми: Защо така се получава? Ми отговориха, че можело да е от мъжкия, или да трябвало да свали някои друг килограм. Не мога да Ви опиша разочарованието, което изпитах. За пореден път нямаше да имаме кученца. Обвинявах се, че нещо не съм направил като хората, а в същия момент дори не знаех къде съм сбъркал. От тук нататък последва строг хранителен режим, сведен до санитарния минимум и дълги енергични разходки. Последва откриването на ловния сезон и т.н. На втората седмица от октомври ми се налагаше да отсъствам и не ходихме с кучето на лов. Когато се прибрахме в неделя следобед, аз за пореден път с разочарование казвах на жена ми как кучето почти не яде и въпреки това не отслабва. В началото се учудвах каква невероятна порода е лайката и как може да си натрупа запас - хем малко храна, хем много движение и пак не става кльощава, но нещата вече не ми се струваха нормални. Освен това много се ядосвах от факта, че при толкова бягане корема й седи отпуснат. Та въпросният следобед отидох при кучето, сложих го да легне и стиснах една от цицките му, както вече сте се досетили от там потече мляко. Светкавично звъннах на доктора и му съобщих щастливата новина. Той разбира се беше по-резервиран и каза да не бързам толкова да се радвам, защото може да е лъжлива бременност. Последва разбира се поредния преглед на ехограф, на който беше потвърдено наличието на един плод - в добро здраве. Докторът беше с накърнено его, но аз бях толкова радостен, че изобщо не ми е хрумвало да му се сърдя. Все пак и той е човек и може да сгреши. На въпроса ми: Защо кученцето е само едно, той каза, че сигурно не сме уцелили момента. Предвид на направените изследвания, този отговор не ми прозвуча толкова добре като предходната информация, но реших да не обръщам внимание. Бебето беше на път и нищо друго нямаше значение. Тук последва поредния шамар от съдбата - кучката трябваше всеки момент да роди, а кученцето нямаше хабер да излиза. Доктора ми обясни, че понеже е само едно кученце не може да предизвика достатъчно дразнение на матката и от там съответно е и липсата на контракции. Уговорката беше да изчакаме до сряда, когато пак да проверим тоновете на бебето, защото при преносване започвали да отслабват. От тук нататък последва подготовка на мястото за раждане, проверки през един час включително и нощем, защото при нас е доста студено и разбира се нормална порция храна. Не мога да Ви разкажа за притесненията и бодуването, който има деца знае какво е. Макар, че жената твърди, че за кучетата се притеснявам повече от колкото за децата, но това е друга тема. В сряда отново бяхме в болницата при доктора. Тоновете на кученцето бяха отслабнали, но все още в норма. Докторът още предния път ми обясни, че има хормонална инжекция, която била много добра и отпускала матката, предизвиквал контракции и т.н., не не искал да избързваме с нея, защото щяла да е доста скъпа. Каза, че за малките породи е супер, но за по-едро куче ставало скъпичко - така да се каже това ми беше последния вариант. Уговорката беше да изчакаме още един ден до четвъртък и ако Шара не е родила естествено да сложим въпросната инжекция. В четвъртък сутринта бяхме с кучето във ветеринарната клиника казах на доктора, че няма какво повече да чакаме и да слага инжекцията. След като я поставихме доктора каза, че до 24 часа ще настъпи раждането. На тръгване ми даде още една инжекция с друг препарат, която трябваше да поставя на другия ден сутринта ако раждането не е настъпило. Това бил по-стар препарат, който се ползвал за предизвикване на контракции. Доктора каза, че вече борбата ни се е насочила към това да отървем секциото. За кученцето не  казваше нищо - вече беше 66 ден. Тази нощ дежурството беше още по-зверско. За съжаление резултат пак нямаше. Сутринта в 9 часа се обадих на лекаря и му казах, че вече са минали 24 часа и кучето не е родило. Съответно доктора ми каза да поставя втората инжекция и да чакам, че контракциите ще настъпят до 20-30 минути. След два часа ми се обади доктора да попита какво става, че и на него му е притеснено отговора беше, че контракции и раждане няма. Тогава той ми каза, че е най-добре да направим секцио. По мое настояване изпратих жена ми до клиниката да вземе още една инжекция от втория тип, който предизвиква контракции и я поставих на обед. В 14 часа се обадих на доктора и му казах да се подготвят, че ще доведа кучето за операция след един час. В 15 часа кучето беше вкарано в операционната. В 17.00 отидох, за да си го прибера. Кучката беше що годе добре, но с малкото нещата не бяха никак розови. Беше преносено със седем дни, не искаше да засуче, а когато му давах пипета не искаше и да гълта. Лекарите казах, че сигурно няма да оцелее, но да по-важно било кучката да е добре. Транспортирах ги до вкъщи. Шара беше на задната седалка, а бебето беше в едно кашонче с лигнин и бутилка топла вода, която да го затопля, защото кучката още не беше излязла добре от упойка. Забравих да кажа, че кученцето беше мъжко, чисто бяло. Вкъщи кучката с малкото ги настанихме в спалнята на малкият ни син. Беше слагане на дебели постелки, пускане на печки, акъли от опитни и неопитни приятели и т.н. Въпреки, че от време на време кучката облизваше малкият, още не го беше приела майчински да се сгуши в нея. Това налагаше и поддържането на висока температура в стаята, от която кучката имам чувството, че щеше да колабира. Кученцето упорито отказваше да суче. Лапаше цицката и скимтеше без да засуква. Последва ставане през един час - аз, за да доя Шара и жената, за да го храни с пипета и да го разтрива. Тук е момента да изкажа благодарност на жена ми за психическата и физическата подкрепа в този момент! Аз в петък вечер бях физически и психически изтощен, вече почвах да блокирвам - без нейна помощ нямаше да се справя. В събота през целия ден това упражнение продължи, като през цялото време не спирахме да караме кученцето да засуче. Вечерта, когато жена ми беше на смяна като дойде се похвали, че кученцето около минута е сукало само. В неделя самостоятелното му сукане зачести, имаше разбира се и моменти, в които ние помагахме. Вече малкия Аркан е самостоятелна бойна единица (кръстихме го на баща му). Вече е на 13 дни и е почти килограм. Хапва здраво и е загладил косъма. Кучката все още се храни умерено, че да не си докараме мастит. Ходим в гората сутрин и вечер и се разбираме само с поглед. И по-рано имахме много силна връзка, но имам чувство, че сега нещата са на друго ниво. Благодаря и на доктора за грижите!

