Jump to content

За новата книжка-''Къщичка за вълци''


anelin
 Share

Recommended Posts

Здравейте съфорумци!
С доза радост искам да се похваля, че книжката вече е факт! За тези от вас, които искат автограф и/или пожелание а то(вярвайте ми) ще е уникално за всеки, може да се направи заявка на адрес на разпространителя [email protected]! Желателно е да се посочи точен адрес на получателя и начин на доставка (куриер)!
post-4351-0-38901700-1447517066_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

Имам предната и съм превъзбуден ,че имаш и нова.Чета е с голямо удоволствие,и чакам да ми е пратиш новата

Link to comment
Share on other sites

Аз също имам предната книжка и с удоволствие искам да имам и следващи издания.

Link to comment
Share on other sites

Колега писах на разпространителя но нямам никакъв отговор.Някаква информация?

Сигурно има и други колеги който се интересуват.

Link to comment
Share on other sites

И моята дойде и аз започвам с четенето. БЛАГОДАРЯ на автора

Link to comment
Share on other sites

  • 3 months later...

Анелин Славейков: Вярата в доброто у човека е в основата на истинските хора

a-slaveikov2.jpgАнелин Славейков е роден на 2 декември 1961 г. в Ботевград. От следващата година живее в Плевен. Занимава се с експертно-оценителна дейност. По професия е машинен инженер, а хобито му е ловец. Разговаряме с него по повод предстоящата премиера на първата му книга – сборника ловни разкази „Къщичка за вълци“. Той е един от двамата автори, участници в„Пътешествие през светлото и тъмното на човешката душа“.

– Разказите ти са за природата и за човекa като нейно дете, като неин ученик, който черпи разум от нея. В общуването ти с природата ли черпиш вдъхновение, или във вдъхновението си общуваш с нея? Докато пишеш, я откриваш, или когато си сред природата, те изпълва желание за писане?

– Създаването на тези разкази е нещо подсказано ми – то не е в мен – нямам идея от къде идва. Не е желание, а подтик – всеки разказ е писан без много предварително обмисляне – импулсивно и за кратко време. След края на разказа обикновено не си спомням нито името на героите, нито за какво се разказва в тях!

– Ловците са пословични с лакърдиите си, помагат ли за ловни разкази ловджийски фантазии, или напротив: в литературата човек трябва да е по-искрен, отколкото сред приятели, с които се забавлява?

– Така е – ловджилъкът е фокус на преживявания, виждания, обмяна на опит и желание за нещо повече… Сега е модерно да се казва „и още нещо“ – там някъде минава границата между реалност и фантазия.

– Mного от разказите ти толкова затрогват, че чак просълзяват. Случвало ли ти се е теб самия да просълзят, докато ги пишеш? “Донеси ми звездичка”, “Къщичка за вълци”, “Други светове”…

– Не – докато пиша текста, не чувствам нищо – обикновено успявам да се изненадам сам, когато го прочета в завършен вид – странно чувство е.

– И писането, и ловът са за свободни души. В кое чувстваш по-голяма волност?

– Ловът е индивидуално преживяване и възприятие – едно и също нещо ще се възприеме и окачестви от всеки човек различно, а писането задължава – освен личните си виждания, следва да предвидиш и евентуалния читател и това, което би видял той – а то трябва да е реалистично, поучително и позитивно! Дали успявам – това е друг въпрос!

– Много са хората, които не могат да разберат, че човекът като ловец е част от екобаланса, той не е садист, не е и убиец, не се поставя над природата и не я мрази, напротив – обича я. Но все пак – има го в разказите ти – ловът не е за всеки и такива, които допринасят за отрицателния имидж на ловците, е имало, има и винаги ще има. Освен бракониерството, какво друго различава кавалера в лова от вандала в лова?

– Зависи от възприятията – ако оставим встрани законовите норми и определения, то има две направления – как го чувстваш – като развлечение или като отговорност – и в двата случая обаче е жесток спорт – възможността да се разпореждаш с нечий живот – дали да го помилваш или не, а времето за това решение е много малко. Но напоследък и мирогледът се промени – има хора, правещи го за развлечение, и такива – за прехрана. Много жалко е!

– Много от героите ти са вълци. Познаваш ли хора, които с най-добро чувство би нарекъл вълци? И такива, които с най-лошо чувство би нарекъл вълци? Изобщо, кое в човека ти напомня най-много на вълчия нрав – в доброто и в лошото?

