Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2020

Recommended Posts

Здравейте! Аз съм на 15 години и се занимавам с харпунджийство от около 2, но досега съм бил само за кефали в Гърция на о. Тасос и в България за попчета и сафрид. Това лято, живот и здраве, със семейството ще ходим в Турция, та въпросът ми е кои са най-често срещаните риби, как да ги ловувам. Имам харпун на ОМЕР 75 см с леки ластици и стрела, която не знам колко е дебела, може би около 5-6 мм, и с контра около 5 см. За съжаление вече неопренът на Бюша ми е малък, но имам нож, буй, кокан, тежести, които не мога да ползвам, големи, тежки и твърди плавници, чорапи, ръкавици, маска, шнорхел и май е това. Може ли да ми кажете кое от тези неща няма да ми трябва и да ме посъветвате какво още да си взема. Искам да поясня, че пиша в Лов без огнестрелни оръжия, защото в темата за риболова много рядко влизат харпунджии, а в тази тук най-много през два часа. И още един въпрос: Колко пари горе-долу струва един неопрен за морето.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте! Аз съм на 15 години и се занимавам с харпунджийство от около 2, но досега съм бил само за кефали в Гърция на о. Тасос и в България за попчета и сафрид. Това лято, живот и здраве, със семейството ще ходим в Турция, та въпросът ми е кои са най-често срещаните риби, как да ги ловувам. Имам харпун на ОМЕР 75 см с леки ластици и стрела, която не знам колко е дебела, може би около 5-6 мм, и с контра около 5 см. За съжаление вече неопренът на Бюша ми е малък, но имам нож, буй, кокан, тежести, които не мога да ползвам, големи, тежки и твърди плавници, чорапи, ръкавици, маска, шнорхел и май е това. Може ли да ми кажете кое от тези неща няма да ми трябва и да ме посъветвате какво още да си взема. Искам да поясня, че пиша в Лов без огнестрелни оръжия, защото в темата за риболова много рядко влизат харпунджии, а в тази тук най-много през два часа. И още един въпрос: Колко пари горе-долу струва един неопрен за морето.

Има всичко эа което питаш,написано ;)http://spearfish.org/

Редактирано от bez^panika

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако през лятото идваш на море по южното черноморие Царево се обади. Наслука!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще ходя в Турция, но не мога да кажа „за съжаление”, но ако идвам, ще ти кажа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Здравейте! Аз съм на 15 години и се занимавам с харпунджийство от около 2, но досега съм бил само за кефали в Гърция на о. Тасос и в България за попчета и сафрид. Това лято, живот и здраве, със семейството ще ходим в Турция, та въпросът ми е кои са най-често срещаните риби, как да ги ловувам. Имам харпун на ОМЕР 75 см с леки ластици и стрела, която не знам колко е дебела, може би около 5-6 мм, и с контра около 5 см. За съжаление вече неопренът на Бюша ми е малък, но имам нож, буй, кокан, тежести, които не мога да ползвам, големи, тежки и твърди плавници, чорапи, ръкавици, маска, шнорхел и май е това. Може ли да ми кажете кое от тези неща няма да ми трябва и да ме посъветвате какво още да си взема. Искам да поясня, че пиша в Лов без огнестрелни оръжия, защото в темата за риболова много рядко влизат харпунджии, а в тази тук най-много през два часа. И още един въпрос: Колко пари горе-долу струва един неопрен за морето.
Любчо,до колкото виждам имаш всичко,вземи си първо неопрен и си вземи по-голям харпун,примерно 90-100см.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Любчо,до колкото виждам имаш всичко,вземи си първо неопрен и си вземи по-голям харпун,примерно 90-100см.

Какъв неопрен? И ако меже да не е повече от 300-350 лв.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какъв неопрен? И ако меже да не е повече от 300-350 лв.

Влез във форума на харпунджиите. Има тема продава там има доста оферти за неопрени.

http://spearfish.org/e107_plugins/forum/forum.php

Другото място е в продавалника. Там също има неопрени ама повечето са водолазни не харпунджийски.Ето да разгледаш все пак може си харесаш нещо:

http://prodavalnik.com/svobodno-vreme/sportni-stoki/vodni-sportove-c622?only_in_titles=1

Вариант трети поръчваш от интернет магазина на видракс

http://www.vidrax-fishing.com/catalog/index.php?cPath=81

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти Любчо.Моя съвет също е да се регистрираш в spearfish.org и да четеш, има страшно много информация която ще ти е полезна.М/у другото подводния риболов в турция е забранен за чужденци така че умната .

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти Любчо.Моя съвет също е да се регистрираш в spearfish.org и да четеш, има страшно много информация която ще ти е полезна.М/у другото подводния риболов в турция е забранен за чужденци така че умната .

Не знаех. Няма ли някакъв начин или някакво разрешително, което да си купя на място?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не на всякъде е забранен. Ако е за Анталия - там на доста места е и не само за чужденци. Директно си с пранги в кауша. Колегите много правилно те насочват към специализирани форуми къдеко ще намериш интересуващата те информация.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Какъв неопрен? И ако меже да не е повече от 300-350 лв.
Има,зависи от дебелината и марката....

