Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2020

страх от изстрел


Recommended Posts

Колеги реших да да побликувам тема та дано сам полезен на някой, както вие бяхте полезни на мен.Тъка имам курцхаарт на 7 месеца вече ,от два месеца го взех и вече 5 е с мен още от самото начало започнах да му грамвам по някога естествено от далече и така до преди 2-3 седмици изненадващо започна да се стряска по време на изстрел връщаше се при мен по вартисе оклиман видях се в чудо и така колегите тук се одзоваха с различни съвети на което благодаря сърдечно много и така започнах по време на хране не да тропам постепено с едно шише и последствие с тенеке така около седмица след тва почнах да гармя с 1 гармяло с капси преди ядене а в последствие по време на ядене и тъка около 2 седмици тренирах ме си апорт разни команди и като се оделечи грамна с капси така няколко дни заведох го в една месност с транаци и много соики свраки и темподобни като ги види и ги гони почнах да гармя и с пушката и на втория излед нему правеше впечатление .Пак благодаря на всички които ми помогнаха и се надявам да сам полезен и аз поздрави

Link to post
Share on other sites
  • 4 weeks later...

Според мен страха от изстрел си е вроден или го има или не, това да му гърмя няколко месеца и да му тропам не го разбирам. С моето процедирах така, в стечение на обстоятелствата се получи така, че когато за първи път излезе на вънка на 40 дневна възраст бяхме на един ловен събор в Плевен, Колите бяха на около 300 м. от стрелбището, като започнаха да стрелят взех кученцето и тръгнахме към стрелците да видя ще го бъде ли или не. През целия път стреляха по паничките, когато бяхме до трибуната, дори отиде в краката на едното момче, което стреляше.

Така че направо го хвърляй в боя и то само ще реши какво да бъде

Link to post
Share on other sites

Според мен страха от изстрел си е вроден или го има или не, това да му гърмя няколко месеца и да му тропам не го разбирам. С моето процедирах така, в стечение на обстоятелствата се получи така, че когато за първи път излезе на вънка на 40 дневна възраст бяхме на един ловен събор в Плевен, Колите бяха на около 300 м. от стрелбището, като започнаха да стрелят взех кученцето и тръгнахме към стрелците да видя ще го бъде ли или не. През целия път стреляха по паничките, когато бяхме до трибуната, дори отиде в краката на едното момче, което стреляше.

Така че направо го хвърляй в боя и то само ще реши какво да бъде

Аха, да, така се и учи да плува, хвърляш го във водата и то само ще заплува към брега... и е много вероятно повече да не влезе. Недейте с рогата напред
Link to post
Share on other sites

за плуването е друго, научих я да плува като първо аз влезнах в реката и тя ме последва и сега е като моторница ;)

Link to post
Share on other sites

Така че направо го хвърляй в боя и то само ще реши какво да бъде

Колега, подобно мислене имат и ловците с които ловувам. Те искат "да им се падне" куче, което едва ли не след 7-8 месеца прекарани на сиджир, с пускането в гората да отидат и да им докарат най-голямото прасе точно пред пушката. Неща като разходки и обучение на кучето са напълно излишни и ненужни. На всички тези неща кучето трябва да е родено научено. Иначе - "Маани го, това не е куче"...

Имаше едно младо куче на един колега. Пускахме го в гората заедно с едно по-голямо куче което гони добре и ако имаше дивеч гонеше страхотно. Почна се лова, и при стрелбата при първите гонки кучето явно се бе уплашило много и "се пресече" - в смисъл - след първите изстрели на гоначите хуква към джиповете. А беше много обещаващо куче, но никой не беше работил с него и ето резултата.

Моето куче като го взех, беше доста наплашено - и от човек и малко от изстрел. Предния собственик явно доста го е бил. Но като усети по-гальовно отношение, съпроводено с доста гърмежи покрай него и успокояване след всеки изстрел.... нещата сега са други.

Link to post
Share on other sites

На мен, не ми се падна аз си го избрах да е каквото трябва кученцето, това е майката :

, а това бащата :
, роди се с много заложби и в последствие се доразвиха. И на обучение беше и на какво ли не, с трици маймуни не се ловят

Относно това как живее, повярвай ми много хора получават много по-малко грижи отколкото моето куче ;)

Edited by chakala
Link to post
Share on other sites

Чакай малко колега, не съм казал, че не си гледаш кучето - не си прави такива изводи.

