Jump to content

Recommended Posts

Браво Ники,много добре разказано и още по-добре приготвено :girl_cray2: ...Като ти чета разказите,направо се сещам с носталгия навремето,как и аз обикалях с харпуна..Само,че моя район беше от Емине до Царево.Сега от една,две години се запалвам пак ,но още мисля по-въпроса :umnik2: ...Лаврака на скара е нещо уникално,моят най-голям който съм убивал е 3,180кг.,а лефера беше 1,100кг....Стига,че ме побиват тръпки като се сетя...Продължавай все така и да не забравяш за нас,ще чакаме следващият разказ :buba:

Link to post
Share on other sites
  • 1 month later...

Моля бременните дами да пропуснат темата. Кадрите, която тя съдържа може да доведат до силни странични ефекти, обикновенно неприятни за съпрузите им.(разбирай авариини командировки към морето и тн)

Есента е вече тук. Духат вече няколко дена силни ветрове и се очаква първата зимна буря и първи сериозен сняг в страната. Решавам да се топна в последното лятно море. Все пак може и да не е лятно вече. Време е да разберем.

Ной, Обеден риболов. С отиването виждам колега, дето вече се гмурка. По това, че не размахва плавници при гмуркането ми става ясно-няма да си пречим. Аз съм се натъпкал предварително в неопрена още от вкъщи-духа и не смятам да влизам замръзнал. Взел съм и зимните ръкавици. Първо потапяне и студ. Водата здраво е изстинала. В плиткача няма никакъв едър живот. Само чучурини и попчета. На където и да погледнеш наредени попове от всякакъв вид. Залягам няколко пъти пред големия камък и ..никой няма. От там бавничко влизам на рифа отпред и .. отново няма никой.На този камък, на онзи камък. На полянка, две. Няма движение. Пробвам да изчакам и на самотните големи камъни на пясъчното поле(предния път от там минаваха)-и там никой. Ясно, остава да проверя буната. Колкото и да не обичам да се тъпча между рибарите.Навивам буя на ръката си да не заплета някоя въдица и се промъквам между кордите до камъните. Закотвям буя и пасаж от граци се блъска в мен. Явно рибата е тук. Правя няколко гмуркания на носа и виждам само гюмюши. Тъкмо решавам, че не е ден и риба няма да мине и минава пасаж с платерина. Рибите са дребни и забързани. правят кръгом на два метра от мен и влизат в дълбокото.Скрит съм много добре и съм сигурен, че не са ме видяли. Явно пътя им такка минава. Премествам се още 4 камъка на север и отново пасаж и отново се измъкват преди да дойдат пред мен. Връщам се за буя и го слагам от външната страна на буната. да ми е по-близо. Изтеглям се още малко на страни и на едно от поредните гмуркания виждам пасяща платерина. Заровила носа в пясъка и полека идва. Заел съм по-висока от нея позиция и имам въздух колкото ми трябва. Изчаквам я да си прави зигзагите и полекичка да ме наближава. Идва момента и на изстрела. Рибата завива бавно покрай моя камък. Натискам спусъка и не оцелвам. Стрелата се плъзга по гърба на рибата и се забива в пясъка. Продължавам да седя на дъното и да се ядосвам-една хубава риба (към половинка) ще има и ще я изтърва.

Както и да е. Продължавам ентусиазиран. Следващите платерини ги виждам отдалеч, но нямам въздух да ги изчакам. Качих се внимателно горе, няколко бързи вдишвания и преместване с няколко камъка в страни. Гмуркане и след секунди рибите идват. Отново изстрел от по-горна позиция и отново пропуск. Е да му се. .

Ново гмуркане и от нищото от високо и от към гърба ми идва едричка илария(към 300гр) Въртене на харпуна и изсрел от близо 3м. Улучвам точно гръбнака и първата риба е факт. Трябва ми поне още една да забъркам една чорба. Наоколо има доста едри рапани и на всяко излизане вадя по два и нижа ядките на кукана. Черупките остават за раците да си хапнат и те рапанско.Като няма риби поне рапани да хвана. Забжелязвам, че повечето риби идват от север и залягам срещу тях, постепенно предвижвайки се по буната. Отново пасаж с платерини. Този път са пет риби и аз съм на тяхното ниво. Изстрел и рибата е на кордата. Малко високо е ударена ама си я хващам. Станаха две почти еднакви. Отново няколко гмуркания и студа вече се усеща здраво през стария неопрен.

Треперливите движения са все още масажен тип, но скоро ще стане по зле. След засадата на излизане съм награбил вече 4 рапана и в този момент между мен и буната преминават забързани кефали. Големи сребърни и много. Рибите са по над килограм. Хвърлям рапаните и успявам да премеря последния. Изстрела е точен. Кефала е ударен в гърба, но стрелата се е забила в единия тетрапод. Кефала е още на стрелата и започва да се мятка. Опитвам се да стигна до него, но разстоянието е доста. В момента в който посягам рибата се къса и минава под ръцете ми. ИИИИИ.

Не бил моя. Докато раздишвам се засичам с колегата. Помахвам му да ме види.Да се знаем да не се гръмнем. И той гърмял по кефлите и пропуснал. ясно защо бягаха. Подминавам го и вече съм на другия рог. Още не раздишал и под мен потича река от половики кефали. Едни такива къси и дебели. Зарязвам раздишвенето и бързо се потапям .Рибите се движат много бързо и няма как да ги поведеш .Виждам вече края на пасажа и стрелям по една от далечните риби. Явно много далечна. Стрелата се отплесва от рибата и аз изпращам с поглед пасажа.

