Jump to content

Recommended Posts

"И как вие, кучетата, постигате

своето господство над човека?

С насилие? С оръжие? С пропаганда?

Нищо подобно.

Вие поробвате хората с любовта.

Средство, и до днес съвсем непознато

на човека.

Из "Писмо до моето куче" от Ст. Цанев

За съжаление в момента не мога да намеря цялото произведение ...

Link to post
Share on other sites

Ловците май не сме с най-нежните души, но убеден съм всички изпитваме чувства!

А днес ме развълнува ето това стихотворение...

Виновният

Нямаше как. Беше истинска хала.

Лаеше страшно и прежалих го аз ...

Валери Петров

Реално и тъжно .........

Успокоява ме факта, че това на мен ... няма как да ми се случи ...!? :cap:

Link to post
Share on other sites

И мен сега като млад ловец всеки ме убеждава да взимам куче, че без куче нямало да съм ловджия...

Да ама според мен за да вземеш куче трябва най - малкото да имаш къде да го гледаш и то така, че хем да му е удобно на животното, хем да не пречи на съседите и на теб (с лаенето си). На второ място трябва да имаш време за да го "научиш". Иначе ще си остане дворно куче.

И не на последно място е и финансовата част - храна, медицинско обслужване на кучето и т.н.

Иначе колко пъти съм хващал телефона след някоя обява за родословни гончета.... ама овреме ми идва акъла и оставям телефона. ЛЕсно е да вземеш кучето, но после... Всеки да си мисли с главата, това не е играчка дето като ти мине мерака - фърляш...

Link to post
Share on other sites

Понеже всички сме синове....

Евгений Евтушенко

на Р. Поспелов

МАЙКИТЕ СИ ОТИВАТ

Как си отиват майките от нас,

как тихо,

как на пръсти си отиват,

а синовете

сито си доспиват,

без да усетят този страшен час.

Не си отиват изведнъж – с веста,

че няма ги,отминали внезапно.

Те си отиват постепенно, бавно

по стълбата на късните лета.

И падаме пред белите коси

и честваме рождените им дати,

но взривът от закъснели дитирамби

ни тях,

ни нас не може да спаси.

Все по – далечни стават,

Все по – малки.

Простираме ръка като крило,

а въздухът от нас до наште майки

лъщи като преграда от стъкло!

Да, късно е! Удари този час.

И гледаме през сълзи неотклонни

в сурови и безпомощни колони

как си отиват майките от нас...

превел: Владимир Башев

1960

Edited by Тони Груев
Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...
  • 1 month later...
  • 2 weeks later...
  • 2 weeks later...

Притча за приятелството

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата-музика, цветя, ромолене на ручеи.

-Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.

-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.

-Има ли вода?

-Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.

-А ще ми дадат ли храна?

-Колкото поискаш.

-А кучето?

-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

-Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.

-Да, на двора има кладенец.

-А кучето ми?

-До кладенеца има поилка.

-А дали ще ви се намери малко храна?

-Да, ще те нахраним.

-А за кучето?

-Ще се намери кокалче.

-Какво е това място?

-Това е рая.

-Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

-Лъже! Там е ада.

-Но как търпите това?

-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Link to post
Share on other sites

post-10373-0-09964400-1351447009.jpg

ДАНЪК ЖАЛЪК ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!

Данък въздух сложи ни, министре!

Данък глътки от чист кислород!

Нека в миг небесата ни бистри

да ти носят голям оборот.

Изчисли си процента, теслата.

Всеки българин - с въздухомер.

Нека бясно танцуват числата

в твоя бял министерски тефтер.

Запечатай в налози жестоки

и обема на белия дроб.

Замърсителят с въгледвуокис

да си плаща цената до гроб.

В тази тежка финансова криза

въведи печелившия ход.

Данък въздух в хазната да влиза!

Данък жалък човешки живот!

Данък дъх или данък въздишка.

Данък плач... Данък песен дори.

Със финансова яка каишка

цял народ оскотял умори.

Късоглед, тесногръд и безбожен

чак до ада с налози върви.

Че човешката алчност не може

даже дяволът тъй да взриви.

Ясен Ведрин

Link to post
Share on other sites

"Ако"

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си.

Ако мислиш “ не смея”, не смееш.

Ако казваш “бих искал”, но си мислиш “не мога”,

просто няма как да успееш.

Ако мислиш, че губиш, ”загубен си”

ще ти каже светът без упойка -

успехът се крие в твоята воля

и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш “назад съм”, назад си,

който мисли високо, не пада.

Просто трябва да бъдеш напълно уверен

щом си тръгнал да дириш награда.

Не най-силният, нито най-бързият

обезателно грабват залога,

но човекът, който печели играта

е тоз, който мисли “АЗ МОГА”.

Иван Вазов

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.