Jump to content

Ловна слука в Австрия


Recommended Posts

Да ти е честита добрата слука и новия нож!Желая ти наслука и занапред.Поздрави :drinks:

Edited by JOR8
Link to comment
Share on other sites

Да ти е честита добрата слука и новия нож!Желая ти наслука и занапред.Поздрави :drinks:

Благодаря, колега! И ти от слука да се не оттървеш!

Link to comment
Share on other sites

Честито за слуката!Браво и за добрия разказ!

Link to comment
Share on other sites

Хайде Хаирлия да ти е! :)

Link to comment
Share on other sites

Честито за слуката!Браво и за добрия разказ!

Хайде Хаирлия да ти е! :)

Благодаря ви за хубавите думи и пожелания!

Ще се радвам да можем скоро да споделим слуката

Link to comment
Share on other sites

Браво, Венци ... и честито за слуката ...! :super:

Явно не страдате от липса на животни ...!?

Link to comment
Share on other sites

Браво, Венци ... и честито за слуката ...! :super:

Явно не страдате от липса на животни ...!?

Лъчо, благодаря ти много! От твоите уста това е комплимент за мен!

Животни си има, храним ги, пазим ги и от време на време ги стреляме ...

Днес например съм се разбрал с колегите това място да не се посещава поне 2 седмици - да се успокоят хайваните, да разберат, че се стреля от време на време, а храна има всеки ден. Само така ще имаме животни.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...

Бързам да споделя добрата новина за слуката на нашия приятел Венци, който в момента пътува обратно към дома си след успешен лов на дива коза във високите Алпи.

Снимките, които прилагам ми бяха изпратени от него и говорят сами за себе си, но той сигурно ще разкаже сам за своите преживявания, когато има възможност.

Поздравления Венци, дано прихванем от теб кадем за откриването на нашия лов на пернат дивеч!

post-29236-0-41446200-1376040540_thumb.jpg

post-29236-0-85587400-1376040519_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

Благодаря ти, Жоро! Много неща имам да споделя, но съм капнал от умора и ще пиша през уикенда. На всички колеги желая успешно и безопасно откриване на пернатия лов. Наслука!!!

Link to comment
Share on other sites

Weidmannsheil! Честито за успеха! Така си го описал, че все едно съм бил там. Поздравления за хубавия лов и увлекателния разказ.

Поздрави и наслука!

:good::hi::bira:

Link to comment
Share on other sites

От години имах мерак за летен лов на дива коза в Алпите и в началото на април тази година по препоръка на един ловен приятел се свързах с "правилните хора" (тези, за които парите не са всичко и не мерят милиметрите на трофея, за да ти вземат повече, но това е друга тема).

Седмица преди лова получих указания в електронен формат къде да бъда между 14 и 15 часа на 8 август. Мястото се нарича Döllach и е на около 60 км западно от Villach, в подножието на ледника Grossglockner. Естествено, че бях там още в 13:45, посрещна ме моят домакин Вили Мозер, пихме по кафе и отидохме до местното стрелбище да простреляме пушката на 200 м - изискване, което е наложително поради трудността на този лов и малкото шансове, които имаш за стрелба (а може и да нямаш). Останах изумен какво стрелбище има в това селце с не повече от 1500 жители - подземно, с 4 канала, всеки от които до 300 м, електроники, монитори - жестоко! Бях сигурен в оръжието си в калибър 300 wsm, тъй като 2 дни по-рано специално го прострелях на 200 м с Barnes TTSX 165 grains. Трите контролни изстрела се събраха върху надписа "10" на мишената, предизвиквайки бурното възхищение на водача ми и няколкото "кибици" наоколо. Не пропуснах да кажа, че съм българин - естествено след тази добра стрелба...

Следвах джипа на Вили по тесен и извиващ се път, който серпентина след серпентина ни вдигаше доста нависоко. На всеки 100-120 метра имаше уширение за разминаване и който е по-близо, просто пропуска другия - няма припряност, жестове, закани на майка и други роднини... Стигнахме до хижата, която е на 2136 м надморска височина и независимо, че в този ден във Виена очакваха температурен рекорд от 40 градуса, горе си беше за елек. Хижата изглеждаше така, че все едно е строена през 17-ти век - супер автентична, с онзи мирис на леко застояло, но чисто, който си спомням от детските си години от къщата на баба Руска и дядо Симеон (мир на праха им) - често ходехме в с. Манастир в Родопите ( най-високото село в България между другото).