Вече треперя здраво. При залягане почти не мога да стоя неподвижно.Събрам още няколко рапана и отново се засичам с подобен забързан пасаж. Отново съм на повърхността и този път даже не успявам да се потопя.

При засадите в далечината се мяркат пасажи с платерини, но вече ми е много студено.А и на пръв поглед няма едри риби между тях.

Треперя здраво и се забързвам към буя. Събирам няколко щепи миди, един много боен рак(щипа ме поне пет минути) и към колата. На големия камък правя поредно гмуркане и виждам само една бомбарда. Все пак е вече наложително да излизам.

При колата вятъра се е усилил и събличането е много бързо. След броени секунди съм вече на завет, двгателя работи, а аз си хапвам курабиика.

Вече затоплен се отправям в къщи за следващото действие. Правене на рибена чорба. Имам от предния почти несполучлив риболов две заргани и една чучурина, а и в хладилника ще се намери някоя рибка.

Пристигам и изненада. Няма ток. Това не може ме спре, но се бавя. В бяняте е тъмно и миенето на мидите е някакси на изуст. Което на пипане е дребно...аут.

Такаа. Запрятам ръкави и почвам да се вихря из кухнята. Жената и детето са навън и мога да цапам колкото ми се ще.

Първо слагам тенджерка с вода да заври с лъжица сол в нея. Рака съм го пуснал в мивката да циркулира, а аз с рибата съм започнал чистенето. Разбира се водата завря тъкмо като се изцапах добре. Не е проблем вода поне има. Рака в тенджерата и след изчистване на още няколко риби рачето е готово.

025341593.jpg?r=0

Придобило е подходящ червен цвят. Оставам го да се охлажда и се насочвам към рапаните. Отново слагам да завира вода в тенджерката и в това време позамивам със студена вода ядките. Малко да поопада лигата и евентуални песъчинки. Все пак на кукана бяха набучени.

025341596.jpg?r=0

След завиране на водата(половин тенджера за петнайсетина ядки), пускам вътре рапаните и заставам до тях с часовник в ръка. Изчаквам завирането и пускам хронометъра. Отброявам 220 секунди и веднага заливам рапаните със студена вода. Готови са.

Време е да завърша чистенето на рибата.Няма какво да ме разсейва.След малко повече кръв и карантии,малко вода и малко цапане съм готов.

Разполагам с кило сафрид,платерина,илария,език,чучурина,две заргани. Трябва да стигне.

025341598.jpg?r=0

Начупвам рака на дребно

025341600.jpg?r=0

и го нареждам с рибата в голямата тенджера.

025341602.jpg?r=0

заливам до половината с вода и хайде на котлона.

025341605.jpg?r=0

Нареждам останалите продукти за инспекция.Разполагам с два средни картофа, две глави лук и буркан специалитет от бабата(домати, моркови и мъничко пипер)

025341606.jpg?r=0

Време е да се измият още венъж рапаните и да им се махнат плочките. После се нарязват на много дребно-колкото ви дойде от вътре.

025341609.jpg?r=0

Взимам и лука и него също го нарязвам ...не съвсем дребно.

025341613.jpg?r=0

Рибата вече е клокнала(вряла е броени минути) и при дърпване едната перка се откъсва лесно.И тя е готова.Вади се тенджерата от огъня и се слага на масата. Внимателно с голяма решетъчна лъжица се изваждат рибите без да се разкъсват.

025341615.jpg?r=0

Чучурината и рака се оставят в тенджерата и се връщат на огъня.Добавят се рапаните.

025341618.jpg?r=0

Пускаме и лука и хлопвайки отгоре капака ги оставяме да си поврат.

Започваме с голямото цапане-обескостяването. След първия сафрид минах на ситемата- филето е за мен, другото не ми трябва. Така нещата потръгнаха. По едно време се досетих, че варя нещо. Свалих го от огъня и помирисах-ммм готово е.

Взех цетката и отделих ценната течност.

025341620.jpg?r=0

Всичко от цетката на боклука.

Време е за мидите.

Поомитите миди ги слагаме в тенджерата и доливаме една чаша вода.

025341624.jpg?r=0

Продължаваме с чистенето на рибата и малко преди да сме готови мидите вече са на линия. Сваляме ги и отново с цетката отделяме от течноста която са отделили и я добавяме към булюна от рибата.

025341626.jpg?r=0

Ей тъй на око да стане една част миден бульон към три части рибен.

Вече почваме да варим основната част. Слагаме прецедания бульон и слагаме картофите.

025341628.jpg?r=0

Добавяме и малко благинка

025341630.jpg?r=0

И докато поври довършваме рибата.

025341632.jpg?r=0

Изглежда не много апетитно ама така е само на снимка. Май отделеното месо е по-малко от боклука ама аз толкова го мога.

025341634.jpg?r=0

Във чорбата добавяме и четвърт буркан специалитет.

025341637.jpg?r=0

Сега се мятаме на мидите и ги изваждаме от черупките им, махаме им брадите и ги подмятаме в купа.Нарязваме една глава лук.

025341639.jpg?r=0

след това добавяме лимонов сок, оцет, сол и олио и получаваме бонус салата за вечеря.

025341642.jpg?r=0

Чорбата е вече със сварени зеленчуци и е време да пуснем рибата да поплува.

025341646.jpg?r=0

Сега вече почваме да търсим подправките. Малко късно се сетих да проверя ама каквото има. След преравяне на кухнята избрах следните.Маги сос,златен соев сос, чили сос, сол, черен пипер.

025341650.jpg?r=0

Абе май между тях няма нищо от изброяваните в рецептите ама ...карай.

Наръсваме и тях, да поврат още малко.

