Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2019
iwo88

Тъпкач

Recommended Posts

Здравей колега! Ето ти един линк, тука има много информация, разрови се ще се орентираш горе долу за тази пушка от тук- revolverclub.org/index.php?act=Attach&type=post&id=11508 (отвори първия файл и разархивирай книгата) Успех :good: !

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мен това е „Крънка” (калибър 15,24 мм) образец 1864 г. (тази пушка е типичен представител на конверсионните модели оръжие – преправени от предно пълнещи се пушки, модели от средата на ХІХ в)., без да твърдя че съм напълно сигурен.Според това което изрових от тук и там в интернет :D , това е гладкоцевна капсулна пушка, прочети каква е историята на тези пушки интересно е:

"Известните военни "Милютинови реформи", проведени в навечерието на войната, включвали основно превъоръжаване на армията, което се заключавало в замяна на капсулните гладкоцевни оръжия, останали от злополучната Кримска война с по-съвременни образци. За да създаде стабилна основа, за да отхвърли Парижкия диктат, да се подготви за война с Отоманската империя и това да стане с обективно съществуващите вътрешни ресурси и външни заеми, Русия трябва да превъоръжи армията си със съвременно оръжие за кратко време. А това кратко време не е достатъчно за изработването на нови бердани, не достигат точни машини и опит. Времето обаче не е проблем при наличните около 1 000 000 капсулни винтовки обр. 1856 г. и достатъчно средства - чрез сравнително бързата евтина преправка целта може да се постигне само за 2-3 години. Някои, макар и малцина, оръжейни специалисти от онова време, са на мнение, че преправката е трябвало да стане по системата на Баранов (подобна на "Албини-Брендлин"). Като оставим настрана търговската страна на въпроса наистина "Баранов" има някои по-големи достойнства, но стойността на преправката по тази система е значително по-висока. На Русия й е необходима не хубава или лоша пушка за превъоръжаване — необходима й е съвременна оръжейна система, при която да се използват старите винтовки и да се получат задоволителни балистични качества.

Работата по превъоръжаването протекла в две основни направления. Първото направление предвиждало конструиране, изпитване и приемане на въоръжение на нови образци затворни оръжия. То изисквало по-продължително време и много средства за усвояване на новото производство. Второто направление се наложило по икономически съображения и било свързано с преработването на наличните преднопълнещи се оръжия. То изисквало по-малко финансови раз¬ходи и време.

Работата по двете направления протекла паралелно. За кратко време в Оръжейната комисия постъпили няколко значими предложения за евтини методи за преработка на капсулното оръжие, което се намирало в изобилие в складовете и във войските. Едно от тях принадлежало на чешкия конструктор Силвестър Крнка (барон Хохенбрук), роден през 1825 г. във Велики Бор.

Неговият вариант за преработка бил предоставен на руските оръжейни специалисти от лейб-гвардейския улански полковник Т. Ф. Ган през 1867 г. Предварителните изпитания на оръ¬жието започнали през юли 1867 г. в Петербург. Те показали, че конструкторът е намерил сполучлив начин за преработка на преднопълнещите се пушки, но решение за приемане на въоръжение не било взето. Една от основните причини за това били свързани с производството на металическа унитарни патрони. За да отстрани препятствията пред патронните оръжия, полк. Ган предлага машинка за правене и преснаредяване на патрони, която да се използва от частите на армията. Ган конструира патрон, който по-късно е усъвършенстван от Силвестър Кринка и е наречен "патрон на Кринка-Ган ". Изпитанията на крънката дават отлични резултати, системата се оказва пригодна и икономически ефективна за преправянето на старите пушки с капсулно възпламеняване, освен това превъзхожда лансираната по същото време пушка на Баранов.

На 18 март 1869 г. император Александър II утвърждава кринката като система, по която да се преправят капсулните пушки. На 8 август излиза нова заповед — да бъдат преправени и оръжията от системата "Тери Норман” Един от показателите, оказали влияние върху решението на комисията, била сравнително ниската цена на преработката. По предварителни данни разходите възлизали на 6 рубли, но в последствие те се оказали значително по-големи. Така например в Тулските заводи те били 10 рубли и 93 копейки, в Сестрорецките - 7 р. и 96 к., в Ижевските - 8 р. и 69 к. В частните заводи на Нобел разходите достигнали до 11 р. и 44 к.След приемането на въоръжение били сключени договори с различни заводи за преработка на капсулните пушки. Предвиждало се до IX.1870 г. да бъдат преработени 512 хил. оръжия. Наред с това в някои заводи се пристъпило към изработването на нови пушки "Крнка". Така например през 1869 и 1870 г. в Тулските, Сестрорецките, Ижевските заводи били произведени 120хил. нови оръжия. Превъоръжаването на Руската армия с "Крнка" обр. 1869 г. започнало през 1870 г. Малко по-късно, когато има известен брой кринки във войската, Русия преоборудва отново оръжейните си заводи, които започват произ¬водство на "Бердана 2". Както вече споменахме, дори в началото на войната руската армия не разполага с половината от необходимите бердани, не е осигурено и достатъчно количество патрони. Наличието на повече от 800 000 кринки във войската и на склад обаче е основание да се твърди, че и руската армия заедно с армиите на големите европейски държави е въоръжена изцяло с иглено оръжие с унитарен патрон.

