Лов на дива свиня - ловен сезон 2014/2015 г.

[maestroto 1,567]

Всеки път много ми харесва, когато чета добре разказани ловни моменти, а самият аз пропускам да споделя моята слука...

Лов в някъде из Средна гора, първата половина на октомври.

Ловната територия е от ниски, но обширни хълмове, прорязани от умерено дълбоки дерета. Растителността е ниска, но доста гъста - диви круши, дъбчета, обилни храсти, тук там стари изкуствени иглолистни масиви.

Цялата тази територия е полуоградена с добре гледани ниви и добре гледани лозя. Е, на места има и изоставени малки лозови масиви.

Ловът започна стандартно. С още четирима ловци бяхме на изоставен черен път. Не пропуснахме да се обозначим пред колегите си кой къде е, за да се знаят безопасните зони за стрелба и зачакахме. Кучешки лай в далечината, изстрели на гоначи, пиратки, викове - имаше ясни белези за добро присъствие на животни в района, така че всички чакахме да видим какво ще се случи.

Когато, по моя преценка, викачите бяха на около 400-500м. пред мен, чух характерно пукане на храстите зад мен. Видимостта - не повече от 25 метра. След секунди изскочи прасе, което видимо тичаше абсолютно точно срещу гоначите, минавайки през линията на вардачите.

С обръщането ми животното ме видя и замръзна за миг. Ако не се бях обърнал, сигурно щеше да мине на 2-3 метра от мен.

Стрелях веднъж фронтално в гърдите от около 15 метра. Животно завъртя на мое дясно, стрелях втори път и изчезна в храстите.

Намерих го на 10 метра навътре.

При аутопсията се оказа, че първият изстрел е влезнал през средата на гърдите, сърцето, стомаха и е излезнал през единия бут. Вторият куршум е счупил високо задния десен крак.

Калибър - 7,62х39.

Патрон - НР на "Арсенал".

Установи се почти нулева експанзия на куршума НР, което ме разочарова. Изходната рана след 1 метър плът и кости бе с размера на входната.

Наслука!

Ама друго си е такъв преразказ. Все едно и аз съм бил на съседна пусия. Честито и все така наслука!

[пламенчо 327]

Ама друго си е такъв преразказ. Все едно и аз съм бил на съседна пусия. Честито и все така наслука!

Благодаря много за добрите пожелания! Всичко да се връща!

Специално за теб:

Гостувах на лов в сърцето на Родопите. Много високо. Замерих си мястото на пусията на 1700 метра. Релефът с големи масиви, много стръмни, дълбоки, направо отсечени дерета. Растителността е изцяло иглолистна - гъсти гори от огромни борове и ели. На места човешки крак не е стъпвал с години, множество паднали дървета, затрупани горски пътища и т.н.

Районът не е особено богат на дива свиня, защото е твърде високо и естествената хранителна база не е богата, но благодарение на усилията на местните определено се вижда подобрение.

Ловният ден започна с известно забавяне заради оф-роуд преживяванията по иначе недългия път до мястото на лова.

Първата гонка беше безрезултатна за мен, но въпреки това се записах в графата ''фотолов'' с трите животни от снимката.

Втората гонка бях оставен първи - в близост до колите. Налагаше се някой да може що годе лесно да вземе джип в края на гонката и да събере част от ловците. Въпреки това мястото на беше лошо - изоставен черен път с изровени някога дълбоки коловози, а в момента залят с 2 педи вода, която беше замръзнала през нощта. Посоката на стрелба беше любимата ми - накъдет' си искам. Само да не гръмна джиповете.

Гонката започна. Лай на кучета, който изобщо не обещаваше нещо да дойде към мен, но изведнъж на 60-70 метра между падналите клони на дърветата видях движение. Оказа се майка с 3-4 малки. При възможност винаги пропускам майката. Животните щяха да минат покрай мен на около 40-50 метра, затова изчаках един ''прозорец'' в клоните и стрелях веднъж. Едното малко прасе падна. След десетина минути една лисица пробва да мине, но и тя не успя.

В края на гонката отидох да видя слуката. Прасето се оказа около 40 кг. и все още живо! Въпреки ужасната рана от преди половин час, стоеше на предните крака без да може да се движи и тракаше със зъби срещу мен. С втория изстрел всичко приключи.