025341655.jpg?r=0

И за край на този дълъг ден има една златна чорба.С много богат и плътен вкус.А с какъв аромат.мммммм. Към нея добавяме салатата от миди, Отново сме на ледена ракия. Малко лимонен сок за подправка на чорбата и пресен царевичен хляб, печен с мерудия.

025341658.jpg?r=0

А наздраве и да ни е сладко.

Link to post
Share on other sites

Моля бременните дами да пропуснат темата. Кадрите, която тя съдържа може да доведат до силни странични ефекти, обикновенно неприятни за съпрузите им.(разбирай авариини командировки към морето и тн)

Есента е вече тук. Духат вече няколко дена силни ветрове и се очаква първата зимна буря и първи сериозен сняг в страната. Решавам да се топна в последното лятно море. Все пак може и да не е лятно вече. Време е да разберем.

Ной, Обеден риболов. С отиването виждам колега, дето вече се гмурка. По това, че не размахва плавници при гмуркането ми става ясно-няма да си пречим. Аз съм се натъпкал предварително в неопрена още от вкъщи-духа и не смятам да влизам замръзнал. Взел съм и зимните ръкавици. Първо потапяне и студ. Водата здраво е изстинала. В плиткача няма никакъв едър живот. Само чучурини и попчета. На където и да погледнеш наредени попове от всякакъв вид. Залягам няколко пъти пред големия камък и ..никой няма. От там бавничко влизам на рифа отпред и .. отново няма никой.На този камък, на онзи камък. На полянка, две. Няма движение. Пробвам да изчакам и на самотните големи камъни на пясъчното поле(предния път от там минаваха)-и там никой. Ясно, остава да проверя буната. Колкото и да не обичам да се тъпча между рибарите.Навивам буя на ръката си да не заплета някоя въдица и се промъквам между кордите до камъните. Закотвям буя и пасаж от граци се блъска в мен. Явно рибата е тук. Правя няколко гмуркания на носа и виждам само гюмюши. Тъкмо решавам, че не е ден и риба няма да мине и минава пасаж с платерина. Рибите са дребни и забързани. правят кръгом на два метра от мен и влизат в дълбокото.Скрит съм много добре и съм сигурен, че не са ме видяли. Явно пътя им такка минава. Премествам се още 4 камъка на север и отново пасаж и отново се измъкват преди да дойдат пред мен. Връщам се за буя и го слагам от външната страна на буната. да ми е по-близо. Изтеглям се още малко на страни и на едно от поредните гмуркания виждам пасяща платерина. Заровила носа в пясъка и полека идва. Заел съм по-висока от нея позиция и имам въздух колкото ми трябва. Изчаквам я да си прави зигзагите и полекичка да ме наближава. Идва момента и на изстрела. Рибата завива бавно покрай моя камък. Натискам спусъка и не оцелвам. Стрелата се плъзга по гърба на рибата и се забива в пясъка. Продължавам да седя на дъното и да се ядосвам-една хубава риба (към половинка) ще има и ще я изтърва.

Както и да е. Продължавам ентусиазиран. Следващите платерини ги виждам отдалеч, но нямам въздух да ги изчакам. Качих се внимателно горе, няколко бързи вдишвания и преместване с няколко камъка в страни. Гмуркане и след секунди рибите идват. Отново изстрел от по-горна позиция и отново пропуск. Е да му се. .

Ново гмуркане и от нищото от високо и от към гърба ми идва едричка илария(към 300гр) Въртене на харпуна и изсрел от близо 3м. Улучвам точно гръбнака и първата риба е факт. Трябва ми поне още една да забъркам една чорба. Наоколо има доста едри рапани и на всяко излизане вадя по два и нижа ядките на кукана. Черупките остават за раците да си хапнат и те рапанско.Като няма риби поне рапани да хвана. Забжелязвам, че повечето риби идват от север и залягам срещу тях, постепенно предвижвайки се по буната. Отново пасаж с платерини. Този път са пет риби и аз съм на тяхното ниво. Изстрел и рибата е на кордата. Малко високо е ударена ама си я хващам. Станаха две почти еднакви. Отново няколко гмуркания и студа вече се усеща здраво през стария неопрен.

Треперливите движения са все още масажен тип, но скоро ще стане по зле. След засадата на излизане съм награбил вече 4 рапана и в този момент между мен и буната преминават забързани кефали. Големи сребърни и много. Рибите са по над килограм. Хвърлям рапаните и успявам да премеря последния. Изстрела е точен. Кефала е ударен в гърба, но стрелата се е забила в единия тетрапод. Кефала е още на стрелата и започва да се мятка. Опитвам се да стигна до него, но разстоянието е доста. В момента в който посягам рибата се къса и минава под ръцете ми. ИИИИИ.

Не бил моя. Докато раздишвам се засичам с колегата. Помахвам му да ме види.Да се знаем да не се гръмнем. И той гърмял по кефлите и пропуснал. ясно защо бягаха. Подминавам го и вече съм на другия рог. Още не раздишал и под мен потича река от половики кефали. Едни такива къси и дебели. Зарязвам раздишвенето и бързо се потапям .Рибите се движат много бързо и няма как да ги поведеш .Виждам вече края на пасажа и стрелям по една от далечните риби. Явно много далечна. Стрелата се отплесва от рибата и аз изпращам с поглед пасажа.

Вече треперя здраво. При залягане почти не мога да стоя неподвижно.Събрам още няколко рапана и отново се засичам с подобен забързан пасаж. Отново съм на повърхността и този път даже не успявам да се потопя.

При засадите в далечината се мяркат пасажи с платерини, но вече ми е много студено.А и на пръв поглед няма едри риби между тях.