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте! Аз съм на 15 години и се занимавам с харпунджийство от около 2, но досега съм бил само за кефали в Гърция на о. Тасос и в България за попчета и сафрид. Това лято, живот и здраве, със семейството ще ходим в Турция, та въпросът ми е кои са най-често срещаните риби, как да ги ловувам. Имам харпун на ОМЕР 75 см с леки ластици и стрела, която не знам колко е дебела, може би около 5-6 мм, и с контра около 5 см. За съжаление вече неопренът на Бюша ми е малък, но имам нож, буй, кокан, тежести, които не мога да ползвам, големи, тежки и твърди плавници, чорапи, ръкавици, маска, шнорхел и май е това. Може ли да ми кажете кое от тези неща няма да ми трябва и да ме посъветвате какво още да си взема. Искам да поясня, че пиша в Лов без огнестрелни оръжия, защото в темата за риболова много рядко влизат харпунджии, а в тази тук най-много през два часа. И още един въпрос: Колко пари горе-долу струва един неопрен за морето.

Влез тук http://www.gofishingbg.com/f2-forum има да четеш доста,но трябва да се регестрираш

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте харпунджии! :) Един приятел ми каза, че в spearfish.org е намерил упражнения за раздишване за продължителна апнея (задържане на дъха под вода), но не може да я намери повторно (каза, че има ефект, преди е издържал по 50-60 секунди, а сега по 3 минути, само след 4 тренировки)! Моля ви се, ако някой знае къде точно са да пусне линка тук, защото претърсих целия гугъл! Благодаря ви предварително!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мога грубо да ти кажа принципа,

Раздишваш 2минути и правиш задържане 30сек, 2 мин раздишваш- 45 секунди задържаш, две мин раздишваш и пак увеличаваш времето на задържане с 15 секунди. И така докато повече не можеш да задържаш.

После почваш на обратно. Задържаш едно и също време, а почваш да раздишваш от 2 минути и постепенно намаляш времето за раздишване.

При раздишване не трябва да усещаш замайване и изтръпване на краката и завиване на свят. Ако получиш някое от посочените –дишаш твърде енергично и трябва да забавиш раздишването.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мога грубо да ти кажа принципа,

Раздишваш 2минути и правиш задържане 30сек, 2 мин раздишваш- 45 секунди задържаш, две мин раздишваш и пак увеличаваш времето на задържане с 15 секунди. И така докато повече не можеш да задържаш.

После почваш на обратно. Задържаш едно и също време, а почваш да раздишваш от 2 минути и постепенно намаляш времето за раздишване.

При раздишване не трябва да усещаш замайване и изтръпване на краката и завиване на свят. Ако получиш някое от посочените –дишаш твърде енергично и трябва да забавиш раздишването.

Еееее, човече, благодаря ти, винаги даваш супер отговори!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еееее, човече, благодаря ти, винаги даваш супер отговори!

Пак заповядай :snorkle:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте отново, бихте ли ме посъветвали какъв хубав харпун 90 см да си взема от магазините в София? Намерих този магазин (ако можете да ми препоръчате и неопрен до 250-300 лева): www.pacific-bg.com!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