Същността на преработката на капсулните пушки по метода на Крнка се състояла в изрязване на задната част на цевта и монтиране (навиване) на допълнително изработена бронзова затворна кутия. Ударният механизъм от капсулните пушки останал без промяна с изключение на новото чукче (петле). Последното имало масивен страничен издатък, който нанасял удари по иглата

По метода на Крнка били произвеждани три вида пушки - пехотна, драгунска и казашка, а така също и кавалерийска карабина. Всички те се различавали основно по дължината на цевта, а само казашката по формата на ложата. Казашката пушка Кринка е рядко срещан вариант на тази система. Тя е видимо по-къса от пехотната пушка, но по-дълга от драгунската (кавалерийската). Пехотният вариант има дължини 135,134,5,133,8 см. Казашката пушка е с обща дължина 122,5 см, а цевта е дълга 79 см, за разлика от пехотния размер от 91,2 см. Общият вид на този вариант е за една олекотена пушка с по-фин и тънък приклад и подцевие. Например бронзовият задтилък е с размери 10,2 на 3,8 см, докато пехотният е винаги 13 на 4,5 см (драгунската пушка (карабина) е с размери на задтилъка до 10,5 см височина, но също с 4.5 см ширина").

Да започнем с дървената част — приклада и подцевието (ложата). Повечето кринки имат дървена част от брезова и борова дървесина, но се срещат и такива от орех. В оригиналното заводско изпълнение дървените части не са байцвани в цвят, а са само лакирани за предпазване от влага. Върху дясната страна на приклада, откъм механизма, на 5-6 см от задтилъка има един или два кръгли печата (много рядко три), нанесени съвсем леко върху дървената повърхност. Печатите принадлежат на заводите или работилниците — производители или преправчици. Ако печатът е един, почти сигурно е, че кринката е новопроизведена. Ако са два, най-често левият от тях е на производителя на по-старото оръжие, от което се прави преправката (винтовка обр. 1856 г. "Тери-Норман"), а десният е на преправката.

Точна информация за годината на производство на оригинала или предшественика се получава и от клеймото върху планката на механизма, напр. "Т.О.З. — 1861". Вляво от него, обикн. с две букви, е означен конкретният производител. Заводският номер на механизма е вбит върху вътрешната лява страна. По правило той не отговаря на заводския номер на цевта. От вътрешната страна на ударника понякога има клеймо на конкретния производител или номера на планката. Бронзовата кутия и блокът в нея също са място за вбиване на клеймо. Основният знак на Държавната приемателна комисия е двуглав орел с буквите "ПК" под него и се вбива в кутията откъм механизма, но се среща и централно отгоре. Затворът (блокът) като нов елемент в пушката също може да обозначи мястото на изработка или преправка. В Ижевския оръжеен завод например се използва видимата повърхност на затвора, за да се набие там номерът на оръжието (още и на цевта и цевната кутия). Ако пушките са преправени например в заводите на Нобел в Петербург, клеймото върху затвора е "Л. Нобель". Работилницата на Мейенгарт в Либава е обозначена с "Либава". Върху затвора на Варшавската оръжейна работилница пише "В.О.М.". Фабриката на Менке в Киев слага клеймо "Ф. МЬнке" .В задния край на цевта до затворната кутия винаги е вбит номерът на оръжието. Той би трябвало да се допълва от двуглавия орел с "ПК" и заводското клеймо за изпитване и приемане — буква "П" в окръжност. Ижевският и Сестрорецкият завод обикн. изписват и годината на производство.Преправянето на кринките, често за втори път, както и подмяната на счупените и негодните части и механизми, понякога води до събирането в една пушка на елементи от няколко завода и работилници. Сравнително лесно е да се определи кринката по надписа върху планката на механизма. Тъй като цевта е основната част на едно оръжие, правилно е да се установи производителят на цевта или цевната кутия и тяхното клеймо да бъде определящо за произхода на оръжието. Още повече, че там се намира заводският номер на оръжието, по който се установява пътят на оръжието кой пехотен, драгунски, казашки или артилерийски полк е било зачислено

Откриваните в България такива оръжия обикн. са с механизъм на Сестрорецкия оръжеен завод (1866) и вбита година на производство (преправка) върху цевта – 1870 г.със стрела под нея.