Калибър - .243 win.

Патрон - 95 grs., Hornady Superformance.

Много ми хареса този куршум. За 2 дена убих 1 малко прасе, 1 хищник и 1 сърна (законно, за да няма спекулации). За животни с този размер се оказа направо разрушителен.

Наслука!

[пламенчо 327]

Снимката, която не можах да добавя към горния пост:

[Sandanski 503]

Тъкмо си мислех, че това е уводът към една вълнуваща ловна драма и тя взе, че свърши, и то по най-тривиалния начин: убил си прасето. Интригата беше, че животното е влизало в гонката срещу гоначите, а не обратното. Навярно е било надишано . Шегувам се разбира се! Честито за слуката!

Не е било надишано Жорка Лично аз като гонач имам убити 3 прасета и доста хищници-имам навика да се спирам на едно място след като залаят кучетата,и почвам да ги събирам поне 15 мин.след като спрат да лаят, или спра да ги чувам .Това благодарение на "съвестните" вардачи.

[nenov 638]

Всеки път много ми харесва, когато чета добре разказани ловни моменти, а самият аз пропускам да споделя моята слука...

Лов в някъде из Средна гора, първата половина на октомври.

Ловната територия е от ниски, но обширни хълмове, прорязани от умерено дълбоки дерета. Растителността е ниска, но доста гъста - диви круши, дъбчета, обилни храсти, тук там стари изкуствени иглолистни масиви.

Цялата тази територия е полуоградена с добре гледани ниви и добре гледани лозя. Е, на места има и изоставени малки лозови масиви.

Ловът започна стандартно. С още четирима ловци бяхме на изоставен черен път. Не пропуснахме да се обозначим пред колегите си кой къде е, за да се знаят безопасните зони за стрелба и зачакахме. Кучешки лай в далечината, изстрели на гоначи, пиратки, викове - имаше ясни белези за добро присъствие на животни в района, така че всички чакахме да видим какво ще се случи.

Когато, по моя преценка, викачите бяха на около 400-500м. пред мен, чух характерно пукане на храстите зад мен. Видимостта - не повече от 25 метра. След секунди изскочи прасе, което видимо тичаше абсолютно точно срещу гоначите, минавайки през линията на вардачите.

С обръщането ми животното ме видя и замръзна за миг. Ако не се бях обърнал, сигурно щеше да мине на 2-3 метра от мен.

Стрелях веднъж фронтално в гърдите от около 15 метра. Животно завъртя на мое дясно, стрелях втори път и изчезна в храстите.

Намерих го на 10 метра навътре.

При аутопсията се оказа, че първият изстрел е влезнал през средата на гърдите, сърцето, стомаха и е излезнал през единия бут. Вторият куршум е счупил високо задния десен крак.

Калибър - 7,62х39.

Патрон - НР на "Арсенал".

Установи се почти нулева експанзия на куршума НР, което ме разочарова. Изходната рана след 1 метър плът и кости бе с размера на входната.

Наслука!

Мдаа това е нещо нормално.....затова малко по скъпички на П.партизан или най добре на Хорнади ...честита слука

[nenov 638]

Всеки път много ми харесва, когато чета добре разказани ловни моменти, а самият аз пропускам да споделя моята слука...

Лов в някъде из Средна гора, първата половина на октомври.

Ловната територия е от ниски, но обширни хълмове, прорязани от умерено дълбоки дерета. Растителността е ниска, но доста гъста - диви круши, дъбчета, обилни храсти, тук там стари изкуствени иглолистни масиви.

Цялата тази територия е полуоградена с добре гледани ниви и добре гледани лозя. Е, на места има и изоставени малки лозови масиви.

Ловът започна стандартно. С още четирима ловци бяхме на изоставен черен път. Не пропуснахме да се обозначим пред колегите си кой къде е, за да се знаят безопасните зони за стрелба и зачакахме. Кучешки лай в далечината, изстрели на гоначи, пиратки, викове - имаше ясни белези за добро присъствие на животни в района, така че всички чакахме да видим какво ще се случи.