малкоподводен лов от мен

Лятото аха да доди и пороите ни отнесоха. Заредиха се дни с кофти за гмуркане море. Все пак Нептун ни отпусна време за гмуркане. Въпреки прогнозите за мътна и много студена вода, ето ни по тъмни доби строени пред колата. Целта е далечче на север и въпреки многото път не бързаме. Време много а и колата нещо притропва и трябва да се кара мноооого внимателно. Пристигаме вече на развидело. Обмисляме мястото. Отиваме на друго и там вече се решаваме да се топнем. Край брега са се наредили десетина делфина и видимо енергично папат риба.морето е като езеро и с удоволствие ги наблюдаваме. В далечината се виждат още няколко стада с делфини. Колко ли риба има, че всички ловуват тука.Започваме дългия процес на обличане и намъкване на оборудването. Времето е топло и без вятър. Ако беше обратното за две минути сме готови а сега отиде половин час. Най- накрая маската е под водата и започва пълззенето по 15сантиметровата вода. Разбира се резервния харпун се закачи няколко пъти, че ставах да го откачам. Колегата е вече набрал скорост и аз най-накрая съм на метър вода. Зареждам и тъкмо се раздишвам , когато мяркам някакви силуети в мътното. Принлижавам леко и се озовавам в огромен пасаж от платерини. Навсякъде около мен има риби. Заобикалят ме като остров и хич и не им дреме че съм на повърхността. Рибите обаче са твърде дребни. Я имат 100 грама я не. Все пак у мътното мяркам по-едричък силует. Истрела е точен и въпреки 5те дължини на въжето, рибата е на върха на стрелата. Едно за мен. В това време рибите продължават да си минават. Все още не съм се гмурнал, но явно не плаша много пасажа. Камуфлажа на неопрена е добър. Заредил съм и този път се гмуркам. Колкото и да внимавам пасажа се пръсна. Докато се мъча да се закрепя за дъното(защо ли точно днес свалих 2килограма от колана), рибите започват отново да ме наобикалят. Аз обаче против всички правила махам постоянно с плавниците и от това едрите рибки вървят доста на далече от мен. Все пак се пробвам за снайперски изстрел и отново имам попадение. Този път рибата е ударена до опашката и отново е на върха на стрелата. Бързам да я стихна но уви. Скъсва се малко преди мен. Не била моя. Колегата идва да ме пита какво правя, че не влизам навътре. Обяснавам за рибите и в този момент идва следващият пасаж. Двамата сме на десетина метра един от друг и не си прачим. Повечдам няколко риби, но не ми харесва размера. Отново съм на самата повърхност и в момента в които спра да се движа ме наобикалят. Пасажа отново е огромен и тече като река. Повечдам някой от едрите, но ме усещат и се крият в мътното. Накрая се решавам отново на дълъг истрел и отново имам риба. Дотук супер ама след минута рибата пресъхна. Тръгваме да обикаляме да търсим ново мишени. Налко по-навътре се замътва здраво и водата става ледена. Ама много ледена. Да залегнеш там си е дискомфорт от всякъде. Освен попчета друго нема. После виждам калканче. Размер на си ди. Ааа. Не може така. Трябва да се научи да се крие добре. Побутвам го с харпуна по дупето да му покажа, че е разкрито и то се изстрелва нанякъде. После намирам още две. Абе какво им стана на тези. Каква работа имат тук по това време. Малко преди пореднот гмуркане мяркам под мен някакви силуети. Гмуркам като утърван камък и кацам почти като листо на дъното. Пасаж от барбуна. Една минута лежах на дъното и края на пасажа не се видя. Между барбуните се виждаха доста меджити. Гледката беше невероятна. Все пак не се захласвах много, че можеше да има някой гладен зъбчо наоколо. Ама не. После още няколко пъти наминаваха барбуните. При едно от преминаването ми между две скали ме пресрещна пасаж от сафрид. Дълбочината беше едва 3 метра. В един момент всички риби спряха и стана аквариумна картинка. Е за такива мигове се топим у водата. От там нататъка срещнах дракон, раци и чучурини. Огромни пасажи с ува и гюмюш и пасаж от заргани. Изобилие от риби, ама с дребни за харпуна размери. Отидохме отново на първото място да дебнем платерините. Ама сега делфините ги нямаше, да набият пасажа в брега. Рибите минаваха пръснато на малки групи по самата повърхност и то на 30тина метра от скалния бряг. Дълбочината сериогна и като легнеш долу, не виждаш повърхността. Като си на повърхността те заобикалят в мътното. Общо взето мяркаш по рибка и това е. За час дебнене не можах и веднъж да стрелям. Отново се насочихме към плиткача ама и там пустош. Време беше да се изнасяме. Дето се казва понакиснахме се няколко часа. Ако имахме още време щяхме да изчакаме слетобеда ама този забързан наш живот. Друг път пак ще дойдем.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ей това е човека дето е спец в подводния.Ники радвам се,че пишеш.Има едно младо мом :snorkle::thank: че мераклия и ще научи доста от теб