Треперя здраво и се забързвам към буя. Събирам няколко щепи миди, един много боен рак(щипа ме поне пет минути) и към колата. На големия камък правя поредно гмуркане и виждам само една бомбарда. Все пак е вече наложително да излизам.

При колата вятъра се е усилил и събличането е много бързо. След броени секунди съм вече на завет, двгателя работи, а аз си хапвам курабиика.

Вече затоплен се отправям в къщи за следващото действие. Правене на рибена чорба. Имам от предния почти несполучлив риболов две заргани и една чучурина, а и в хладилника ще се намери някоя рибка.

Пристигам и изненада. Няма ток. Това не може ме спре, но се бавя. В бяняте е тъмно и миенето на мидите е някакси на изуст. Което на пипане е дребно...аут.

Такаа. Запрятам ръкави и почвам да се вихря из кухнята. Жената и детето са навън и мога да цапам колкото ми се ще.

Първо слагам тенджерка с вода да заври с лъжица сол в нея. Рака съм го пуснал в мивката да циркулира, а аз с рибата съм започнал чистенето. Разбира се водата завря тъкмо като се изцапах добре. Не е проблем вода поне има. Рака в тенджерата и след изчистване на още няколко риби рачето е готово.

025341593.jpg?r=0

Придобило е подходящ червен цвят. Оставам го да се охлажда и се насочвам към рапаните. Отново слагам да завира вода в тенджерката и в това време позамивам със студена вода ядките. Малко да поопада лигата и евентуални песъчинки. Все пак на кукана бяха набучени.

025341596.jpg?r=0

След завиране на водата(половин тенджера за петнайсетина ядки), пускам вътре рапаните и заставам до тях с часовник в ръка. Изчаквам завирането и пускам хронометъра. Отброявам 220 секунди и веднага заливам рапаните със студена вода. Готови са.

Време е да завърша чистенето на рибата.Няма какво да ме разсейва.След малко повече кръв и карантии,малко вода и малко цапане съм готов.

Разполагам с кило сафрид,платерина,илария,език,чучурина,две заргани. Трябва да стигне.

025341598.jpg?r=0

Начупвам рака на дребно

025341600.jpg?r=0

и го нареждам с рибата в голямата тенджера.

025341602.jpg?r=0

заливам до половината с вода и хайде на котлона.

025341605.jpg?r=0

Нареждам останалите продукти за инспекция.Разполагам с два средни картофа, две глави лук и буркан специалитет от бабата(домати, моркови и мъничко пипер)

025341606.jpg?r=0

Време е да се измият още венъж рапаните и да им се махнат плочките. После се нарязват на много дребно-колкото ви дойде от вътре.

025341609.jpg?r=0

Взимам и лука и него също го нарязвам ...не съвсем дребно.

025341613.jpg?r=0

Рибата вече е клокнала(вряла е броени минути) и при дърпване едната перка се откъсва лесно.И тя е готова.Вади се тенджерата от огъня и се слага на масата. Внимателно с голяма решетъчна лъжица се изваждат рибите без да се разкъсват.

025341615.jpg?r=0

Чучурината и рака се оставят в тенджерата и се връщат на огъня.Добавят се рапаните.

025341618.jpg?r=0

Пускаме и лука и хлопвайки отгоре капака ги оставяме да си поврат.

Започваме с голямото цапане-обескостяването. След първия сафрид минах на ситемата- филето е за мен, другото не ми трябва. Така нещата потръгнаха. По едно време се досетих, че варя нещо. Свалих го от огъня и помирисах-ммм готово е.

Взех цетката и отделих ценната течност.

025341620.jpg?r=0

Всичко от цетката на боклука.

Време е за мидите.

Поомитите миди ги слагаме в тенджерата и доливаме една чаша вода.

025341624.jpg?r=0

Продължаваме с чистенето на рибата и малко преди да сме готови мидите вече са на линия. Сваляме ги и отново с цетката отделяме от течноста която са отделили и я добавяме към булюна от рибата.

025341626.jpg?r=0

Ей тъй на око да стане една част миден бульон към три части рибен.

Вече почваме да варим основната част. Слагаме прецедания бульон и слагаме картофите.

025341628.jpg?r=0

Добавяме и малко благинка

025341630.jpg?r=0

И докато поври довършваме рибата.

025341632.jpg?r=0

Изглежда не много апетитно ама така е само на снимка. Май отделеното месо е по-малко от боклука ама аз толкова го мога.

025341634.jpg?r=0

Във чорбата добавяме и четвърт буркан специалитет.

025341637.jpg?r=0

Сега се мятаме на мидите и ги изваждаме от черупките им, махаме им брадите и ги подмятаме в купа.Нарязваме една глава лук.

025341639.jpg?r=0

след това добавяме лимонов сок, оцет, сол и олио и получаваме бонус салата за вечеря.

025341642.jpg?r=0

Чорбата е вече със сварени зеленчуци и е време да пуснем рибата да поплува.

025341646.jpg?r=0

Сега вече почваме да търсим подправките. Малко късно се сетих да проверя ама каквото има. След преравяне на кухнята избрах следните.Маги сос,златен соев сос, чили сос, сол, черен пипер.

025341650.jpg?r=0

Абе май между тях няма нищо от изброяваните в рецептите ама ...карай.

Наръсваме и тях, да поврат още малко.

025341655.jpg?r=0

И за край на този дълъг ден има една златна чорба.С много богат и плътен вкус.А с какъв аромат.мммммм. Към нея добавяме салатата от миди, Отново сме на ледена ракия. Малко лимонен сок за подправка на чорбата и пресен царевичен хляб, печен с мерудия.

025341658.jpg?r=0

А наздраве и да ни е сладко.