Бирата в хладилната ми чанта бе още студена и седнахме на масата пред хижата да поговорим. Срещу нас имаше стръмен склон, по който се стичаше една особена струя вода - от ледника, който беше на около още 1000 м по-горе. Разходих погледа си през бинокъла и мернах едно светлокафяво петно, върнах малко и да! - един елен пасеше необезпокояван от никого на 440 метра. По стойката го определих като възрастен екземпляр и Вили го потвърди. От него разбрах, че заради жегата козите са се изтеглили почти до ледника, и по-долу са останали само майките с малки яренца, каквито никой не си е мислил да стреля. Мъжките, разбира се, по това време на годината са почти неоткриваеми. Уговорката бе да отстреляме зряла женска или мъжки, ако имаме този шанс.

Направихме една контролна обиколка между 18:00 и 20:00 часа - видяхме 5 възрастни и 3 малки екземпляра на около 600 м, Вили каза, че след тях излиза много добра трофейна женска, която също видяхме малко по-встрани - тя предпазливо излезе 15 мин след всички останали и след като се увери, че нищо не я застрашава. Мястото бе такова, че ако козите не слязат надолу, ловецът няма шанс да ги доближи. Е, не слязоха, тъй че се оттеглихме малко преди да мръкне.

Хапнахме набързо и легнахме в двете малки стаички на хижата. От много години не бях "чувал" такава тишина - чак стряскащо за градски чеда...

Както се бяхме уговорили, станахме в 3:00 и тръгнахме - първо с джипа, после продължихме нагоре и пеша. Да следвам Вили в тъмното си беше предизвикателство - за щастие той ми беше дал Bergstock - тоягата, без която никой не излиза в планината. Показа ми и няколко чалъма, които ми бяха веднага от полза. Около 5:00 стигнахме до един голям камък и Вили ме подкани да седнем зад него - обясни ми, че единствения шанс на това място е да си тук по тъмно, иначе не можеш да разчиташ на слука. Припомних си един случай във Велинградско преди години, когато водачът ми определяше среща в 8:00 (зимата все пак) пък пиехме кафе и на въпроса ми не е ли добре да сме по-рано на мястото, той ми отговаряше, че козите също спят...

Вили се зави с една пелерина и каза, че ще подремне половин час. Температурата беше 4 градуса, духаше силен югоизточен вятър и пръскаше слаб дъжд - с една дума чудно ловно време. Развиделяваше се, под нас се показа окото на малко планинско езеро, над нас имаше отвесни скали и оловносиви облаци, които сякаш се надпреварваха. Изведнъж стана светло, много бавно се подадох иззад камъка, за да огледам и видях, че Вили прави същото. Минута след това забелязахме първите две кози - на около 400 м над нас. Скалата срещу нас имаше 3 тераси, като най-долната беше на 262 м и при силния вятър бе може би единственото място, където бих могъл да стрелям. Другите 2 тераси, поради по-голямата отдалеченост и денивелация не бяха възможност. Споделих това с Вили и той одобрително закима, сподели, че е много важно да сме тихи и неподвижни, за да слязат козите по-надолу. Пропълзяхме на 10-15 м вдясно от камъка, където можех да отворя двуногата на пушката и да прикладвам добре. Който е стрелял от двунога в посока нагоре, ще ме разбере. Козите слизаха и вече бяхме набелязали 2, които все бяха плътно една до друга и това засега ги спасяваше. Вили ме побутна, за да привлече вниманието ми-сякаш от нищото на десния ръб на първата тераса се появи още една коза, видимо по-едра и по-светла от първите две. "Това е твоята стара коза!" бяха думите на Вили. Хванах я на мушка и успокоих дишането, знаех, че това е шансът ми за деня, а може би и за следващите два дни, компенсирах 10 см заради вятъра и плавно започнах да натискам 650-грамовия спусък. Изстрелът ме изненада, както го пише по учебниците, в оптиката видях, че съм улучил - козата се обърна, но не тръгна да бяга, а някакси неестествено отмаляваше. "Повтори!" Извика ми Вили и аз стрелях още веднъж в целта - козата се затъркаля надолу, а Вили вече ме тупаше по рамото и викаше "Weidmannsheil!". После установихме, че още първият изстрел е свършил работа - плешка, бял дроб, черен дроб (явно не е била точно настрани), а вторият изстрел бе поразил гръбнака. Устата ми бе суха, а очите ми сълзяха от вятъра и дългото взиране. Естествено другите кози бяха изчезнали още при първия гърмеж. Вили ме помоли да изчакаме 10-15 минути, за да не свързват козите изстрела с мястото, от което бяхме стреляли.