Когато, по моя преценка, викачите бяха на около 400-500м. пред мен, чух характерно пукане на храстите зад мен. Видимостта - не повече от 25 метра. След секунди изскочи прасе, което видимо тичаше абсолютно точно срещу гоначите, минавайки през линията на вардачите.

С обръщането ми животното ме видя и замръзна за миг. Ако не се бях обърнал, сигурно щеше да мине на 2-3 метра от мен.

Стрелях веднъж фронтално в гърдите от около 15 метра. Животно завъртя на мое дясно, стрелях втори път и изчезна в храстите.

Намерих го на 10 метра навътре.

При аутопсията се оказа, че първият изстрел е влезнал през средата на гърдите, сърцето, стомаха и е излезнал през единия бут. Вторият куршум е счупил високо задния десен крак.

Калибър - 7,62х39.

Патрон - НР на "Арсенал".

Установи се почти нулева експанзия на куршума НР, което ме разочарова. Изходната рана след 1 метър плът и кости бе с размера на входната.

Наслука!

Мдаа това е нещо нормално.....затова малко по скъпички на П.партизан или най добре на Хорнади ...честита слука

[maestroto 1,567]

Благодаря много за добрите пожелания! Всичко да се връща!

Специално за теб:

Гостувах на лов в сърцето на Родопите. Много високо. Замерих си мястото на пусията на 1700 метра. Релефът с големи масиви, много стръмни, дълбоки, направо отсечени дерета. Растителността е изцяло иглолистна - гъсти гори от огромни борове и ели. На места човешки крак не е стъпвал с години, множество паднали дървета, затрупани горски пътища и т.н.

Районът не е особено богат на дива свиня, защото е твърде високо и естествената хранителна база не е богата, но благодарение на усилията на местните определено се вижда подобрение.

Ловният ден започна с известно забавяне заради оф-роуд преживяванията по иначе недългия път до мястото на лова.

Първата гонка беше безрезултатна за мен, но въпреки това се записах в графата ''фотолов'' с трите животни от снимката.

Втората гонка бях оставен първи - в близост до колите. Налагаше се някой да може що годе лесно да вземе джип в края на гонката и да събере част от ловците. Въпреки това мястото на беше лошо - изоставен черен път с изровени някога дълбоки коловози, а в момента залят с 2 педи вода, която беше замръзнала през нощта. Посоката на стрелба беше любимата ми - накъдет' си искам. Само да не гръмна джиповете.

Гонката започна. Лай на кучета, който изобщо не обещаваше нещо да дойде към мен, но изведнъж на 60-70 метра между падналите клони на дърветата видях движение. Оказа се майка с 3-4 малки. При възможност винаги пропускам майката. Животните щяха да минат покрай мен на около 40-50 метра, затова изчаках един ''прозорец'' в клоните и стрелях веднъж. Едното малко прасе падна. След десетина минути една лисица пробва да мине, но и тя не успя.

В края на гонката отидох да видя слуката. Прасето се оказа около 40 кг. и все още живо! Въпреки ужасната рана от преди половин час, стоеше на предните крака без да може да се движи и тракаше със зъби срещу мен. С втория изстрел всичко приключи.

Калибър - .243 win.

Патрон - 95 grs., Hornady Superformance.

Много ми хареса този куршум. За 2 дена убих 1 малко прасе, 1 хищник и 1 сърна (законно, за да няма спекулации). За животни с този размер се оказа направо разрушителен.

Наслука!

Eто заради такива преразкази важи с пълна сила максимата "Ловът несподелен с приятели, е чиста загуба на време"

Вярно че тук не всички сме приятели, но смятам че не сме и врагове

Жив и здрав, колега!

[dandi1383 119]

Снимката, която не можах да добавя към горния пост:

Красота!!!

[joret0 67]

Здравейте, колеги радвам се за Вашите успехи! Пожелавам Ви и за в бъдещи излети добра слука, надявам се в близко бъдеще и аз да се похваля с убито прасе! Наслука този уикенд колеги

[ROCK 4 EVER 59]

Пак се "изпацулиха"!!

[izi 1991 263]

Пак се "изпацулиха"!!

Не се коси колега. При нас за пръв път да видим ,ииии също се о....хме. По време на хапването на заслона някой предложи варена тиква на колегата който направи пропуска, а друг се изказа ,че той и без тиква днес е о....ран. Голям смях падна.