Ники някой ще се накапи бе . :girl_cray2: Смили се малко бе . :big_boss:

Link to post
Share on other sites

за разнообразие пускам малко теория за риболова на едни мои любими риби.

Подводен риболов на попчета

Тази риба е винаги на “разположение” на подводния риболовец. Най-често стреляме по риби с тегло около 80 – 120 гр. и по-рядко 200гр. и нагоре. Това определя и харпуна, с който трябва да стреляме.

Класиката е хавайското копие, с дължина около 1.2 – 1.5м и 3 или 5 върха подредени в линия, триъгълник или звезда. Голямото предимство на хавайката, е бързината на втория и трети изстрел ако не сме улучили. Минусите са ограничената дистанция на изстрела, бавната скорост на стрелата и невъзможността да вземем голяма риба с него.

Ластичен харпун. Дължина на харпуна при добра видимост е 50 – 70 см. При много мътна вода 30-40 см. Стрелата е добре да е изработена от пружинна стомана с диаметър 5мм. При заточването на върха се стараем той да придобие заоблена форма за да се избегне огъването му при удар в камък. За контра се капва една капка заварка на 3-4 см от върха или се разпробива дупка с диаметър 1.5мм и се поставя тел от пружина. На стрелата се правият две засечки. По близката до върха се използва при разстояние на стрелба по-малко от дължината на стрелата. Ластиците е добре да са по-слаби и с диаметър не повече от 16мм. При тази лека стрела и тънки ластици се получава изстрел без откат. Стрелата се врързва за харпуна с въже или корда с дължина три дължини на харпуна. Въжето постоянно ще ни се пречка и ще ни бави, но при среща с едър рибок имаме големи шансове да го вземем. Задният край на стрелата се прави плосък-случва се стрелата да отскочи от камъка и да се върне към нас.

Стрелба.

Когато имаме попче легнало върху скала се стараем да стреляме под ъгъл, така че стрелата след като набучи рибата да се отклони от скалата. Целим се по възможност в ‘бузите’ на попчето или около гръбната перка. Ако сме на позиция точно над попчето или го стреляме от много близо, така че след изстрела ластиците да останат все още закачени на стрелата или се премерваме на линията между двете очи и се стераем да улучим няколко милиметра зад тях. При този истрел стрелата отскача силно назад и трябва да застанем в страни от траекторията й. Ако сме улучили точно попчето то поляга на една страна или по гръб и го взимаме с ръка. Ако не сме имали точен изстрел......го няма.

Когато при гмуркане видим точно под нас попче протягаме максимално ръката с харпуна, премерваме се в най-широката част на главата и не мърдаме. Изчакваме докато инерцията ни свали на изстрел разстояние(около метър ) и натискаме спусъка.Добре е при този риболов да сме с 1кг по-тежък колан така че да имаме леко отрицателна плаваемост.

Ако по време на гмуркането не видим риба започваме търсене. Ако сме на място което държи попчета то около нас трябва да има и камъни и пясък. Лягаме на пясъка и се оглеждаме бавно. Попчетата са или в средата на ‘полянката’ или плътно до камъните. Харесваме си най-голямото и с минимални движения се придърпваме на стрелкова дистанция. Целим очите, бузите или гръбчето. Трябва да отчетем и спада на стрелата с около 5мм при дистанция между 1.5 и 2.5м. Ако попчето е в дупка и се подава само опашката се целим там. Не видим ли риби преглеждаме дупките около нас и ако още имаме въздух се насочваме към следващата полянка. Трябва да се оглеждат добре и сенчестите места между два камъка. При място с камъни по-високи от метър винаги има някое кацнало отгоре рибе.

Намиране на рибата.

Първите попчета се стрелят когато морето се стопли до 10-12 градуса. Това е Април месец. Тогава попчетата се подготвят да хвърлят хайвер. Едрите риби излизат към брега. Мъжкарите придобиват сива, брачна, окраска и стоят въру камъните. Женските са в ямки в пясъка,където си хвърлят хайвера.Тогава на места се намират големи струпвания на попчета по 50 – 60 риби на една полянка. А 200 –300 метра по-нататък е пусто. При намиране на такова струпване се стараем да се гмуркаме безшумно прикриваме се край камъните и стреляме по най-близките попчета. При изплуване се стараем да не махаме с плавници. След закачането на попчето на кукана заемаме старата си позиция и ... огън.

Затопли ли се морето над 17 град. попчетата се установяват на полянките по дъното пред камъните. В звисимост от това до колко се посещава дадено място,се определя и минималната дълбочина на която трябва да ги търсим. При много посещавани плажове тя е 4,5 – 5 m, а при непосещавани – 1m. Ако няма вълни в морето можем да отделим половин час на първият ред камъни. Поради малката дълбочина можем да стреляме без да се гмуркаме. После подминаваме първия пясъчен пояс и започваме да търсим мишени. Най – комфортната дълбочина за стрелба е около 3 – 5м. Тогава виждаме от повърхноста рибата и си преценяваме откъде да се гмурнем. При избор на попчета избираме най-близкото, най-голямото и по възможност да е на пясък.

Link to post
Share on other sites

Днес на фара на Шабла - нулева видимост, сутринта имаше вълна, която следобед поутихна, но видимостта си остана лоша...

