Jump to content
ФОРУМ
  • Наслука!
  • Ловен Сезон 2019
venci13

Лов в Африка - Намибия

Recommended Posts

😊Поздравления Венци. Чудесни трофеи! Разкажи нещо за начина на ловуване. Придвижване до полето, наближаване до изстрелно растояние, до колко метра, положение за стрелба, боеприпас и неговото поведение... Абе все неща, които всеки би намерил за интересни.

И каквото прецениш, разбира се. :256605: :buba:

Редактирано от JOR8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря, Жоро!

Ловувах с калибър .338 Блазер Магнум, боеприпас Barnes TTSX 13,6 грама /210 грейна/. Оръжието е Блазер R8 Professional Success, а оптиката - Сваровски Z6i 3-18x50 с балистичен компенсатор. За 9 животни дадох 10 изстрела, като единствено повторих първото си животно - черното гну (наричано още "биволът на бедния" или "шутът на саваната). Него го стрелях следобеда след пристигането ни - може би умората след близо 23 часа път си каза думата и първото попадение - фронтално от 202 м не го свали веднага, въпреки че беше много добре пласирано. Всички други животни паднаха в радиус от 10 м от мястото, където бяха стреляни. Особено ефектни бяха изстрелите по кудуто - 206 м фронтален и импалата - 120 м - изстрел във врата, миг преди да изчезне в буша.

Ловът се осъществява с пригодени за целта джипове (основно Toyota), като шофьор е тракерът, а PH (професионалният ловец) седи или стои на дясната "ритла" на колата и зад ловеца. Системата им за връзка е изпипана до съвършенство - на лакътя си тракерът вързва едно въже, което стига до PH - едно дърпане е стоп, две - назад и т.н. Отделно те се гледат в огледалото за обратно виждане.

На ден изминавахме между 45 и 60 км. Ако някой си мисли, че ловът в Африка е лесен - жестоко се лъже. Важно е кой кого ще забележи пръв. Джипът спира и се предприема издебване, което в половината от случаите завършва с изстрел. Другата половина - животните бягат преди да идентифицираш екземпляр за отстрел. Симбиозата между различните видове животни е удивителна, когато става въпрос за оцеляване. На едно открито пространство ще видиш орикс и зебра, еланд в храстите, също хартебийст, така разположени, че откъдето и да се опитваш да ги доближиш, те ще те усетят.

Изстрелите са винаги над 100 м, бих казал между 150 и 200 м. . Спрингбока го стрелях от 350 м след няколко неуспешни опита да го доближим. Стреля се от тринога или от джипа, в зависимост от ситуацията. Ние ловувахме 1:1, което значи, че един ловец се придружава от един професионален ловец и един тракер. За мен това е истинската система - каквото видиш и издебнеш - си е твое. Много приятели са ми обяснявали как е по-добре 2:1 или даже 3:1, защото ставал по-хубав купон. Аз смятам, че купонът става след лова, а не по време - там е нужно да си максимално концентриран.

Мястото е уникално - догодина ще ходя пак и ако има мераклии - с удоволствие ще им обясня как можем да направим заедно един добър лов.

Засега - стига толкова!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво колега и благодаря за споделените емоции и натрупан опит!

П.С. Може би е добре в определени случаи, дори и само по изключение, да се допускат снимки с по-голям размер.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Африка е мечтата на всеки ловец !

Истината е, че за съжаление много малка част от българските ловци могат да си позволят тази мечта, но всеки, който е ходил в Африка има незабравими спомени за цял живот и при възможност винаги се връща там.

Приятели, които миналата година ходиха на сафари в Африка за първи път, бяха скептично настроени, но сега отново са там и се чувстват щастливи и доволни от своя избор.

Заявяват си ежегоден лов след всяко посещение по тези незабравими и вечни ловни дестинации.

Дано повече български ловци да имат възможност да реализират мечтите си !

П.П. Ще използвам твоята тема да кача няколко снимки от лова в буша на Африка през тази седмица...

П.П.П. От тази година там вече се вее българското знаме :cap:

post-3218-0-56943100-1465146487_thumb.jp

post-3218-0-36444600-1465146488_thumb.jp

post-3218-0-11388900-1465146489_thumb.jp

post-3218-0-16441600-1465146490_thumb.jp

post-3218-0-21181900-1465146491_thumb.jp

post-3218-0-21058600-1465146492_thumb.jp

post-3218-0-07893000-1465146788_thumb.jp

post-3218-0-16208800-1465146790_thumb.jp

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво на колегите!!!