После - лесно - стигнахме до козата, Вили я изкорми и слязохме надолу, снимки, радост, китка в шапката. Редувахме се да носим козата надолу. Точно стигнахме до джипа и планината се промени - притури се, както казват в Родопите. Тъмни облаци и мъгли се спуснаха и хубавата гледка изчезна (все пак бяхме на 3000 м надморска височина), заваля и загърмя. Спуснахме се надолу, Вили настояваше да отстреляме и един мармот - ей така, за спомен. Не исках да му счупя хатъра и с неговата пушка в калибър 5,6х50 R на една ливада от 90 м свалих един средноголям мармот от камъка, на който той услужливо (за мен) се бе покачил да разгледа.

После вече не е интересно - събиране на багажи и път обратно. Още обаче ми е сухо в устата...

Поздравления и от мен :drinks:

Увлекателно си описал всичко, като се прибереш в България се обади, да те водим с Жоро за пъдпъдъци :cap:

Link to comment
Share on other sites

страхотно разказано евала свалям ти шапка за слуката и за преживяното

Link to comment
Share on other sites

Ето и още една снимка - от площадката пред хижата - при увеличение вдясно се вижда течащия поток, а вляво от него беше еленът.

post-59917-0-13306200-1376413463_thumb.jpg

Edited by venci13
Link to comment
Share on other sites

Колега,

Страхотно описание, страхотен лов!!!!!

Едно голямо евала от сърце!!!

Благодаря, колега!

Радвам се, че съм успял да ви направя съпричастни с удоволствието, което преживях.

Наслука!

Link to comment
Share on other sites

Благодаря, колега!

Радвам се, че съм успял да ви направя съпричастни с удоволствието, което преживях.

Наслука!

Венци, ето виждаш ли, че всички оценяват писателската ти дарба. А ако знаеха и какъв сладкодумко си и как артистично разказваш за разни случки... Знам, че ти е напрегната лятната програма, но трябва непременно да се чуем с оглед някаква организация. Ще имам грижата да ти се обадя, ако изкочи нещо сериозно.

Дотогава - наслука! и поздрави на домочадието.

:bira:

Link to comment
Share on other sites

Венци, ето виждаш ли, че всички оценяват писателската ти дарба. А ако знаеха и какъв сладкодумко си и как артистично разказваш за разни случки... Знам, че ти е напрегната лятната програма, но трябва непременно да се чуем с оглед някаква организация. Ще имам грижата да ти се обадя, ако изкочи нещо сериозно. Дотогава - наслука! и поздрави на домочадието. :bira:

Жоро, изчервих се

Програмата е порядъчно напрегната, но това, което е сигурно, е голямата гонка на 23.11.2013 в моята гора. Ти и Росен сте поканени и знаеш, че ще се радвам да дойдете.

Link to comment
Share on other sites

Жоро, изчервих се

Програмата е порядъчно напрегната, но това, което е сигурно, е голямата гонка на 23.11.2013 в моята гора. Ти и Росен сте поканени и знаеш, че ще се радвам да дойдете.

Първо да ти благодаря за поканата. Вече се убедих в гостоприемството ти като имах удоволствието да те посетя. Започвам да мисля по въпроса, макар до тогава да има време. Като се видим сРосен ще обсъдим варианти.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

От години имах мерак за летен лов на дива коза в Алпите и в началото на април тази година по препоръка на един ловен приятел се свързах с "правилните хора" (тези, за които парите не са всичко и не мерят милиметрите на трофея, за да ти вземат повече, но това е друга тема).