Link to post
Share on other sites

Неделя

Семейството спи, а мен ми са се ококорили очите още от 3 сабахлен. Аз що не всземе да отида за риба. Изшмулваъм се от леглото и оттивам да си сглобя първо един по-голям буй.От както ми отнесоха предния съм все нервен. Сега буя ми вече е големичък. Сдъвквам една праскова, скачам в неопрена и изсипвам цялото оборудване в джипа. От там до морето са ми няма и десет минути. Точно колкото две песни на Меноар. Морето ме посреща гладко и спокойно. Даже се виждаше и дъното. Значи е и бистро. Още е тъмно ама аз ква работа имам на брега. Цопвам се във водата. Интересно е , че се вижда. Оглеждам се внимателно ама няма никакви риби за стрелба. Тайничко се надавам на някой зъбчо ама уви. Не само зъбчо не мина ами и платерини нямаше. Залягам над всички малки и големи камъчета. Крия се под козирките и се заравям във водораслите. Еми нито една риба. А морето е гладко и може да се каже бистро. Отцепвам към дълбокото и там отново залягам де що камък видя. Отново същият резултат. Решавам отново да се завърна към брега. Не може да няма риба. Имам прясно инфо за големи пасажи. Трябва само да ги намеря. Залегнал съм до една големичка скала. Въздух колкото ми се иска. Пред мене едно спокойствие и дребни чучурини. Едната от особено дребните чучурини се засили да ми атакува върха на харпуна. Загледах я с интерес и ..я. има черна точка на дупето. Също и има и сребристо телце. Ура. Спари. Кефих се да му гледам опитите да ми захапи харпуна. Обещах му да се срещнем пак след две години и изплувах. Явно наоколо няма риби. Вероятно платерините още спят. Отивам на буната. Там е доста по- мътно. Лягам тук и там и по едно време ме наобикалят отвсякъде платерини. Тука са. Намерих ги. Опитвам се да си избера риба, но е толкова мътно, че не мога да си харесам по коя да стрелям. Най-големите са кум 300грама ама карай. От цялото ми лутане наляво – надясно накрая даже и не стрелям. Добре. Все пак риба има. Продължавам да залягам плътно до дъното и следващият пасаж направо ми каца на главата. Иларии и то стотици. Как да си харесам риба като всички ми малеят нещо. В далечината се вижда една риба поне два пъти по едра от другите. Решавам да я стрелям. Шанса да я улуча е почти нулев ама да грумна. Разбира се дистанцията е твърде голяма и стрелата не стига до целта. Гмуркам още няколко пъти и отново идва пасаж. Ама този път всичките са калибърче от 150 грама. Стрелям само с поглед и пасажа се изнизва. Рибите са доста стесирани. Минава ми още един такъв пасаж и решавам да изляза към плиткото за евентуални по-едри риби. На средата на пътя ме разминават няколко риби и това показва, че май съм постъпил правилно. Второ гмуркане и втори пасаж. Този път е рехав. Само от три риби. Едната ми хваща окото и я стрелям. Пропуск. Продължавам да търся риби и повече не намирам. Въртя се по всички възможни камъни и залягам на всички уж дашни места. Отново нито една риба. Времето напредва и се връщам на мястото където все пак съм видял риби. На буната. Този път закотвям буя и вече съм максимално безшумен. Няколко гмуркания и никакви видяни риби. Докъто раздишвам на повърхността и ..пасаж. минава пред мен и около мен. Не мърдам и не дишам. Вълна няма да ме клати и рибите постепенно се успокояват. Полека лека се доближават до мен. Взимам разбира се на мушка най-едрата и стрелям. Рибата се усеща и извърта преди да я стигне стрелата. Наближава седем и половина и времето, което съм откраднал е към края си. Реално обаче не ми пречи. Днес вероятно ще е безрибен ден. Нептун е решил да не ми дава риба. Да ама ми прати малкото спари. Решавам за последно гмуркане да мина от външната страна на буната. Вече е време да минават и от там рибите. Харесвам си два извадени по-навътре в пясъка тетрапода и се плясвам между двата. Позицията ми е малко като на щраус със скрита глава и тяло наместено най-смено на пясъка. Явно камуфлажа на неопрена е в моя полза и пред мен минават пасаж от иларии. Рибите са спокоини и мога да стелям всяка една. Ама пасувам. Чакам нещо по-едро. На следващото гмуркане ме изненадват два кефала. Водят се един след друг забързани нанякъде. По-големия е първи и по никакъв начин няма как да го поведа. Втория е без късмет и го улучвам. Истрела е точен ама не рискувам. Харпуна не ми е възан за буя и за аванс и отпускане са ми само петте дължини на кордата. Плувам след рибата и постепенно скъсявам дистанцията. Изчаквам удобния момент и пускам кефала да се отпусне малко. С две движения прекарвам кордата към гърба му и правейки примка с ръката си придърпвам кефала плътно до ръката си. Рибата е хваната здраво и е време да изплувам. Закаам я на кръста и вече съм много ама много щаслив. Отново се гмуркам до тетраподите. Платерините минават ама са далече в мътното. На третото гмуркане виждам големия кефал да се показва из зад камъка в търсене на другарчето си. Стрелям от няма и метър и за малко да пропусна тази голяма мишена. Стрелата минава в долната част на хрилете на рибата и аха аха да се скъса. Отново плувам енергично след рибата за да няма натег на месото. Рибата обаче не желае да ми помогне и примерно да легне между два камъка. Вместо това се въртим в една голяма спирала. Поне успявам някакси да насоча рибата към повърхността за да вземе глътка въздуг. За някалко секунди рибата спира. Използвам палзата да се надишам колкото мога и гоненето започва наново. Този път е кратко. Първия опит е неуспешен. Рибата ми се изплъзва, но твория път направо си я гушвам. Аха да я истърва и все пак си я моя. Закачам я на кръста до другата. Кой като мене. На този уж безрибен ден имам две големи риби. Аз съм обаче упорит има още половин час и упорито залягам на същото място. Минават иларии и то много. По-едрите обаче се държат на твърде голяма дистанция. Само малките и любопитните се доближават до мене. Все пак се пробвам отново на много длаечен изстрел. Рибата прави грешка в опита си да избяга от стрелата и е нанизана по дължина. Значи днес и илария улучих. Часа е почти девет и е време да излизам от водата. На брега има отново иларии ама са много плашливи и стоят далеч. Излизам и почвам ритуала по събличането и прибирането на такъмите. Наобикалят ме нахални и любопитни руснаци с което ми провалят една готина снимка на улова. Все пак права една в кофата колкото да има за разказа. Аз съм доволен от улова и то много. Единия кефал е 750грама, втория е 1000грама а иларията е цели 250. Имам за една прекрасна вечеря. Значи въпреки, че е добре да се влиза по-късничко за кефалови и в утринните влизания има шанс за улов.