Пожелавам на всеки ловец да преследва и постига мечтите си!

За мен това сафари ще остане незабравимо и защото това беше подарък от съпругата ми за 50-годишния ми юбилей - най-невероятната жена, която съм срещал!!!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво на колегите!!!

Пожелавам на всеки ловец да преследва и постига мечтите си!

За мен това сафари ще остане незабравимо и защото това беше подарък от съпругата ми за 50-годишния ми юбилей - най-невероятната жена, която съм срещал!!!

Това вече ми хареса много :drinks:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чудесен разказ на Венци. Много ценни описания и явно ще се работи по въпроса, групата догодина да се сдобие с новак в мое лице. Уви, нямам годишнина, та жена ми и да иска, няма да може да ми направи подарък. Обаче преди това ще трябва да се мисли за по-сериозна цев в африкански калибър. :drinks:

Редактирано от JOR8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жоро, единият от моите приятели беше с .30-06 и нямаше никакъв проблем. Това за калибъра!

Пък и да нямаш годишнина - няма да я чакаш, я!!!

Надявам се скоро да се видим - да ти разкажа цветно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чудесен разказ на Венци. Много ценни описания и явно ще се работи по въпроса, групата догодина да се сдобие с новак в мое лице. Уви, нямам годишнина, та жена ми и да иска, няма да може да ми направи подарък. Обаче преди това ще трябва да се мисли за по-сериозна цев в африкански калибър. :drinks:

30-06 ще ти стигне за planes game-а... Няма нужда да минаваш на разни магнуми... :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

30-06 ще ти стигне за planes game-а... Няма нужда да минаваш на разни магнуми... :)

Хубаво, ама ако излезе някое миноплисче? :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубаво, ама ако излезе някое миноплисче? :D

Повече от 9.3х62 няма да ти трябва.. :D Тъй ,че аз ги виждам нещата така... Вземаш ъглошлайфа,режеш 243-то и 30-06-така през средата и на тяхно място си купуваш една 9.3-ка и едно 6.5х55 :D

Aко не ти се реже,все някой ще се излъже да ги купи :D

Поздрави!

п.п. Къса цев в 9.3х62(52 см) губи едва 13 м/с начална скорост спрямо по-дългия вариант (58 см).Добри хора вече са го изтествали с релоудвани и фабрични патрони... ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мина повече от година и половина, откакто Венци публикува своя чудесен разказ за лова си в Африка, с който ме амбицира да осъществя и аз мечтата на всеки ловец и да стегна куфарите за Намибия. Отдавам заслуженото на този страхотен човек и смея да твърдя вече добър приятел, без който може би нямаше да се наканя да действам, или най-малкото щях да изпитам много повече трудности по пътуването. С негова помощ вървях в пълния смисъл на думата по утъпкани пътеки, като се започне от резервацията на самолетните билети, паспорта за оръжието, визата, времето за лова и много други полезни съвети. 

И така, след като уредихме дати за лова и направихме резервация за полетите, започнах с подготовката на обурудването, включващо оръжие, облекло, амуниции, оптика, аксесоари и не на последно място - транспортен куфар за оръжието. За който се интересува мога да дам подробни разяснения по тези точки, но целта на разказа ми е по-скоро самия лов, а не логистиката, затова ще наблегна на него.

Все пак да уточня, че потеглих към Африка с нормалното си оръжие за дива свиня - Блазер R8 Luxus с къса 52 см. цев в калибър 30-06 Spr. След дълги колебания, разисквания и проби, и след като подразбрах, че ще се стреля на растояния над 150-200 м., реших да заложа на боеприпас с по-изправена траектория и най-вече такъв, който показа най-събрана група. Това бе 10,7 грамовия изцяло меден и екологичен куршум на RWS - HIТ. Колебанията ми бяха дали на 300 м този проектил ще осигури необходимата енергия, за да събори 300-400 килограмово Куду, синьо гну, зебра или еланд. Опасенията ми отпаднаха в последствие, тъй като в ловния си пакет включих антилопи, от които най-голямата бе нейде към 400 кг. по преценка на водача.

Като за първо пътуване бях се подсигурил с различни облекла, но най-удачен като лекота и цвят се оказа екипът ми за пов на пъдпъдък, подсилен в хладните сутрини с памучно суитерче с качулка и незаменимия шал за врата, предпазващ от изгаряне и от парещото следобедно слънце. В края на април и началото на Май в Намибия започва студеното време и зимата.