Седмица преди лова получих указания в електронен формат къде да бъда между 14 и 15 часа на 8 август. Мястото се нарича Döllach и е на около 60 км западно от Villach, в подножието на ледника Grossglockner. Естествено, че бях там още в 13:45, посрещна ме моят домакин Вили Мозер, пихме по кафе и отидохме до местното стрелбище да простреляме пушката на 200 м - изискване, което е наложително поради трудността на този лов и малкото шансове, които имаш за стрелба (а може и да нямаш). Останах изумен какво стрелбище има в това селце с не повече от 1500 жители - подземно, с 4 канала, всеки от които до 300 м, електроники, монитори - жестоко! Бях сигурен в оръжието си в калибър 300 wsm, тъй като 2 дни по-рано специално го прострелях на 200 м с Barnes TTSX 165 grains. Трите контролни изстрела се събраха върху надписа "10" на мишената, предизвиквайки бурното възхищение на водача ми и няколкото "кибици" наоколо. Не пропуснах да кажа, че съм българин - естествено след тази добра стрелба...

Следвах джипа на Вили по тесен и извиващ се път, който серпентина след серпентина ни вдигаше доста нависоко. На всеки 100-120 метра имаше уширение за разминаване и който е по-близо, просто пропуска другия - няма припряност, жестове, закани на майка и други роднини... Стигнахме до хижата, която е на 2136 м надморска височина и независимо, че в този ден във Виена очакваха температурен рекорд от 40 градуса, горе си беше за елек. Хижата изглеждаше така, че все едно е строена през 17-ти век - супер автентична, с онзи мирис на леко застояло, но чисто, който си спомням от детските си години от къщата на баба Руска и дядо Симеон (мир на праха им) - често ходехме в с. Манастир в Родопите ( най-високото село в България между другото).

Бирата в хладилната ми чанта бе още студена и седнахме на масата пред хижата да поговорим. Срещу нас имаше стръмен склон, по който се стичаше една особена струя вода - от ледника, който беше на около още 1000 м по-горе. Разходих погледа си през бинокъла и мернах едно светлокафяво петно, върнах малко и да! - един елен пасеше необезпокояван от никого на 440 метра. По стойката го определих като възрастен екземпляр и Вили го потвърди. От него разбрах, че заради жегата козите са се изтеглили почти до ледника, и по-долу са останали само майките с малки яренца, каквито никой не си е мислил да стреля. Мъжките, разбира се, по това време на годината са почти неоткриваеми. Уговорката бе да отстреляме зряла женска или мъжки, ако имаме този шанс.

Направихме една контролна обиколка между 18:00 и 20:00 часа - видяхме 5 възрастни и 3 малки екземпляра на около 600 м, Вили каза, че след тях излиза много добра трофейна женска, която също видяхме малко по-встрани - тя предпазливо излезе 15 мин след всички останали и след като се увери, че нищо не я застрашава. Мястото бе такова, че ако козите не слязат надолу, ловецът няма шанс да ги доближи. Е, не слязоха, тъй че се оттеглихме малко преди да мръкне.

Хапнахме набързо и легнахме в двете малки стаички на хижата. От много години не бях "чувал" такава тишина - чак стряскащо за градски чеда...

Както се бяхме уговорили, станахме в 3:00 и тръгнахме - първо с джипа, после продължихме нагоре и пеша. Да следвам Вили в тъмното си беше предизвикателство - за щастие той ми беше дал Bergstock - тоягата, без която никой не излиза в планината. Показа ми и няколко чалъма, които ми бяха веднага от полза. Около 5:00 стигнахме до един голям камък и Вили ме подкани да седнем зад него - обясни ми, че единствения шанс на това място е да си тук по тъмно, иначе не можеш да разчиташ на слука. Припомних си един случай във Велинградско преди години, когато водачът ми определяше среща в 8:00 (зимата все пак) пък пиехме кафе и на въпроса ми не е ли добре да сме по-рано на мястото, той ми отговаряше, че козите също спят...