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

малкоподводен лов от мен

Лятото аха да доди и пороите ни отнесоха. Заредиха се дни с кофти за гмуркане море. Все пак Нептун ни отпусна време за гмуркане. Въпреки прогнозите за мътна и много студена вода, ето ни по тъмни доби строени пред колата. Целта е далечче на север и въпреки многото път не бързаме. Време много а и колата нещо притропва и трябва да се кара мноооого внимателно. Пристигаме вече на развидело. Обмисляме мястото. Отиваме на друго и там вече се решаваме да се топнем. Край брега са се наредили десетина делфина и видимо енергично папат риба.морето е като езеро и с удоволствие ги наблюдаваме. В далечината се виждат още няколко стада с делфини. Колко ли риба има, че всички ловуват тука.Започваме дългия процес на обличане и намъкване на оборудването. Времето е топло и без вятър. Ако беше обратното за две минути сме готови а сега отиде половин час. Най- накрая маската е под водата и започва пълззенето по 15сантиметровата вода. Разбира се резервния харпун се закачи няколко пъти, че ставах да го откачам. Колегата е вече набрал скорост и аз най-накрая съм на метър вода. Зареждам и тъкмо се раздишвам , когато мяркам някакви силуети в мътното. Принлижавам леко и се озовавам в огромен пасаж от платерини. Навсякъде около мен има риби. Заобикалят ме като остров и хич и не им дреме че съм на повърхността. Рибите обаче са твърде дребни. Я имат 100 грама я не. Все пак у мътното мяркам по-едричък силует. Истрела е точен и въпреки 5те дължини на въжето, рибата е на върха на стрелата. Едно за мен. В това време рибите продължават да си минават. Все още не съм се гмурнал, но явно не плаша много пасажа. Камуфлажа на неопрена е добър. Заредил съм и този път се гмуркам. Колкото и да внимавам пасажа се пръсна. Докато се мъча да се закрепя за дъното(защо ли точно днес свалих 2килограма от колана), рибите започват отново да ме наобикалят. Аз обаче против всички правила махам постоянно с плавниците и от това едрите рибки вървят доста на далече от мен. Все пак се пробвам за снайперски изстрел и отново имам попадение. Този път рибата е ударена до опашката и отново е на върха на стрелата. Бързам да я стихна но уви. Скъсва се малко преди мен. Не била моя. Колегата идва да ме пита какво правя, че не влизам навътре. Обяснавам за рибите и в този момент идва следващият пасаж. Двамата сме на десетина метра един от друг и не си прачим. Повечдам няколко риби, но не ми харесва размера. Отново съм на самата повърхност и в момента в които спра да се движа ме наобикалят. Пасажа отново е огромен и тече като река. Повечдам някой от едрите, но ме усещат и се крият в мътното. Накрая се решавам отново на дълъг истрел и отново имам риба. Дотук супер ама след минута рибата пресъхна. Тръгваме да обикаляме да търсим ново мишени. Налко по-навътре се замътва здраво и водата става ледена. Ама много ледена. Да залегнеш там си е дискомфорт от всякъде. Освен попчета друго нема. После виждам калканче. Размер на си ди. Ааа. Не може така. Трябва да се научи да се крие добре. Побутвам го с харпуна по дупето да му покажа, че е разкрито и то се изстрелва нанякъде. После намирам още две. Абе какво им стана на тези. Каква работа имат тук по това време. Малко преди пореднот гмуркане мяркам под мен някакви силуети. Гмуркам като утърван камък и кацам почти като листо на дъното. Пасаж от барбуна. Една минута лежах на дъното и края на пасажа не се видя. Между барбуните се виждаха доста меджити. Гледката беше невероятна. Все пак не се захласвах много, че можеше да има някой гладен зъбчо наоколо. Ама не. После още няколко пъти наминаваха барбуните. При едно от преминаването ми между две скали ме пресрещна пасаж от сафрид. Дълбочината беше едва 3 метра. В един момент всички риби спряха и стана аквариумна картинка. Е за такива мигове се топим у водата. От там нататъка срещнах дракон, раци и чучурини. Огромни пасажи с ува и гюмюш и пасаж от заргани. Изобилие от риби, ама с дребни за харпуна размери. Отидохме отново на първото място да дебнем платерините. Ама сега делфините ги нямаше, да набият пасажа в брега. Рибите минаваха пръснато на малки групи по самата повърхност и то на 30тина метра от скалния бряг. Дълбочината сериогна и като легнеш долу, не виждаш повърхността. Като си на повърхността те заобикалят в мътното. Общо взето мяркаш по рибка и това е. За час дебнене не можах и веднъж да стрелям. Отново се насочихме към плиткача ама и там пустош. Време беше да се изнасяме. Дето се казва понакиснахме се няколко часа. Ако имахме още време щяхме да изчакаме слетобеда ама този забързан наш живот. Друг път пак ще дойдем.

Приятел върна се и те обхвана пак поезията кефишме . :dance2: Ама хващай въдицата че за толкова часа щеше една кофа да напълниш. :buba:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обяд е. Имам три часа и разбира се отивам да се топна. Морето ме посреща не особено приветливо. За сметка на това се засичам с излизащи от водата колеги. Имат няколко риби и то добри. Имало било риба във водата. За две минути съм натопен и около мене плават всякакви водорасли. Доста е замътено и мъртвака здраво клати. Настанявам се на буната, но ми е направо дискомфортно. При раздишването вълната ме подмята здраво и апнеята ми хич я няма. Издържам почти час в тези условия. Риби минават. Дребни. Ама за тренировка стават. Лошото е че не съм спокоен и ме усещат. Имам възможност само на два пъти да стрелям. Взимам едно дребосъче и толкова. Усещам че рибите ме заобикалят от далече и нищо не мога да направя поради тази мътна вода. Явно имам още доста да се уча. Излизам по-към брега. Там е осезаемо по-спокойно ама навсякъде е дигната пашпалигата. Още половин час дебнене и резултат видяни само пасаж със заргани. Явно не мога да се отпусна. Решавам, че не ми е ден и тръгвам към колата. По пътя най-накрая ми идва спокойствието и вече си дебна със удоволствие. Дебна чучурини, че друго няма. Отказвам се от лежането и се заасилвам към брега. От мътното излизат няколко устрмени към нанякъде си кефали. Стряскаме се взаимно. Всички риби рязко правят обратен и се изстрелват в мътилката. Все пак успявам почти да поведа първата и стрелям. Улучвам, но виждам, че стрелата едвам се е подала. Рибата е много голяма. Бързам да я хвана, преди да се е окопитила от изстрела. Хващам стрелата от двата края и рибата продължава да не мърда. Изстрела е учудващо точен и рибата е парализирана. Това ми е първия такъв кефал в морето и вече съм много много щаслив. Замислям се за секунда дли да не потърся останалте риби. Преценявам, че ми е достатачно и се отправям към брега. Кефала излезе 1кг и 800грама. Какво повече може да иска човек.