Казвам само, че заложбите са едно - развитието им е съвсем друго. И деца се раждат със заложби, но те не се развиват от самосебе си, а се полагат огромни усилия за развитието на тези заложби.

Link to post
Share on other sites

Чакай малко колега, не съм казал, че не си гледаш кучето - не си прави такива изводи.Казвам само, че заложбите са едно - развитието им е съвсем друго. И деца се раждат със заложби, но те не се развиват от самосебе си, а се полагат огромни усилия за развитието на тези заложби.

Така е , тук две мнения няма !

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...

Колеги - страхът от изстрел е признак за слаба нервна система - ама на най-долния недопустим праг. Такива кучета не се допускат до разплод, защото това е генетично заложено и рецесивния ген се предава на поколенията - 50% (чрез единия родител). следващото поколение може да не го е страх от изстрел, но то носи гена в себе си. При следващо развъждане, ако се срещнат гените с такива, на другото куче и те са пак такива - рецисивни (страх от изстрел) , полученото кучило ще е със слаба нервна система - негодни за лов. ТАКИВА КУЧЕТА СА САМО ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Link to post
Share on other sites

съгласен съм с теб колега чудно ми е че до 5 месеца нямаше никакъв страх появи се след 5 месец сега в момента се връща при мен след всеки изстрел независимо къде е

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...

Колеги - страхът от изстрел е признак за слаба нервна система - ама на най-долния недопустим праг. Такива кучета не се допускат до разплод, защото това е генетично заложено и рецесивния ген се предава на поколенията - 50% (чрез единия родител). следващото поколение може да не го е страх от изстрел, но то носи гена в себе си. При следващо развъждане, ако се срещнат гените с такива, на другото куче и те са пак такива - рецисивни (страх от изстрел) , полученото кучило ще е със слаба нервна система - негодни за лов. ТАКИВА КУЧЕТА СА САМО ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

А защо кучета от родители не само с доказан произход,но и работни качества се плашат от изстрели?

Тук изглежда гените не са рашаващи,а друго...

Link to post
Share on other sites

А защо кучета от родители не само с доказан произход,но и работни качества се плашат от изстрели?

Тук изглежда гените не са рашаващи,а друго...

Смятам, че е въпрос на гени.........и трябва да се ограничава от разплод..........слабата нервна ние смятаме за рецесивен ген и сигурно назад в поколенията има предци с такава.....Светът е толкова шарен и красив за щото природата е непредвидима......иначе щяхме да сме само глупаци или Айнщайновци, но в генетиката има доказани постулати , което обяснява много неща и ни дава възможност да предотвратяваме до голяма степен нежелани от нас неща.

Link to post
Share on other sites

А защо кучета от родители не само с доказан произход,но и работни качества се плашат от изстрели?

Тук изглежда гените не са рашаващи,а друго...

И най-обещаващото ловно куче може да бъде провалено от собственика си по най мизерния възможен начин.Затова,клубове,че и цели държави са въвели що годе стандартни методи за обучение на дадена порода,които методи що годе прилично точно отсяват животните.Целта е колкото се може повече животни,поставени в еднакви условия да реагират еднакво и близо до изискванията за ловна пригодност и водене за породата и колкото по тесни са тези стандарти толкова по точно може да се определи кой дефект е генетично унаследен и кой вторично придобит,както и генетични дефекти "прикрити" до известна степен чрез обучение.
Link to post
Share on other sites

И най-обещаващото ловно куче може да бъде провалено от собственика си по най мизерния възможен начин.Затова,клубове,че и цели държави са въвели що годе стандартни методи за обучение на дадена порода,които методи що годе прилично точно отсяват животните.Целта е колкото се може повече животни,поставени в еднакви условия да реагират еднакво и близо до изискванията за ловна пригодност и водене за породата и колкото по тесни са тези стандарти толкова по точно може да се определи кой дефект е генетично унаследен и кой вторично придобит,както и генетични дефекти "прикрити" до известна степен чрез обучение.

И не само ловно,макар темата да е за него...Заради неудовлетворени "амбиции" или незнание,човек е способен да провали кучето си,а то реагира по-възможно най- добрият начин.И за това гените не са водещи, а емоциите и съпътстващият ги стрес,на който то е подложено.