Вили се зави с една пелерина и каза, че ще подремне половин час. Температурата беше 4 градуса, духаше силен югоизточен вятър и пръскаше слаб дъжд - с една дума чудно ловно време. Развиделяваше се, под нас се показа окото на малко планинско езеро, над нас имаше отвесни скали и оловносиви облаци, които сякаш се надпреварваха. Изведнъж стана светло, много бавно се подадох иззад камъка, за да огледам и видях, че Вили прави същото. Минута след това забелязахме първите две кози - на около 400 м над нас. Скалата срещу нас имаше 3 тераси, като най-долната беше на 262 м и при силния вятър бе може би единственото място, където бих могъл да стрелям. Другите 2 тераси, поради по-голямата отдалеченост и денивелация не бяха възможност. Споделих това с Вили и той одобрително закима, сподели, че е много важно да сме тихи и неподвижни, за да слязат козите по-надолу. Пропълзяхме на 10-15 м вдясно от камъка, където можех да отворя двуногата на пушката и да прикладвам добре. Който е стрелял от двунога в посока нагоре, ще ме разбере. Козите слизаха и вече бяхме набелязали 2, които все бяха плътно една до друга и това засега ги спасяваше. Вили ме побутна, за да привлече вниманието ми-сякаш от нищото на десния ръб на първата тераса се появи още една коза, видимо по-едра и по-светла от първите две. "Това е твоята стара коза!" бяха думите на Вили. Хванах я на мушка и успокоих дишането, знаех, че това е шансът ми за деня, а може би и за следващите два дни, компенсирах 10 см заради вятъра и плавно започнах да натискам 650-грамовия спусък. Изстрелът ме изненада, както го пише по учебниците, в оптиката видях, че съм улучил - козата се обърна, но не тръгна да бяга, а някакси неестествено отмаляваше. "Повтори!" Извика ми Вили и аз стрелях още веднъж в целта - козата се затъркаля надолу, а Вили вече ме тупаше по рамото и викаше "Weidmannsheil!". После установихме, че още първият изстрел е свършил работа - плешка, бял дроб, черен дроб (явно не е била точно настрани), а вторият изстрел бе поразил гръбнака. Устата ми бе суха, а очите ми сълзяха от вятъра и дългото взиране. Естествено другите кози бяха изчезнали още при първия гърмеж. Вили ме помоли да изчакаме 10-15 минути, за да не свързват козите изстрела с мястото, от което бяхме стреляли.

После - лесно - стигнахме до козата, Вили я изкорми и слязохме надолу, снимки, радост, китка в шапката. Редувахме се да носим козата надолу. Точно стигнахме до джипа и планината се промени - притури се, както казват в Родопите. Тъмни облаци и мъгли се спуснаха и хубавата гледка изчезна (все пак бяхме на 3000 м надморска височина), заваля и загърмя. Спуснахме се надолу, Вили настояваше да отстреляме и един мармот - ей така, за спомен. Не исках да му счупя хатъра и с неговата пушка в калибър 5,6х50 R на една ливада от 90 м свалих един средноголям мармот от камъка, на който той услужливо (за мен) се бе покачил да разгледа.

После вече не е интересно - събиране на багажи и път обратно. Още обаче ми е сухо в устата...

Ей това много ме впечатли ! /Не само, разбира се, и всичко останало/ :)

Здраве и слука !

Edited by м. Асен
Link to comment
Share on other sites

Малко слука от вчера - абнормен муфлон, отстрелян при лов на ход, оръжие Blaser R8 Success Wood, калибър 7 мм Blaser Magnum, муниция Nosler Accubond 140 грейна /9,1 грама/ - изстрел от 192 м - падна на място..

Здрасти Венци. Не спираш да ме впечатляваш. С постоянството си в лова и склонноста да си винаги в крак с най-новите достижения на оръжейното изкуство. Много се радвам и на двете.

Муфлончето трябва да е получило най -сетне облегчение на мъките си. Избавил си го от бавна и мъчителна смърт заради забиване на рог в тила. Поне това се вижда от снимката.

Поздрави и ако ти остане време, сподели още нещо за този лов и някой друг. И при нас не е съвсем суша, но ще остане като се видим.

Edited by JOR8
Link to comment
Share on other sites

Малко слука от вчера - абнормен муфлон, отстрелян при лов на ход, оръжие Blaser R8 Success Wood, калибър 7 мм Blaser Magnum, муниция Nosler Accubond 140 грейна /9,1 грама/ - изстрел от 192 м - падна на място..

Честито !

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
 Share

×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.