027217055.jpg?r=0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По долу написания репортаж се насочи неочаквано в кулинарна посока. Затова препоръчвам четивото да се избягва от малко бременни и бременни жени. Благодаря за разбирането.

Отново имам малко обедно свободно време. Сезона на туристите е вече започнал и гъчканицата по брега е факт. Все пак си има и добри страни. Има хора по брега и ще ти кажат какво са хванали вчера, дори и да не питаш. Инфото обаче звучи разочароващо. Много мътна вода и една риба хваната предния ден. Отчитам, че това дето за хората е много мътно, за мен е нормално. За нямането на рибата не съм пък хич съгласен. Така, че се топвам. Вижда се един колега и решавам да не ходя към него. Море голямо. На второ гмуркане още в брега ме подминават платерини. Риба има. Малко по-мътно е от предните пъти и рибата се вижда доста за малко ама поне я има. Лошото е че ми е топло. За разхлаждане си свалям дебелите ръкавици. Почва голямата игра. Почти на всяко гмуркане минават платерини. Повечето са дребни. Едрите се стряскат от въртенето на харпуна и все ми бягат. Пропускам два пъти при почти невъзможни изстрели ама си ми е кеф. Отдавна не съм се топил във водата от всичкия този надошъл сафрид. На места водата е сравнително бистра и не ми се искува да стрелям с тройката. Успявам на няколко пъти да издебна добре пасажите с платерини , но са дребни и не стрелям. Красота е като застанат оклоло тебе. При поредно гмуркане ми се мярка малко по-едра рибка. Заобикаля ме по-мътното и все пак аз съм се подготвил да и гръмна веднъж, ако направи грешната маневра. В този момент вдясно с периферията се мяркат силуети. Големи. Времето послушно спира. От тук нататъка цялото действие се развива в порядъка на две секунди, но с много стоп кадри в тях. Пред мен от мътното изникват огромни риби. Стоп.Тези пък от де се взеха. Стоп. Сребристи. Стоп. Лефери ли са. Стоп. Пред върха на харпуна има риба. Стоп. Две риби се сряскат. Стоп. Ятото изчезва в мътното. Стоп. Отварям ръка и секунда след това харпуна ми се изстрелва в мътното. Времето отново започва да тече. Излизам на повърхността и търся буя. Малко пред мене е и не мърда. Явно кофти изстрел. Хващам въжето и то се опъва. Има риба. Започвам да раздишвам противно на всякакви правила. Максимално бързо и с ясно съзнание за мижавата апнея дето ще имам. Мисля да взема тройката ако не е ударена добре рибата, но предпочитам да не губя време в откачане и зареждане. Ако трябва ще се върна. Тръгвам по въжето на буя и в момента в който стигнах харпуна, той се засили напредд. Засилих след него. Видях дъното и стрелата си лежаща на него. Хванах двата края на кордата и видях две големи риби. Сякаш са ударени добре. Посягам едновременно с двете си ръце и с едно движение грабвам и двете риби. Изплувам на повърхността и се пуля в двата големи лаврака които държа. Нали уж лефери видях. Рибите обаче са големи, силни и бодът здраво голите ми ръце. Решавам да изляза на брега за да ми е по удобно. Уж няма вълни ама от време на време плясва върху камъните. Има колега и му искам помощ. Измъквам се на плоската скала и почвам да оправям макрамето от корди, въжета, риби и други подобни. Бърза работа нямам. Полека лека се успокоявам, а и успявам да си наредя снаряжението. Отново топвам във водата. Още ми се плува. Виждам доста платерини ама все дребни ми изглеждат. Продължавам да се гмуркам и на поредния пасаж една спряла риба ми се стори добра. Изстрела е точан ама на повърхността рибето се оказа дребно. Да те тояде чак. Продължавам гмуркането и забелязвам, че платерините са се наплашили здраво и минават надалече от мен. На няколко пъти имам добри възможности за изстрел, но мътната вода ми пречи да определя добре размера на рибите. Докато я харесам от нея остава видима само опашката. Пробвам два пъти стрелба в опашка, но пропускам. Усещам, че емоцията от големите риби ме отпуска и вече съм се наплувал. Мисля си, че с тройката щях да ударя поне десет риби, но не ми се занимава вече. Решавам да се прибирам. По пътя към брега залягам тук и там и постоянно минават риби. Ама мерака ми го няма и съответно реакцията ми е като на заспала котка. Даже и не стрелям. Излизам и се наслаждавам на големите лавраци. За трети път виждам в живота си и за първи път стрелям по лаврак. Идва информатора ми от влизането и ми прави услуга да ме фотне.

Прибирам се и разбира се меря рибите. Малката е”само” кило и половина, а голямата е двойка. За мене това са много добри риби.

027578563.jpg?r=0

Отделям голямата за вечеря.

027578512.jpg?r=0

Почиствам я и я полагам да полегне върху морската сол.

027578531.jpg?r=0

Затрупвам я добре с останалата сол и я турвам у фурната да се пече.