Link to post
Share on other sites

Тук няма как напълно да се съглася,защото говориме все пак за отвърдени ловни породи развъждани целенасочено а не просто за какви да е кучета,които някой има амбицията да превърне в ловни.Или с други думи,вече има едно очакване в резултат на правилно развъждане,такива аномалий да липсват и целият пакет от вродени ловни качества,които са необходими да бъде на лице и ловецът трябва само да ги доразвие и да накара кучето чрез тях да работи в негова полза.И всеобщо е мнението,че когато пакетът от качества е налице,дори и не толкова опитен ловец и водач може да се справи с обучението на дадено куче по отношение на най-общите и основни нормативи,но за това трябва солидна генетична основа.Едно куче предполагам може да се накара да толерира изстрели от близко или далечно разстояние,но никой не може да даде гаранция за в бъдеще,че това няма да изиграе лоша шега по време на лов.

Link to post
Share on other sites

От 2002 год.се занимавам с обучение на птичари.Започнох с дратхаар и курцхаари.За вторите мога да кажа, че почти всяко второ куче е реагирало негативно на изстрел.Кое бяга на края на полето, кое под колата или се отделя на 20-30 метра от мен и пази дистанция!? Трудно ми е да си мисля, че порода създадена за лов трябва генетично да пренебрегва изстрел!

Така както учиме на апорт и вода, така трябва да учиме кучетата да пренебрегват изстрели. А те в последствие винаги се радват на изстрел и започват по-бързо и упорито да претърсват, но трябва да свързват изстрела с нещо хубаво. И когато подхранвам малки кутрета заедно винаги подхвърлям по пиратка.Няколко от кучилото се стряскат, но след като останалите

хрупат гранули и те "поемат". С това кутретата свързват изстрела с храната, а пък гладът е по силен и от трифазния ток!

Link to post
Share on other sites

От 2002 год.се занимавам с обучение на птичари.Започнох с дратхаар и курцхаари.За вторите мога да кажа, че почти всяко второ куче е реагирало негативно на изстрел.Кое бяга на края на полето, кое под колата или се отделя на 20-30 метра от мен и пази дистанция!? Трудно ми е да си мисля, че порода създадена за лов трябва генетично да пренебрегва изстрел!

Така както учиме на апорт и вода, така трябва да учиме кучетата да пренебрегват изстрели. А те в последствие винаги се радват на изстрел и започват по-бързо и упорито да претърсват, но трябва да свързват изстрела с нещо хубаво. И когато подхранвам малки кутрета заедно винаги подхвърлям по пиратка.Няколко от кучилото се стряскат, но след като останалите

хрупат гранули и те "поемат". С това кутретата свързват изстрела с храната, а пък гладът е по силен и от трифазния ток!

Не става въпрос за тотално пренебрегване,така или иначе някаква реакция ще има,стига тя да не е страх.Доколкото съм запознат,особенно при немските породи за това нещо много се държи.

Link to post
Share on other sites
  • 4 months later...

Здравейте колеги.Искам да споделя моя личен опит с куче наплашено от изстрел-както каза Чакала-хвърлено направо в боя.
Кучето- кръстоска м/у пегая и лудогорец.Ходихме почти всеки ден в гората, прогони към петия месец, абе с една дума- обещаващо...но...не му бях гърмял...И проблема се видя на откриването на сезона, когато беше на 8-9 месеца- навира се в първия храст и не може за нищо на света да го изкараш оттам.Наложи се да се прибирам пеш от лова , за да му оставя диря щото направо се дяна вдън земя.Старите колеги веднага-да махаш това куче- няма да се оправи...Е точно тия техни думи ме амбицираха.На следващия ден я изведох сама и хвърлих надалеч една пиратка.Резултата- два часа търсене по храстите.Започнах по отдалеч.Взех си две седмици отпуска и се почна:бях я забелязал че като види повода полудява от радост- направо пощурява-знае че ще ходи в гората.Пиратка за ъгала-показвам повода.Реакцията и в началото беше неориентирана- хем я е страх от гърмежа, хем вижда повода и се радва.Така три-четири дни, докато почна да реагира малко по спокойно.След това- пиратка-показвам повода-гранула за награда, че не се е свряла в колибата си.След около седмица почнах да я изкарвам на разходки само след като съм гръмнал няколко пиратки.Кучето не е глупаво животно- стига да знаеш как да подходиш с него.Почна да свързва гърменето с разходките и гранулите .После почнахме гърмежи отдалеч в гората.Отначало леко притреперваше , идваше до мен , но го нямаше това навиране по храсталаците и двучасовото увещаване и мамене да се покаже.Така точно за две седмици вече не и правеше впечатление дали се гърми около нея.Заведох я пак на лов- колегите викат: пак ти се ходи пеш :) Като гонач от време на време стрелях по някой и друг патрон- никаква реакция.Бяхме се събрали за обяд- един колега така си е научил кучето- като гръмне и то идва.Видях го че се кани да стреля, мръднах малко встрани- кучката ми я държа на повод-след неговата стрелба я нахъсвах , а не с ласки.Останах очуден от резултата- щеше да ми откъсне ръката от дърпане в посоката на изстрела. Сега е вече на две години и половина- всичко лошо с гърмежите е далеч в миналото.Като се забави вдигам пушката, стрелям и до 20 минути е в краката ми.
Така че, всичко е в подхода към животното, има някой по- темпераментни, някой по- флегматични като характер и реагират различно към дадена ситуация.Но с упорсто- става.
Дано съм бил полезен на колегите.Наслука!