След почти 24 часово пътуване по линията София-Франкфурт-Уиндхук групата ни от 7 души кацна в африканската страна и след формалностите по регистрация на оръжието и боеприпасите бяхме посрещнати от нашия домакин, който трябваше да ни натовари и извози на 150км. до фермата с микробус. След два часа и половина път по африкански писти от стабилизиран чакъл и глина пристигнахме във фермата

Оказа се съвсем уютно без да е прекалено луксозно имение, построено от Граф Фабер Кастел и сменило няколко собственика до настоящото австрийско семейство. Добре поддържани сгради, бунгала, тревни площи, поле за голф, малък басейн, място за раздумки и хранене, обсерватория клуб за вечерно наблюдение на животни, цех за дране и обработка на месото и трофеите. Всичко необходимо за удобството на гостите и логистиката на лова. 

CD7F3256-E880-449B-A14C-514C8AE019FD.jpeg.fac9f0442e67fb14877f249123f5b20d.jpegE3741853-0567-46A6-B540-E5B2A2D9D3A8.jpeg.941d10c6e095a0ff2bed22ee6a92a457.jpeg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Повечето подробности покрай начините за водене на лов, разпределението по превозните средтсва и комуникацията между водача и тракера са описани по-горе. Не искам да се впускам в описания на пейзажа, който е уникален и създава неповторими усещания, даже и да не си на лов в тази страна. Който има възможност, трябва непременно да се организира и да го направи.

Бързам да приложа снимки от успешните си ловни излети, които поради все пак изминалото оттогава време, може и да пообъркам. Не е важно в каква последователност са отстреляни животните. Важното е това, че за всяко едно от тях ситуациите са уникални и си спомням съвсем ясно как, от какво растояние съм стрелял и как е паднало животното.

Първа слука: Възрастен женски орикс, отстрелян от над 110 м. в гръбнака. Падна на място, но като го доближих още не беше умрял и водачът ме помоли да го довърша с изстрел във врата.

ECCD6121-85D5-4049-A74D-7D0CD8FBE39E.jpeg.33793557ad75afadcecd9b4af926817a.jpeg

Втора слука същия ден след обяд: Отново възрастен доста мършав хартебийст, но с много добър трофей. Издебнат на ход и отстрелян от над 150м. В плешка. Кожата му взех за килим, тъй като е с къс косъм и не се скубе. Трофеят е на череп.

B005A965-0F5B-4C4B-91CE-0BFFE44C7533.jpeg.46989bbb7aa2b9611903c85c5bb7a88e.jpeg

На другия ден пътувахме до друга ферма на два часа път от нашата, където имаше голяма вероятност да намерим куду. Падналите наскоро дъждове създават водни петна сред буша, където животните утоляват жаждата си и не се показват по полянките и по местата за водопой. Това намалява шансовете да бъдат открити от ловците и затова е за предпочитане да се търси по-сух и по-подходящ участък. Пристигнахме в новата ферма и с нас се качиха местни тракери, познаващи региона. Откриха животно след час и половина обикаляне в много гъста местност. Собственика не беше от най-загрижените за пътищата в имението си.  Животното се мерна за секунди на ръба на една поляна и докато решим кой от двамата между мен и колегата да стреля, почти изчезна зад храстите. В крайна сметка аз бях от по-близката страна и произведох изстрел в основата на опашката, както се нарича “тексаски изстрел”. Макар ранено, кудуто изчезна в буша и се наложи да го преследвам в много ниски гъсти храсти, където се одрах юнашки. Слава богу не беше отишло далеч, но и него доубих с изстрел във врата.

31E56885-1943-49E2-9D6D-56B7AC820F8F.jpeg.0c6cfd2d0b371b19e04d3f3c8fc4d613.jpeg

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разделям разказа си на части. Писането не е като лова и понякога изисква време, а неволни допири до екрана често унищожават написаното с много старание и труд. След това желанието за навлизане в подробности се намалява значително.

Както и да е. В ловната ми програма бях заявил освен трите африкански антилопи, отстреляни до момента, още и черно гну, импала и брадавичесто прасе. Като бонус можех да имам и африкански чакал. В повечето случаи не трябва да се кара по заявения ред, а да се стреля на каквото излезе, защото дните могат да изминат неусетно и програмата да остане неизпълнена. Все пак ловът е слука и късмет и гаранция за отстрела няма.