027578537.jpg?r=0

През това време сме опънали с жената една масичка на тиферич и се наслаждаваме на хубавото време. Компания ни правиха една салата, едни мариновани сафриди и желирано-мариновани хапки от платерина. Намират се и някакви зелени маслини натъпкани с аншоа.

027578542.jpg?r=0

Да не забравим и леденото узаки.

027578547.jpg?r=0

Дето се вика колко малко му трябва на човек да е щаслив. Сега е момента да разкажа на първия си слушател как съм хванал тези големи риби. (абе то на жената отдавна и е втръснало да слуша за риби ама нали е добре възпитана и се прави на очарована.). Малко след това рибата е готова. Изчаквам я да изстине малко , че е вряла. Чупя черупката

027578552.jpg?r=0

и сервирам по едно огромно, дъхаво, кристално бяло и вдигащо пара парче риба (без кости). После последва едно продължително мълчане, единствено нарушено от репликата: абе на това как ще му ходи и малко соев сос...

След това в чинията ми остана само това.

027578559.jpg?r=0

засега от мен Рикитикитави, край.

Пп на всички наслука.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ники,Ники-цар си на разказа и на майсторлъка с харпуна -евала ти приятелю

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво бе пич. Какво му трябва на човек повече. Направо ти завиждам. Жалко само че няма как да ти сложа десетина плюса на куп.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отново сме на почивка за няколко дена.

Минусите и плюсовете на мястото отдавна са ни известни и все пак положителните неща са повече. Този път избрахме по-луксозни бунгала, но далечко от плажа. Все пак сме моторизирани и тази дистанция не ни е проблематична. За комарите пък сме си приготвили едни спирали и те също не се пречкат. Плажа е голям ама тъпканицата е забележителна. Все пак има начин да се промъкваме покрай една бариера и да се паркирваме на един почти пуст паркинг. От там има една почти тайни стълби и се излиза в края на плажа далече от досадните руснаци. Е излизаш близо до бедните хора, дето нямат пари за бански ама то не винаги е минус. Както и да е.

Настанихме се на голямото бунгало и се пуснахме до плажа. Водата мътна ама вълните не бяха големи. Малкия можеше да почне с уроците си по плуване. Имаме обаче един проблем. За дечко е задължително де се смее енергично докато скача по вълните и от време на време някоя успява да му влезе в устата. Което разбира се води до пълно коремче с морска вода. Това пък води до ….блааааа, ама това са незначителни подробности. Че искарахме си чудесно. Даже и тен понаправихме. После в бунгалото на салатка и ракиика. На печени кюфтета и на релакс на макс. Ама се поизмързеливихме със кеф. Все пак сме на почивка.

027635555.jpg?r=0

В три и половина сутринта ми звъни телефона и се измъквам полека от стаята. Докато ми се отворят очите издъфквам един кроасан и даже си изнамирам хапчетата за кашлица. Бухам на сухо от два дена, а се каня да се гмуркам. След поразсънването се натъпквам в неопрена, скачам в джипа и се отправям към плажа. На средата на пътя неприятна изненада. Бариерата е пусната и заключена. Успявам да набутам джипа в едно мини –ъгълче и нарамвайки чувала с оборудването се насочвам към водата. Минавам известно раазстояние на леви –десни и мисленно се ядосвам, че е плажния сезон. Пролетта спокойно мога да си се закарам директно до мястото за гмуркането ама на връщане ще трябва да газя по хората..