Ето за такива емоции си струва всичко.

Edited November 22, 2014 by izi 1991

[Idolfio 461]

Дойде ред и аз да се похваля , първо със съботната ми слука благодарение на моите любимци и днешната на целия отбор с изключение на капитана който се прибра доста късно.

[Росен Генов 5,767]

Един малък приплод, до една голяма карабина...

[vkv_bg 1,316]

Един малък приплод, до една голяма карабина...

Ясно... Няма да те пусне скоро "свинската треска"

[tzenkov 362]

И така,въпреки големият резил от събота в частност и мои,не ми се пишеше нищо,но нека разкажа какво ни се случи.Събрахме се 16 ловци и докато напишат бележката аз и още двама излезнахме с един джип да обиколим местността,която бяхме решили,че ще гоним.На маслото и солището засякох следи от прасета за които не можех да кажа дали е 1 или 2-3,тъй като бяха с почти еднакви размери,а и на кал няма как точно да се установи.През това време други двама отсякоха челото на района и единият,за когото не коментирам нищо,тъй като аз съм го учил на А и Б в ловът започна да ме убеждава,как прасето е излязло от района и няма смисъл да ловуваме тук,а да отидем на едно друго ловище,понеже през седмицата негови приятели,които не са от ловните дружинки в нашите райони били засекли движение на прасета.Въпреки всичко наложих мнението си и гонката започна в нароченият район.Не след дълго едно гонче на колега които стои на пусия,а аз го водя с моите кучета се чу да лае в посока различна от тази в която вървеше гонката,но това не ме притесняваше,защо макар и малко знаех,че имаме хора на всички възлови места.И така прозвуча първото дубле,при което прасето навлиза в едно царевица и не след дълго излиза на следваща пусия буквално на 10-15 м. следва ново дубле и то си продължава като герой.И понеже кучето имаше джипиес,няколко човека с джипове и другият гонач решават да го пресрещат,при което оголиха пусиите и се влезна в ново приключение.Едно младо бараче вдига прасе,но по движението му,решихме,че е чакал.Не след дълго гоначът който се мъчеше да си събере кучетата,че да ги пусне на дирята на първото прасе,произведе 4 изстрела при което разбрахме,че се задава ново прасе.Спрях на едно място и зачаках,не след дълго един нер 130-150 кг. се показа на скорост стрелях един път при което той забави и при повторният изстрел падна.Счупих пушката като както се маитапих после,вече виждам главата в тенджерата,но след 10-15 сек. прасето скочи и изчезна от погледа ми при което аз започнах да викам да внимават,тъй като знаех,че наблизо има пусия.Последва ново дубле и докато стигна до стрелеца,очаквайки да му честитя успеха чух кучетата да продължават да гонят.Знаех,че това прасе няма къде да отиде/ако външните пусии са си на мястото/ и бях спокоен,но едно,че кучетата го оставиха и второ там където трябваше да излезне човекът отишъл д а пресреща 1-вото прасе. И така вече ядосан продължих сам Гонката,като след 15 мин. се чу единичен изстрел.После стрелецът ми каза,че друго прасе минало на около 100 м. без кучета и той стрелял,но тъй като беше с ловна пушка не можеше да го виним за пропуска.

И така поне 3 вдигнати глигана на различни места в гората и едно голямо нА_____не.

Дано колегите от форума,а и другите имат по-голяма слука.

[Николай Иванов 80]

Дойде ред и аз да се похваля , първо със съботната ми слука благодарение на моите любимци и днешната на целия отбор с изключение на капитана който се прибра доста късно.

Втората снимка е баш за хвалба.Така като гледам двете майки ,напълно разбираемо е защо чак сега "дойде време". Другия път - догодина. Ама може и ич.

[Idolfio 461]

Колега и мен ме е яд , и хиляди пъти им го повтарям да пропускат майкте, ама на човек акъл може само да вземеш , но не и да дадеш.

[nenov 638]

Втората снимка е баш за хвалба.Така като гледам двете майки ,напълно разбираемо е защо чак сега "дойде време". Другия път - догодина. Ама може и ич.