От мен толкова за сега.

028020306.jpg?r=0

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...

Накратко Морето езеро. Медузи плуват. Почти е бистро. Нагазвам до кръста, зареждам харпуна. Потапям глава във водата и ме наобикалят много кефали. Красота и кеф. Разбира се замъти в момента. Все пак с огромно спокойствие изчаках момента и първата риба е улучена. Супер. Малко плуване и гмуркане. Студено ми е и много ме дразни това. Чакане на едни камъни. Медузите са много, като супа и се чудя риба през тях дали въобще ще мине. Минава. Пасаж от двайсетина половин килограмови платерини. Правя детска грешка и плаша всички. Стрелям на далеч ама не пробива рибата(върха много тъп се оказа после). Мръзна. Минават дребни риби. Мръзна. Минават микро трицони. Отново пасаж от едри риби. Отново плаша всички риби в нетърпението си. Пасажа все пак е дълъг и стрелям. Пропуск. Пллатерината подскача и се скрива. Пасажа тече през цялото време на зареждане на харпуна. После медузите дойдоха. Смених мястото. Легнах да разгледам какво има на дъното. Зад гърба ми минават кефали. Големи. Отново за кой ли път махам енергично с харпуна. Отново плаша рибите. Пропуск. Кефала се завъртя ама не проби. Още веднъж минават дребосъци ама сред тях една по-едра. Проба-точно стрелям.После минават платерини ама не успявам за завъртя. Замръзнах. Час и половина кеф. Резултат : 033103196.jpg?r=0

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • 3 weeks later...

i"]

Днес сутринта се топнах преди кафето. Беше си позамътено и после съвсем се замъти. Платерините минаваха рехаво на малки групи. Кефалите са съвсем влюбени и само Sex им е в главата. Чак се връщат по няколко пъти да те доогледат. Наложи се да викам рибите в уж по-бистрия повърхностен слой.Гръмнах четири пъти и повечето ги улучих. В осем видимоста падна на половин метър и водата рязко се охлади. Рибата изчезна и аз отидох да си пия сутрешното кафе.

Link to post
Share on other sites

Днес имах цели два и половина часа свобода. Още преди кафето се топнах у морето. Щтракалката ми извика две спарита, пасажи с барбуни,чучурини и иларии. Пеннка беше във вихара си и на няколко пъти кавалерите й врътнаха опашки около нея. Само дето двуметровата видимост ми пречеше на повежданет им. Отделно бях много нервен. Що така и аз не знам ама определено ми пречеше. Имах поне четири неотреагирани възможности и три пропуска. Многото колеги под водата от предните дни и те бяха поизнервили рибите. Все пак излязох в 8:30 доволен с едно хубаво рибе и отидох да си пия сутрешното кафе.

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...

Ахелой

Щото си нямаме море у Варната, взехме отидохме на море на Ахелой. Морето ни беше на по-малко от сто метра. Плажчето беше без вълни и плитко половин метър на цели десет метра от брега. Идеален за деца. И пълен с такива. Нашето се налудува. От другата страна на буната имаше жабуняк и едни големи спокойни платерини се отъркваха в камъните.

Едната сутрин с малкия решихме риболов да направим. В седем и малко отидохме до местното рибарско магазинче. Наложи се да изчакаме половин час да пристигнат червеите от Варна.

На буната мъж и жена от старозагорско бяха наредили единайсет въдици. Сместихме се в едното място и метнахме зеленушките. Направо им разказахме играта. Една малка подробност бе,че търсихме платерина. Колегите им звънна нещо на звънчето. После имаше викове, суетене, кепове и с помоща на още един колега изкараха едно коте към две педи голямо. Оказа се,че народа котки търсил. После се метнаха още няколко въдички. Ние пък си събрахме нашите и отидохме за закуска. На плажа обаче не ме свърташе много. Взех плувката и метнах върху пътеката на платерините. След няколко минути закачих една ама се откачи. И изплаши всички. Упорствах половин час безрезултатно. Малко плаж и пак се върнах. Имах още няколко червейчета. С последните клъвна отново. Това на паче перце да заковеш голяма риба на педя дълбочина в краката си и после да ти издърпа аванс е голям кеф. От години не ми се беше случвало. После и малкия се побори и снимка си направихме.

035779150.jpg?r=0

Слетобеда пък реших да топна Пенка да поплува и тя. Ама водата пред буната беше мътна и гадна. Не ми хареса. Направих шест гмуркания и се отказах. На третото гмуркане обаче мина един сериозен мъжкар и му заковах капаците. Реших да се топна и в блатясалата част. Дето е пристанището. Там с една идея по бистро ама всичко в жабуняк. Не може да се мърда не може и да се гмурка. Едва дишайки да не дигам шум почнах да се промъквам. Невярвайки на очите си видях как близо два килограмова кефалка се фръцна край мен. Даже не я стрелях. После три нейни кавалера наминаха за по поглед. Един ме финтира и стрелях на другата посока,един не ми даде да го стрелям. Последния го стрелях по усет в мътока. Подръпна веднъж въжето и се скъса. По явен намек от това нямаше как да има. Излязох половин час след като намокрих неопрена. Нептун все пак беше щедър. Ухажора се оказа с една глава по-голям от Пенка.