Стигайки избраното място за има няма половин час,се натъквам на пет лебеда. Те пък какво правят на плажа лятото. Малко накриво ме гледат ама не ми пука. За момента ми е по-важно липсата на въздух и липсата на вода. Какво да се прави, днес не съм с умната си глава. Пия малко морска вода колкото да не хриптя като дърт пушач. Поглеждам към просветляващата вода и виждам, че е мътна. То пък егати и късмета. Приемам, че ще е поне с идея по-бистра от тази във Варна и се топвам. Ами мътно си е. Правя първо гмуркане на близкото камъче. Дълбочината е към два метра. Лягам на дъното и ме наобикалят платерини. Силуетите трудно се различават. Опитвам се да премеря някоя ама всички се стрелкат неорганизирано. Една спира встрани от мен. Оръщам глава и виждам един малък лефер. Ихааа. Почвам да въртя харпуна и рибока се скрива зад гърба ми. Превъртам набързо из главата варианти и се спирам на зверска аларма. Почвам да хлопам енергично по-камъните. И . Нищо. Тръгвам да изплувам и виждам леферчето се изнася от към гърба ми. Още не е съвсем разсветляло и почти не се вижда във водата. Раздишвам набързо и рибата прави едно къгче точно под мен. Отново съм на дъното и вдигам голяма аларма. Отново леферчето минава от неудобна страна и толкова. Повече не се завъртя. Надъхал съм се здраво и почвам на сериозно да се оглеждам за рибоци. Минават платеринки ама рехаво и дребни. Продължавам да се оглеждам. На няколко пъти стрелям ама ядец. Рибите са дребни и в мътното не е лесна стрелбата. По едно време се озовавам да огромен камък. Видимостта тук е малко по-добра. Докато раздишвам и покрай мен потича река от платерини. Тука са. Лягам леко и се наслаждавам на парада пред мен. Избирам една дето се откроява като размер от останалите. Премервам я спокойно и изстрела е точен. За късмет съм улучил две. Отново дубъл. Второто рибе е съвсем дребно, но си го прибирам. Няма да го захвърля де. Имам още няколко гмуркания и на всяко от тях реката от риби минава край мен. Наврял съм се в една цепка и не се виждам изобщо. Платерините ме усещат слабо и просто спират, обзети от любопитство. Всички обаче са дребни и само им пожелавам среща догодина. Понякога обаче минават някои и по-едри и успявам да гръмна някоя и друга. В мътното сякаш минават по-едри риби. Примъквам се на следващото камъче и наистина пасажа е от по-едри риби. Взимам една от тях. Отново съм на позиция ама рибите почват да се плашат нещо. Решавам, че е от въжето на буя. Все пак морето е напълно гладко. Закотвям буя в брега и още на първо гмуркане край мене минава една платерина към 800грама. Рибата е спокойна и я взимам от голяма дистанция. Въпреки, че съм без буй, рибите отново нервничат. Пръскат се от най – малко движение и повечето изстрели са напразно. Крия се добре и въпреки това пасажите се плашат от мен. Поредния пасаж е от килограмови риби и отнова се налага да стрелям на голяма дистанция. Рибата не е добре ударена ама си я прибирам. Отново се крия между два камъка и в дясно на мен изкача ловуващ лаврак. Рибата е между два и три килограма и се движи на добра скорост. Явно преследва нещо. В момента в който започвам да въртя харпуна, тя ускорява още и в секундата преди да изчезне силуета и направо се размазва от скоростта. Сърцето ми тупти доста енергично от вълнение. Ето кой е плашел рибите. Прекарвам почти половин час в дебнене с надежда за втора среща. Уви. Не само, че лаврак не видях ама и платерините бяха само дребосъци. Влязох навътре и там същата ситуация. На брега мина един пасаж с по-едри и взех една. Часа стана осем и половина и тръгнах да се прибирам. Съвсем в брега минаха още няколко платерини и още една остана за вечеря. За днес достатачно. Имах седен риби, като три от тях са между половин и един килограм. Прибирането беше неприятно. Слънцето беше напекло здраво и разстоянието ми се стори двойно. В бунгалото неопрена го смъкнах за секунди и хладния душ направи чудеса. А после ми подадоха и едно голямо и ухано кафе и всичко си доди на място. Исчистих и осолих рибетата и хайде на разходка. Посока град Бяла. Там жега. Напече ни доста, а и сладоледа не успя да ни ухлади. Да ама климатика работи здраво и поне в колата се живее. Опитахме се да отидем и на плажа ама не се получи нещо. Пообърках пътя и се озовах на пристанището. Там не ни хареса и се насочихме наобратно към бунгалото за следобедна почивка. Пихме по едено кафе, ударихме по една глава и като стана хладина се насочихме към плажа. Сянката беше паднала и хората с и без бански се бяха изнесли. Полудувахме и се потъркаляхме няколко часа. После се уредих с барбекю и сухи дърва. Нещата станаха сериозни, когато изровихме и запалка.

027635551.jpg?r=0

Намятах рибите и се настанихме на салатка с лимонена бира. Беше студена и ставаше за пиене. После се отдадохме на живо преяждане с платерини на скара. Дааа. Има нещо уникално в този вкус.

027635554.jpg?r=0

Изядохме, колкото успяхме и с останалите рибета почерпихме съседите. Доволно. После се прибрахме да отмаряме и отиграване. Разискахме стратегията и за утрешня ден. Този път за щях да пешеходствам от бунгалото, а жена ми с малкия ще ме посрещнат на плажа и после ще заплажним до към обяд.