Па само татковците ли да избият хората....трябва да има равновесие

[Николай Иванов 80]

Колега и мен ме е яд , и хиляди пъти им го повтарям да пропускат майкте, ама на човек акъл може само да вземеш , но не и да дадеш.

Всъщност си прав. Извинявам се ако прекалих. Наслука!

[Николай Иванов 80]

Па само татковците ли да избият хората....трябва да има равновесие

Хаха...бой по татковците....един за цяр/цар да остане

[brakoniera2 9,977]

Гледам пишете за бащи,па се качват все майки,майки...да покажем един:

[Иван Колев 604]

Щом ще пишем за резил да разкажа и за моето голямо о.....ане в събота .

Някъде бях писал за шестото чувство,пресантиман или за това как понякога нещо те кара да отидеш на точното място и в точното време-е това чувство ме бе обзело в петък вечер,знаех къде ще ловуваме в събота,предполагах как ще се наредят пусиите ,знаех от къде най-вероятно ще тръгнат гоначите и всичко това ако станеше имах онова вътрешно усещане къде да отида (в събота нямаше да водя кучета-имах травма в крака и не исках допълнително да го натоварвам).

Събота дойде,всичко онова което предполагах ,че ще се направи и като пусия и като гонка се оправда.Попитах дали ще може да отида да закарам една от групите гоначи и да остана като контра пусия.И така оставяйки гоначите аз се отправих за мястото което ме "викаше" от петък вечер.Стигнах до пусията -бе една широка поляна прошарена тук там някой дъб или групички келяв габър,видимостта бе приблизително 80/100 метра.Перфектното място за което мечтаех от както си бях взел карабината.Тръгвайки към нея отново ме затормози мисълта ,че трябва да се изкача на по-горна пусия защото тук надали ще премини прасе ,макар да ми бе първата мисъл,че това е мястото за мен днес . Продължих нагоре по ската ,застанах на едно седло което бе дало не малко слука през годините,но чувството не ме оставяше ,че това не е моето място .Обадиха ми се ,че са видели група от 11 прасета която се е врязала в гонката,обзе ме гъдела,че днес може да ми се усмихне късмета.След около час един от гоначите ми се обади ,че групата прасета се движи точно срещу мен,но не я гони куче .Сетивата на "шест" и зачаках,след 10-ина минути чух едно от кучетата да лае и да слиза под мен-посоката му бе "моята" поляна.Изругах ,че не останах там .Обадих се на колегата който гонеше в близост до мен,че слизам надолу да проверя дали кучето не е гонело прасетата.Наближавайки поляната видях пресните дири на стадото оставени по мократа шума-бяха напуснали гонката .Обадих се ,че прасетата вече не са в гонката и се настаних на една скала,не бе минало и 5 минути и крякането на едан сойка ми привлечи вниманието ,погледнах в посоката от където врякаше сойката и ги видях-групата прасета се движеха перпендикулярно на мен на не повече от 80 метра.Движеха се в "свински" тръс,спираха за секунда две и продължаваха да се изнасят,но в посока отново към гонката.Връщаха се обратно ???? Изчаках ги да излязат от дерето по което се движеха и поемайки по лекия скат който правеше склона ги поведох,водачката я пропуснах и мушката застана в плешката на следващото я прасе:изстрел-нищо,повеждам го отново ,втори изстрел-леко се пресви,смени посоката и се насочи към дерето.Тръгвам да търся друго -поляната е "завряла" от препускащи в паника прасета ,избирам миналогодишно:изстрел-нищо,втори изстрел и пак нищо .Една групичка от 3/4 прасета в панически бяг тръгва право към мен,натискам спусъка-засечка.Патрона се е заклинил-ни напред ни назад,опитвам да го извадя ,връщам затвора,не помага.Прасетата се изнасят покрай мен на 5/6 метра и изчезнаха.Поглеждам към поляната -празна.НИЩО,едно голямо НИЩО.Капка кръв няма,прасе -няма .В последствие разбирам и защо е блокирал патрона,капсула се е отделил и явно се е заклинил с последния патрон.

Хората му викат -Слука.

На втората гонка и други двама колеги изтърват един глиган от разстояние 10 и 5 метра ???