Link to post
Share on other sites

В събота след първия изстрел показа леки признаци на страх малко милване иуж всичко мина добре докато не стигнахме до един слънчоглед . На края на който колега гръмна като хукна в слънчогледа след много увещания се върна след 100 метра всичко се повтори и повече не можах да открия кучето . Намерих я в неделя вързах я с едно 10 м въже след всеки изстрел следваше такова дърпане не е истина към края счупих крилото на 1 пъдпъдък като и го подхвърля почти не реагира понавдигне главатаи като шавне малко и ляга. Как ще я караме нататък направо не проумявам и дали изобщо има някъкъв шанс да се оправи ще продължим още малко с въжето и ако няма подобрение ще иима раздяла

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...

В събота след първия изстрел показа леки признаци на страх малко милване иуж всичко мина добре докато не стигнахме до един слънчоглед . На края на който колега гръмна като хукна в слънчогледа след много увещания се върна след 100 метра всичко се повтори и повече не можах да открия кучето . Намерих я в неделя вързах я с едно 10 м въже след всеки изстрел следваше такова дърпане не е истина към края счупих крилото на 1 пъдпъдък като и го подхвърля почти не реагира понавдигне главатаи като шавне малко и ляга. Как ще я караме нататък направо не проумявам и дали изобщо има някъкъв шанс да се оправи ще продължим още малко с въжето и ако няма подобрение ще иима раздяла

Ами няма да стане с въжето... Колегата отгоре ти го е написал как се е преборил, с много ласки, търпение, постоянство и последователност, не да я вържеш до изстрелите и да чакаш да се оправи. Сами не се решават проблемите, колкото и да ни се иска на всички. И как да реагира на крилото, като си я наплашил до смърт, само до крило и е било... То сигурно са били и караници, дърпания на въжето, може и бой, че видиш ли, кучето е виновно, че не се е научило само... дано не е прекалено късно вече при теб. Някъде бях чел, всеки има такова куче, каквото заслужава, факт.
Link to post
Share on other sites

Колега Димов кучето не съм го удрял на шега дори и не му хвърлям крило а жив пъдпъдък . Ще продължим с въжето понеже след изстрела драсва и изчезва а като не е при мен няма кой да успокоявам . Ако беше преди 10 г щях да му прочистя междуушното пространство още на откриването сега му давам 3 седмици ако няма подобрени съм му уредил собственник който не е ловец .Иначе кучето търси правело е вече няколко пъти стоики на яребици влиза във водоеми безотказно но на изстрел не бях го учил понеже досега не бях имал такъв проблем с предишните си кучета следващото куче ще започнемм п ърво с изстрелите . Ако кучето не се оправи ми е ясно че грешката ще бъде изцяло моя тъи й че по спокойно и НАСЛУКА