Поздрави на всички колеги и много слука през сезона с тези невероятни кучета!

Продължавайте все така да поддържате тази прекрасна тема!

ПП Не съм забравил за снимки, просто реших да ги кача в отделен пост.     

Link to comment
Share on other sites

Тази е от снощи. Качеството не е много добро, за което се извинявам, но малкия не седи мирен :p Все пак му личи, че е дръпнал.

1477384753429.jpg

Link to comment
Share on other sites

Направих си труда да прочета целия ти разказ,както спомена ти и кучето ти не сте виновни за лайнарските истории на Трапера.Само мога да кажа че хора като теб са 1 на 1000,това което си направил за кучето си малко колеги ловци биха го... Поздравления,бъдете живи и здрави и дано малкия Аркан и Шара ти донесат много ловна слука ! 

Link to comment
Share on other sites

Преди 21 часа, Doddyyy написа:

Направих си труда да прочета целия ти разказ,както спомена ти и кучето ти не сте виновни за лайнарските истории на Трапера.Само мога да кажа че хора като теб са 1 на 1000,това което си направил за кучето си малко колеги ловци биха го... Поздравления,бъдете живи и здрави и дано малкия Аркан и Шара ти донесат много ловна слука ! 

Мерси за благите думи!

Честно да ти кажа и аз като си прочетох поста стигнах до извода, че си е труд да се изчете целия :lol:.

Много слука и на теб и кучетата ти!

Поздрави, Явор!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
На 9.11.2016 г. at 19:00, dulo написа:

Намерено,отработено и добито благодарение на отбора и колегата стрелец.

2016-11-09 18.59.56.png

Много празна снимка без отбора , я да се коригираш!!!

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
 Share

×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.