– Вълкът е много успешен хищник и един великолепен представител на оцеляващите видове – единственият негов естествен враг е човекът. Това е борба от векове – но вълкът никога не отмъщава на човека – той просто иска да е свободен – сам или в глутница, и да живее по своите правила – когато в човешкото общество се появи индивид с такива отявлени качества, то той се отличава и поражда у околните доста смесени и често завистливи чувства. Ала всеки успял да усети вълчото в себе си никога не се връща и никога не става роб… Казано е: „И лъвът, и мечката са по-силни от вълка, но той не играе в цирка“!

– Внезапно ли ти идват идеите за разказите, или са по-продължителен процес?

– Да! Идеята за написването на някои от разказите в книжката идва внезапно, като прилив и повелява властно това, което е в ума ми, да получи материален вид – не мога да го обясня! А разказите събрах в едно по молба на колеги от ловните форуми – първият е от 2010 г. – „Татьовата пътечка“. Написах го за петнадесет минути и го изпратих за един конкурс по темата. Взе първо място и бях награден.

– Разказите ти са ловни и човешки. Коя е най-висшата твоя ценност в лова? Коя според теб е най-висшата човешка ценност?

– Няма разлика – човешката ценност се проявява във всичките ни действия и диктува постъпките и мислите ни. Дали ще е в лова, в ежедневието, в любовта или като цялостен мироглед – разлика няма! Вярата в доброто у човека е в основата на истинските хора.

– Какво не достига на съвременните българи да се почувстват щастливи?

– Има някаква обремененост – страдаме от добрината си, позволяваме на хора с посредствени възможности, развили свърхкомплекси, да ни управляват живота – правим го, мятайки безгрижно и нехайно с ръка: „Нека се издига там дано нещо се оправи и той…“, а това е грешка. Не помагаме да се преодолее посредствеността, а я толерираме по чисто човешки начин, а тя се връща и се стоварва отгоре ни.

– Много ли редактираш?

– Само правописно, и то не много.

– Какво мислиш за електронните и хартиените книги? Кой от двата формата предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– И двата варианта имат своето място. Хартията е за предпочитане, защото остава на рафта и след време друг ще посегне и ще я разлисти. Но новите технологии предоставят много по-широки възможности – времена!

http://www.bgsever.info/

Link to comment
Share on other sites

„Къщичка за вълци“ и „Ромфея“ в една среща-премиера

IMG_1720-1024x768.jpg„Пътешествие през светлото и тъмното на човешката душа“ беше озаглавена литературната среща с двама плевенски автори – Анелин Славейков иСтефан Кръстев. В ХГ „Дарение Светлин Русев“ бяха представени техните нови книги – сборникът с разкази „Къщичка за вълци“ на „Пи Ар Ви – рефреш вижън“ и романът „Ромфея“ на издателство „Монт“.

В импровизирано интервю те разказаха пред приятели и гости какво ги вдъхновява, как и защо пишат, къде свършва разликата между реалното и магичното, между човешкото и вълчoто. „За да може и след края на това събитие да продължите да пътешествате в човешката душа – в нейните светли и тъмни кътчета, наситени с най-истински емоции, породени от реалността и фантазията – там, където граници няма. Защото книгите и на двамата автори – „Къщичка за вълци“ и „Ромфея“, наистина са приключение за ума и духа“, каза водещата Илиана Цировска.

Два вълнуващи разказа на Анелин Славейков – „Донеси ми звездичка“ и „Татьовата пътечка“ прочетоха Ина и Тея. Момчил запали любопитството на публиката с първата глава от „Ромфея“ – началото на шеметни приключения със старинни оръжия, любовни истории, магически същества…

Накратко бяха представени и няколко електронни книги на издателство „Пи Ар Ви“ –„Балията“ и „Ням свят“ на Стефан Кръстев, както и „Космическа вихрушка“ на Ана Величкова – сборник фантастични разкази и новели.

12722260_1760004697561566_737338720_o-10

IMG_1781-1024x684.jpg

IMG_1853-1024x667.jpg

IMG_1807-1024x785.jpg

IMG_1943-1024x784.jpg

IMG_1899-1024x768.jpg

IMG_2003-1024x846.jpg

IMG_2005-801x1024.jpg

IMG_1722-1024x768.jpg

http://www.bgsever.info/

Link to comment
Share on other sites

Благодаря на Росен за представянето на това събитие и му изказвам истинската си благодарност! На слука Роска!

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
 Share

×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.