Link to post
Share on other sites

Колега Димов кучето не съм го удрял на шега дори и не му хвърлям крило а жив пъдпъдък . Ще продължим с въжето понеже след изстрела драсва и изчезва а като не е при мен няма кой да успокоявам . Ако беше преди 10 г щях да му прочистя междуушното пространство още на откриването сега му давам 3 седмици ако няма подобрени съм му уредил собственник който не е ловец .Иначе кучето търси правело е вече няколко пъти стоики на яребици влиза във водоеми безотказно но на изстрел не бях го учил понеже досега не бях имал такъв проблем с предишните си кучета следващото куче ще започнемм п ърво с изстрелите . Ако кучето не се оправи ми е ясно че грешката ще бъде изцяло моя тъи й че по спокойно и НАСЛУКА

Колега пробвай когато играеш с кучето без въже и когато се е най много унесло в играта някои да гръмне далеч от вас след истрела не реагирай а продължи да го закачаш. При мен винаги работи но още от първия месец почвам да се занимавам със страхът от истрел. Но понякога изка много нерви и търпение . Наслука и дано решиш проблема.

Link to post
Share on other sites

Ами няма да стане така, според мен, не се надявай. Трябва да започне да му се гърми отдалеч, докато ти го занимаваш, галиш и успокояваш. Ако се стряска много, още по-далеч, ако става по-добре, приближаваш и пак същото. Търпеливо, без да му настояваш много, без никакви нерви, защото то усеща. После като посвикне и свърже изстрела с дивеча, ще му мине, ако не е вече късно и се стигне въобще до там. Така да го вържеш до изстрелите и да видиш дали няма да претръпне, няма да стане според мен. И заек да му беше показал, нямаше да реагира, щом е било толкова наплашено.

Извинявай за резкия ми тон, нямах такива намерения като започнах да пиша, не знам защо така се е получило. Наслука и на теб

Link to post
Share on other sites

Би трябвало да се започне от по далече.В момента кучето е доста наплашено и мисля че дори извеждането на лов ще е с негативен резултат.Според мен с кучето трябва да се подходи по следния начин:

1 . Една седмица поне сериозни занимания с апортировка и идване при водача ,но не повече от 10 -15 пъти на занятие,както и да се наблегне на контакта с кучето(по мек тон,не строга интонация и повече заиграване.)

2.След първата седмица занимания първоначално да се възпроизвеждат изстрели на не по малко от 80-100 м. разстояние като кучето се държи на дълъг повод и след всяко побягване или стрес да се успокоява с мек тон и лакомство.Изстрелите да се възпроизвеждат най много 2- 3 първия път и на всеки изминали 2 дни да се увеличават с по един повече.

4.След като се прибере от занятие на кучето да се даде храна и по време на хранене да се произведат поне два далечни изстрела(на около 40 -50 м.

3.Чак след втората седмица изстрелите да започнат да се произвеждат на по- близки разстояния като се мени постоянно мястото и времето на самото занятие,както и вида на гърмежите(пиратки или оръжие)

5.Постоянно да се наблюдава поведението на кучето и при много силен стрес да се прекрати занятието поне за два часа минимум.

По време на занятията кучето е желателно да не е хранено поне 12 часа,но задължително да има съд с вода.

Смятам ,че съвета ми ще сработи стига колегата да не прояви прибързаност и нервно напрежение което кучето ще усети и ще отреагира в отрицателна посока.Просто трябва търпение и балансиране на поведенията и на водача и на кучето.Успех!!!

Link to post
Share on other sites

Колега, пробвай да накараш кучето да свързва изстрела с нещо хубаво: започни, например, когато е в къщи, вързано или в бокса, когато отиващ към него да храниш или да си играете, преди да те е видяло да възпроизведеш изстерел. Веднага след това се появяваш и започваш кратка игра, след което следва папане. При това наблюдавай поведението на кучето и сам ще разбереш кога да го пуснеш на разходка и да му пуснеш няколко изсрела по време на игра, не един след друг, разбира се. След всеки изстрел се прави, че нищо не е станало, а ако кучето дойде при тебе, погали го "меду другото" и пак го прати да си играе. Моят дратхаар показваще лека нестабилност при изстрел, което ме наведе на мисълта, че проблемът може да се обостри и аз започнах с тези тренировки. Кучето беше на около 3 месеца. На откриването беше на 6 месеца и не мръдна, макар че имаше колеги, дето със стожерите гърмяха като с калашников. За тренировките е добре, а и е рентабилно да ползваш газов пистолет, поне аз ползвах такъв и за три месеца опуках около 150 патрона.Наслука!

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.