Прибираме се ,бъзици, майтапи ,единия от изложилите се му дават валидол-поуплашил се

Та това е моето съботно о......не

Наслука !!!!

[tzenkov 362]

Всеки може да сгреши,но когато има доблестта да си го признае,това е достойнство.На слука през оставащите излети.

[maestroto 1,567]

Щом ще пишем за резил да разкажа и за моето голямо о.....ане в събота .

Някъде бях писал за шестото чувство,пресантиман или за това как понякога нещо те кара да отидеш на точното място и в точното време-е това чувство ме бе обзело в петък вечер,знаех къде ще ловуваме в събота,предполагах как ще се наредят пусиите ,знаех от къде най-вероятно ще тръгнат гоначите и всичко това ако станеше имах онова вътрешно усещане къде да отида (в събота нямаше да водя кучета-имах травма в крака и не исках допълнително да го натоварвам).

Събота дойде,всичко онова което предполагах ,че ще се направи и като пусия и като гонка се оправда.Попитах дали ще може да отида да закарам една от групите гоначи и да остана като контра пусия.И така оставяйки гоначите аз се отправих за мястото което ме "викаше" от петък вечер.Стигнах до пусията -бе една широка поляна прошарена тук там някой дъб или групички келяв габър,видимостта бе приблизително 80/100 метра.Перфектното място за което мечтаех от както си бях взел карабината.Тръгвайки към нея отново ме затормози мисълта ,че трябва да се изкача на по-горна пусия защото тук надали ще премини прасе ,макар да ми бе първата мисъл,че това е мястото за мен днес . Продължих нагоре по ската ,застанах на едно седло което бе дало не малко слука през годините,но чувството не ме оставяше ,че това не е моето място .Обадиха ми се ,че са видели група от 11 прасета която се е врязала в гонката,обзе ме гъдела,че днес може да ми се усмихне късмета.След около час един от гоначите ми се обади ,че групата прасета се движи точно срещу мен,но не я гони куче .Сетивата на "шест" и зачаках,след 10-ина минути чух едно от кучетата да лае и да слиза под мен-посоката му бе "моята" поляна.Изругах ,че не останах там .Обадих се на колегата който гонеше в близост до мен,че слизам надолу да проверя дали кучето не е гонело прасетата.Наближавайки поляната видях пресните дири на стадото оставени по мократа шума-бяха напуснали гонката .Обадих се ,че прасетата вече не са в гонката и се настаних на една скала,не бе минало и 5 минути и крякането на едан сойка ми привлечи вниманието ,погледнах в посоката от където врякаше сойката и ги видях-групата прасета се движеха перпендикулярно на мен на не повече от 80 метра.Движеха се в "свински" тръс,спираха за секунда две и продължаваха да се изнасят,но в посока отново към гонката.Връщаха се обратно ???? Изчаках ги да излязат от дерето по което се движеха и поемайки по лекия скат който правеше склона ги поведох,водачката я пропуснах и мушката застана в плешката на следващото я прасе:изстрел-нищо,повеждам го отново ,втори изстрел-леко се пресви,смени посоката и се насочи към дерето.Тръгвам да търся друго -поляната е "завряла" от препускащи в паника прасета ,избирам миналогодишно:изстрел-нищо,втори изстрел и пак нищо .Една групичка от 3/4 прасета в панически бяг тръгва право към мен,натискам спусъка-засечка.Патрона се е заклинил-ни напред ни назад,опитвам да го извадя ,връщам затвора,не помага.Прасетата се изнасят покрай мен на 5/6 метра и изчезнаха.Поглеждам към поляната -празна.НИЩО,едно голямо НИЩО.Капка кръв няма,прасе -няма .В последствие разбирам и защо е блокирал патрона,капсула се е отделил и явно се е заклинил с последния патрон.

Хората му викат -Слука.

На втората гонка и други двама колеги изтърват един глиган от разстояние 10 и 5 метра ???

Прибираме се ,бъзици, майтапи ,единия от изложилите се му дават валидол-поуплашил се

Та това е моето съботно о......не

Наслука !!!!

Aдаш, в тази група не било твойто прасе. Другия път

[manolo19 978]

Гледам пишете за бащи,па се качват все майки,майки...да покажем един:

Те това е хубав баща.На слука.