Следващото поред за отстрел се оказа черно гну. Това животно има невероятен слух и издебването му се оказа невероятно трудно. Първите опити се провалиха, макар да успяхме с водача да се доближим на няколко пъти до малки групички, почиващи на сянка в редки горички сред буша. В последния момент обаче животните ни надушваха или чуваха и изчезваха като,духове. 

След обеда излезохме с друг водач и сменихме тактиката. Набелязахме голямо стадо на една огромна поляна и се опитахме да се приближим максимално близо, без да бъдем забелязани. Когато растоянието е по-голямо и животните са заедно, тогава не се страхуват толкова и остават по-дълго на място, стараейки се да подържат дистанция. Трудността се състои в далечния изстрел по подходящо животно и в убойна зона.

всичко това се случи и успях да стрелям по възрастно гну от 185 м. в плешка. Гнуто не падна на място, но го намерихме на 200м. В буша. Беше умряло, докато го намерихме и отидохме при него. В последствие намерихме и куршума, който бе причинил смъртоносно поражение в плешката. Перфектно отваряне и остатъчно тегло почти 100%. Дълбоко проникване в тялото и големи вътрешни поражения, макар малкото тегло на куршума да предполага сравнително малка енерги и стопиращ ефект.

4768E27D-9296-4406-A2E6-D42AC3F92186.jpeg.711e53f8e37050507c5d03572f6a8cc4.jpeg

55308B47-7689-4E6E-B9B2-05B7E191303A.jpeg.60869d0053bd3560b60cbabb1e52a20a.jpeg

Бяхме запланували да осъществим търсенето на импала заедно с още един колега, който имаше приоритет и заявка още с пристигането. Това щяхме да правим предпоследния ден, когато се очакваше почти всички да са приключили с програмите си.

Отново се наложи да посетим друга ферма, където собствениците бяха предоставили своите налични запаси, установени при рутинно обхождане на нейните участъците. Посрещнаха ни две момчета, които ни посочиха вероятните места, където са маркирали импала. Късметът заработи в наша полза и слуката ни споходи едновременно, като благодарение на бърза реакция и перфектен синхрон реализирахме две отпоявилите се животни.

A3DDEF50-E6C1-4CA8-BCAB-2D822F59CC6B.jpeg.4520b55d195e7ff290bbad37c35a715a.jpeg12EC8D7D-66F0-4FF5-8BF7-B44D0E65021A.jpeg.f53d7ddce2542eeacd87a7e60899e3d8.jpeg

Редактирано от JOR8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В последните два дни от заплануваното време напрежението спадна значително, тъй като всеки бе изпълнил голяма част от запланувания отстрел. Постигнатият успех и слуката докараха блясък в очите на ловците и дори кашлянето ни се промени, шегичките бяха искрени и доброто настроение завладя и нашите домакини. За тях сезонът вече достигаше своя край и нашата група щеше да го увенчае с отличен завършък. 

Моята ловна програма завърши с два прекрасни трофея на женско брадавичесто прасе и рунтав африкански чакал. При този излет бяхме трима ловци заедно и напълнихме пикапа с животни, изкефихме се максимално и още повече зарадвахме собственика, който скоро не бе виждал толкова много прибрани животни на едно излизане. Дето се вика, изпълнихме плана ударно и всички бяха доволни.

23553A76-6BA0-4E28-955D-7B1F9F46FCF1.jpeg.dca3d90087632e233c03c3eb0f4ab773.jpeg

79501194-2916-4DEE-94CC-FE100EDB9321.jpeg.2f9875b45d5a3cec5dfd341070390563.jpeg

Накрая нашите домакини организираха в наша чест пикник на върха на един хълм, откъдето се насладихме на прекрасна гледка към безкрайните африкански хоризонти с разкошен залез на намибийското слънце.

F1C74220-5719-43AE-BF27-E9EDABCDFF86.jpeg.e153613a2a87ed44398b9774d4f098bc.jpeg

067A23D3-2EC4-4267-A0C8-1204D3C7EB76.thumb.jpeg.eaeb1185ce2872503dcb416d57d83202.jpeg

В деня на заминаването си направихме снимки с домакините, водачите и персонала. Обещахме си да се срещнем отново някой ден и да доведем много свои приятели.

С разглеждане на столицата Уиндхук и покупка на сувенири от местните дюкяни приключи престоят ни в тази симпатична африканска страна и започна дългият полет към родината.

Редактирано от JOR8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зарежда...

×
×
  • Създай нов...

Important Information

За да посещавате този уебсайт е необходимо да се съгласите с Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.