035779158.jpg?r=0

Какво повече му трябва на човек. ..май една студена бира. Взехме си я в близката пицария в комплект с мешана скара и пържени картофки.

За следващия ден си бях оставил задачата да преровя градинките на колегите от Поморие. Станах рано-рано. Уж място да намеря ама чак в една странична уличка имаше. Облякох се под сумтенето на едно дядо и наблюдаван през шпионка от дама на средна възраст с пенюар и ролки в косата(по едно време отвори с замах вратата си, изгледа ме сърдито и затвори със замах). Като за 6:00 сутринта голямо наблюдение ми дръпнаха. От там нарамих харпуна и цапук-цапук към далечния край на пристанището. Един силен вятър в лицето ме подпря.

Направо пролетно време. Рибарите по кея бяха със шуби и шапки. Все пак стигнах до заветната цел. Поглеждам -мътно и цялото с плуваща трева. Това не може да ме разколебае и хайде във водата. На първо гмуркане ме заобиколи пясаж със спарита. Голяма красота. Бляскат около мен. Показват си точките. Ама все дребосъци. По 10-15 сантиметра. Друго си е южното черноморие. Има интересни рибки. Заложих Пенка изпълнен с големи надежди. Щом има спарита,ще има и платерини. Е да ама не. Пустош. Че и мътно. А и една мътилка се вдига на всяко изплуване. Отделно и силно странично течение. Смених мястото. Мина един хубав кефал. Разгледа внимателно и бавно Пенка,а аз съответно внимателно и бавно го премерих. Първия е на линия. Малко след това мина още един ама се фръцна и замина ,явно не я хереса. Пак пустош. Почнах да шаря. Вълната дигаше голяма аларма. На платерините явно това не им се нравеше. Намерих им пътеката на цели десет метра отдалечена от камъните. Наложи се да се правя аз на камък. Не е работа това ама какво друго ми оставаше. В първия видян пасаж имаше една хубава баба платерина. Ама въжето ми се позаплете и стрелата не стигна до нея. После периодично минаваха 200- 250 грамови рибки. Направих си една тренировка по стрелба. Четири изстрела -четири точни попадения. Стана 8:40 и реших да излизам. Чакаше ме дъълъг път пеша. При джипа ме дебнеше само хриптящия дядо. Така и не се показа да го видя де. Направих едно фото на плочките на улицата заедно с трофеите и доволен тръгнах към сутрешната закуска.

035779166.jpg?r=0

Май ще се наложи да повторя гмуркането. Някак си това се получи постно. От друга страна за първи път гмуркам на юг от Емине. В следващите дни отказах да се топя. Мътно и неприятно си беше морето. Вместо това направихме един риболов с мъника. В рибарския магазин отказаха да ни продадът червеи. Току що били свършили. Ама извадих голямата лопата и като се емнах по блатясалия бряг....изкопах три червея. Хванахме и двайсетина скариди и решихме на белена скарида да пробваме. Морето обаче се беше скапало. Течение,вятър и бяла вода. Все пак намерих къде минават платерини и кефали. Аз изтървах едно кълване. Мъника три. После морските кучки пощръкляха. Почнаха да правят хорца. После се дигнаха на повърхността и ни нападнаха стръвта. Това беше риболова.

Link to post
Share on other sites

Браво Ники това ти го казва един вече стар харпунджия от времето на соца когато нямахме никакво оборудване и си правехме сами харпуните и ластиците от О уплътнения на тръби .Като гледам клипчетет ти чак ми спира дъха и се кефя че има още хора запалени по подводния риболов.Нека това да не прозвучи като реквием на стария харпунджия че още си чеша страстите от време на време .Един изстрел осмисля не само риболова но и лова като цяло и си е начин на живот.Та така приятелю пажелавам ти много слука под и над водата .Поздрави

Link to post
Share on other sites

]Днес реших да закрия сезона. Морето беше невероятно гостоприемно. Цялото само за мен. Още с топването три спарита дойдоха да кажат здрасти. Понаедрели бяха. Почти за стрелба ставаха. Заложих Платеринка на едно видимо разработено място. Имаше петно чист пясък за слагане на плавниците и камъче за почукване. Абе комфортна работа. Първите минути наминаха няколко пасажа с платерини ама не ме приближиха. После един кефал се засили ама го изплаших. След него намина една кефалка следвана от група ухажори. Изгледа да кръвнишки Платеринка врътна опашка и изфиряса. Обра и де що мъжкари имаше и отиде в дълбокото да си спретне. ....там каквото се прави. Един час после риба не видях. Поразходих се и един котарак видях. Ама пак подходих грешно и отиде да расте и дебелее. Пак се върнах на позиция. Наминаха четири самотни кефала, единия ме излъга, втория се скъса въпреки гоненето. Последните два останаха компания да ми правят. Минаха и няколко пасажи с платерини ама пак в далечината. Няколко самотни платеринки също наминаха ама едната си я гръмнах. После дойде Баретата. Въпросния пък се оплака,че нема риба. Аз отстъпих позиция в 9:25 хукнах към сутрешното си кафе. Клипчето стана добре ама на края съм закачил един стар клип. Последните 2:23минути може да ги пропуснете. Приятно гледане

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.