Отново е по никое време сутринта и отново ми дрънчи алармата. Този път се правя на хитър и си взимам вода и виолетка за смучене. Давам сериозен ход и за има няма 40минути съм на вчеращното място. Малко по-късно е ама карай. Нали съм на почивка. Още в брега се натъквам на спящи платерини. Отнова са дребни и все пак намирам една по-едричка. Тя пък се стряска нещо и прави разни странни лупинги и кръгчрта. Като резултат изтървам. Нормално за мен. Следващите дебнения са резултатни до толкова, че виждам постоянно риби. Виждам и не стрелям. Почвам да търся нещо по-едро. На метър дълбочина намирам място където завъртат триста грамови рибета. Аз обаче съм лек за лягане на тази дълбочина. Налага се да се хващам по камъните. Единствения ми истрел е успешен, но неточен. Рибата се гмурка при звука на изстрела и стрелета само я драсва по гърба. Влизам малко по-дълбоко. Там също минава по някоя риба. Ама като цяло е безрибно, в сравнение от вчера. Започвам от скука да се опитвам да създавам звуци като от риба хрупаща червей в пясък. Малко след това от нищото изплува една опулена платерина с добри теглови показатели. И тази риба се гмурка при изстрела и пропуска е за мен. Продължавам с опитите. При някои звуци идват платерини, при други идват гюмюши. Ама явно опити си трябват. Изтървам още няколко пъти. Последната стрелях от пределна за харпуна дистанция. Улучих и пробих рибата. За лош късмет рибата не успя да подмине контрата и се измъкна. Повече едри риби не видях. Влязох още малко навътре и се натъкнах на много дълга мрежа опъната успоредно на брега. Доядя ме здраво. Ето защо няма платерини. От там се насочих към едни далечни камъни. Доста плуване беше до там ама по целия път бяла риба не видях. Попчета обаче колкото му се иска на човек. Направо започнах да обмислям да ги почвам. Ама като нямам харпун за такива риби. Стигнах въпросните камъни и там също пустуш. В главата ми започва да се промъква чутата прогноза за времето. За рязката промяна която идва. Може пък затова да ги няма рибите. Продължавам с гмуркането ама риби няма. Даже и попчетата се изгубиха. Виждам камък с миди. Последните години това е много рядка гледка. Изваждам няколко на повърхността да преценя дали са достатачно големи за вечеря. Еми неса. При следващото гмуркане ме изпреварва морска котка. Я котенце. Не съм виждал от години. Обещал съм на жена ми да пробва една за вкус. Котето си се движи нанякъде и аз съм като сянка след нея. Крия се зад всеки удобен камък и почти не ползвам плавници за да не ме усети. Въздуха ми започва да свършва и решавам да наближа на изстрелно растояние. След като ме закрива един голям камък засилвам скоростта. Котето усеща нещо и застива за момент. Това е последната и грешка. Изстрела е точен и тежката стрела видимо я кара да изпадне за момент във вцепенение. Аз се отправям към повърхността, да съм на безопасно място за следващото действие. Котето се освестява и хуква. Стрелата е забита здраво някъде и не позволява да се отдалечава. Това ми позволява просто да седя на едно място и да изчакам. След като мина първоначалния устрем на рибата дойде най-опасния момент в лова на котки. Трябваше да се обезвреди отровния шип. Изчаквам я да се пооплете между камъните и да почне да плува само направо. По-точно да буксува направо. Внимателно се гмурнах отзаде и с много плавно движение посегнах към шипа. Право на грешка нямах. Хванах опашката на мястото на шипа(там е единственото място дето не се приплъзва) и я…..изтървах. подяволитемамка….глупакгуведу…. поглеждам внимателно опашката и намирам причината. Шипа на котката е много тънак и от там не съм успял да зацепя добре. Това ме е и спасило от поряазване. Добреее. Следващото посягане е отново успешно, но решавам да пробвам една тактика на един професионален рибар. Преди котката да си дръпне опашката и евентуално да успее този път, огъвам опашката където е шипа. В секундата преди да я изтърва се чува лек пукот и в ръката ми остава по-голямата част от шипа. Добре. Вече мога безопасно да сложа котката на кукана. След това я избавам от мъките и. след две гмуркания усещам парене на ръката си. Това не е добре. На повърхността виждам, че кожената ръкавица е срязана. Това е много лошо. Свалям я и виждам лека резка на единия си пръст. Минал съм на по-малко от косъм. Срязана е само дебелата ми кожа. Олекна ми. За втори път успява коте да ми одержи кожена ръкавица ама за първи път ме докопва. Повече не гмурках. Този голям котарак даваше голямо съпротивление на буя. Време е да излизам. На плажа се опитвам да направя скара за багажа и подпиралка, имитация на шезлонг. Събота е и по някакъв начин трябва да покажа, че мястото е заето. Разбира се нямам кърпа, а не върви да просна неопрена на пясъка и слънцето. Моите хора дойдоха и разбира се имаше сесия с рибата.

027635556.jpg?r=0

Половината плаж намина да пита това реба ли е. Ми риба е. Прехвърлих я в хладилната чанта и после се отдадохме на плажни лудории. Или по-точно на плажно мързелуване. Като направихме по една кофа тен се отправихме на сянка. След едно разхладително се отправих към банята за последната част от борбата с котката. Естествено първо я измерихме. Оказа се 12,4килограма. Свалих кожата на големите крила, на малките крила и на гърба само остъргах киселия пигмент от кожата. Дроба също беше изваден.

027635559.jpg?r=0

Осолихме парчетата и след малко почивка, ето ми отново на плажа. Имало било още малко тен за събиране. Вечерта запалих здраво барбекюто и отново имахме печена риба.

027635563.jpg?r=0

За вкус какво да кажа. Черно месо с вкус на нещо средно между телешко и свинско. Честно след вчеращните платерини не ми се услади много. Все пак отново занесохме на съседите и отново имахме много положителни отзиви за невероятно вкусното рибешко месо. А сега де.

После се отдадохме на обсъждания на рибени ястия, после на разни други теми и ..почивката ни свърши.

Неделята ни беше ден на возене. Минахме през плажа на Фичоза-лудница. През плажа на Аспарухово-лудница и много мръсна вода и силен вятър. От там на Макдоналдс, като едни истински екскурзианти и накрая се озовахми у дома си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зарежда...

×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.