Ударният механизъм е типичен за капсулните пушки от средата на XIX в. и има за основа френския вариант. Кринките са произвеждани и преправяни, само в Русия. Когато оръжието е преправено от обр. 1856 г., произведен навремето в Германия или Белгия, върху механизма ще бъде отбелязано "А. Франкот. Лиеж" (на латиница), годината и заводският номер, а може да бъде отбелязан само градът — "Лиеж" в Белгия или "Зул" в Германия, и номера. Забележителната заслужила кринка излиза от въоръжение в руската армия на 1 януари 1885 г., тя е и първото регламентирано оръжие на Българската земска войска."

Ето и снимки на преработена вече пушка http://dimanov7408.snimka.bg/hobby/kr-nka.520298.19770818

Надявам се този път да съм бил по точен и полезен :drinks: .

Редактирано от JEMiliov

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колега, евалла за труда, но пушката на първите снимки не е преработена.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колега, евалла за труда, но пушката на първите снимки не е преработена.

Да, аз не съм писъл никъде че "тюфека" :D на колегата iwo88, е преработена.Просто му дадох информация. Според мен това е пушка, която е с капсулно възпламеняване, предно пълнеща и е първообръза на така наречените "Крънка".Видно е че дори и първообръз то тя не е във оригинален вид.

П.П.: Може би си се заблудил от първото изречение във поста ми.Написъл съм го малко "засукано" :pardon:

Редактирано от JEMiliov

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз имам КРНКА от 1863г. пише на нея ,и няма нищо общо с тази пушка.Това е руска капсулна пушка :ЕВЗАЛИЙКА.

Има и български такива.Крнката е със задно пълнене.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре колеги хайде четете в случая годините на плочката на УСМ не е от значение 1863 г.или 1866 г.Според мен е по важно образеца на пушката-устроиство и т.н.т (руския език предполагам не е проблем за вас :drinks: ) Наблегнете с четенето над "Втория период" и повече над "Трети период".А колега BMW X5 като стигне до "Четвърти период" обърни внимание на стр. 18 (има инфо за КРНКА) и се върни пак във "Трети период" винтовка обр. 1856 г. :drinks: .Малко шантаво обяснявам :pardon: ама като седнете и прочетете ще ви стане ясно :yahoo:http://firearmhistory.ru/1key1

Редактирано от JEMiliov

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен тази пушка е туловка защото ТОЗ се превежда Туловский Оражеен Завод така че произхода е руски :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
:rolleyes: .............че е тоз и е произведена в русия спор няма............трябва иво 88 да погледне в цевта и да каже има ли 3 нареза,или няма...........производството на капсулни преднопълнещи се пушки за различни цели/ловни без нарези и военни с нарези/ е продължило доста по-дълго от началото на военната реформа.............и е задоволявало определени пазари.............обикновено на изток............така,че този тъпкач нищо чудно да е дошъл от бухара през турската империя............... :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма нарези :)

:) ................като е без нарези,разполагаш с преднопълнеща се капсулна ловна пушка..............явно не е дошла с някой черкезин,а е била притежание на руски офицер,участвал във войната ..............защо не поразпиташ............ :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Горе долу в този период в Русия са се произвеждали три модела ударни-капсулни пушки:Руска ударна нарезна пушка образец-1854.Руска 6 линеина винтовка образец-1856.Кавалерииски двунарезен щуцер образец-1849г.,но тои е прекалено къс.На снимката пушката удивително прилича на 6 линеината винтовка,но гривните за захващане на цевтта не са оргинални-явно!!По това време в Русия е имало три "задруги " за производство на стрелково оръжие.Първата съществува от 1511 г. в Москва наречена "пушкарска изба"През 17 век-"Оръжеина задруга в Тула" и гр.Олонц-третата.Оръжието на снимката явно е Тулско.И несе лъжете за нарезите-първите нарези са нямали нищо общо със сегашните!При това оръжие корозията и експлоатацията одавна са заличили квото и да е имало от вътрешната част на цевтта!!!Притежавам колекция от няколко револвера ,някои от които доста по нови,но и всичките им цеви изглеждат глатки!!!!!А това примерно за Белгииски "Наган" е невъзможно!!!!Както и за Руски -разбира се.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
:) ............6 линейни нарезни/2 нареза/капсулни пушки са доставяни в руската армия до 1868 год.................в руско-турската освободителна война са участвали 7 линейни нарезни/от 2 до 4 нареза/в кол. около 10000/доставени 1877год/...............имало е също и гладкоцевни 15,4мм капсулни,както и ограничено кол.капсулни оръжия система "танер".............ще трябва да помолим иво88 да измери и диаметъра на цевта........ :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма нарези :)

Сигурен ли си? Потръкни цевта от вътре.Почти съм сигурен,че това е щуцер с два нареза.Можеш ли да дадеш размери на цевта - дължина,вътрешен диаметър,дължина на дървенията? Във всеки случай притежаваш парче история и като такова е ценност.Можеш да се обърнеш за съвет към форума на НД"Традиция"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зарежда...

×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.